In memoriam Почина хирургът проф. Георги Златарски

Проф. д-р Г. Златарски е роден на 5 декември 1932 година в град София. За­вършва медицина през 1956 година и до 1962 годи­на работи в град Белоградчик - в първите години като ординатор, а впоследствие и като началник на хирургичното отделение. От 1962 г. работи в „Пирогов", където последо­вателно е бил завеждащ Четвърта хирургична клиника, завеждащ Секция по спешна хирургия и дирек­тор на института.

Проф. Златарски е един от основателите на българ­ската спешна хирургия. Стипендиант е на една от най-престижните научни фондации - „Александър фон Хумболт". Той е един от енциклопедистите в бъл­гарската обща и спешна хи­рургия. Член е на Научния съвет на Университетската болница по спеш­на медицина „Пирогов". Председа­тел е на Българското хирургическо дружество от 1994 до 2002 година.Поклонението пред тленните му останки ще се състои на 8 ноември от 14 часа в църквата на Централ­ните софийски гробища.


Глад в болниците за анестезиолози
В родните болници има сериозен недостиг на анестезиолози.

Това съобщи начални­кът на реанимацията в пловдивската окръжна болница д-р Сребрин Сребринов. Той обясни, че в България са необхо­дими около 1700 специа­листи по поставянето на упойки. В същото време обаче в момента има са­мо 750. „Специалността на анестезиолога е отго­ворна, натоварена и нис­ко платена, затова почти никои не иска да я прак­тикува. В клиниката по реанимация на окръжна­та болница в Пловдив например минават най-тежките случаи, за които денонощно се грижат анестезиолози и меди­цински персонал", посо­чи Сребринов и допъл­ни: „Усеща се остра нуж­да от специалисти. Доп­реди година специалис­тите в болницата, които са поставяли 10 хиляди упойки годишно, са били 22. Сега са едва 9".

Миналата година към МЗ бяха трансферирани 340 млн. лв. За какво точно се използваха, все още българският платец на здравни осигуровки не знае. Тъй де - напоследък милиони левове от здравни осигуровки потъват някъде из бюджети и фискове. Парадоксалното е, че хем ти вземат парите, хем с тях не лекуват нито теб, нито тежко болните. А това, че на тежко болните им казват: "Ще ви лекуваме, докато има пари", вече е наглост, граничеща с цинизъм. Очевидно българският пациент вече и на това е обръгнал. Всъщност, не само пациентът - българинът е обръгнал. Защото се оказва, че в нашата държава повечето добри (и дори нормални) работи се случват, докато има пари.

В това отношение поне от липса на правосъдие не може да се оплачем. Тези дни съдът отмени абсурдни текстове, според които болните, чиито лекарства се финансират от МЗ, можеха да разчитат на лекарства, докато има пари в бюджета. Няколко дни по-рано съдът обяви за незаконни областни здравни карти в страната. Нищо че докато се произнесе по казуса, сума ти болници изпаднаха във финансов колапс, някои дори фалираха. Все пак чувството за справедливост е особено важно за обществото.

Сега остава нашенският платец на данъци и осигуровки да разбере къде отиват парите му за здраве и за пенсии, след като за здраве му искат допълнителни пари, а родителите ни пенсионери мизерстват трета година. Въпреки че той плаща осигуровките си.

Иначе някои раково болни доживяха (макар на висока цена) държавата да ги обезщети, а някои болници доживяха касата да им плати забавените пари заедно с лихвите.

Ала нормално всекидневие ли е все да си нащрек и готов да съдиш държавата, задето не си е свършила работата с оправданието: "Парите свършиха"?

Върховният административен съд (ВАС) отмени текст в наредбата на МЗ за лекарствата, според който министерството се освобождава от задължението да осигурява лекарства за лечение на редки, онкологични и други заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, ако необходимостта е по-голяма от предвидените в бюджета средства.

Тази промяна бе направена м.г. и смисълът й беше, че МЗ носи отговорност само до размера на определената за лекарства част от своя бюджет. Жалба в съда бе подадена от Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). Първоначално делото бе прекратено със заключение, че ЦЗПЗ няма правен интерес да оспорва наредбата. Впоследствие 5-членен състав на ВАС отмени прекратяването и разпореди делото да се разгледа по същество. От ЦЗПЗ съобщават, че с решението на ВАС се отменят и текстовете, според които, ако в определения срок в МЗ не постъпи заявка от дадено лечебно заведение за отпускане на лекарства, се приема, че няма нужда от такива. Според съда така се създава преграждаща правото фикция за липса на необходимост от лекарствени продукти.

Отменени са и текстовете, според които по реда на наредбата се заплащат само лекарства, чието непатентно наименование е включено в приложение №2 на наредбата. Съдът приема, че МЗ е задължено да осигури достъп на пациентите до всички лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък, и ограничаването на последния с наредбата е в нарушение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Решение на МЗ от миналата седмица ще обжалва и Медицинският център за интегративна медицина. Решението за закриване на центъра е в резултат на проверки от Столичната регионална здравна инспекция и Изпълнителна агенция "Медицински одит".

От медицинския център искат у нас да бъде разрешена ваксината на Коули, за която се твърди, че е предназначена за лечение на онкоболни с изчерпани възможности за лечение с методите на традиционната медицина. Това обясни управителят на медицинския център проф. Лъчезар Аврамов от Института по електроника на БАН. Той обясни, че МЗ и Изпълнителната агенция по лекарствата отказали разрешение с противоречиви аргументи. По думите на проф. Аврамов, единият от аргументите е, че въпросният препарат не е лекарствен продукт и не е разрешен за употреба в нито една държава. Професорът твърди, че препаратът е разрешен в САЩ, Великобритания, Швейцария, Германия, Австрия, Ирландия, Израел, Китай, Мексико, Парагвай, Южна Африка и Бахамите и довежда болните до ремисия, поради което може да бъде животоспасяващ.

Министърът е уверил, че ако реформата се реализира и се направят административните съкращения, държавата ще отпусне допълнително 10-15 млн. лв., за да се почувства реално финансовата инжекция в системата. Той приема искането за ясно дефиниране какво е спешен случай и е поел ангажимент, представители на асоциацията да се срещнат с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, за да обсъдят непрекъснатите недоразумения с работещите в система 112.

Българският лекарски съюз категорично настоява средствата на болниците да останат непроменени и през следващата година. 120 участници в конференцията, организирана от БЛС по проблемите на финансирането през 2012 г., единодушно гласуваха болниците да имат прогнозни бюджети, каквито са и досега. Поетапно трябва да се въведат диагностично-свързаните групи във всички болници, като до 7-10 години да станат изцяло като форма на финансиране, а не като пилотен проект от следващата година в някои болници, смята д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС. Прехвърлянето на спешната помощ към областните болници технически ще стане трудно - не е помислено за филиалите за спешна помощ, за тел. 112, за начина на финансирането, болниците са търговски дружества, а спешната помощ е изцяло държавен ангажимент, аргументира се Райчинов. Според участниците в конференцията, спешната помощ трябва да е самостоятелна структура със съответното оборудване, екипировка и кадри, но като част от системата 112. Администрацията в спешната помощ не е 1300, а до 500 души в цялата страна, категоричен е председателят на БЛС.


Константин Тренчев:

Не може само да режем, трябва и да създаваме
Един хирург, за да направи добра опе­рация, първо трябва да е много опитен, защото операцията може да завърши фатално, и трябва да има поставена много точна диагноза къде да се реже, каза вчера Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа". "Въпросът е дали това ста­ва по начин, по който да се помогне на пациента, или просто се прави ей така, пък да видим какъв е резултатът", комен­тира той. Тренчев даде за пример закри­ването на Държавния резерв.

По отношение на кризата в БДЖ Тренчев подчерта, че "мениджмънтът е виновен, който с години е вземал и давал кредити, натрупали са се огромни задължения и единствената рецепта, ко­ято се предписва, е "дайте да съкратим 2000 души", но няма да бъдат само тол­кова". Не е ясно кои линии ще се закри­ват, с каква обосновка, определени об­щини ще останат изолирани.

"Шокиран съм от идеята: ще свалим фискалния резерв на 3 млрд., и същият следобед се казва: не, няма да го пипа­ме. Това са сериозни неща, става дума за 1,5 млрд. Не може да се казва - ще го правя, не, не, няма да го правя. Казва се, че за здравеопазване даваме 3 и нещо млрд., кой ги дава, май ги даваме ние.

Това не е бюджет на министерството, на­против, министерството е с много малък бюджет, защото прехвърли дейности на НЗОК, които то трябва да извършва", за­яви Тренчев. Пламен Димитров, прези­дент на КНСБ, заяви, че не трябва да се вкарва бюджетът на държавата в меди­цински категории, защото това принизя­ва целия дебат и го прави махленски. "Виждаме подценени приходи от финан­совия министър умишлено, за да покаже преизпълнение към средата на година­та. Между 300 и 500 млн. са подценени приходите на държавата и г-н Дянков си ги е сложил в ръкава, за да може да ги вади, когато си иска, и да казва: ето за това пари, за това и за това", подчерта Димитров. "Бюджетът консервира мизе­рията, в която живеем всички, и не дава възможност за стимулиран растеж", ка­тегоричен е президентът на КНСБ. Той припомни, че 85% от работещите в же­лезниците са членове на КНСБ, и очак­ва още следващата седмица ефективни протести. Димитров апелира финансови­ят и транспортният министър да влязат в ролята си на държавници и да направят необходимото конфликтът да не стигне до ескалация, от която връщането назад ще бъде много трудно.

- Д-р Тодорова, последният вариант на бюджета на НЗОК за 2012 г. показва, че парите са повече от тазгодишните. Биха ли стигнали, като се има предвид, че касата трябва да поеме и нови ангажименти?

- Така е - от 1,974 млрд. лв. през т.г. за догодина стават 2,2 млрд. лв., което е с около 240 млн. лв. повече. Но за хората същественото са здравноосигурителните плащания. Парите за първичната и специализираната извънболнична помощ се запазват - съответно 169 млн. и 171 млн. лв., непроменени са средствата за медикодиагностична дейност, а за денталната помощ се увеличават с 1,4 млн. лв. (от 94 на 95,4 млн. лв.). Има значителен скок в парите за лекарства - от 391 млн. стават 501,5 млн. лв., т.е. с около 110,5 млн. лв. повече от т.г.

- Това не означава ли повече лекарства за повече хора, както и улеснен достъп до лекарства, чиято стойност частично или напълно се поема от касата?

- Не съвсем... Най-значителен е ръстът в болничната помощ. Остава и резерв за непредвидени разходи от 260 млн. лв., който по старо правило в края на годината отива за болниците.

- Кое е притеснителното в този бюджет?

- Твърде лаконичните обяснения в мотивите за какво ще бъде изразходван ръстът в парите. За първа година прави впечатление, че в първичната извънболнична помощ (ПИБП) се отделят специални пари за профилактика и диспансеризация - 59,5 млн. лв., но в мотивите няма и дума защо това е направено, за какво ще отиват парите и какво се цели. Преди години имаше такива пари, но през 2006 г. те се "либерализираха" - самите лекари тогава поискаха да няма пари за профилактика и диспансерно наблюдение, а да са общо и да се изразходват по целесъобразност. Сега тези пари са отделени, а това искат и общопрактикуващите лекари. Има резон в отделянето на тези средства, но съм убедена, че трябва да се каже какво се предвижда за профилактика, какво за диспансеризация и как в тези пари се отразява диспансерното наблюдение по нозеологични единици. Т.е., когато говорим за хипертония и е казано колко пъти годишно личният лекар трябва да прати човека на консултация с очен лекар, с невролог или за лабораторни изследвания, дали това е предвидено в регулативния стандарт, ще бъдат ли спокойни колегите от първичната помощ, че ще могат свободно да наблюдават диспансерно болните? И ако тези пари не стигнат, ще имат ли право да ползват другите средства или те ще си останат само за остри заболявания.

- Няма ли възможност тези подробности да бъдат уточнени по време на преговорите за Националния рамков договор (НРД)?

- В преговорите не може да бъдат уточнени като параметри, особено ако това ще изисква промяна в нормативни документи - просто няма време, от 1 януари влиза в сила новият бюджет.

... Неясно е финансирането и в болничната помощ - след толкова много приказки за диагностично-свързаните групи, ще бъдат ли въведени или ще се работи още по клинични пътеки. А по едно време се говореше за бюджети... Няма никаква постановка, която да се обсъжда от експертите и специалистите. А и се заговори, че спешната помощ ще минава към болниците...

Искам да се върна към темата за лекарствата. В мотивите пише дословно така: "Увеличението на средствата за лекарствата за домашно лечение се дължи на факта, че ще се заплаща лекарствена терапия на болни със злокачествени заболявания и диализно болни в размер на 38 млн. лв. над определените за 2011 г. средства, за които до този момент е заплащано от МЗ".

Парадокс е също, че в болничната помощ са предвидени 57 млн. лв. за пациенти на хемодиализно лечение, според записаното в мотивите. Пак според тях "необходимите средства за диспансерното наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания са между 40 и 50 млн. лв. в зависимост от увеличението на заболеваемостта и процента на смъртните случаи... За химиотерапия на злокачествени заболявания са предвидени 57 млн. лв.". Допускам, че тези 57 млн. лв. са за вливанията, а 38-те милиона плюс са за лекарствата за домашно лечение. Неяснотата обаче е на друго място: скокът на парите за лекарства, заплащани със средства на НЗОК за догодина, е със 110 млн. лв. в сравнение с т.г. От това, което чета по медиите, през 2011 г. доста е скочил разходът на касата за медикаменти за раково болни. Оказва се, че парите за лекарства за онкоболни вече са станали 18 млн. при предвидени 10 млн. лв. - почти двойно, въпреки оплакванията на пациентите, че се бавят протоколи.

- Имате ли обяснение?

- Да. Принципът на осигуряване на лекарства от касата е коренно различен от този в министерството. В касата няма квоти или лимити и трудно може да се предвиди какво ще бъде похарчено. Не значи, че ако в МЗ са похарчени 100 млн. за онколекарства, например, толкова ще бъдат похарчени и в НЗОК. Касата плаща всяка рецепта, всеки протокол. Докато министерството прави търгове и договаря еди-колко бройки от еди-кое лекарство и така можеше да има прогнозна стойност.

Не е ясно вливанията как ще се правят - в болница или амбулаторно? Тези пациенти изискват проследяване. Парите за тези изследвания предвидени ли са в регулативния стандарт, когато тези хора отидат при джипито? Държавата очевидно иска напълно да се освободи от най-тежко болните - онкоболните.

Несериозно е в закон за бюджета да пише, че ще бъдат похарчени между 40 и 50 млн. Няма анализ за похарчените пари от МЗ за лекарства за рак за 2011 г., когато част от средствата за лечение са преминали към касата. Все пак някой трябваше да даде отчет на обществото подобри ли се обслужването на тези хора. А какво се случва: има оплаквания при омбудсмана и той критикува касата, че се бавят лекарствата. Редовният платец на здравни осигуровки е в правото си да пита защо наливаме тези пари, като няма отчет за качеството на работа при промяната? Надявам се новият институт за обществено здраве и анализ да се е заел с анализа на тези цифри... Спомням си, когато д-р Нанев беше министър, обвини НЗОК, че се занимава с политика, а не с качеството на медицинската дейност. А вече трета година виждаме старите постановки...

И още нещо: в програмния бюджет за 2012 г. министърът пише, че ще бъде осигурен навременен достъп до лекарства. В същото време почти всички жалби при омбудсмана са от онкоболни, за които всеки ден е решаващ, чакащи с месеци за лекарствата си. И пак въпросът на платеца на здравни осигуровки: за какво отидоха моите вноски при трансфера на 340 млн. лв. от НЗОК към МЗ през 2011 г.? За догодина е предвиден трансфер от 100 млн. лв., но пак не се знае за какво - веднъж се казва, че са за диализно и за онкоболни, после - за спешна помощ, след това - за ваксини... Това е несериозно. Всичко това е грижа на държавата, а не на здравноосигурените. Аз като стриктен здравноосигурен не искам парите ми да отиват за недобросъвестни хора, които не уважават здравноосигурителната система и не искат да внасят пари в нея, но и не искат да плащат за медицинските услуги, които получават. От друга страна, и спешната помощ, и ваксините на децата са ангажименти на държавата по закон (така е и по целия свят) и тези трансфери и този начин на разпределение на средства е бягане на държавата от здравеопазването.

Порочната практика от болниците започва да се оформя и при лекарствата - няма политика. В България няма лекарствена политика, както няма и политика в болничната помощ. През 2009 г. много трудно, но сложихме началото на минимален превес в извънболничната помощ. Докато парите не се насочат към извънболничната помощ, докато там не се насочи основният ресурс, никаква реформа в здравеопазването не може да има. В противен случай и милиарди да се наливат в болниците, нищо няма да се случи.

- Лекарите рязко се противопоставиха на изказването на премиера, че спешната помощ ще мине към болниците. Това няма ли да е връщане към времето на системата "Семашко"?

- Естествено, че е така. Спешните отделения и центровете за спешна медицинска помощ нямат нищо общо - те са различни звена. И ако някой обяснява на премиера, че има дублаж, жестоко го заблуждава. Хората от Центъра за спешна медицинска помощ работят или в дома на пациента, или там, където има катастрофа или трудова злополука, или бедствие. Центърът комуникира със спешния сектор на болницата, но няма работа в болницата, а е отделна система. И тя, вместо да се съсипва, трябва да се усъвършенства с перфектно оборудвани линейки и добре обучен екип, който да може да реагира при екстремни ситуации. Как ще реагира спешната помощ в болницата Х, когато има позвъняване на тел. 112? Кой ще се отзове? Навремето можеше това да се случи, защото имаше райониране. Значи сега трябва да има перфектна електронна система, чрез която да се знае във всеки момент кой къде се намира, къде какъв специалист има, каква линейка е свободна. Естествено, шефовете на големите болници ще са съгласни, защото това са повече пари за болниците. И пак бюджетите на болниците няма да стигнат, защото това е част от медицината, която, освен че харчи много, е и непредвидима. Но очевидно сега се разсъждава така: "Има едни пари, защо да не ги вземем?", което е много опасна стъпка.

- Излиза, че в касата има доста пари от здравни осигуровки, независимо че здравнонеосигурените са близо 2 млн. души, щом с тях се подкрепя фискалният резерв, втора поредна година - бюджетът на МЗ...

- Да, така излиза. А и да не забравяме, че българинът вади огромни суми от джоба си, за да доплаща за медицински услуги и лекарства, за които вече е платил с вноските си. Това са огромни пари за мащабите на България, а хората не получават качествени медицински услуги, лекарите са също недоволни.

- Кои са подводните камъни в този проектобюджет?

- Не се знае до какво може да доведат новите дейности, които се вменяват на касата. Пак казвам: не значи, че ако в МЗ са похарчени 100 млн. за онколекарства, толкова ще бъдат похарчени и в НЗОК.

- Да разбираме ли, че има вероятност в края на годината да се окаже на червено?

- Не е изключено. Никой не казва какви са дълговете на болниците, нито как и кога ще бъдат покрити. През 2009 г. болничната помощ остана неразплатена, започна разплащане през 2010 г., 2011-а долу-горе се закрепиха нещата, но има прехвърляния на дългове, за което никой не казва увеличават ли се или не. Няма прозрачност и един редовен платец на данъци и осигуровки не знае къде отиват парите му и как се ползват. Твърди се, че притокът на болни в болниците е намалял с 11%. Но никой не обяснява защо. Хората по-малко ли се разболяват или просто парите свършват? Ако има стабилна извънболнична помощ със стабилна лекарствена политика, никой пациент няма да иска да ходи в болница, освен ако не е тежко болен.

Проектобюджетът може да се оценява от гледна точка на основната му концепция и на подробностите. Той съдържа десетки погрешни или тотално нереалистични конкретни решения, като растеж от 2,9%, приток над 2 млрд. евро преки чужди инвестиции, усвояване на около 3,5 млрд. еврофондове и т.н. За тези грешки не са виновни съставителите на бюджета, а наложената им погрешна концепция. Поради това ще се концентрирам върху анализа на един от елементите на концепцията - бюджетния дефицит.

Каква трябва да бъде политиката по бюджетния дефицит по време на криза? Още през 30-те години на миналия век знаменитият британски икономист Джон Мейнард Кейнс писа, че "По време на криза умереният бюджетен дефицит не само е допустим, но и необходим". Световната практика през изминалите 80 години го потвърди. В по-ново време друг световноизвестен икономист, нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, писа: "Трябва да се освободим от мита, че с намаляване на бюджетните дефицити ще възстановим икономиката. Работни места и растеж не се създават чрез уволнение на работници и намаляване на бюджетни разходи... Най-важното сега е да се върне Америка на работа. По-големите лични доходи означават и по-големи данъчни приходи". Друг нобелов лауреат Пол Кругман писа преди месец: "Европейските политици изглежда не са готови да преценяват суровите факти - че без по-експанзивна бюджетна и парична политика в най-силните европейски икономики всичките им спасителни действия ще се провалят".

Друг световноизвестен икономист Нуриел Рубини писа напоследък: "Ограничителните мерки за избягване дерайлирането на фискалния влак имат потискащ ефект върху производството... Държавите, които могат да приложат краткосрочни стимули, трябва да го направят и да отложат собствените си ограничителни усилия. Без бързо връщане към растеж не могат да се избегнат нови фалити и социални вълнения". Доскорощният главен икономически съветник на президента Обама - световноизвестният Лоуренс Съмърс, преди месец писа: "При значителна слабост на икономиката е необходима политика на растеж. Старомодната доктрина за агресивно фискално свиване е дискредитирана. Европа се нуждае от стратегия за растеж... Това изисква обща фискална и парична експанзия".

Консервативните правителства в най-големите европейски държави и ръководителите на ЕС изглежда не разбират това, което най-големите световни учени им препоръчват. Още по-малко го разбира Симеон Дянков, който превръща българската икономика в опитен полигон за своите крайно консервативни, дори либертариански разбирания за икономическа и финансова политика. Премиерът допуска груба грешка, като се доверява сляпо на авантюристичните съвети на Дянков. Бойко Борисов обаче ще плати много висока лична и политическа цена за това. В България има само един човек, който може да провали политическата му кариера. Той се казва Симеон Дянков.

Дянков размахва гръцкото плашило и внушава на премиера, че ако не прилагаме драстично рестриктивна бюджетна политика, ще ни сполети съдбата на Гърция. Това не е вярно. Между макрофинансовите показатели на Гърция и България има огромна разлика. Този, който жонглира с тяхното сравняване, или нищо не разбира от икономика и финанси, или разчита, че другите са невежи, и ги заблуждава. През 2010 г. гръцкият бюджетен дефицит беше 10,5% от БВП, а нашият - 3,2%. Техният публичен дълг беше 142,8% от БВП, а нашият - 16,2%. Обслужването на нашия държавен дълг в бюджета за 2011 г. е 661,1 млн. лв. или 2,35% от бюджетните разходи, а по проекта за 2012 г. - 713,6 млн. лв. или 2,47% от бюджетните разходи. Това не създава проблеми по обслужването на нашия дълг, докато огромният гръцки дълг не подлежи на обслужване.

Докато в Гърция е провеждана безотговорна политика на високи дефицити от 5-7-9% в продължение на 20 и повече години, аз препоръчвам политика на умерен дефицит до 3% само за няколко години до излизането ни от кризата. 3% дефицит не заплашва финансовата ни стабилност, защото повишаването на държавния дълг през следващите години до 20-23-25% от БВП не създава проблеми по обслужването му. Гръцкият държавен дълг беше 157,7% от БВП преди решението на еврозоната от 27 октомври 2011 г. за редукцията със 100 млрд. евро към частните банки, с което се цели намаляването му до 120% от БВП.

Въпреки предстоящите по-големи плащания през 2013 и 2015 г. по дълговите операции от 2003 г., България не поема никакъв риск. Във всеки случай, много по-малък от другите страни, като се има предвид, че осредненият дълг за ЕС-27 през 2011 г. се очаква да е около 82% от БВП, а през 2012 г. - около 83%. Повишението на бюджетния дефицит у нас с един процентен пункт осигурява допълнителни 800 млн. лв. При предвиден дефицит в проектобюджета 1,3% от БВП, повишението му до 3% през 2012 г. означава около 1,4 млрд. лв. допълнителен ресурс, който може да се използва за стимулиране на вътрешното търсене

чрез финансиране на някои приоритетни дейности: здравеопазване, образование, наука, иновации, ремонт и строителство на пътища от втора, трета и четвърта категория, повишение на най-ниски пенсии, повишение на детските надбавки, допълнително финансиране на общините. Това ще помогне за увеличение на частното, държавното и инвестиционното търсене, а следователно - и на растежа, заетостта и доходите, на приходите в бюджета и в социално-осигурителната система. Този допълнителен дълг може да бъде финансиран чрез емисии на вътрешния и външния капиталов пазар. Българските банки имат достатъчно голям свободен ресурс и могат да го използват за покупка на държавни облигации, защото се въздържат от кредитиране по понятни причини.

Предложението на Дянков за 1,3% от БВП бюджетен дефицит през 2012 г. би било оправдано, ако другите страни членки на ЕС бяха намалили своите дефицити до същото или по-ниско равнище. Истината обаче не е такава. В последната редовна прогноза на Европейската комисия дефицитите на другите страни за 2012 г. се очаква да бъдат както следва: Гърция - 9,3% от БВП, Ирландия - 8,8%, Великобритания - 7,0%, Испания - 5,3%, Франция - 5,3%, Словения - 5,0%, Кипър - 4,9%, Литва - 4,8%, Словакия - 4,6%, Португалия - 4,5%, Белгия - 4,2%, Чехия - 4,1%, Латвия - 3,8%, Полша - 3,6%, Румъния - 3,6%, Унгария - 3,3%, Португалия - 3,3%, Австрия - 3,3%, Италия - 3,2%, Дания - 3,2%, Малта - 3,0%, Естония - 2,4%, Холандия - 2,3%, Швеция - 2,0%. Само Германия, Люксембург и Финландия ще имат по-нисък дефицит от нашия. Средно за еврозоната се очаква дефицит от 3,5%, а средно за ЕС-27 - 3,8%. Питам: кого иска да впечатли

Дянков, като натрапва на България за 2012 г. един от най-ниските дефицити? И кое налага такъв дефицит за най-бедната страна в ЕС по време на криза? Дали всички други финансови министри са по-глупави от Дянков и затова допускат по-големи дефицити? По-скоро е вярно обратното.

Поддържането на нисък държавен дълг около 18-19% от БВП през 2012 г. би било оправдано, ако другите страни членки на ЕС бяха свели своите публични дългове до нашето или по-ниско равнище. Истината и тук не е такава. В последната прогноза на Европейската комисия публичните дългове на другите страни през 2012 г. се очаква да бъдат както следва: Гърция - 166,1% от БВП, Италия - 119,8%, Ирландия - 117,9%, Португалия - 107,4%, Белгия - 97,5%, Франция - 86,8%, Германия - 81,1%, Австрия - 75,4%, Унгария - 72,7%, Испания - 71,0%, Малта - 67,9%, Кипър - 64,3%, Холандия - 64,0%, Полша - 55,1%, Финландия - 52,2%, Латвия - 49,4%, Дания - 47,1%, Словакия - 46,8%, Словения - 46,0%, Литва - 43,6%, Чехия - 42,9%, Румъния - 34,8%, Швеция - 33,4%. По-ниска или равна на нашата публична задлъжнялост ще имат само Естония и Люксембург. Средно за еврозоната публичният дълг се очаква да е 88,5%, а за ЕС-27 - 83,3%. И тук не мога да не запитам: какво налага бедната България да се стреми към рекордно нисък държавен дълг през 2012 г. и кого иска да впечатли Дянков с това? Икономически аргументи тук няма.

Има само болни амбиции

Цената на това его обаче ще плащат пословично търпеливите българи. Но докога нашият народ ще позволява да си играят така с него?

Анализът показва колко несериозни са основанията на Дянков за съкращения на субсидии с проектобюджета за 2012 г. уж в името на финансовата стабилност, която никой не застрашава. Този човек си наумява произволно някакъв процент на бюджетния дефицит и го използва за ограничаване на средствата за различни бюджетни институции с клишето "няма пари". Това не е вярно! В България има достатъчно пари за покриване на най-остри бюджетни потребности, без да се заплашва финансовата стабилност. Само маниакални пазарни фундаменталисти могат да обявяват балансирания бюджет за 2012-а и следващите години като висше обществено благо в разгара на криза и да пренебрегват далеч по-високи обществени ценности, като здравето и живота на милиони българи и по-скорошното излизане на траекторията на високия растеж, заетостта и доходите.

В бюджетната рамка за тригодишния период се предвижда постъпателно намаление на дефицита: 2011 г.- 2,5%, 2012 г. - 1,3%, и 2013 г. - 0,5% от БВП. Това е грубо погрешна политика по време на криза. Тя не се налага от никакви икономически и финансови съображения и е безотговорна политика спрямо живота и здравето на милиони хора. Такава политика затруднява и отлага излизането на България от кризата.

В контекста на горния анализ е очевидно, че Дянков няма икономически основания да намалява отново бюджетната субсидия на БАН за 2012 г. Тези 59,8 млн. лв. за БАН (преди отнемането на 5 млн. лв.) на фона на 28,2 млрд. лв. общи бюджетни разходи са около 0,2%. Това не може да разстрои бюджетния баланс, но може да ликвидира БАН. Дянков не успя да приложи тук грузинския вариант за ликвидация на БАН, но явно не се е отказал от намерението си. Вече трета година е в действие ликвидацията на БАН чрез постепенно затягане на финансовата примка. Докога ще позволяваме на този човек да си играе със съдбата на България и с нейната духовна светиня - БАН?