09 декември 2010 г. Тема: здравеопазване



страница6/6
Дата26.10.2018
Размер0.93 Mb.
#100083
1   2   3   4   5   6

Доротея Дачкова


Лечебниците ще са публични дружества
Болниците, които сега са търговски дружества, ще станат публични. Това е залегнало в концепцията на здравния министър. В момента все още не е разработен конкретен механизъм, по който ще стане преобразуването им, има само юридически обосновки. Министерството носи отговорност пред обществото за действията на своите болници, но не може директно да въздейства върху работата на управителните съвети.

„Всекидневно се сблъсквам с еднолични решения, които привидно са наред юридически, но са против интересите на самата болница, на лекарите и пациентите", обясни д-р Константинов. Трудности за преобразуването създавали дълговете и неяснотите около собствеността на някои болници. Преструктурирането им съгласно данните, залегнали в Националната здравна карта документ, който беше приоритет за предишния министър Анна-Мария Борисова, се нуждае от сериозно усъвършенстване, констатира сегашният екип на МЗ. В картата ще бъдат включени не просто броят на леглата, а нуждите от високотехнологична диагностика и лечение в даден район. Сега откриването на лечебни заведения ставало само на пазарен принцип. Така се получило струпване на лаборатории за инвазивна кардиология в едни райони и липса в други. Поставянето на стент след инфаркт може да спаси живот, но прилагането му само от комерсиални подбуди на здрав човек може да убие, коментира д-р Константинов.

Той отчете като грешка досегашния подход за административно намаляване броя на болниците. Грешка е идеята, че можем да затворим някои в рамките на един-два месеца според предварително определена бройка. Те са повече, отколкото е необходимо, но ще спират само тези, които не отговарят на критериите за качество и то след като получат шанс да ги покрият. За това лечебните заведения получиха 1 г. отсрочка. Но след това ще следим строго колко пациенти са минали и колко операции са направени в една клиника, обеща министърът.


Две години ще трае реформата в здравеопазването. Почва от 2011- а
Система от Австралия заменя клиничните пътеки
Влезе ли човек в болница с усложнение от грип -пневмония например, ще го лекуват и от другите му заболявания - сърце, бъбреци. Това ще стане възможно след 2 г., когато България въведе диагностично-свързаните групи. Системата, по която се плащат те, ще купим от Австралия, съобщи здравният министър Стефан Константинов. За нея ще бъдат похарчени 3 млн. лв., като в сумата е включено и обучението за администрирането й. Вчера докладът на д-р Константинов за насоките в здравеопазването и новият модел за финансиране на болниците бе приет от Министерския съвет. Сега пациентите с по 2-3 заболявания са изписвани и приемани наново по следващата диагноза, защото така повеляват клиничните пътеки, обясни министър Константинов. Занапред болниците ще имат интерес да приемат пациенти с повече заболявания, защото знаят, че ще получат пари за всеки елемент от терапията. Ще се отчитат полът, възрастта, тежестта на състоянието на болния и придружаващите заболявания.

Ще вземем австралийската система без промени, за да няма лобистки влияния. „Системата ни сега е неефективна. Това е мнение и на пациенти, и на лекари, а целта на промените е удовлетворението на пациентите да се повиши", допълни министърът.

Д-р Константинов ще търси политическа подкрепа и от опозицията

по най-важните въпроси на здравната реформа. От днес започва совалки при

всички политически партии. НЗОК остава единствената каса, а вноската няма да се вдига. Частни фондове биха търсили печалба и ще подбират млади хора на 20-40 г. Ще се подкрепи допълнителното доброволно осигуряване.

Кабинети с 24-часови дежурства на лекари ще гарантират достъпа до медицинска помощ нощем и по празници в населени места с над 50000 души. Те ще са за осигурените, защото джипитата не могат да са непрекъснато на разположение, както се изисква сега. Остава идеята за освобождаване на достъпа до специалисти с доплащане на цената на прегледа. Все още няма яснота дали направленията напълно ще отпаднат,

или само тези, които не искат да чакат, ще могат да ходят направо на кардиолог, невролог, като доплатят разликата между свободната цена на прегледа и това, което дава касата.

В болниците пък се въвежда еднодневен стационар от този месец. Вече има клинични пътеки, които позволяват хирургични манипулации, които не налагат болният да остава през нощта. Това е удобно за пациентите и пести средства. Грешка е, ако се фиксираме само върху болниците , каза той. Здравеопазването трябвало да се разглежда като едно цяло.

Електронното здравеопазване е друг приоритет, а за него ще се кандидатства за пари от еврофондове. Електронен регистър и интегрирана информационна система ще свържат съществуващите сега бази данни в НЗОК, здравното министерство, болниците и лекарските практики. Системата ще работи в реално време, тръгва до няколко месеца. За да намалеят лекарските грешки, трябва да има работещи медицински стандарти и правила за поведение. Те означават, че когато човек постъпи в болница с пневмония, лекарите знаят какво е препоръчително да се направи като изследвания и лекарства. „Медицината се мени и не трябва чак когато се случат неприятни инциденти да се питаме един друг какво е трябвало да се направи. Лекарят ще има право да излиза и извън тях, но ако ясно се аргументира защо е постъпил така.

В министерството планират също промени в закона за съсловните организации, а също и нов закон за правата и отговорностите на пациентите.

Д-р Константинов обеща да вдигне заплатите на лекарите. Шеф на отделение в Северна България например вземал 450 лв., което било унизително. Лекарите застарявали, а младите бягали в чужбина.

Министър Константинов се закани да се бори докрай за пълна забрана на пушенето на обществени места. Той цитира резултатите в Шотландия - година по-късно инфарктите намалели с 18%. В европейските страни нямало отлив от заведенията заради ограниченията за пушене. Министърът вярва, че депутатите може да променят мнението си за пълната забрана.

Парите за здраве у нас са изненадващо се оказаха над средния процент от БВП спрямо страните, влезли в ЕС през 2004 г. Публичните средства обаче са 58%, а трябва да са 70%. Останалите проценти се плащат от гражданите. „Успехът на здравната реформа не е свързан с личните качества на един министър, а с готовността на обществото да приеме тези промени. Хората имат свръх очаквания, че след месеци, най-много година, нещата ще се подобрят кардинално, но няма вариант, при който всички да са доволни", обобщи д-р Константинов.

ИЛИЯНА АНГЕЛОВА


Искат проверка за лекар, биел
След жалба на жители на врачанското с. Люти брод областната управителка Пепа Владимирова сезира комисията по професионална етика на лекарския съюз за агресивното поведение на д-р Григор Томов, шеф на кожно-венерическия диспансер във Враца. Докторът имал дървопреработвателен цех и пчелин в селото и често разрешавал споровете си уместните с побои. Последният случай е от края на ноември, когато пребил 70-год. Васил Симеонов. "Пчелите ми бяха изтровени с пестициди, бях много ядосан, разказва своята версия д-р Томов. - Предупредих бай Васил да се махне заедно е кравите си от имота ми, но той налетя срещу мен със секира. Затова се наложи да се отбранявам."

ГРИГОР ТОМОВ


Докторът, акуширал бебето от фризера, с адвокат на разпит
С адвокат се е явил на поредния си разпит в следствието в Търново гинекологът д-р Стефан Лазаров. Лекарят от горнооряховската болница бе сред четиримата задържани по разследването за умишлено убийство на недоносено бебе. Той акуширал 17-годишната родилка Боряна.Според защитника му Иван Иванов, Лазаров е бил разпитван като свидетел и пуснат да си ходи. „докторът стои на първоначалната си позиция, че става дума за абортивен плод, който се е родил мъртъв”, каза адвокатът


1 милион ненаказани убийства

Защо се дивим на лекарите от Горна Оряховица, щом обществото гледа на абортите като изстискване на цирей?
КАКВО се възмущаваме на докторите от Горна Оряховица, че са вкарали живо бебе във фризера, за да умре по-бързо?

Нима всички ние, българите, не допускаме убийството на хиляди чрез аборти по желание.

През миналата година в България са направени 37 000 доброволни прекъсвания на бременност! Ужасяващо число, а ако го умножим по 30, колкото са годините с масови аборти у нас, се получава над милион. (През 1980 г. официално регистрираните аборти са били 156 056) Убити българи, съзнателно и предумишлено лишени от правото да се родят.

Не обичам да правя обобщения, но това, което се чу от записания разговор между лекарите, не е проблем само на конкретно подслушваните лица. Не е и на лекарското съсловие като цяло - това е проблем на всички нас, българите. Превърнали сме се в някакви зомбита, ходещи ' мъртъвци, които се гнусят ' от собствената си плът.

Никаква човещина и страх от Бога. Човешкото същество, каквото безспорно са ембрионите, в колективната представа на сънародниците ни е някаква гадна слуз, с която може да се разпореждаме, както си искаме. Презрението, което изпитваме към чудото на живота, е колективен грях. Той е следствие от 45 години държавно налаган атеизъм и още 20 години суеверие и дехуманизация.

И днес България е световен шампион по аборти. Няма друга страна на земята, където т. нар. прекъсване на бременността да става абсолютно свободно и от нищо неограничено. Четири са само държавите, които абсолютно са забранили абортите - Ватиканът, Малта, Салвадор и Никарагуа. Те не ги допускат дори ако има заплаха за живота на майката. В останалия свят те са разрешени по някаква ОСНОВАТЕЛНА причина - кръвосмешение и изнасилване, доказана смърт на плода, тежка телесна или душевна болест на бременната жена, непреодолимо генетично увреждане, изключително неподходящи социални условия - невръстна родилка, хора в крайна бедност.

Това са вероятните хипотези една жена да поиска или лекар да й предложи да прекъсне бременността си. Но това става трудно и обществото не го насърчава. В силно християнските страни абортът е допустим само по крайни медицински показания, в по-светските се прилагат частично и социалните критерии.

Но никъде обществото не приема безразлично тази практика с изключение на България. У нас даже е малко шик, ако някоя жена е правила аборти - един вид тя е опитна и секси.

Ако някъде заговоря на тази тема, почват да ме гледат като някакъв див и брадат православен фундаменталист, все едно не става дума за отнемане на човешки живот.

Всъщност циничното и гнусното в записа и по-късните твърдения на д-р Миролюб Кожухаров е, че той и колегите му си присвояват ролята на Господ. Те преценяват, че детето нямало мозъчна кора и висша нервна дейност. Те твърдят, че нямало сърдечна дейност, те смятат, че нямало шанс за

преживяване.

И въпреки тяхната „експертиза" то преживява 24 часа във фризера. Може би е така, но никой няма право да лишава когото и да било от шанс за живот. На умиращите също се полагат хуманно отношение и грижи. И това е простъпка на горнооряховските лекари, която е повече от укорима. (Съвсем друг е въпросът защо МВР подслушва дни наред група гинеколози.)

Отговорете си колко деца, родени по половин кило, познавате? Аз лично знам поне 2 - здрави и прекрасни. Които са живи благодарение на саможертвените усилия на лекари. Така че патосът на обществото не бива да се насочва към медицинското съсловие. Защото добри или лоши, това са хората, които ни лекуват, и на тях им се дължи уважение и добро заплащане по принцип. Те са част от българския народ и носят същите морални увреди от атеистичната диктатура, каквито имаме всички.

Трябва да се използва общественото недоволство от горнооряховския случай и да се започнат законодателни промени, които да ограничат абортите.

И по-важното е населението да разбере, че това е грях, убийство, а не изстискване на цирей.

В лекарското съсловие битува вулгарно материалистичната представа, че ембрионът не е личност, а част от женското тяло. Или поне до определен етап от неговото развитие той не е точно човешко същество.

До голяма степен това виждане идва от теорията на немския биолог Ернст Хе-кел от ХГХ век, че онтогенезата повтаря филогенезата. Тоест ембрионалното развитие възпроизвежда еволюционното. И ембрионът първо е клетка, после риба, земноводно, маймуна и накрая човек. Теорията на Хе-кел има доста критици днес. Но всъщност няма никакво значение дали тя е вярна, или не - защото какво ни дава право да убием жабата, ако не сме сигурни, че от нея ще излезе принц?

Аз лично смятам, че човешката личност се образува в мига на зачатието, когато вече е обменена генетична информация. Оттогава оплодената яйцеклетка престава да бъде „собственост" на майката, а си е отделна личност, „наемател" на нечия утроба. От тая секунда насетне разпореждането с неговия живот не може да бъде ексклузивно право само на майката или бащата. Към него трябва да се прилагат общите норми за опазване на човешкия живот.

За мен най-подходяща за България е полската система, която допуска много трудно аборт по медицински предписания. Полша е братска нам славянска и християнска държава. И скоро - след около 30 години, вероятно ще стане най-голямата славянска страна изобщо и най-многобройната държава в ЕС именно заради политиката си по отношение на абортите. (Ако се запази сегашната тенденция за намаляване на населението в Русия и Украйна.)

Не се ли промени нещо, всички оставаме съучастници в най-големия геноцид, извършван по нашите земи от баташкото клане насам - масовите и неограничени аборти, които убиха над един милион българи за последните 30 години.



Борислав Зюмбюлев


На север пият за освинване, а южняците – за удоволствие
Културната разлика е заради ъгъла на слънчевото греене
Кой от нас не е виждал по морето пияни до смърт скандинавци - пълзят, повръщат, но продължават да се наливат. Кой от нас пък не е пил в компания на руснаци.

А случвало ли ви се е да разливате на една маса с южняци от Европа?

Разликата е от небето до земята. Северняците наистина пият до откат, а руснаците стигат „до среща под масата"

Тези хора поглъщат предимно водка, при това много често без никакво мезе. А някои, недоволни от слабото опиянение, започват да я разреждат с бира или вино.

Докато гърци, италианци, испанци, французи си пият яваш-яваш вино или своята си ракия или узо, като задължително ядат.

Защо е тази разлика?

Най-вече защото в Северна Европа през голяма част от денонощието е тъмно. Половината от годината там слънцето грее по 3-4 часа дневно, и то ако не е облачно, а в 15 часа навън вече здрачът е паднал. Липсата на слънчева светлина блокира синтезирането на витамин Д в организма, а също и на хормона мелатонин, от който зависи доброто настроение. В резултат северняците стават мрачни и депресирани и търсят нещо стимулиращо, за да си подобрят настроението. А най-достъпният от стимулантите е алкохолът.

Причините за различията в пиенето се коренят в дълбоката древност. Още когато хората в Стария свят са започнали да отглеждат растения, те са опознали процеса на ферментация, а оттам и качествата на алкохола. Народите, които са правили изключение по онова време, са се броели на пръсти. Част тъкмо от тези изключения са населявали днешния Сибир.

В Европа т. нар. твърд алкохол става масово питие чак към XVI век. Но по ирония на географията не някой германски или скандинавски алхимик, а

арабите първи са го дестилирали и са го направили културно достояние на човечеството. У алхимиците съществувало твърдото убеждение, че чрез дестилация се достига до душата на опияняващата напитка. Дори думата "алкохол" е от арабски произход и означава дух, еманация.

Южните народи в Европа произвеждали вина поради наличието на огромни количества грозде. На север обаче, където лозата не вирее, защото измръзва на студа, хората ' правели медовина. Чехи-' те, заемащи общо взето "средно положение между Севера и Юга, пък измислили през XI век бирата. Степните народи пиели ферментирало кобилешко мляко - кумис, а китайците и японците приготвяли напитка от ферментирал ориз.

Поради липсата на лозя северняците в средните векове употребявали питиета, чийто алкохолен градус достигал половин-един, най-много два. Значително по-силното вино, от друга страна, направило южняците по-тренирани, по-държеливи, изградило им

имунитет срещу алкохола

Именно по тази причина днес северните народи се освинват, пиейки, а южните просто се забавляват, превръщайки консумацията на алкохол в изтънчено занимание, в изкуство.

Учени установиха, че в гените на угро-финските народи - финландци, унгарци, естонци - липсва ензимът, който преработва алкохола в алдехиди. Същото важи и за немците.

Понеже са по-малко изложени на слънце, северните народи имат по-ниско ниво на хормона мелатонин. Без слънчева светлина синтезът му се потиска, а светлината от лампа или от огнището не може да помогне.

Недостигът на мелатонин, наричан хормон на щастието - води до униние и тежки депресии. В тези ширини те са много широко разпространени, както и склонността към самоубийство и изобщо суицидното, саморазрушително поведение. Това е и дълбоката причина за прекомерна употреба на алкохол у северняците с цел бърза интоксикация.

При руснаците има и една допълнителна причина. Съветският строй не пречеше на хората да пият по всяко време на денонощието и най-вече на работа - нещо немислимо за не по-малко склонните към алкохолизъм скандинавци. Независимо от положения труд обаче съветският човек бе подложен на "уравниловка" и заплатите бяха еднакви. Липсваха и всякакви други забавления. Е, как тогава да не пиеш? Най-много да те смъмрят, но не и да те уволнят за пиянство.

Няма по-изобретателни хора от руснаците, когато става дума за алкохол. Геният им се бе развихрил далеч преди перестройката дотолкова, че накара Михаил Горбачов да прибегне до опит за сух режим.

Одеколонният коктейл „Александър III" бе най-популярният в СССР по онова време. Името му бе сбор от марките на два одеколона, които се смесват - "Тройной", т.е. "Троен", и "Саша".

Говори се, че броят на умрелите от алкохолно отравяне граждани на СССР бил почти равен на този на загиналите във войните. (24 часа)


Д-р Александър Ангелов, психиатър, специалист
Пристрастеният към чашката си има алкохолно алиби
България е бедна, затова пиячката тук е евтина и е най-достъпното забавление
Каква е разлика между пияч, пияница и алкохолик?

- Пияч и пияница са по-скоро културални термини, идват от битовия фолклор и не са свързани с тежестта на увреждането и на проблемите на пиещия, а по-скоро с това какво е отношението към употребата на алкохол на социалната среда, в която живее. По различен начин се възприема човек, който работи като хамалин и всеки ден изпива по шише вино с колеги, и авиодиспечер, който ходи пил на работа. Втория вероятно ще го изхвърлят веднага.

Пиячът външно може да изглежда много адаптиран към средата човек, но това не значи, че не понася здравни щети. Той може да има висок толеранс към алкохола, т.е. да понася големи количества без тежки социални проблеми, но това не значи, че биологично не се уврежда. Такъв пияч може да не пада по улиците, да не се бие и да не прави скандали. Но щом пие системно, това неизбежно води до последици за здравето му. Някой ден може да попадне в болница по друг повод. Там прекъсването на редовния прием на алкохол може да предизвика сериозни усложнения - алкохолна психоза, делириум. Чак тогава след дълги години "безпроблемно" пиене става ясно, че съвестен и добър гражданин е със сериозна алкохолна зависимост и произтичащите от нея здравни проблеми. Според съвременния възглед за зависимия пияч основният критерий е

Той има 2 страни. От едната е културалната норма. Авиодиспечерът може да не е изпил кило ракия, а да има махмурлук от едно- единствено преливане през годината. Но заради този единствен път прави сериозна грешка в работата си и го изхвърлят. Това е илюстрация на краен вариант на културалния възглед. Просто професионалната среда не допуска никога никакъв алкохол. Един строител обаче редовно може да ходи пийнал на работа, ако в неговата среда това се приема за нормално.

От друга страна, има и чисто медицински показатели - състояния, при което всяка следваща глътка може да влоши сериозно здравето. Това е като да не се спазва животоспасяваща диета или диабетик да не си приема инсулина. Такъв пияч може видимо да не е много физически увреден или социално дезадаптиран, но за него има висок риск, ако продължи да пие макар и малко. Алкохолът е вреден за него във всякакво количество и трябва да го спре. Но той отрича да има проблем и се оправдава, че пие само по биричка. Това е т.нар. алкохолно алиби.

- Колко чашки са рискови?

- Няма точен отговор, зависи и от телесната маса и от скоростта, с която всеки разгражда алкохола Според критериите на СЗО за денонощие здравият черен дроб може да разгради напълно 2 малки питиета концентрат или 2 бири. Това е средната норма за нерискова употреба на алкохол. При всяко количество отгоре дозите се наслагват и черният дроб се претоварва. Но защото никой не може да отгатне минималните безвредни количества алкохол. Затова всекидневната употреба не е препоръчителна.

От голямо значение е v качеството на алкохола. > нас е пълно с отровен, фалшив. Най-големите ри екове са за младите, защото в много нощни заведения предлагат такъв алкохол, злоупотребявайки с това, че са неинформиран!, и бързат да "живеят".

- Какъв е критерият за зависимост?

- Освен загубата на ситуативен контрол друг критерий е загубата на количествен контрол - да не можеш да спреш след 1 питие. Всеки път, когато решаваш, че ще си пийнеш само малко, завършваш с пиянство. Ако не за зависимост, това е ясен критерий поне за наличието на сериозен проблем. Но най-сигурният критерий за наличие на болестна зависимост е абстиненцията - т.е. явленията на отнемането. Абстиненцията не трябва да се бъркат с махлурлука, макар че си приличат. Между двете има разлика. Тя е в това, че все още относително здравият човек с махмурлук щ« пие 1-2 бири и ще заспи или няма да иска с дни да близне алкохол и даже да мисли за него. А този, който твърди, че става все по-добре с всяко следващо питие - той всъщност вероятно се бори с абстиненцията. Алкохолът е станал част от метаболизма му.

- Какви са проявите на алкохолна абстиненция?

- Сърцебиене, неудържимо треперене, покачване на кръвното, усилено потене, тремор, повръщания. Повръщането при абстинентния алкохолик е различно от повръщането на препилия гимназист. При зависимия то е сутрин на гладно заради възпаления на хранопровода и гастрит, причинени от злоупотребата с алкохола.

- Какво е алкохолна болест?

- Това е по-старо понятие, вече се говори за рисково пиене, увреждащо пиене, често ползван термин е синдром на зависимост към алкохол. На биологично равнище той е свързан с наличието на телесни увреждания, медицински проблеми. Има обаче и нарушения в социалното функциониране и изменения на личността. Те се забелязват най-на-пред в семейството. Нарушава се общуването. Пиячът става конфликтен или се отдръпва от близките си. Промените се виждат и в професионалната сфера, спадат постиженията в работата. Променя се и приятелският кръг - първо пиячът започва да търси среди, в които алкохолът е норма, после започва да пие със случайни хора и накрая идва моментът, в който вече пие сам.

- Кои са белезите, че алкохолът започва да става проблем?

- Нарушават се навиците, променя се ритъмът на живот, той започва да се подчинява на пиенето. У нас проблемното пиене за съжаление е обичайна социална "норма".

Тук средата е свръхтолерантна към рисковото пиене. Няма и чувствителност и у условно здравите хора към него. Нашата култура към пиенето потиска рефлекса на хората да търсят помощ по механизма "щом всички наоколо пият, значи няма проблем".

Няма сигурни и изпълняващи се административни мерки за защита на младежите и на други уязвими групи. А заради ниския стандарт на живот алкохолът е от най-евтините забавления и пиенето е много разпространена форма за прекарване на свободното време.

- Колко са алкохолиците у нас?

- Няма официална обобщена статистика. Данни събират различни институции, но не си ги обменят, за да имаме пълна картина. Затова никой не знае с точност колко са проблемните пиячи у нас.

- Как да се спре пиенето веднъж завинаги? Или има състояние, отвъд което положението става необратимо?

- Винаги можеш да спреш пиенето, въпросът е да не се върнеш към него. Легенда е, че няма бивши алкохолици. Има, това са хора, които са спрели и повече не са се върнали към алкохола. Но за някои излекуването в медицински аспект е достатъчно и решават, че им стига да минат през детоксикация и да им се възстановят основни чернодробни показатели. Но това не е достатъчно! Почнат ли пак, връщат се на предишното ниво в рамките на 1 година. Анонимните алкохолици имат понятие "трезвеещ алкохолик" Това е човек, който не само е спрял да пие, а и знае, че ако пак започне, ще пропадне. Затова е променил и други неща в живота си, поставил си е цели, сменил си е приятелите. Така си е създал по вече шансове да преодолее проблема. Спирането на алкохола обаче се затруднява от т.нар. алкохол - жена ми няма пари, шефът е кофти. Има и механизъм на самозалъгване, че щом имам контрол върху живота си, значи имам контрол и върху пиенето. Това обаче е илюзия! В такива случаи могат много да помогнат близките, като кажат: човече, имаш проблем, потърси помощ или ние ще потърсим. Дори шефът може да се намеси и даже трябва да го направи, както е в нормалния свят, в зряла социална среда. Трябва да извика служителя, да му каже, че знае за проблема му, но го цени. Затова го пуска за 1 месец в отпуск, през който да потърси помощ. А като се върне, иска да му бъде доказано, че мерки са били взети, а не да се задоволява само с това, че служителят е дошъл трезв и гладко избръснат.

У нас обаче не става така. Колегите крият пияния или се правят, че не го виждат. Това е свързано с нашия манталитет на срамливост и прикритост спрямо социално неприемливи форми на поведение.

ЖЕНИ МИЛЧЕВА



Една трета от болниците и две трети от леглата във Франция са държавни
Бойко Бонев
Колко болници са необходими на България, за да има добро болнично здравеопазване? Това бе един от основните въпроси, който бе дискутиран от участниците в провелата се днес кръгла маса „Реформа на болниците в България: какво да очакваме?”. По време на форума началникът на отдел „Здравни и икономически изследвания” за региона на Париж проф. Изабел Залески обясни как се извършва реформата във Франция. Според подадената от нея информация, тенденцията там е да се намалява броят на болниците, като в момента те са 2800 с 446 хил. легла. От тях 1000 са държавните лечебни заведения, а в тях са разположени две трети от леглата. Проф. Залески обясни, че редуцирането на броя лечебни заведения е станало чрез планиране на капацитета и дейността им, като те са били съобразени с нуждите на населението. Планирането е станало чрез анализи на базата данни от здравното осигуряване. Самото редуциране е станало по два начина – чрез сливане на болници и чрез изпълнение на критерии за акредитиране. И в двата случая промените са станали доброволно, твърди проф. Залески, като при акредитацията малките болници са затворили врати, защото са осъзнали, че няма да могат да се акредитират. Става въпрос за болниците от семеен тип с по няколко легла, уточни тя. В същото време стана ясно, че през 2009 г. Франция е отделяла за здраве 9,2% от своя БВП, което прави 223 млрд. евро.
Според представителите на Българския лекарски съюз, броят на лечебните заведения за болнична помощ в страната ни не бива да бъде редуциран по административен път.

Зам.-председателят на БЛС д-р Георги Ставракев коментира, че намаляването на броя на болниците не бива да бъде цел на здравната реформа. „Това е един от инструментите, чрез които евентуално ще се постигне някакво подобряване на качеството. Броят на болниците трябва да е обвързан с един друг принципен въпрос, който напоследък не е получил отговор в публичното пространство: какво е мястото на пазара по отношение на предлагането на здравните услуги и ще може ли той да бъде използван за селектиране на качествените лечебни заведения и съответно отпадане на тези, които не предлагат адекватно качество чрез избора на пациента? Аз съм на мнение, че колкото са повече на брой предлагащите здравни услуги, съвсем логично би било конкуренцията да доведе до едно повишено качество”, каза д-р Ставракев и помоли присъстващия здравен министър да отговори на въпроса.


Д-р Стефан Константинов отбеляза, че е дошъл на кръглата маса с идеята да изслуша мненията на участниците в дискусията. „Дали имайки вече 10 години пазар постигнахме качество на медицинските услуги?”, попита в отговор той. След лекцията на проф. Зелески здравният министър все пак коментира следното: „Тази лекция, която чух, беше нещо чудесно и какво разбрахме от нея. Колко пъти чухме думата „планиране”? Много пъти. Колко пъти чухме думата „държава”? Много пъти. А колко пъти чух думата „пазар”? Не казвам, че тази дума не бива да съществува в медицината, но нещата не са толкова прости. Всъщност това, което разбрах тук, се припокрива до голяма степен с идеите, които изложих днес. Много от нещата, които се правят във Франция, ни предстоят и на нас. А къде сме ние в сравнение с Франция? Във финансово отношение ние сме в годината 1983. Може ли да има бюджет в здравеопазването? Отговорът е на Франция, не го казвам аз. Бюджет трябва да има, но при нас средствата са ограничени и ние трябва да мислим как да бъдат изразходвани най-рационално. Не си правя илюзията, че това, което е във Франция, автоматично можем да го пренесем тук, но добрите практики - абсолютно”.
Противоречиви бяха мненията на представителите на пациентските организации. Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов коментира, че броят на болниците е голям и че няма истински пазар на медицински услуги, а съществува квазипазар. Според него в България трябва да има между 75 и 150 болници. Таушанов подкрепя идеята от търговски дружества те да станат публични.

Теодора Захариева от Федерация Български пациентски форум пък заяви, че нагласите на членовете на федерацията са в подкрепа на казаното от д-р Ставракев. Според нея болниците не бива да се закриват по административен път. „Болниците сключват договор с НЗОК по определени клинични пътеки, за които има определени изисквания. Ако пациентът не избере тази болница, тя няма да получи пари по тази пътека. Какъв е проблемът?”, коментира тя. Захариева добави, че в момента основния проблем на болничната помощ е липсата на остойностяване на медицинските услуги. Проблем е също така, че не е ясна и финансовата рамка на реформата. „Какъв процент от БВП ще даде държавата, за да могат да бъдат въведени диагностично свързаните групи през 2012 г.?”, попита тя. Захариева отправи и въпрос към проф. Залески – какъв гратисен период е даден на френските болници, за да покрият изискванията на френското здравно министерство и да изпълнят критериите, при които могат да работят. Отговорът бе 4 години. „А в България гратисният период е 1 месец”, констатира Захариева.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница