01 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Абонатите на "Топлофикация - София" могат да спят спокойно - исканите от компанията сурови санкции не минаха вчера през Столичния общински съвет (СОС). Дружеството имаше няколко искания - клиентите задължително да плащат потребената енергия на равни месечни вноски през цялата година; да се спира парното на всички в блока, ако две трети от живеещите там не плащат; кражбата на топлоенергия да стане криминално престъпление, общината да отказва административни услуги на длъжниците.

СОС прие оздравителната програма на доскоро държавното дружество. Директорът на "Топлофикация" Стоян Цветанов заяви, че ще продължи да настоява да се спира парното на цялата сграда, ако има много длъжници. Преди няколко години от компанията приложиха такава мярка, но тя не само беше отменена от съда като незаконна, но и дружеството беше глобено с 300 хил. лв. Освен това е необходима промяна в закона, която трябва да мине през парламента.

Пред общинските съветници Цветанов отчете, че миналата година компанията е приключила със загуба от 18 млн. лв., а по план тази година тя трябва да се стопи до 7 млн. Фирмата започнала да се разплаща с "Булгаргаз", като до 15 април ще преведе общо 220 млн. лв. на доставчика.

Намаляването на загубите не е заради по-висока събираемост, а от повишаването на цената на топлоенергията и продажби на вредни емисии, обяви общинският съветник от БСП Георги Кадиев. Директорът на "Топлофикация" отговори, че това не е вярно и през 2010 г. има леко покачване на събираемостта на дълговете, а през 2011 г. дори се очаква 7% увеличение.

Владимир Каролев (НДСВ) обяви, че ще внесе предложение за приватизация на "Топлофикация". Не може да се предлага приватизация на дружество, което не е оздравено, защото ще бъде продадено под себестойността му, коментира Валя Чилова (ГЕРБ) и даде пример с продажбата на "България ер".

Междувременно председателят на СОС Андрей Иванов съобщи, че ще обмисля създаването на холдинг, който да обедини комуналните услуги в столицата.

Такава била практиката в много европейски градове. Иванов напомни, че от есента на миналата година общината е едноличен собственик на "Топлофикация" и има дял в "Софийска вода". В момента даже се водели преговори част от дела на държавата в електроразпределителното дружество ЧЕЗ да бъде прехвърлена на София.

Съдебният спор за лифта в местността Картала в Рила, построен без задължителната по закон екооценка, приключи в полза на инвеститора – фирма "Прима инвест БГ" на благоевградския бизнесмен Илия Ризов. Това се случи заради изтърван срок от окръжната прокуратура в Благоевград за внасяне на жалба по делото срещу издадените строителни разрешения. От неправителствената коалиция "За да остане природа в България" посочиха, че по този начин лифтът е узаконен дни преди посещението на инспекторите от Брюксел в България по сигнали за нарушения в Рила и Пирин. Застрояването на Картала е един от казусите, за които Европейската комисия беше сезирана. Върховният административен съд миналата седмица е потвърдил определението на съда в Благоевград, че делото се прекратява заради изпуснатия от прокуратурата 14-дневен срок за обжалване на административен акт.

Става въпрос за решение на Районната дирекция за строителен контрол (РДНСК – Благоевград) от лятото на миналата година, с която службата отказа да обяви за нищожни издадените от общината строителни разрешения за кабинковия лифт, който е част от изградения курортен комплекс "Бодрост" в Картала. Законният срок, в който окръжната прокуратура е трябвало да обжалва решението на РДНСК в благоевградския административен съд, е бил 10 август 2010 г. (вторник), но е внесла жалбата на 11 август. Природозащитниците смятат, че забавянето е умишлено, обяснявайки си го и с факта, че в окръжната прокуратура работи съпругата на инвеститора Илия Ризов – прокурор Евгения Стоянова. От обвинението в Благоевград коментираха като неоснователни подобни твърдения. "Прокурор Стоянова работи тук от 15 години, освен това единствено и само прокуратурата досега е предприела действия по законосъобразността на съответните актове", заявиха от институцията.

Оттам обясниха, че жалбата срещу решението на РДНСК е била подготвена в законовия срок, но поради деловодна грешка е била предадена и заведена в съда след него. До редакционното приключване на броя "Дневник" не получи отговор от благоевградската прокуратура дали ще търси възможност наново да атакува разрешенията за лифта - с аргумента, че за обявяване на нищожност няма срок.

Според експерти обвинението може отново да поиска отмяна на строителните визи. "Правото да иска нищожност на разрешенията е безсрочно и няма значение кога са издадени те", коментира Александър Дунчев от асоциацията на парковете.

Разрешенията за строеж на лифта към ски пистата в местността Картала над Благоевград са издадени през 2006 г. от главния архитект на града. Общината държи 7% в дружеството инвеститор "Прима инвест", а мажоритарен собственик на фирмата е Ризов. Съоръжението е построено със заем от Българо-американска кредитна банка, която беше кредитор и на добилото популярност вилно селище "Златна перла" край с. Варвара на Черно море.

То беше изградено по същата схема - без оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), но след продължителна съдебна битка в крайна сметка на последна инстанция ВАС го обяви за незаконно. Въпреки това селището още не е разрушено, както изисква законът, заради подадени (в срок) жалби срещу заповедта на ДНСК за събарянето му.

Същинското строителство на лифта започна през 2007 г. Съоръжението нашумя обаче през лятото на 2008 г., когато поканеният за официалното му откриване тогавашен премиер Сергей Станишев заседна в него за половин час заради авария. Тогава се разбра, че лифтът е изграден без изискваната от закона екооценка. После беше уточнено, че инвеститорът бил наел експерти по ОВОС, но не е дочакал доклада им, както и решението на екоинспекцията в Благоевград по него.

Според Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство за този тип съоръжения докладът по ОВОС е задължителен. Районната дирекция на строителния контрол обаче отказва да изпълни искането на прокуратурата да обяви за нищожни разрешенията за строеж на лифта с мотива, че те отговаряли на изискванията на Закона за устройство на територията. А забавената жалба на прокуратурата оставя в сила именно решението на РДНСК - Благоевград, с което на практика се узаконява строежът на съоръжението.

Въпреки скандалите около това строителство премиерът Борисов откри официално миналата зима комплекса "Бодрост" в Картала.

Обвинителите в Благоевград миналото лято на пръв поглед демонстрираха активност, оспорвайки в съда отказа на дирекцията за строителен контрол да обяви за нищожни строителните разрешения на общината за кабинковия лифт.

Оказа се обаче, че институцията, на която е възложен общ надзор за законност над актовете на администрацията и защита на държавния интерес, се е затруднила да преброи дните в 14-дневния законен срок за обжалване на отказа на РДНСК - Благоевград, и внесла жалбата си с един фатален ден по-късно.

Обяснението за забавянето, което спаси от дело благоевградския инвеститор, строил без екооценка, е деловодна грешка. И никой не трябвало да вини прокуратурата, защото тя единствена се заела да решава проблема.

Подобни обяснения обаче едва ли някой ще приеме насериозно. И не само защото съпругата на инвеститора Ризов е прокурор в същата, изтървала срока за обжалване институция, но и заради натрупалите се в последните години по многобройните скандали и знакови дела грешки на защитниците на държавния интерес, които по дефиниция облагодетелстват частния интерес.

Узаконеният по този подигравателен спрямо закона начин лифт в Картала е същият, на който преди три години тогавашният премиер Станишев вися половин час във въздуха заради авария. В общественото пространство пък от още повече години висят въпросите за безнаказаността на незаконното строителство - също аварирали в отработените схеми срещу закона.

Тях всъщност поднасяме и на експертите на Еврокомисията в разиграваната всяка година една и съща сценка по напредъка на България - и преди, и след приемането й в Евросъюза.


01.04.2011 г., с. 7
Борислав Стефанов, изп. директор на Агенцията за инвестиции: Бюрокрацията е по-голям проблем за инвеститорите от корупцията
Чуждите инвестиции в България спаднаха с 58% през 2010 г. През януари на годишна база пък бе отчетено тяхното удвояване до 103.8 млн. евро. Икономисти извън страната обявиха, че капиталите се завръщат както в целия регион на Югоизточна Европа, така и в частност в България. Може ли да се приеме за трайна тази тенденция кои са новите топ сектори от гледна точка на бизнеса, как се рекламираме като място за правене на инвестиции. По тези въпроси разговаряме с Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.
Да започнем с една позитивна новина – белгийска фирма за килими реши наскоро да измести част от производството си в Сливен. Имате ли вие други такива примери, или това е единичен случай?

- Не е единичен. Имаше доста случаи на фирми, които идват с планове да преместят производството си примерно от Китай, където един от проблемите е, че се качват разходите за труд. Други искат да се преместят от локации в Европа. Имаме през последните седмици и месеци видимо оживление, доста повече фирми дойдоха да питат какви са условията да преместят част от дейността си тук.

Те са в сферата на дървообработването, текстила, услугите. Аутсорсингът принципно е сфера, която набра скорост през последните години в България, но през последните месеци доста повече фирми от обичайното се интересуват. Някои искат да консолидират част от операциите си в различни държави, на други ще им е по-евтино да работят у нас.

Ниските заплати тук не са особен повод за гордост, но трябва да имаме предвид, че това е един от основните фактори за местенето на инвеститори от една в друга държава. Това е и начин нашият пазар на труда да се приближи към този в по-развитите държави.

Имате ли индикации, че случващото се в Северна Африка и Близкия изток пренасочва инвеститори към България?

- Специално що се отнася до Египет, имаше една фирма с големи аутсорсинг центрове с по няколко хиляди човека, от която казаха, че сериозно обмислят да прехвърлят част или цялата си дейност другаде. Нашият регион като цена за тези дейности е по-скъп от Индия и Египет, но икономическата и политическата стабилност е много по-голяма.

Това, което ни пречи специално в тази сфера, е, че държавната подкрепа е ориентирана повече към привличането на предприятия в производството. Спорен е и моментът дали изобщо да има субсидии. В страни като Чехия и Унгария обаче има такива инвеститори.

Смятате ли, че вече има очертана тенденция към завръщане на чуждестранния капитал тук?

- Имаме няколко поредни месеца на растеж, което е добър знак. Последните данни на БНБ показаха почти двойно нарастване на годишна база през януари. В същото време се променя профилът на инвеститорите. Преди кризата 60-80% от вложенията бяха основно във финанси, търговия и недвижимости, а през последната една година фокусът е изместен към производството и енергетиката.

Това е хубаво, защото тези сектори са много по-устойчиви за създаване и задържане на работните места. Иначе няма лоши сектори - всички пари, които влизат в икономиката, са добри. Въпросът е, че вкарани в едни сектори водят до устойчивост и работни места, а в други могат да доведат до инфлация – нещо, което стана при нас. Например в строителството имаше много работни места, но при срива те изведнъж изчезнаха.

Това означава ли, че при излизането от кризата други сектори ще бъдат във фокуса на вложенията?

- Ако погледнем преди кризата - потокът към банките идваше от техните майки. Същите пари после се даваха за заеми за покупка на жилища, офиси, за лизинг на автомобили или пък покупката им в брой. Така че секторите финанси, недвижими имоти и търговия са много свързани и растяха паралелно, а в кризата паднаха едновременно. Това са секторите, върху които не можем да влияем директно.

Много се говореше, че там инвестициите са намалели в резултат на държавна политика, а всъщност са спаднали вложенията там, където тя не играе пряка роля. Когато може лесно да се наберат средства навън, има повече спекулативни проекти в строителството и различните финансови дейности, в лоши времена тях ги няма. Така че независимо кой е на власт и какво прави, тези сектори следват възможността да се намерят пари.

Тази година вече има признаци, че достъпът до финансиране отново е облекчен и аз съм почти сигурен, че в България инвестициите в търговия, финанси и строителство отново ще се увеличат. С колко – не може да се каже. Важно е обаче да се качва делът и на по-устойчивите сектори. В средата на миналата година започнахме един проект за условията за бизнес в България и сме готови с някои анализи за това кои сектори има по-голям смисъл да бъдат промотирани.

Кои са те?

- Правихме го съвместно с една американска компания и тя препоръча сектори, които не са изненада – машиностроене, електроника и електротехника и химическа промишленост. Там имаме история, специалисти, конкурентни предимства спрямо съседни страни.

Транспортът и логистиката е друг такъв сектор – България все повече ще се отваря към света като врата на Европа особено за фирми от Далечния изток, към които трябва да насочим повече усилия. И два сектора от услугите – аутсорсинг на бизнес процеси и информационни технологии, като фокус се дава на софтуера.

В по-дългосрочен план трябва да се наблегне на сфери, свързани със здравословния начин на живот и енергийна ефективност - медицински туризъм, производство на биопродукти, земеделие и хранително-вкусова промишленост.

Как ще привличате инвеститори в тези сектори?

- Също чрез този проект. Досега България се рекламира предимно като страна за туризъм, но трябва да се разбере, че рекламирането като място за правене на бизнес е различно. Една тв реклама е хубава, но е несериозно да се смята, че някой, като я види, ще дойде да направи завод за 100 милиона. Така или иначе масова реклама трябва да има, защото не всеки знае за условията за правене на бизнес у нас.

Ще има 20-30 събития по цял свят, където да се опитаме да привлечем вниманието. Досега на тях са канени хора за бройката, а не правилните мениджъри, които биха взели инвестиционно решение. Надявам се до няколко седмици да пуснем поръчките и от средата на годината да започнем с организацията на тези събития.

Избрали ли сте вече страните и по какви критерии?

- Няколко групи ще са събитията – около 10 с подкрепата на голям медиен партньор от ранга на "Икономист" или "Файненшъл таймс", защото това ще осигури публичност на цялото събитие, пък и тези медии се ползват с доверието на бизнеса.

За тях няма определени места, предполагам, че ще бъдат някои от големите бизнес столици. След това около 10 събития, посветени на различни теми, свързани с тези сектори, за които се смята, че има потенциал. Отново в градове като Лондон, Берлин, Париж, Токио, 1-2 в САЩ, в Близкия изток.

Освен на медии на кого ще разчитате по места, след като дори вече нямате представител в Брюксел?

- Да, откакто съм в агенцията, го нямаме. Единствените хора са в офиса ни в София, което е донякъде ограничаващо, а дори македонската агенция има офиси в чужбина. Хубаво е зад граница да имаме партньори, но заради кризата бюджетът ни бе намален няколко пъти в сравнение с този през 2007 г.

От друга страна, много от нещата, които правим, не изискват големи средства, защото основната ни дейност е да помагаме на фирмите с контакти и информация. Специално тези събития ще правим с парите от проекта, който е по ОП "Конкурентоспособност". Доволен съм, че той се случи след толкова години.

Нямате ли намерение подобно на земеделското министерство да назначите аташета зад граница?

- За съжаление нямаме средства за това. За мен важното ще е координацията с аташетата в съответните държави, които би трябвало да помагат България да се промотира. По този проект подготвяме и нови промоционални материали, защото сегашните нямаха добър маркетингов ефект.

Имаше много информация, по 20-30-40 страници текст, който сигурно е много интересен, но едва ли някой го е прочел от началото до края. Ще преведем брошурите на езици, различни от английския, за да могат да се четат и в страни, където той не е основен.

Може ли успешната приватизация на "Булгартабак" или пускането на акции от енергийните дружества най-накрая на борсата също да стимулират инвестициите?

- Това би показало, че пазарът е по-прозрачен и по-развит, което само по себе си ще им даде допълнителен стимул да дойдат. Колкото повече примери има за добре действаща администрация, за липса на корупция, за прозрачност, толкова по-добре. Но друг ефект е труден за прогнозиране.

Наблюдатели коментират, че България все още има огромен проблем тъкмо с корупцията и върховенството на закона. Това ли споделят и с вас компаниите?

- Тези две сфери са изключително важни за бизнеса. Скоро имаше статия в "Икономист", където ставаше дума, че Индия, която е голям получател на преки чуждестранни инвестиции, е имала срив през миналата година, като една от причините е точно корупцията. Обаче проблемът е, че корупцията и бюрокрацията е трудно да се оразмерят, анализите почиват на силно субективни показатели, а мнението на един бизнесмен се засилва, предавайки се на друг.

Тоест се самонавиват?

- Да, точно. А пък такива проблеми има и в добре развити държави.

През вашите разговори как изглеждат нещата?

- Повече се набляга на тромавите административни процедури, отколкото на корупцията.

При посещението си в Търговище неотдавна премиерът заяви, че ще се обсъдят нови мерки за подпомагане на големи инвеститори. Какво се предвижда?

- В момента в закона облекченията са заложени за така наречените приоритетни проекти – които разкриват над 200 работни места и са за над 100 млн. лв. инвестиции. Това са мерките, за които аз знам. За друго не съм бил информиран засега. А иначе ще възложим чрез обществена поръчка сравнителен анализ, който да покаже държавната подкрепа за инвеститори в региона около нас, за да можем да сравним по-добре къде сме ние.

Какви идеи има чуждестранният бизнес за България, за които вие знаете към момента?

- Имахме няколко запитвания в химическата промишленост, в логистиката. Въпросът е, че в повечето случаи те искат да останат анонимни, докато решат. Имахме случаи дори, в които идват от централите, без да предупредят местните си хора. Разчу се например за един развлекателен център и в резултат земята на мястото поскъпна многократно в рамките на 2-3 седмици.

Това, което ме радва, е, че тези запитвания стават повече и повече. Година назад, когато започнах работа, имаше период от няколко месеца, когато запитвания на практика нямаше. Така че се надявам, когато си тръгна, БАИ вече да функционира повече като консултантските агенции, в каквито съм работил преди.

Имате ли данни, че спрени от кризата проекти се размразяват?

- Имаме информация само за проектите, които са били сертифицирани при нас. Това, което виждам, е, че някои проекти в производството и услугите, които са започнали 2005 - 2006 г., после са били прекратени по финансови причини, сега има интерес да се възобновят. Все още сме в една фаза, в която фирмите са по-оптимистични, но няма твърдо решение за продължаването на проектите.

Имаше една грандиозна идея да правим писта за Формула 1. Какво стана с нея?

- Ако трябва да съм честен, ние нямахме никакво участие в този проект. Научих за него от вестниците. Съответно не съм чувал нещо за развитието му. Такива проекти се правят с много пари. Аз не съм сигурен доколко една такава писта е печеливш бизнес, не съм чел анализи за колко време се връща такава инвестиция. Хубавото е, че покрай големия шум около такова събитие автоматично се покачва известността на страната. Но по една или друга причина ние бяхме извън тази тема и не мога да я коментирам.

Ще участвате ли в изготвянето на стратегия за развитието на Северозападна България?

- Много ще се радвам да можем да помогнем, което ще е трудно заради скромния финансов ресурс и хора, но може да насочваме интереса към този район на страната. Обаче трябва да внимаваме да не се насилва бизнесът, защото по-важно е първо да вложи парите си в България, а не другаде, а после къде точно ще стане това. Но е хубаво регионите да се развиват равномерно. Сега София произвежда една голяма част от БВП, голям процент от инвестициите са тук, което не е добре нито за България, нито за града.

Наскоро от Е.ОН обявиха, че са недоволни от общуването си с последните три правителства и не биха инвестирали повече в страната. Имате ли други такива сигнали?

- В случая с Е.ОН трябва да се има предвид, че е в силно регулирана индустрия, в която един монопол се раздели на няколко монопола. В тези случаи е спорно дали фирмите не използват положението си, за да искат повече от държавата, отколкото са получили.

Това, което е важно, е колкото зависи от нас, условията за правене на бизнес да са еднакви за всички. Ако трябва да съм честен, от фирмите, с които работим, не сме имали някой да дойде и да каже - на мен толкова не ми харесва в България, че ще си тръгна след месец-два-три-пет. Така че по-скоро бих отговорил с "не" на този въпрос.

Кредитополучателите да доказват, че могат да върнат ипотечния си заем, а банките да са коректни в рекламите и да предоставят достатъчно информация преди договаряне на средствата. Това предложи Европейската комисия (ЕК) в нова директива днес. Целта е да се създаде единен пазар на ипотечно кредитиране, както и да се повиши защитата на потребителите на финансови услуги, посочват от ЕК.

Според новата проектодиректива банковите клиенти ще трябва да представят необходимите детайли за надеждността си, а банките ще бъдат задължени да оценяват възможността им да си върнат заема. Чрез тези регулации ще намалее броят на хората, които изпадат в неплатежоспособност, посочва ЕК.

Освен това ще бъдат спестени между 1.2 и 1.9 млрд. евро лоши дългове на година. Ипотеките представляват 70% от задълженията на домакинствата в ЕС през 2008 г., посочва АФП. А във Великобритания между 2007 и 2008 г. 45% от ипотечните кредити са били отпускани, без да се проверявани доходите на клиентите, получили заемите.

"По време на ипотечния бум банките и другите институции, предлагащи ипотечни кредити, отпускаха заеми неразумно, а потребителите не бяха предупреждавани за последиците от решенията им", посочи еврокомисарят по финансовите услуги Мишел Барние.

Затова сега се предвижда на кандидатите за кредит да бъде предоставян стандартизиран формуляр с подробна информация за

основните елементи на цената на кредита като лихви и такси. Така те ще могат да сравняват офертите на различните банки лесно. Клиентите ще имат възможност и да погасяват жилищния си кредит предсрочно, а рекламите на ипотечните заеми ще бъдат строго следени за заблуждаваща информация.

Цел на директивата е и да се подпомогне създаването на единен ипотечен пазар. Европейската ипотечна федерация обаче, която е представител на националните органи в областта, не е особено убедена в нуждата от директивата. "За потребителите ипотечните пазари са местни – това не е продукт, който да ползват на международно ниво", коментира генералният секретар на федерацията Аник Ламбер.

Регулациите ще важат не само за банките, но и за всички посредници, предлагащи ипотечни кредити. Предложението предстои да мине одобрение от държавите - членки на ЕС и Европейския парламент. В неговия обхват са всички кредити за покупка на жилище, както и заемите за обновяване на имоти.
Снимка на две колони – Ипотеките представляват 70: от задълженията на домакинствата в ЕС през 2008г.
Какво се цели
Банките да правят коректни реклами и да представят подробна предварителна информация

Кандидатите да доказват, че могат да върнат заемите

Да намалеят хората, изпадащи в неплатежоспособност


01.04.2011 г., с. II
НЕК и "Атомстройекспорт" преговарят за "Белене" при закрити врати
По неофициална информация двете компании са сключили споразумение за отлагане на проекта
Георги Жечев

НЕК и руската държавна компания "Атомстройекспорт" преговаряха вчера цял ден в София за строежа на втората атомна централа край Белене. По неофициална информация, която не беше потвърдена до редакционното приключване на броя от никоя от двете страни, компаниите са се разбрали проектът да бъде отложен до края на юни.

Дотогава ще бъдат предоставени допълнителни данни за безопасността на новите реактори, както и консултантът от българска страна HSBC ще има възможност да търси нови инвеститори за централата. Вчера изтече поредното споразумение за изграждането на АЕЦ "Белене" между двете компании.

От пресцентъра на НЕК съобщиха пред журналисти, че преговорите най-вероятно ще продължат до вечерта, без да уточняват по какви въпроси спорят българските и руските енергийни шефове. Ако бъде подписан нов, дванадесети по ред анекс към рамковото споразумение с "Атомстройекспорт" от 2008 г., той трябвало да бъде одобрен от борда на директорите на НЕК, а след това и от борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ), допълниха от българската компания.

В края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов съобщи, че новият меморандум трябва да включва замразяване на проекта за три месеца, докато се изяснят въпросите, свързани със сигурността на втората атомна централа. Държавата очаква отговори от "Росатом" (собственик на "Атомстройекспорт") по 30 въпроса, свързани с безопасността на съоръженията.

Преди аварията в японската АЕЦ "Даиичи" от "Росатом" опитаха чрез различни маневри да притиснат българското правителство да склони по-бързо да подпише новия анекс. Документът можеше да задължи София през следващите две години да вложи още 1–2 млрд. евро в проекта.

В руските медии късно снощи също липсваше информация за развитието на преговорите. Според в. "Нови известия" аварията край Фукушима ще доведе до преразглеждане на целия проект "Белене", като ще бъдат направени допълнителни проверки на безопасността. В края на 2010 г. Русия и България подписаха 11 меморандум за сътрудничество, който изтече вчера.

Дружествата се бяха споразумели да създадат проектна компания за изграждане на "Белене", в която НЕК ще държи 51% , "Росатом" - 47%, френската "Алтран" - 1%, и финландската "Фортум" също 1%, но с опцията да го увеличи. Не е ясно обаче дали след събитията в Япония двете западни компании, намерени от "Росатом", все още ще проявяват интерес към втората българска атомна централа.