01 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Тръгна разрушаването на незаконното митничарско селище Ставри Димитрово. В сряда, 30 март, багери на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) бутнаха първите масивни постройки. До месец ще паднат още 15. От 83 доказано незаконни постройки, за 39 са влезли в сила заповеди за премахване. При някои самите собственици разрушаваха незаконния строеж. 15-те, които сложиха началото на разрушаването, са с неизвестни собственици. Или поне става въпрос за такива, които не са си направили труда дори да обжалват заповедите за събаряне. Общо около язовир Ивайловград в общините Маджарово, Любимец и Ивайловград има 169 незаконни постройки. 103-ма обжалват постановленията си за събаряне, каза шефът на ДНСК Милка Гечева. Процедурата по разрушаване обаче не мина толкова гладко, колкото се очакваше. В справката на строителния контрол се посочваше че само три постройки са масивни, останалите са лятни вили и леки конструкции. В действителност дори и дъсчените бунгала бяха върху бетонни постаменти, а стените около тухлените вили се оказаха от железобетон. Така отнемането на само една от къщите отне половин ден. Идването на багерите изкара цялото налично население на Ставри Димитрово и съседното село Дъбовец. Собственици на законни вили в района недоволстваха от предвидения за разрушаване мачтов трафопост, от който се захранвало цялото селище. „Частен трафопост за битови нужди не може да има, само за промишлени. С доставчика трябва да договорите нови условия", търпеливо им обясняваше Милка Гечева.

КРАЙНИ МЕРКИ

- Ваше превъзходителство, какви са според вас перспективите пред диалога между Москва и Брюксел? Ще намерят ли двете страни допирна точка в своите геополитически интереси?

- Смятам, че е некоректно да се говори за „допирни точки", най-малкото, защото интересите на Русия и ЕС, като пълноправни и отговорни членове на международната общност и ключови геополитически играчи, исторически съвпадат в много области. Що се касае до перспективите на развитие на нашето всестранно сътрудничество, то тук естествено има накъде да се движим. Радва ни, че през последните години се установи уравновесен, спокоен, уважителен и взаимнообвързващ диалог между Русия и ЕС. Неговата цел е бъдещото развитие и задълбочаване на отношенията между Москва и Брюксел, както и по двустранна линия с всички без изключение столици на Евросъюза, включително, разбира се, и София. Главната задача тук е да се конвертира натрупаната политическа воля в конкретни проекти на сътрудничество. Естествено, определящо за нас остава сътрудничеството в сферата на икономиката. Приоритет е реализацията на известния проект „Патрньорство за модернизация,,. От другите направления бих обърнал внимание на увеличаване на обема на взаимните инвестиции, енергийното сътрудничество, свалянето на визовите и други ограничения за безпрепятствено движение на гражданите на нашите страни, осъществяването на научния и културния обмен. Особено важно направление е сътрудничеството в сферата на сигурността, разоръжаването, общата борба с тероризма и екстремизма. Тук ние предлагаме на нашите европейски партньори съвместно да търсим път за реализация на инициативата на президента на Руската федерация Дмитрий Медведев за сключване на Договора за европейска сигурност. Целта на това споразумение е завинаги да приключим с наследството от Студената война, да осигурим мир и стабилност, и то не само за Европа. Идеята на новия Голям договор отдавна вече се обсъжда в ЕС и НАТО. Надявам се в скоро време с нашите партньори да преминем към разглеждането на конкретни параметри за неговата реализация.

- Как оценявате бъдещето на преговорите за облекчаване или пълна отмяна на визовия режим между Русия и страните от ЕС?

- За начало нека да си представим какво в крайна сметка ще получим при облекчаване или пълна отмяна на визовия режим между Русия и ЕС. На първо място за бизнесмените ще се отворят огромни пространства от Атлантика до Тихия океан, ще изчезнат много административни бариери, за чието преодоляване днес се губят време, пари и нерви. А това по същество означава създаването в цялото „Голямо" европейско пространство на качествено по-благоприятни условия за бизнес, инвестиции, по-пълна и разнообразна реализация на човешкия потенциал на нашите народи. А всичко това е важно за бързото преодоляване на последствията от финансово-икономическата криза. Безспорно е, че либерализацията на визовия режим ще доведе до многократен ръст на туристическата индустрия, която е особено актуална за България. Русия е убедена в сериозния положителен ефект от отмяната на визовия режим с ЕС, убедена е във взаимната изгода от такава стъпка. Тази увереност е основана на вече съществуващия опит в такова взаимодействия с редица страни.

- На срещата в Брюксел преди два месеца най-проблемен стана въпросът за Третия енергиен пакет на Евросъюза. Вашето мнение - ще бъде ли постигнат компромис по този въпрос?

- Разбира се, компромис е възможен и към него е необходим двустранен подход. Смятам, че в подобен компромис са заинтересовани в равна, ако не й и по-голяма степен, нашите европейски партньори, които се нуждаят от надеждни доставки на руски енергоресурси в дългосрочна перспектива. Очевидно в светлината на последните събития в Близкия Изток и Япония ролята на Русия в обезпечаването на енергийната сигурност на Европа обективно нараства. Именно затова по време на брюкселската среща, както Русия, така и Европейският съюз ясно показаха, че са настроени за търсене на взаимно приемливи решения по този въпрос, в това число и по пътя на ускоряване на подготовката на „пътната карта" на енергийното сътрудничество между Русия и ЕС до 2050 г.

- ЕС изведе проекта „Набуко" като приоритетен и вече отпусна 250 млн. евро за реализацията му. Според вас „Набуко" реален конкурент ли е на „Южен поток"?

- Преди всичко искам да напомня, че „Южен поток" е общоевропейски проект. На второ място неговата ресурсна база не буди ни най-малки съмнения, а това означава, че доставката на 63 млрд. куб. м природен газ годишно е гарантирана за европейския пазар в дългосрочна перспектива. За сметка на тези обеми ще бъде осигурена солидна част от енергийния баланс на ЕС, което ще окаже положително влияние върху развитието на европейската икономика като цяло. Изхождайки от тези неоспорими факти, участниците в този проект, включително и България, имат право да разчитат на подкрепа от страна на ЕС за неговата реализация, даже и по пътя на предоставяне на „Южен поток" на статута на приоритетен европейски проект. Между другото по този въпрос руската страна официално се обърна към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на България, и очакваме отговор от г-н Трайчо Трайков. Що се касае до въпроса за конкуренцията между двата проекта, то сравнителните предимства на „Южен поток" се потвърждават и от факта, че интересът към него продължава да расте, както от страна на европейските държави, така и от крупните транснационални енергийни компании. Потвърждение за това е постигнатата неотдавна договореност за присъединяване към проекта на компанията Wintershall, която е дъщерна фирма на световно известия германски концерн BASF, и за създаването на съвместно предприятие по „Южен поток" със Словения.

- Събитията в Северна Африка вече повлияха на цената на петрола, които достигнаха критични нива. Вашата прогноза - кога да очакваме укротяване на цените на черното злато?

- Бих искал да отбележа, че днешната нестабилност на световния пазар на нефт е предизвикана не само от събитията в Либия, но и от други фактори, в частност от последиците от природните катаклизми в Япония. Не бива да забравяме и такъв фундаментален момент - епохата на евтиния „лесен" нефт се движи към края си. Изтощават се традиционните нефтени находища, добивът се премества в труднодостъпни райони, на морския шелф. А това води до обективен ръст на производствените разходи, а оттам и на цената на нефта. От друга страна не бива да затваряме очи и пред спекулативната съставна на нефтеното „рали,,. Аз не бих изключил и сценария, при койтовблизките 6-12 месеца цената на нефта ще достигне абсолютния рекорд от лятото на 2008 г.и ще надхвърли 140 долара за барел.

- А как виждате бъдещето на ядрената енергетика, особено след трагедията във „Фукушима"?

- Естествено, от това, което се случи в Япония, трябва да се направят съответните изводи най-вече по отношение на повишаване на сигурността на действащите и проектираните атомни енер-гоблокове и особено на техните инфраструктури. В същото време съм убеден, че реални алтернативи на развитието на атомната енергетика засега не съществуват, тъй като именно тя осигурява сравнително евтина и екологично чиста електрическа енергия. И по този начин създава и база за развитието на нови и възобновяеми източници на енергия. Искам да отбележа, че правителството на Русия няма намерение да се отказва от мащабните си планове за развитие на атомния отрасъл.

- Какви са перспективите пред българо-руските отношения? Ще се разберат ли двете страни за крайната цена на АЕЦ „Белене"?

- Положително оценявам перспективите за развитие на нашите двустранни търговско-икономически отношения. Потвърждение за това са фиксираният през 2010 г. сериозен ръст на стокообмена с повече от 50% /до 4 млрд. долара/, увеличението на потока от руски туристи в България с 32%/до 380 000 души/, нарастването на обема на руските инвестиции в сферата на туризма и недвижимите имоти в България, укрепването на сътрудничеството-в сферата на транспорта както за сметка на откриването на нови авиационни линии между нашите страни, така и благодарение на увеличаващия се обем превози по паромния маршрут Варна-порт Кавказ. Естествено приоритетно направление остава енергетиката и на първо място проектите „Белене", „Южен поток" и „Бургас Александруполис„. Ако говорим конкретно за „Белене", разчитам, че поставените ми от вас въпроси в най-скоро време ще бъдат съгласувани между двете страни. Това ще даде възможност, по оценки на „Росатом", още в 2016 г. да бъде пуснат в експлоатация първият енергоблок на атомната станция.

- Европейската комисия излезе с позиция, че София трябва да .преразгледа плановете си за строителството на „Белене". Смятате ли, че българската страна ще замрази изцяло проекта?

- Доколкото ми е известно, става въпрос не за преразглеждане на проекта, а само за предоставяне на допълнителни обосновки по сигурността му. В тази връзка „Росатом" вече изрази готовност да даде съответната информация на българските си партньори. Заедно с това искам да подчертая, че проектът „Белене" по своите характеристики за безопасност и сега в максимална степен отговаря на най-високите изисквания на вашата страна, на ЕС и МАГ ATE. В частност станцията е проектирана така, че площадката й може да издържи максимално земетресение, като при това се запази пълен контрол върху радиоактивността. Според авторитетни международни експерти проектът „Белене", в който е заложено уникално съчетание на технологии на пасивна и активна система за сигурност, е един от най-добрите в света и се отнася към поколението 3+. Що се касае до реализацията на проекта по принцип, то приемането на решение по този въпрос е суверенно право на българското правителство, което смятам добре вижда огромните стратегически дивиденти за вас от неговото осъществяване.

- Неотдавна на среща в Рим стана ясно, че Москва ще минимизира разходите си по подготовката на строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис". Има ли право на живот този проект?

- Този проект според мен, е абсолютно жизнеспособен и изгоден за България и останалите черноморски държави, тъй като позволява да се диверсифицират маршрутите за доставка на нефт в Европа и другите страни, заобикаляйки натоварените черноморски проливи. Освен това той ще обезпечи на българския бюджет значителни данъчни и транзитни постъпления и ще помогне за откриването на нови работни места. Експертите са на мнение, че от всички изготвяни в настоящия момент нефтопроводни проекти в черноморския регион „Бургас-Александруполис" е водещ по своите технико-икономически и екологически параметри. Немаловажен е фактът, че неговото строителство ще е значително по-евтино в сравнение с конкурентните маршрути Бургас-Вальора, Самсун-Джейнхан. Ще добавя, че руските и гръцките партньори очакват заключението на българската страна по оценката на въздействието на проекта върху околната среда, която се надяваме, че ще бъде проведено в съответствие с общоприетите европейски критерии. По обективни причини имаме всички основания да разчитаме, че това заключение ще е положително.

- Как върви диалогът между Русия и САЩ? Появиха се публикации, че Москва и Вашингтон готвят съвместен секретен проект в сферата на борбата с тероризма.

- Тероризмът днес един от най-острите проблеми, на който трябва да се противодейства съгласувано. Както добре знаете, Москва и Вашингтон последователно за-

дълбочават сътрудничеството си в борбата с тероризма и екстремизма. Ние имаме единна позиция: с каквито и цели да се прикриват екстремистите, оправдания за терора няма и не може да има. Това се отнася с еднаква сила и за последователите на Ал Каида, и за ислямистите от Близкия Изток, и за бандитите, действащи в

Кавказ. Ще подчертая, че координацията на работата на специалните служби на различните страни, включително на Русия и САЩ, както и съвместната разработка на съвременни технически средства, са безусловно важни. Смятам, че успехът в това нелеко дело ще се обезпечава не от някакви секретни проекти в стил Джеймс Бонд, а от интензивна ежедневна работа от страна на всички партньори от антитерористичния фронт. Исторически момент в руско-американските отношения стана подписването от президентите Дмитрий Медведев и Барак Обама в Прага през април 2010 г. на нов Договор за съкращаване на настъпателното въоръжение. Това е огромен успех за нашите две страни, който трябва да се развива. Разбира се многообразните отношения между Русия и САЩ съвсем не се свеждат само до сътрудничество в сферата на сигурността. С американските, както и с европейските си партньори, сме твърдо настроени за активно взаимодействие и в областта на икономиката, иновациите, високите технологии, ядрената енергетика, космоса, инвестициите. Потенциалът тук е колосален.
Епохата на евтиния „лесен,, нефт е към края си и аз не бих изключил сценарий, при който в близките 6-12 месеца цената му ще достигне абсолютния рекорд от лятото на 2008 г. и ще надхвърли 140 долара за барел В отношенията между Москва и Брюксел вече е натрупана политическа воля, време е тя да се конвертира в конкретни проекти на сътрудничество

С каквито и цели да се прикриват екстремистите, оправдания за терора няма и не може да има. Това се отнася с еднаква сила и за последователите на Ал Каида, и за ислямистите от Близкия Изток, и за бандитите, действащи в Кавказ

Портретна снимка на четири колони – без текст

Около 700 км магистрали ще има България до края на 2013 година. Това прогнозира министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевне-лиев по време на конференцията „Стратегическа инфраструктура, България 2011. Приоритети 2020". „В момента в страната има общо 421 км аутобани, поясни той. - Конкретните данни показват, че до 1989 година имаме построени и вкарани в експлоатация 250 км магистрали. В последните 20 години изградените аутобани са само 170 км. Вече се строят 180 км и вървят тръжните процедури за още 100", посочи министърът.

Според него остават още 560 км, защото плановете предвиждат до 2020 г. България да има 7 магистрали и трябва да построи общо 1264 км нови аутобани до края на десетилетието. „Вече проектираме новите трасета, каза още Плевнелиев. - За съжаление, ние имахме три изгубени години и това е факт, от който не можем да избягаме - от 2008 до 2010 г. почти нищо не се направи за подготовката на проекти. Амбицията ни до 2020 г. е да инвестираме 5 милиарда евро в пътната инфраструктура -3 милиарда в магистрали и 2 милиарда в седемте високоскоростни пътя", обясни още Росен Плевнелиев. По данни на строителното министерство в момента едва 40 на сто от пътната инфраструктура в България е в добро състояние. Още толкова от шосетата са в средно добро състояние, а над 20 на сто - в лошо. „България е много амбицирана да направи прелом в лошата си инфраструктура до 2020 г.", заяви Плевнелиев. По думите му сред стратегическите проекти за периода 2014-2020 г. са магистралите „Хемус", „Струма" и „Черно море". Според Карстен Расмусен, заместник-ръководител на отдел „България" в главна дирекция „Регионална политика" на Европейската комисия, България е и с най-лошата железопътна система в Централна и Източна Европа, защото има оператор, който трябва да бъде реформиран. По думите му все още е притеснителен административният капацитет в железопътния сектор. Той отбеляза, че страната изостава в усвояването на евросредствата за транспорт и околна среда. Министър Плевнелиев коментира думите на евроексперта, като уточни, че за дострояването на „Тракия" вече са изплатени 50 млн. лева и остават още 20 милиона лв. от отпуснатите около 35 млн. евро. Затова и от финансовото министерство не пишат писма до Брюксел за всяко изхарчено евро, отпуснато от ЕС, опонира той.

До края годината ще бъдат ремонтирани 311 км второкласни пътища, разделени в 15 отсечки, като за целта ще се използват пари от втория етап на Оперативна програма „Регионално развитие", съобщи Лазар Лазаров, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура". За третия етап вероятно ще бъдат избрани още 10-14 отсечки, поясни той. Според Лазаров още 175 млн. лв. по договора с ЕИБ по програма „Транзитни пътища-5" ще бъдат инвестирани до края на годината. 10 са фирмите, подали оферти за участие в открития търг за изработване на технически проект за основен ремонт на части от автомагистрала „Тракия" в отсечката София - Пловдив, съобщиха от АПИ.