Глава 18. Синтаксис на оператори от езика SQL

18.1. Оператори за манипулиране на данните

SELECT <списък от имена на колони>

FROM <списък от имена на таблици, от които са колоните>

WHERE <логически израз за избор на редове>

ORDER BY <списък от свойства, по които се сортира>

GROUP BY <списък от свойства, по които се агрегира>

НAVING <логически израз за избор от групите>;

Клаузата FROM e задължителнa. Останалите клаузи не са задължителни и могат да се използуват в различен ред. Клаузата HAVING може да се използува само след клаузата GROUP BY.

Операторът SELECT може да сдържа и следните предикати:

ALL – по подразбиране обработва всички записи;

DISTINKTROW - изключва повтарящи се записи;

DISTINCT <списък от имена на колони> - изключва записи с повтарящи се стойности на свойства от списъка;

TOPn – обработва първите n на брой записи;

BOTTOMn – обработва последните n на брой записи.

Заявката с оператор за селекция се задава от основния изглед на текущата база от данни чрез последователността от опции:QueriesÞNewÞDesignViewÞOKÞCloseÞViewÞSQL View.

Разглежданите по-нататък примери ще работят с базата от данни за доставки и пласмент на битова техника в малко предприятие.

Нека искаме да направим заявка за извеждане от таблица Prodazbi на номерата на клиентите, които са правили поръчки. Чрез оператор SELECT с клауза FROM - фиг. 18.1 ще получим номерата на клиентите, правили поръчки.

Фиг. 18.1. Заявка за номерата на клиентите, правили поръчки.

Списъкът на клиентите, правили поръчки (т.е. резултатът от релационната операция проекция) е даден на фиг. 18.4. За разлика от DISTINCT предикатът DISTINCTROW изчиства повторенията на цели еднакви редове, а не само повторенията на еднакви стойности в зададените полета.

Фиг. 18.4. Списък на клиентите, правили поръчки.

Както се вижда вече няма повторения. Този списък обаче не е достатъчно пълен. Необходимо е да се добавят и имената на клиентите, което можем да направим и с една заявка чрез графичния потребителски интерфейс – фиг 18.5.

Фиг. 18.5. Заявка за внасяне имената на клиентите в списъка.

Условията в SQL се формират като логически изрази със следните, подредени по приоритет оператори: =, >, <, <> (неравно), >=, <=, IN (в), LIKE (като), BETWEEN…AND… (между…и…), IS NULL (е нула), AND (и), OR (или), NOT (не).

Със заявката, показана на фиг. 18.7. се селектират записите от таблица Prodazbi, които се отнасят за количества по-големи от 3.
Фиг. 18.7. Заявка с условие

Знакът * указва да се вземат всички полета от посочената в клаузата FROM таблица. Резултатът е виден от фиг. 18.8.

Фиг. 18.8. Резултат от заявка с условие

Фиг. 18.9.Заявка с условие, вкючващо символна информация.

Фиг. 18.10.Резултат от заявка с условие, вкючващо символна информация.

Вградените функции в SQL са: сума (SUM), преброяване (COUNT), средно аритметично (AVG), минимум (MIN), максимум (MAX), стандартно отклонение (StDev), вариация (Var). Има и математически функции, функции за стрингове, както и функции за дата и преобразуване на данните.

Фиг. 18.11.Заявка за агрегиране.

Резултатът от заявката се внася в колона с име Suma – фиг. 18.12.


Фиг. 18.12. Резултат от заявка за агрегиране.
Използуване на оператор SELECT за агрегиране по групи

С помощта на клаузата GROUP BY записите се групират в логически групи. За тези групи могат да се изпълняват различни вградени функции и да се получават агрегирани стойности. На фиг.18.13. е показанa заявка-Query 14 за агрегиране-сумиране на количествата поръчани стоки, групирани по ProduktNo и внесени в поле с име SKolichestvo. С добавяне на клаузата HAVING се избират групите, отговарящи на определено условие, в случая сумарно количество > 3. С добавянето на клаузата ORDER BY се осигурява съответната сортировка на резултата, в случая по ProduktNo.

Фиг. 26.13. Заявка за агрегиране по групи.

Релационното деление е операция, при която по зададено условие се отделят записи от една таблица и се търси съответствието им в друга таблица, получена като предишна заявка. В някои литературни източници тази релационна операция се нарича множествено селектиране или работа с подзаявки. В нашия случай търсим имената на изделията, за които имаме сумарни поръчки по-големи от 5 броя. SQL заявката е показана на фиг.18.15.

Фиг. 18.15. Подзаявка (заявка за релационно делене).

Ако работим на две стъпки, ще се постигне същият резултат чрез изпълнение на две последователни заявки. Най-напред би трябвало да се направи търсене в таблицата Prodazbi по зададеното условие, а след това селектиране на намерените записи от таблица Nomenklatura. По същество последната от тези две заявки представлява една разновидност на релационната операция съединение - съединение по равенство, наричано още естествено съединение - natural join, която може да се изпълни с оператора SELECT.

Използува се операторът SELECT с клауза за естествено съединение INNER JOIN, за лявостояща водеща таблица – LEFT JOIN, a за дясностояща водеща таблица - RIGHT JOIN. Синтаксисът на оператора е:

SELECT <списък от имена на колони>

FROM <име на таблица 1>

INNER JOIN / LEFT JOIN / RIGHT JOIN <име на таблица 2> ON <условие за =>;
Нека желаем да направим списък на заявките за продажби заедно с адресите на съответните клиенти. Общото свойство е KlientNo и трябва да се направи заявка за съединение при равенство на стойностите на това общо свойство т.е. естествено съединение-фиг. 18.17.

Фиг. 18.17. Заявка за естествено съединение.

Фиг. 18.18. Резултат от заявка за естествено съединение.

Фиг. 18.19. Допълнена таблица Klienti.

На фиг. 18.21. виждаме, че са изброени всички клиенти, но за някои от тях полетата за поръчан продукт са празни. По аналогичен начин работи и операторът за дясно външно съединение RIGHT JOIN.

Допуска се и синтаксисът от по-старите версии на SQL :

SELECT<списък от полета>

FROM<име на таблица 1>,<име на таблица 2>

WHERE< условие>.

В списъка от полета имената им може да се задават по един от двата начина:

Освен това може да се задават съкратени имена на таблици с клаузата FROM по един от двата възможни начина:

FROM <име на таблица> AS <съкратено име на таблица> или FROM<име на таблица> <съкратено име на таблица>.
Възможно е да се извърши естествено съединение с някакво условие. Пример за заявка за естествено съединение с условие е показан на фиг. 18.22.

Фиг. 18.22.Заявка за естествено съединение с условие.
Резултатът от заявката се състои в два записа, показани на фиг. 18.23.

Фиг.18.23. Резултат от заявка за естествено съединение с условие.

Използуване на оператор UNION за теоретико-множествената операция обединение

Операцията обединение изисква обединяваните таблици да имат еднакви проектни макети, тъй като тя събира всички записи от двете таблици в една обща таблица. Допуска се да се изберат само някои колони от началните таблици за новата такава. В този случай се изхвърлят повтарящите се записи т.е. извършва се автоматично и операцията проекция. Синтаксисът на оператора е:

(SELECT <списък от имена на колони>

FROM <име на таблица 1>)

UNION/ALL/CORESPONDING/BY <списък от имена на колони>

(SELEСT <списък от имена на колони>

FROM <име на таблица 2>);

Избираемите колони имат следното значение:

ALL – резултатът включва и повтарящите се редове;

CORESPONDING – резултатът включва само общата колона;

BY – резултатът включва списък от колони.

Фиг. 18.24. Таблица на клиентите от втория филиал.

Заявката за обединение на двете таблици се задава от основния изглед на текущата база от данни чрез последователността от опции: QueriesÞNewÞDesignViewÞOKÞCloseÞQueryÞSQLSpecificÞUnion. Tя е дадена на фиг.18.25. Двете таблици са с еднаква структура и са съвместими по обединение. Тук е показано, че ключовите думи в SQL могат да се изписват и с малки букви (вж. Select).

Фиг.18.26. Резултат от заявка за обединение.

За работа с всички колони на обединяваните таблици стандартът SQL-92 поддържа и по-простата синтактична форма:

TABLE <име на таблица1> UNION TABLE <име на таблица2>;

Както при съединението и тук може да се прави обединение по условие. Съществуват също ляво и дясно обединение, при които се съединаяват както редовете, така и колоните от двете таблици т. е. не е задължително спазването на условието съвместимост по обединение.