01 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Има драма, призна наскоро пред “Труд” представител на правителството, пожелал анонимност. Драмата е, че ЕС се гласи в следващия си многогодишен бюджет (от 2014 година нататък) да пренасочи основната част от разходите от селското стопанство и инфраструктурата към високите технологии, енергийната ефективност и независимост и опазването на околната среда. Това означава, че парите за най-слабо развитите държави в съюза намаляват. И те дори може да стигат до България по-трудно, защото богати държави членки искат по-строги правила за отпускането им.

Най-засегнати се очертава да бъдат страните с лоша репутация в усвояването на еврофондовете, сред които е и нашата.

Евентуално намаляване на европейската финансова помощ обрича България задълго да остане икономически и политически затънтена европейска провинция.

Без базова инфраструктура не се привличат нито инвеститори, нито туристи. Без видима полза от членството в ЕС, вярата в него постепенно изтлява.

Труден контекст Икономическата криза изостри политическата чувствителност в старите страни членки към харченето на европейските фондове.

След общо 177,5 милиарда евро, с които еврозоната спаси Гърция и Ирландия от фалит, и още 500 милиарда евро, които отделиха срещу бъдещи дългови кризи, водещите икономики в ЕС гледат стиснато към следващите европейски бюджети.

Стига толкова солидарност с по-бедните, които често пилеят или крадат.

Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози платиха политическа цена за финансовата солидарност с по-бедна Европа - партиите и на двамата претърпяха поражения съответно в провинциалните и кантоналните избори. Християн-демократите на Меркел изгубиха Баден-Вюртемберг, провинция, която бяха управлявали без прекъсване 60 години.

“Германците са изключително негативно настроени - сподели правителственият източник. - Те искат генерално да променят мача - европарите да отиват по-скоро за иновации, инженеринг, за енергийна ефективност и независимост.”

При договарянето на новата многогодишна бюджетна рамка службите на комисията, Европейската сметна палата и комисията за бюджетен контрол на Европарламента трябва да покажат къде са били досега слабите места в изразходването на европейския бюджет и оттук да посочат пътя за реформата му.

Честота на грешките

Ключовата фраза в това упражнение се очаква да стане error rate (от англ. - показател за честотата на грешките).

Най-големите нетни донори в европейския бюджет, начело с Германия, натискат плащания да се прекъсват, замразяват или дори да се отнемат за много по-ниска степен на грешки, отколкото преди, каза правителственият представител. Не става дума непременно за корупция или измами, а само за некомпетентност или неопитност.

Отрицателни примери като България са добре дошли, за да оправдаят пренасочването на средства от едно бюджетно перо в друго.

Дългата история с изоставането и злоупотребите на обекти като българската магистрала “Люлин” например са аргумент да се иска намаляване на кохезионната помощ и пренасочването й в други сектори.

За миналия бюджетен период (от 2000-та до 2006 година) Испания е извършила погрешно 15 на сто от всичките си плащания и е трябвало да върне 1,5 милиарда евро от общо получени 59 милиарда евро, казва германската евродепутатка Ингеборг Гресле, влиятелна фигура в комисията по бюджетен контрол на парламента.

Но това е било в добрите икономически времена. В кризата такива примери са скандални. Затова нищо чудно България, с честота на грешките в регионалното развитие между 2 и 7 на сто (по собствени данни), да се изправи пред значително по-високи критерии.

Повече от половината бюджетен период е минал, а страната е усвоила малко над 10 процента от полагащите й се за него 11 милиарда евро.

Гресле предлага законодателство за превантивни проверки на системите за управление и контрол на европарите в страните-получателки. “Искаме комисията да прави ранни проверки на контролните системи”, каза пред “Труд” Гресле.

Евродепутатката Ингеборг Гресле е от сестринския на ГЕРБ Християн-демократически съюз.

При откриване на слабости в контрола плащанията се прекъсват за месеци. За да продължи засегнатият проект, съответното правителство трябва да плаща от бюджета си.

“Ние нямаме пари да извадим и две-три години да си изпълняваме проектите сами”, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. “Можем за издържим няколко месеца най-много. А като ти пратят одит, само докато чакаш резултатите, ще мине година”, посочва той.

Иновации или магистрали?

“Германия няма нужда от нови магистрали”, казва правителственият източник на “Труд”. “Тя се притеснява, че европейските фондове, в които има най-голям дял, отиват в корупционни схеми и се опитва да прехвърли бъдещето им през такива механизми, в които частният сектор да има много по-голямо участие от държавния.

Сега едно министерство у нас строи три магистрали. На тях това хич не им е интересно”, посочва източникът.

В същото време пет от осемте най-изостанали европейски региона са в България и три - в Румъния.

“Ако отидем да им говорим за иновации, ще ни изхвърлят през прозореца. Тези хора нямат пътища”, каза Росен Плевнелиев в кулоарите на дискусия с Асоциацията на данъкоплатците в Брюксел. “Базовата инфрастуктура за държави като България е най-важна. Те (европейските партньори - б.а.) говорят за сближаване - “кохезия” - но ще стане точно обратното - ние ще ставаме все по-изолирани.”

(28 години, нали по-рано се спадаше нещо за амортизация?!). А данъците до невероятност разнообразни! По нашата вертикала - 6 границите на стотина лева (от двеста до триста и няколко)! В другите части с еднаква квадратура и един етаж разлика - почти двойно. Въобще пълна мистерия досежно принципите и критериите на въпросното „изчисляване"!

Япония доведе до трусове и в България. Въпросът за Белене се изостри още повече. Би трябвало да се прецизира: след като сме строили Белене 27 години, ще продължим ли да го строим? Възможните отговори са: „Ще спрем" или „Да, ще го строим още 27 години, а после ще видим". Работата с Белене е, че този проект е бавен, скъп и сложен. Достатъчно бавен, достатъчно скъп и достатъчно сложен, за да не го построим никога. Трудното в случая е, че хората трудно се отказват от бляновете си. А Белене е блян за силна България. С много ток. България, която изнася за Турция, която има повече, отколкото й трябва, въобще един блян за изобилие. Блян от 19-и век, пренесен 6 21-ви. Блян, който е основан на мъдростта „Ако не остане, значи не е стигнало." И освен това блян, който ще излезе много скъпо на България...

Защо един началник на отговорен столичен съд е уволнен, а дваж не no-малко отговорни върховни съдии са се отървали сал с намаляване на заплатите? Дилемата стои покрай скандала „Приморско" (виж стр. 7). Къде е разликата в провиненията на Веселин Пенгезов (свален от шефския пост на Софийски апелативен съд), на младшата съдийка Деница Урумова (директно уволнена от ВСС) и примерно на нейния баща - Николай Урумов (наказан с намалена заплата за 2 г.), знаел и вероятно благославял вдигането на дъщерния eencheva@trud.bg хотел край морето? Как мери везната за „виновност"? Това се опитаха да разберат медиите, за да го кажат на гражданите. Няма да има отговори - нито за този скандал, нито за идните.

Такъв бил законът? Някой да поиска да лобира за промяна? Или е много удобно греховете на „простосмъртните" тутакси да стават публични, а на магистратите - не?!


01.04.2011 г., с. 15
Веселия Роджър се вее над държавата
Любомир Йорданов

Пиратският флаг - череп с кръстосани кости, Вдигна край пътищата 8 Ломско селски кмет {виж стр. 5). Кметът не е станал побратим на карибските пирати. Просто се опитва да предпази шофьорите от огромните ями по пътищата, 8 които колите потъват като 8 Бермудски триъгълник. Белоградчишките скали не станаха природно чудо на света, но някои дупки по пътя към тях може и да успеят 6 следващата класация. Може би трябва да сложим знака с костите и черепа и над банките -застрашени от щурмове на отчаяни обирджии, над министерства проядени от корупция, над болници, оставени без лекарства... „Веселия Роджър", както корсарите са наричали флага си, сигурно може да стане знаме на българския преход. Кой каквото можа, взе на абордаж и завлече. А останалите на кораба търсят остатъци от пиратските съкровища, за да закърпят дупките по палубата и съдраните си джобове.

В созополското село Габър две батареи чакат с нетърпение да премерят сили на кметските избори. През есента на 2010 г. тук се регистрираха 242 нови избиратели. Така селото нарасна двойно - набъбна до 400 души. След като случаят се разчу и бе разпоредена проверка на полицията, 20 от прясно записалите се бързо се отказаха от новото си местожителство в селцето. „Извършили сме щателна проверка на новорегистри-раните, те са 241. Издирваме всяко лице къде се намира и ако не е на адреса, след 30 дни правим нова проверка. Ако отново не го открием там - съставяме акт", обясни комисар Милен Димитров, шеф на Областната дирекция на полицията в Бургас. Според закона всеки е длъжен да си направи адресна регистрация (за настоящ адрес), на която пребивава повече от 30 дни. След проверката се заговори, че са засечени и хора, подтиквали други да се регистрират заради изборите. Това обаче щяло да се разследва след вота, в случай че престъплението се консумира.

Габър не изглежда кой знае колко привлекателно място за живеене. Селото

няма свястна канализация, а пътят до него е осеян с кратери и непочистени сметища. Хората са разделени на две батареи, разменящи си залпове от обвинения и закани. Кметският наместник в Габър ще бъде назначен от кмета на Созопол. А вотът там предвещава балотаж -между сегашния градоначалник Панайот Рейзи (коалиция фАР) и областния Селото набъбна двойно управител на Бургас Константин Гребенаров (ГЕРБ). Затова в Габър от едната страна на барикадата са хората, които подкрепят Рейзи. Те са предвождани от сегашния наместник Димитър Трънков. Смята се, че застъпниците на Гребенаров са предвождани от Атанас Кидеров.

„От СДС бях, сега съм независим. С Рейзи съм, но иначе съм за правителството на ГЕРБ. Кидеров да не се крие, а да каже как ми водеше по 60 души да ги регистрирам. Някъде на една стая са записани 15 души", отсича Димитър Трънков.

Кидеров светкавично отговаря на упрека: „Трънков свъртя роми от съседните села. Погледнете - няма казан, няма къде да си хвърля боклука. Пенсионирах се и приятелите ме помолиха да направим нещо заедно, за да се оправи селото. Не сме брокери на гласове." „Ще хванем холера!" - жалва се от мръсотията Дора Богданова. „Да, регистрирани сме тука, но в село живеят родителите ни", не отрича жената. Обяснява, че за нея най-важното е да се почисти Ще хванем холера, жалват се местните

и да се направи канализация в селото. „Ето, в отсрещната къща има роми, пълно е със смет, кучета ровят навред", нарежда Богданова. „За младите в селото работа няма. Нека ни обещаят, че ще пращат автобус от Созопол и ще ни осигуряват да си изкарваме хляба по обектите, тогава ще гласуваме", изброяват исканията си няколко млади мъже в центъра на селото. В началото на Габър осем роми посрещат всеки новодошъл. Всички са в един двор. „Ние сме коренни жители", твърди един от тях. Работел в завода в Дебелт. Отказва да си каже името си, но няма нищо против да го снимаме. Дава и обяснение за скандала около Габър - цялата работа с регистрациите била за мекия стол на кметския наместник. Той признава, че в селото дошли много пришълци - все роми от Драчево. Някои от тях се регистрирали на даден адрес, без за това да знаят хората, които настина живеели там. На миналите избори се плащало по 150-200 лева за глас, подмятат местните, но без да влизат в повече подробности.
Снимка на четири колони – В Габър боклуците по улиците са обичайна гледка. Хората от години страдат и от липсата на канализация. Въпреки тези условия през есента на миналата година мераклиите да живеят в село се увеличиха двойно.
Снимка на три колони – Местните хора се страхуват, че заради лошата хигиена може да плъзнат зарази и да се разболеят децата в селото.
Снимка на две колони – На миналите избори за глас са давали по 150-200 лева, твърдят под сурдинка жителите на Габър. Но не влизат в подробности.


01.04.2011 г., с. 40
Затварят още два стадиона в София
Динко ГОЦЕВ

София може да остане само с един лицензиран стадион за следващото първенство. Засега арените на „Славия" и „Левски" не са никак близо до изискванията, които общинската комисия е наложила за одобряване. ЦСКА и „Локомотив" още миналото лято бяха прокудени от домовете им, които не издържаха проверката на общината.

Така при липса на сериозни инвестиции и подобрения до 31 май София може да остане само с „Васил Левски". А четири или пет (при оцеляване на „Академик" в елита) отбора няма как всеки кръг да делят арената. И стадионът ще се изхаби от многото мачове, а и програмата ще стане практически невъзможна за изпълнение. В добавка и на този стадион има проблем. Тревното покритие на „Васил Левски" трябва да бъде подменяно на всеки 7 г. (препоръка, но не задължителна, при поставянето му), а още не е сменяно след първия мач върху него, който бе преди цели 9 лета... Проблемът на стадионите не е, че в тях не се инвестира. И „Левски", и „Славия", а напоследък и ЦСКА направиха немалки подобрения и ремонтни работи. Но бетонните чудовища са морално остарели и излизат извън всякакви критерии за безопасност по европейските стандарти. С други думи - рушат се. Преди няколко дни решение на общината позволи на ЦСКА да домакинства на ремонтираната „Българска армия". Но с много условия и нови препоръки, които трудно ще бъдат изпълнени до края на май, тоест за следващото първенство. При стриктно спазване на изискванията на УЕфА единствено стадионите на „Литекс" и „Черноморец" у нас ще могат да приемат мачове. Те отговарят и на задължението да има определен процент места, покрити с козирки на трибуните. Нещо, което на нито един от софийските стадиони не достига...


01.04.2011 г., с. 10
Рекордьори сме по нови молове за 2010 г.
България е европейски рекордьор по процентно увеличение на модерните търговски площи за 2010 г. От 165 нови мола на Стария континент, 10 са у нас.

Това сочи доклад на международната компания „Кушман & Уейкфийлд".

През 2010 г. като цяло в Европа се отбеляза рязък спад в обема новопостроени шопинг центрове. Завършени са 5,2 млн. квадратни метра,или с ЗО%по- малко спрямо 2009 г. Спадът е най-значителният от 1983 г. до сега. В същото време в България за същия период има рекорден обем ново предлагане. Завършени са търговски центрове с 346 300 кв. метра отдаваема площ. „Европа регистрира най-ниските нива на нови търговски площи от 2004 г., а в България завършените площи са с 475% повече спрямо новооткритите обекти през 2009 г. Така за година общият обем търговски площи се увеличи със 164%". Това заяви Димитър Киферов, мениджър „Търговски площи" във „фортън интернешънъл" -българският партньор на „(Кушман & Уейкфийлд". ; Откритите комплекси през м. г. са: „Сердика Център", The Mall и „София аутлет център" в столицата, „Гранд мол"-Варна и „Варна тауърс", „Галерия Пловдив", „Галерия Стара Загора", „Мега мол Русе", „Мол Русе" и „Мол Габрово". За 2011 г. обаче България се очертава да бъде на дъното по нови молове. Очаква се да отвори врати само един нов търговски център - „Марково тепе" в Пловдив О7 500 кв. м). В два русенски мола евентуално ще има частично откриване, ако се напълнят с наематели. А премиерата на „Мол Плевен" бе отложена за пролетта на 2012 г. Докато в Европа очакванията на анализаторите за тази година са позитивни. Повече от половината пазари ще регистрират по-висока активност. До края на годината се очаква да бъдат завършени 6,9 млн. квадратни метра нови площи -с 33% повече от 2009 г.


01.04.2011 г., с. 1
Прокуратурата спаси скандален лифт
Снимка на пет колони - Съоръжението, на което Станишев вися заради авария, е построено без задължителната екооценка в местността Картала над Благоевград Обвинението изпусна срока за обжалване на отказа на РДНСК-Благоевград, да обяви за нищожни разрешенията за строежа му, дадени на фирма „Прима инвест" Благоевградският съд отказа за гледа делото заради пропуска, а ВАС потвърди решението му Екоактивисти

за подозряха умисъл, тъй като съпругата на инвеститора работи в окръжната прокуратура. Оттам отрекоха и обясниха гафа с „деловодна грешка"

Така лифтът беше узаконен дни преди екоинспекцията от Брюксел по сигнали за нарушения в Рила и Пирин, сред които е и казусът с Картала


01.04.2011 г., с. 3
Съдът замрази искове на държавата за царски д борци
Софийският окръжен съд остави без движение два от исковете срещу бившия премиер Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария Луиза Хробок и още петима техни роднини, с които държавата си търси собствеността върху дворците „Царска Бистрица" и „Ситняково". Причината е, че липсват скици за имотите и данъчни оценки. Освен това съдът настоява адвокатите на Министерството на регионалното развитие да конкретизират вида и стойността на „добивите", които търси. Според исковете държавата претендира към Сакскобургготски и роднините му за „42 хил. лв. за добиви" от „Царска Бистрица" и 35 хил. лв. от „Ситняково". След като адвокатите на министерството донесат скиците и внесат уточненията, делото ще може да започне. Държавата заведе иск и за двореца „Врана", но делото се гледа в Софийския градски съд и засега няма данни да е насрочено или оставено без движение.


01.04.2011 г., с. 4
Софийският университет затваря протестно от понеделник
Причината е отнетата му „заради бизнес нужди” ботаническа градина в Балчик
Лора Филева

Софийският университет "Св. Климент Охридски" затваря за неопределено време от понеделник, съобщи за "Дневник" ректорът проф. Иван Илчев. Поводът е правителственото решение от май 2010 г., с което Ботаническата градина в Балчик, която се стопанисваше от СУ, премина към Министерството на културата, и последното решение на Върховния административен съд (ВАС) в полза на министерството. Това беше "перушината, която прехвърли камилата", каза Илчев.

"Прехвърлиха градината на министерството с мотива да правят културен бизнес център, което е посегателство", каза още Илчев. Миналата седмица петчленен състав на ВАС с председател Венета Марковска отхвърли окончателно жалбата на СУ срещу решението на правителството и постанови висшето училище да плати деловодни разноски 1000 лв. на Министерството на културата и 2 хил. лв. на държавния културен институт "Двореца". Илчев настоява правителството да преразгледа решението си. Според него случващото се е в интерес на съмнителни бизнес интереси. В разпространена по-късно позиция на Академичния съвет на висшето училище пише, че причините за затварянето на СУ са "унизителното отношение на изпълнителната власт", "убеждението, че този акт ще е само начало на бъдещи посегателства" и опасения, че в близко бъдеще университетът може да осъмне и без сграда, отнета за "по-важни държавни или бизнес нужди". От Министерството на културата съобщиха, че са готови на сътрудничество със СУ "за активни практики и дейности на висшето училище" в Ботаническата градина в Балчик, като ще се радва и на присъствието на млади хора там". Малко по-късно от Министерството на образованието съобщиха, че днес ще бъде подписан меморандум за сътрудничество за научна дейност. Парламентарните групи на "Атака", СДС и ДПС подкрепиха вчера университета и призоваха правителството да му върне градината.

Спорът чия е ботаническата градина е от години, като неколкократно собственикът й се сменяше. Според решението на кабинета от май над 183 дка от комплекса в Балчик се дават за управление на културното ведомство. В тях влиза и градината, която се стопанисваше от висшето училище. Университетът ще управлява само 11 дка от комплекса, при положение че досега имаше 74 дка. В основата на спора са и приходите от входната такса, която се събира за градината и двореца в нея - 10 лв. на човек.