01 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Снимка на една колона - Стоян Кушлев

От „Топлофикация" обявиха, че връщат надвзетите сметки за парно,,а следващият отоплителен сезон ще е напълно безплатен.

Електропреносните дружества ЧЕЗ и E.OHS обявиха 2011-а за година на безплатния ток. Президентът Георги Първанов покани премиера Борисов на другарска вечеря в пернишкото село Кошарево. Двамата държавни мъже вдигнаха тост за нарастващото благоденствие на българския народ. Над главите им висеше наплют от мухите календар, който показваше датата 1 април.

Ивайло ДИМАНОВ


01.04.2011 г. , с. 3
Haд 6 млн. лева плащаме за трибунала
Близо шест милиона и 400 хил. лв. ще струва на българския данъкоплатец съществуването на специализирания съд. Отделно от тях Министерството на правосъдието ще се занимае и с ремонта и преструктурирането на сградата на ул. „Черковна". Това съобщи вчера членът на ВСС Иван Колев.

Близо два милиона лева ще бъдат давани като заплати на всички 134 души, които ще работят от август в трибунала, поясни той. Става въпрос за 11 съдии на всяка от двете инстанции, 22-ма прокурори и девет следователи, а администрацията на двете съдилища и прокуратури ще е в рамките на 81 души, уточни Колев.

Милион и 660 хил. лв. ще са режийните разходи на спецсъда, около милион и 900 хил. лв. ще струват обзавеждането и техниката, като общо 800 хил. лв. от тях отиват само за компютри, подчерта магистратът. Към всички тези пари ВСС отпуска и средства за осигуровки на работещите и други видове плащания, допълни Колев.
Снимка на една колона – Иван Колев


01.04.2011 г. , с. 5
Собственици на яхти и лимузини укрили 11 млн. лева данъци
11 милиона лева данъци и осигуровки дължат на хазната собственици на яхти и скъпи лимузини от София, съобщиха вчера от Националната агенция по приходите. Укритите задължения са установени в резултат на приключилите наскоро 56 ревизии. Проверени са 22-ма собственици на яхти и 34 притежатели на луксозни коли, в т.ч. и на бентлита. В хода на ревизиите инспекторите попаднали на дружества, които не са отчели и лев приход от някаква дейност, а притежават луксозни яхти и коли. При други декларираните приходи изобщо не могли да покрият разхода за закупуването на яхта или скъп автомобил. За да докажат, че извършват стопанска дейност, някои от проверяваните обяснявали, че яхтата се отдава под наем или че с нея се организират разходки на туристи. Декларираните пред НАП приходи обаче били едва 100-200 лв. месечно. Едно от бентлитата се оказало собственост на неграмотен ром, който не можел да обясни откъде и как тази кола се води на негово име. Част от проверяваните се опитали да оправдаят средствата за скъпите покупки с безкрайни вериги заеми от приятели, живеещи в чужбина, или от вече починали роднини. При ревизиите обаче се оказало, че 90 % от тези заеми са фиктивни. На длъжниците е наложен запор на банкови сметки и движимото имущество, за обезпечаване на вземанията към бюджета.
Снимка на три колони - без текст


01.04.2011 г. , с. 7
Модернизират рибарското пристанище в Созопол
Правителството предостави по бюджета на Министерството на земеделието и храните допълнителни 100 000 лв. за закупуване на дялове от държавата за увеличение на капитала на „Рибни ресурси" ЕООД. Увеличаването на капитала на дружеството осигурява средства за безопасна експлоатация на пристанище „Созопол" и финансов ресурс за първоначалните дейности по изграждане на модерна инфраструктура на територията му.


01.04.2011 г. , с. 8
Комисията „Кушлев": Много шум за нищо
Конфискацията на имущество е всеобщо приета наказателна мярка за незаконно забогатяване

За изминалите двайсет години на българския преход към неуправляема демокрация в България редуващите се правителства оставиха не една следа на управленска бездарност и разточителство на народни пари.

От 2006 п, откакто започна своята наказателна дейност т.нар. комисия „Кушлев" като държавен орган е спечелила 16 дела, а е загубила 8, което означава, че 35 % от делата рухват още в първите заседания на съда, а реално в хазната влиза незначителен процент от незаконните парични приходи.

Законът за конфискация на имущество, придобито по незаконен начин, предвижда триинстанционни процедури и отнема средно около три години, за което държавата харчи грешни пари за експертизи и свидетели.

Другият парадокс на закона се заключава в това, че едно дело за конфискация на имущество може да стартира само когато има влязла в сила осъдителна присъда, а през този ( период имуществото остава блокирано, през което време се завеждат искове от физическите лица и от фирмите в Страсбург.

Данните показват, че само за периода 2006-2010 г. по предложение на комисията „Кушлев" съдилищата са приели 523 съдебни решения за налагане на запретни мерки върху имуществото на лица, които са били проверявани по данни по закона за общо 677 млн. лв., а е блокирано имущество само за 13,5 млн. лв.

Какъв положителен резултат можем да очакваме от една държавна комисия, когато нейният председател е обект на постоянни атаки за груби нарушения на правилата и законите на страната. Неотдавна Парламентарната комисия за конфликт на интереси го предаде на Върховния административен съд (ВАС), след като депутатите установиха, че е нарушил закона.

Като шеф на държавния орган Кушлев е бил и е в състава на управителните органи на две юридически лица с нестопанска цел, нарушавайки законите за конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество. В същия доклад се цитират сигнали, че при Кушлев работят 8 души, които са роднини на него и на съпругата му. Доказателствата за тези твърдения трябва да бъдат представени до 18 май, за когато е насрочено делото.

Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн. ДВ, бр. 19 от 1.03.2005 г.), урежда материята на т.нар. гражданска конфискация като специфична гражданскоправна последица от престъплението, което се отнася до имуществото на лицата, признати за виновни и осъдени с влезли в сила присъди за тежки престъпления. Този нормативен акт е без аналог не само в българската правна история, но и световната практика не познава подобен правен абсурд.

Преди всичко възниква въпросът защо в този закон не е предвидена норма за незабавно конфискуване на установеното имущество, а са предвидени две излишни тежки процедури: а) по установяване на имуществото и б) по отнемане на това имущество, след като съдът е доказал престъпния акт за това.

Тази усложнена процедура дава много добра възможност да се намерят вратички в закона, които на практика ще осигурят запазване на откраднатото имущество.

Въпросите, които възникват при прилагането на този закон в България, ни карат да потърсим отговорите в международната практика за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин.

Италия още в началото на 80-те години на миналия век прие закон за наказателна отговорност на мафията (особено в провинцията Сицилия),

включително и за конфискация на придобитото имущество от мафията. Тя беше инициатор и организатор за провеждането на доста международни конференции за борба с организираната престъпност.

В Италия има повече от 15 закона и декрети от периода 1965-1996 г., като в чл. 240 от Наказателния кодекс е предвидено „Постановление за конфискация" по отношение на имущество, което определя цената на престъплението и за вещи, изготвянето, използването, носенето, пазенето, присвояването на които представлява престъпление, даже когато не е произнесена обвинителна присъда.

В Дания според Наказателния кодекс (чл. 75) доходи, които са придобити от всякакво престъпно деяние, или сума, адекватна на него, могат да бъдат напълно конфискувани, а изброените предмети също могат да бъдат конфискувани с цел да изключат следващи престъпления.

В Наказателния кодекс на Холандия (чл. 33) е посочено: „Видовете наказания са... „конфискация. На конфискация подлежи следното: предмети, които принадлежат на осъдения, или предмети, които той може да ползва напълно или частично в своя изгода или получени изключително или основно чрез наказателно правонарушение".

Наказателният кодекс на Швеция (чл. 36) съдържа подробна квалификация на нормата за конфискация на това престъпление: „За конфискация на имуществото, за корпоративните глоби и за други особени глоби и други правни последици". В шест отделни текста на този член подробно се описват основанията и обемът на конфискацията: в чл. 5 е посочено:

„Конфискация на имуществото или на неговата стойност, свързана с престъплението, може да се определи за: а) за лицето, извършило престъплението, или на друго лице, което е участвало в престъплението; б) за лице, което е получило печалба от престъплението; в) за всяко лице, което след престъплението е придобило собственост по някакъв начин, като е знаело или е могло по разумен начин да предполага, че имуществото е било свързано с престъпление".

В Испания Наказателният кодекс (чл. 127) предвижда следното: „Всички наказания, постановени за извършване на престъпления или умишлени постъпки, имат за последствия конфискация на всичко, получено в резултат на извършеното престъпление".

В Германия чл. 73, гл. 7 на НК предвижда „конфискация на имуществото, когато престъпникът в резултат на престъплението е получил изгода или е действал в интерес на друго лице и то е реализирало печалба".

В Япония Наказателният кодекс (чл. 19) съдържа списък на онова, което може да бъде конфискувано: „Конфискацията е възможна... даже, когато предметът принадлежи на друго лице, освен престъпника, което е получило предмета след престъплението, но е било осведомено за неговия престъпен характер". Когато обаче предметът не може да бъде конфискуван, се предявява иск за еквивалентната сума.

В Сборника от закони на САЩ -раздел 18, параграф 3554 е предвидена „Конфискация на имуществото на подсъдимия в полза на САЩИ. В отделните щати действат местни наказателни норми за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин.

В Китай, Русия и в бившите съветски републики, както и в при-балтийските страни също се предвижда конфискация на цялото имущество на осъдения.

Така например в НК на Китай (чл. 59) се казва: „Конфискация на имуществото се състои в изземване на част или на цялото имущество, което е собственост на осъдения".

Тук трябва да отбележим, че в европейските страни конфискация на цялото имущество не се предвижда, защото не съответства на международните правни норми и на НК на съответните страни.

Допълнително ще посочим най- важните международни конвенции, които е подписала и България, където е посочено, че конфискацията е основна ефективна мярка за съдебно наказание: 1. „Конвенция за наказателна отговорност за корупция на Съвета на Европа от 1998 п; 2. „Конвенция на ООН за незаконно превозване на наркотични вещества и психотронни препарати от 1990 г.; 3. Конвенция за пране, разкриване,, изземване и конфискация на доходи от престъпна дейност на Съвета на Европа от 1990 п; 4. Международна конвенция за борба с финансирането на тероризма, която беше приета с резолюция на Общото събрание на ООН през 1999 г.; 5. Конвенция на ООН против транснационалната

организирана престъпност от 2000 п; 5. Конвенция на ООН против корупцията от 2003 г.

В тези конвенции се предвижда подробно регулиране на всички въпроси по конфискацията на имуществото или на неговия еквивалент от престъпниците от най-различен вид или от други лица, които са го получили от престъпниците или са били длъжни да знаят за неговия престъпен произход.

Както виждаме, световният опит за борбата с корупцията е много добре известен, а всички наказателни мерки в националните наказателни кодекси са написани подробно и се изпълняват стриктно от наказателните органи.

През последните години в България заинтересованите политици и управляващи използват всякакъв вид демагогия и съдебни машинации, за да осуетяват прилагането на тази наказателна норма.

През последните години в България заинтересованите политици и управляващи използват всякакъв вид демагогия и съдебни машинации, за да осуетява прилагането на тази наказателна норма. Истината обаче е една - няма цивилизована страна където не се предвижда конфискация като наказателна норма.

Всички промени в законодателството през последните 20 години и преди всичко в НПК се правят под лозунга за безпощадна борба срещу корупцията, но все още не се приема специален закон за борба с това същинско национално зло, което е заплаха за социално-икономическата стабилност на страната. Имаме само една алтернатива - или ние като нация ще поведем борба с нея, или ще се оставим да бъдем победени от корупцията.

Д-р Начо НАЧЕВ
Снимка на две колони – без текст



01.04.2011 г , с. 4
Няма изненада: отново тайни преговори за АЕЦ "Белене"
В последния момент от дадения краен срок представители на НЕК и "Росатом" проведоха почти целодневна среща за проекта
В пълна мистерия протекоха преговорите за бъдещето на АЕЦ "Белене" в последния ден от дадения от Русия срок. Рано сутринта представители на руската държавна компания "Росатом" влязоха в сградата на Националната електрическа компания (НЕК) и прекараха там остатъка от деня. До редакционното приключване на броя преговорите между сьакционерите не бяха приключили и нямаше решение ще има ли мораториум върху проекта за следващите три месеца.

Напред към Анекс 12 или отбой

Според подписания в края на ноември меморандум за сътрудничество между f двете страни на 31 март 2011 трябваше да бъде подписан Анекс 12 към договора от 2006 г. С парафирането трябваше да се създаде проектна компания за изпълнението на атомната централа. В нея участие трябваше Да имат НЕК с 51% собственост, "Росатом" с 47%, френската "Алтран" и финландската "Фортум" със символичното участие от 1% за всяка от двете.

Удължаване на мъката

Преди седмица кабинетът намекна, че може да бъде подписан тримесечен мораториум върху АЕЦ "Белене". Като мотив за искането от правителството изтъкнаха необходимостта от още време, за да изчистят всички технически въпроси, свързани със сигурността и цената на втората атомна централа у нас.

Рязък обрат отвън

В последните месеци обаче стана ясно, че българското правителство не води преговори с руската страна, макар че крайният срок изтичаше. Аварията в японската атомна централа във Фукушима наложи преразглеждане на безопасността на проекта. Ядрената криза в Япония измести фокуса към преразглеждането на мерките за сигурност в.

съществуващите и новите атомни централи на територията на ЕС - дори еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер настоя за изчистване на въпросите около безопасността на руската централа. Българското правителство поиска допълнителни доказателства за "Белене", като изпрати 30 въпроса за сигурността й към изпълнителя - дъщерната компания на "Росатом"

- "Атомстройекспорт".

Нужда om убеденост в сигурността

Провалени сделки

Представители на компаниите се оплакаха, че сделките с чужденци в много случаи са пред провал. „Чужденците не могат да купуват имоти като физически лица и трябва да си регистрират фирма. Те знаеха, че регистрацията на фирма отнема малко време, а сега това се проточва по месец и повече", обясни Полина Стойкова, оперативен директор в „Бългериан Пропъртис". Тя допълни, че в предварителните договори с чуждестранните купувачи забавянето не е предвидено. Това утежнява нещата, защото сделката не може да се сключи в договорения срок, в много случаи се стига и до загуба на депозити от предварителните договори за покупка на имот. Причината - нещата не се случват навреме.

Бавното вписване пречи и на стартирането на нов бизнес. Фирмите не може да открият банковите си сметки, преди да фигурират в регистъра. Това обаче спъва сделките им, защото сумите, които се плащат при по-големите сделки, се правят само по електронен път. Без банкова сметка това няма как да стане.

Нарушители по принуда

Големи неприятности има и със свикването на общи събрания на дружествата. Така заради Търговския регистър, който е под шапката на Министерството на правосъдието, се налага фирмите да не спазват законови срокове. Според изискванията всяка фирма трябва да свика общо събрание до края на юни. Поканите до акционерите обаче се обявяват чрез Търговския регистър. При публичните компании това се прави не по-рано от началото на май. Сега с голямото забавяне обявяването на общото събрание се бави между 30 и 50 дни, което автоматично води до късно уведомяване на акционерите, преместване на общи събрания и т. н. Според представителите на бизнеса заради това фирмите търпят санкции. „Не това обаче е големият проблем. По-неприятното е, че се дава лош сигнал за чуждестранните инвеститори", обясни Даниела Пеева, председател на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България.

Лошо настроение

Още повече трудности се създават, когато фирмите решат да увеличат капитала си. Когато Търговският регистър забави вписването, не може да се усвои капиталът. Парите стоят в банка, а фирмата, за да вземе това решение, се нуждае спешно от тях", коментира Богомила Христова, директор за връзка с инвеститорите в „Индустриален холдинг България".

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България изоставането на Търговския регистър и трудното администриране създават пречки на всички публични компании и на борсата. А председателят на асоциацията Васил Велев коментира, че това може да е една от причините за влошаването на бизнес климата, което беше отчетено през март.

Понеже има проблем, да си направим още един

Решение на техническите проблеми не се очертава. Агенцията по вписванията твърди, че работи по тях, но вече месеци напредък няма. Обслужващата софтуерна компания дори се наложи да им подари втори сървър, за да не се срине системата съвсем. Междувременно изтича и договорът за поддръжка и не е ясно какво ще се случи след два дни. Обществена поръчка за нова още не е обявена.

На фона на всички технически проблеми депутатите в парламентарните комисии работят по промените в Закона за Търговския регистър, които предвиждат силно ограничаване на достъпа до него. Инициативата дори влезе в доклада на Българския хелзинкски комитет за нарушаването на човешките права. През следващите седмици законът вероятно ще стигне и до пленарната зала.