1. Фундаментална икономическа теория – обект и клонове на икономическата наука, определение и функции на общата икономическа теория, основни въпроси пред всяка икономика

-на еквивалентността-разменят се еквиваленти, стоките трябва да бъдат измерени, предполага съществуването на общ признак за това.Според класиците той е, че всички стоки са кристализирал труд- овеществен и текущ, а според субективната школа- общото между стоките е тяхната ценност, в основата, на която стои субективната им полезност.

-на еднородността -пазарният агент печели от размяната, ако неговата стока е по-търсена или е нормално търсена, но постигната с по-малко ресурси.

-на рационалността - изисква високо качество, ниски разходи и отворени очи в размяната

Категории на пазара:

-парите- висша, завършена форма на всеобщия еквивалент. Функции- средство за размяна, за плащане, за натрупване и за измерване.

-паричен пазар –на него парите изпълняват ролята на специфичня стока, която е обект на покупко-продажба. Той бива кредитен и валутен.

-цената- видове цена

--във вътрешно икономически план бива цена на производител, цена на едро, на дребно

-- според особеностите на покупко-продажбата бива: базова цена- изходен пункт при определянето на цената на фактически доставяната стока и покупно-продажна цена -варира в зависимост от условията на доставката.

- р на търсената стока- обратна зивисимост, ако р се понижава търсенето нараства- тази зависимост е известна като Закон на Търсенето.

- р на другите стоки- стоки заместители- конкурентни на разглежданата- потребителят може да избере тях вместо нашата стока, зависимостта е права. При стоки, чието потребление е свързано, съпътстващо потреблението на нашата стока / автомобил, бензин/- обратна връзка. При всички останали стоки- те нямат никаква връзка с потреблението на разглежданата стока- обратна връзка.

- дохода на потребителите- зависи за каква стока става дума. При нормалните стоки-когато доходът се увеличи, нараства търсенето им. При луксозните стоки- до определена граница на дохода търсенето не реагира, променя се само след тази граница. При малоценните стоки- обратна връзка- търсенето им намалява, когато се увеличи доходът.

- вкусовете и препочитанията, броя на потребителите- права зависимост м/у търесенето на стоката и броя на потрабителите не въобще, а на тези, чиито вкусове са насочени към нашата стока.
Пазарно предлагане- /П/- Онова количество от дадена стока, което производителите желаят и могат да произведат. Зависи от:

• 
  р на предлегената стока- права връзка, ако р нараства, нараства и желанието на производителя да я произвежда.
  
• 
  Разходите за ресурси- производствените разходи- обратна връзка
  
• 
  Технологията- влияе директно и индиректно- усъвършенстваната технология увеличава предлагането
  
• 
  Р на другите стоки- ако те се повишават, предлагането на нашата стока ще намалява. Това важи най-вече за заместителите.
  
• 
  Деловите очаквания на производителите- оптимистичните очаквания разширяват предлагането, а песимистичните го ограничават.
  

Въпр 7
Обществен сектор и данъчна система

- монопол- отрицание на свободната конкуренция- държавата се намесва чрез антимонополното законодателство

- обществените блага са друга причина за съществуването на обществен сектор- тяхното потребление се осъществява без посредничеството на пазара- отбрана, полиция, образование, медицина.

Пазарни дефекти- проявяват се слабостите на пазара- външни дефекти- те са факт, когато даден икономически субект търпи загуби, нежелани разходи или незаслужени печалби.
Сравнение между пазарния и обществен сектор- Теория за обществените предпочитания-показва как държавата се намесва в разпределението на благата.

Прилики

-съществува конкуренция и в двата сектора

-появяват се предприемачи и в двата сектора

-на равнище общество има равенство на изразходвани ресурси и потребление

-благата, които държавата управлява могат да се консумират от всички, от хора, които не са платили за това, при пазара- не може

- съществува принуда в обществения сектор, за разлика от пазарния

-в обществения сектор малцинството е длъжно да се съобрази с мнозинството

• 
  принцип на изгодата- хората получават срещу платените от тях данъци определени стоки и услуги
  
• 
  принцип на платежоспособността - изисква да се получава толкова, за колкото е платено.
  

• 
  според посоката на изменение- пропорционални- когато данъчната ставка остава една и съща независимо от изменението на данъчната база, прогресивни- когато и двете нарастват, регресивни- когато с нарастването на данъчната база, данъчната ставка намалява.
  
• 
  Според адресността- преки- при тях плащащият данъка е предварително определен пазарен субект, те регулират доходите и косвени- не е определен, регулират търсенето и предлагането
  
• 
  Според обекта- данък върху общия доход, върху печалбата, ДДС, данък върху собствеността
  

Въпр 8
Търсене и предлагане на индивидуални пазари

-Обекти на избора- стоките, които хората потребяват за лични и производствени цели

-Ограничения пред избора- платежоспособността и вкусовете на потребителя. Платежоспособността се представя чрез бюджетното ограничение. Стоките не са безплатни, притежавянето им е свързано с покупателната способност, възможните и невъзможни „кошници”. Теория за пределната полезност- с течение на времето при потреблението на едно благо човек задоволява по-пълно необходимостта си от него, пределната полезност намалява, а съвкупната нараства. Вкусовете на потребителя се предствят чрез кривите на безразличието. Една такава крива има следните особености- тя не е единствената възможната, обяснява понятието намаляваща пределна норма на заместването между стоките, потрабителят избира най-добрия модел за него- модел на избора

-Осъществяване на избора- кривата на безразличието лежи на бюджетното ограничение, но същевременно принадлежи и на една от кривите на безразличието. Допирната им точка отразява равенството между желания и възможности.

Съгл ТЗ в България се разграничават

1. 
   Еднолични Търговци- отсъствието на сблъсък на вътрешно фирмени интереси и сравнително малки капитали. Това са най-многобройните и гъвкави участници на пазара.
   
2. 
   Търговски Дружества- обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства.
   

Според основанието за възникване- договорни и уставни

Според стопанската организация на дружеството- капиталови и персонални.
Печалба и максимализирането й- разликата между общите приходи и разходи на фирмата, това е чистата печелба. Чистата икономическа печалба е равна на счетоводната печалба – имплицитните разходи, това е добавъчна печалба.

Нормалната печалба обозначава алтернативните разходи за фирмата, това е цената на капитала, определена на база най-доходоносното му алтернативно приложение.

Може да се произвежда една стока само, ако общшя приход от нея е по-голям или равен на променливите разходи /VC/

MPL- пределна продукция- прибавянията към общата продукция в резултат от използването на още една допълнителна единица от променливия фактор.

APL- средна продукция- общата продукция / броят единици на променливия фактор

От гледна точка на ефективността производството може да се раздели на:

- етап на растяща възвръщаемост-до момента, в който общата продукция непрекъснато се увеличава

- етап на намаляваща възвръщаемост- увеличаването на общата продукция се забавя, пределната и средна продукция също намаляват

- етап, при който общата продукция започва да намалява, т.е достига се до неефективност на производството.
Дългосрочен период- тъй като всички фактори могат да се променят фирмата може да разшири например двойно производствените си възможности, за да произведе много повече продукти.
Въпр 12
Разходи на фирмата

Икономика- стр 132-144
Видове разходи

Според обхвата на продукцията, за която се отнасят биват:

-общи- извършват се за производството на целия обем продукция от даден вид

-единични- за единица продукция от този вид

Пределни разходи- допълнителните разходи, необходими за производството на всяка допълнителна единица продукт- равни да на промяната в общите разходи / промяната в общата продукция.

Постоянни разходи- равнището им не зависи от обема на произвежданата продукция.

Променливи разходи- променят се с всяка промяна в обема на произвежданата продукция.

Пределните разходи MC се пресичат с AVC- средните променливи разходи и ATC- средните общи разходи в техните минимални равнища- минимализиране на разходите в краткосрочен план.
Минимализиране на разходите в дългосрочен период- формират се множество краткосрочни криви на средните производствени разходи. Това означава преустановяване на тенденцията към покачване на MC чрез технологични преобразувания и разглеждане на всички фактори като променливи.
Фирмено управление в дългосрочен план

Всяка изоквантна линия отразява всички възможни комбинации между капитал и труд, при които годишното производство е с определен обем произведени стоки и услуги.

-Вътрешни- зависят от 4 фактора- принцип на неделимост, увеличини размери, принцип на кратност, икономия от резервите. Биват технологични икономии, управленски, икономии от маркетинг, финансови и рискови

-Външни- постигат се извън рамките на организацията, те са продукт на разрастването на самия отрасъл. Фактори-подобреното качество на труд, наличността на помощни услуги.

-Липса на икономии от мащаба- разрастването на фирмите има определен предел, ако една фирма расте непрекъснато, то тя може да се сблъска и да достигне до липсата на икономии от мащаба.

Съвършената конкуренция е ситуация на пазара, когато съществуват много на брой фирми, които не могат да оказват влияние на цената на продукта.

Краткосрочно равновесие при съвършената конкуренция се получава, когато обемът продукция носи извънредни печалби, тъй като цената на продукта е по-висока от средните разходи за изработването му. До това състояние се достига след първоначално спадане на средните и пределните разходи на фирмата и последващото им увеличаване с повишаване обема на продукцията.

Ситуацията, при която няма добавъчни печалби и средните разходи се държат на минимум се определя като дългосрочно равновесие на съвършено конкурентната фирма. На пазара не навлизат нови фирми, но няма и фирми, които да напускат пазара.

Разгледаните ситуации тук зависят от различното равнище на цената, формирана на пазара.

14 Въпрос: Несъвършената конкуренция и предлагането. Икономика – Д. Минчев, Е. Трифонов, стр. 162.

Несъвършената конкуренция е ситуация на даден пазар, където доминира една или няколко фирми, които могат да определят цената и количеството продукция. Нейните основни проявления са монопол, олигопол и монополистична конкуренция.

Монополът е налице, когато на пазара има само един производител на даден продукт. Тогава монополистът осигурява цялото предлагане на пазара. Той може да определя или количеството, или цената, но не и двете едновременно. Видовете монопол са: естествен, изкуствен, колективен, открит и закрит. Предлагането при монопола се определя изцяло от монополиста. Ако търсенето намалее, монополистът увеличава продукцията. Така цената спада и се получава нова равновесна точка. При монопола цената винаги е по-висока от средните разходи за продукцията.

Монополистичната конкуренция е ситуация, при която много фирми се конкурират помежду си, но всяка от тях има известна власт на пазара – всяка фирма има възможност в известна степен да определя цените на своите стоки и услуги. Следствията от този модел са:

ефект на кривата на търсенето – не е съвършено еластична

продукция и цена – максимална печалба, когато на определено ниво на продукция пределните разходи са равни на пределните приходи

ненатоварени мощности – по-малко ефективно разпределение на ресурсите

нарастваща роля на рекламата

малък брой фирми

концентрация на пазара

взаимозависимост

естеството на стоката

бариери пред навлизането

Фирмите олигополи често прилагат ексцентричната крива на търсене - тя обяснява тенденцията за сравнително стабилни цени. Прилагат се също и ценова и неценова конкуренция.
Антимонополното законодателство представлява пакет от закони, насочени към постигането на успешно функциониране на пазара и регулиране на конкуренцията между фирмите.

15 Въпрос: Пазар на труда. Икономика – Д. Минчев, Е. Трифонов, стр. 192.

Особености на ценообразуване на производствените фактори

Цената на производствените фактори приема различна форма в зависимост от гледната точка. От гледна точка на продавача цената е факторовия доход от единица фактор. Състои се от две части – трансферни доходи и чиста икономическа рента. От гледна точка на купувача цената на производствените фактори е разход за производството на стоките. Търсенето има производен характер – търсенето, на който и да е фактор зависи от търсенето на стоките и услугите, за чието производство този фактор служи. Еластичността на търсене на факторите зависи от еластичността на търсене на крайната стока/услуга. Факторите, които определят предлагането са оскъдност, институционални фактори, време и изобретателска иновативност.

Предлагането на труд може да се разглежда като съвкупно, отраслово и индивидуално. Съвкупното предлагане определя възможностите, броя и капацитета на отрасловите пазари. Отрасловото предлагане се движи в рамките на съвкупното и зависи от междуотрасловото движение на работна сила. Индивидуалното предлагане е свързано с желанието, склонността на индивида към труд, които са институционално и личностно определени. Предлагането на труд има особености в сравнение с останалите фактори. По принцип е правопропорционално на цената, но тази зависимост не е абсолютна и се проявява спецификата на кривата на предлагане (стр. 194). Друга особеност е, че предлагането на труд е ниско чувствително спрямо работната заплата.

Несъвършената пазарна структура оказва влияние и върху търсенето и върху предлагането на труд. Всички форми на монополните структури влияят по един или друг начин на цената на труда в посока към понижение, в сравнение със случаите при съвършената конкуренция. Принципната еднаквост в поведението на фирмите-монополисти в търсенето на трудовия пазар е причина за проява на същата тенденция и в предлагането. Тя се осъществява във формата на професионални съюзи на работниците.
16 Въпрос: Пазар на капитала. Икономика – Д. Минчев, Е. Трифонов, стр. 186.