Особености на ценообразуване на производствените фактори

Цената на производствените фактори приема различна форма в зависимост от гледната точка. От гледна точка на продавача цената е факторовия доход от единица фактор. Състои се от две части – трансферни доходи и чиста икономическа рента. От гледна точка на купувача цената на производствените фактори е разход за производството на стоките. Търсенето има производен характер – търсенето, на който и да е фактор зависи от търсенето на стоките и услугите, за чието производство този фактор служи. Еластичността на търсене на факторите зависи от еластичността на търсене на крайната стока/услуга. Факторите, които определят предлагането са оскъдност, институционални фактори, време и изобретателска иновативност.

Финансовите активи са наличните пари и ценни книжа. Според Кейнс съществуват три мотива за търсенето на пари – трансакционен, спекулативен и мотив на предпазливост. Според монетаристите търсенето на финансови активи зависи от факторите, които определят търсенето на всяка друга стока. Предлагането е външно за пазарните субекти, защото зависи от централната банка. Това определя и фиксирания му характер в краткосрочен период. Равновесната цена на финансовите активи е лихвата. Същевременно тя е и доход от финансовия актив. Лихвата е абсолютната сума, която получава неговият собственик за използването на финансовия актив. Лихвеният процент в чист вид и при съвършена конкуренция служи за ориентир за рентабилна дейност. Лихвеният процент има оценъчна функция и тя се използва при дефинирането и връзката между двата вида цени на производствените фактори – наемна и покупна.

При капиталовите блага (материални активи) търсенето и предлагането на функциониращ капитал съдържат общите закономерности, присъщи за всички производствени фактори, но имат и някои специфични черти: по-мобилен е от останалите и не е необходимо неговият собственик да бъде на мястото на използването му. Търсенето на функциониращ капитал е свързано с процеса на инвестиране. Инвестициите са отложено текущо потребление с цел по-висок доход в бъдеще чрез производството на стоки и услуги. При дадена цена търсенето на капитал ще зависи от желанието на предприемачите да инвестират. Предлагането на капитал е в правопропорционална зависимост от неговата цена, равнището на технологията и деловите очаквания и обратнопропорционално на цените на другите производствени фактори.

Възвращаемостта от вложения на капитал показва ефективността от използването на капиталовия елемент. Различаваме брутна и нетна възвращаемост.

Цената на производствените фактори приема различна форма в зависимост от гледната точка. От гледна точка на продавача цената е факторовия доход от единица фактор. Състои се от две части – трансферни доходи и чиста икономическа рента. От гледна точка на купувача цената на производствените фактори е разход за производството на стоките. Търсенето има производен характер – търсенето, на който и да е фактор зависи от търсенето на стоките и услугите, за чието производство този фактор служи. Еластичността на търсене на факторите зависи от еластичността на търсене на крайната стока/услуга. Факторите, които определят предлагането са оскъдност, институционални фактори, време и изобретателска иновативност.

Рентата е равновесна цена при пазара на наемане на земя и определя пазарната цена на крайния продукт. Съществуват два вида рента:

диференциална – причина за диференциалната рента е различието между отделните участъци по плодородие и местонахождение.

абсолютна – причина е собствеността върху земята.

Покупната цена на земята се определя от рентата, средното равнище на лихвения процент в страната и съотношението между търсене и предлагане на земя за купуване.
29. Фискална политика

( основни понятия; модели на обществените финанси – фискална политика и агрегатното търсене; рестриктивна и експанзионистична фискална политика; фискална политика и агрегатно предлагане; фискалната политика в нейната цялост; ограничения пред фискалната политика )
Фискалната политика е исторически първата форма на държавна икономическа политика. Нейното съдържание са отношенята на държавата и различните стопански субекти по повод събирането на данъците. Всяка дейност, свързана с вземане на изразходване на пари, първоначално възникнала в събирането на данъци и използването им за различни нужди, започва да се нарича финансова. Всеки фискален процес е финансов, но не всяко финансово отношение е фискално. Финансите са по-широко понятие. Фиксът е част от тях.

Финансите отразяват процеси, свързани с набирането, получаването, разпределението и изразходването на парични средства от стопанските субекти и държавата. Когато тези процеси се осъществяват от фирми, говорим за фирмени фнанси, а когато страна в тях е държавата – за обществени финанси. Обществените финанси това са процеси, свързани с набирането на доходи в държавния бюджет и тяхното изразходване. Определяща характеристика на тези отношения е, че една от страните в тях е държавата. Фискалната политика представлява процес на формиране на приходите и разходите на държавата с цел поддържане на икономически растеж, висока заетост и ниска инфлация. А в зависимост от целта, към която е насочена, фискалната политика бива разширителна ( експанзионистична ) и ограничителна ( рестриктивна ).

Основен, но не единствен източник на приходите в бюджета са данъците. Освен тях приходите се набират и от такси, печалби на държавни предприятия и др.

Класическо схващане за обществените финанси: 1. държавните разходи трябва да бъдат ограничени до тези от тях, които са неизбежни за функционирането на държавата ( сдържаност ); 2. изисква се тези разходи да бъдат гарантирани от приходите в бюджета ( стабилност – балансиран бюджет ); 3. разглежда се държавния дълг като недопустимо явление в нормална ситуация ( уравновесеност ), като явление раждащо корупция и представляващо лошо наследство за следващото поколение. Накратко изискванията към бюджета са: сдържаност, стабилност и уравновесеност.

Съвременното схващане за бюджета бележи своето начало с появата на Кейнсианството – средата на 30-те години на ХХ век. Същността на съвременното схващане се изразява в отрицание на тезата за балансирания бюджет – бюджетът зависи не от някакви предразсъдъци, а от икономическите условия, в които се намира дадена страна.

С фискалната политика може да се въздейства, както върху съвкупното търсене, така и върху съвкупното предлагане. Когато реалното производство функционира под своя потенциал, имаме пълна заетост на ресурсите, съществува състояние наречено – рецесионен пазрив ( дупка ). От гледна точка на търсенето това значи, че то е по-малко от възможното за дадена икономика. Оттук и необходимостта то да бъде стимулирано, за да се увеличи реалното производство. Това може да стане в 2 посоки. Първата е когато се увеличават държавните разходи, чрез което се стимулира съвкупното търсене. Държавата влага средства в дадена дейност, но тъй като тази дейност ( отрасъл ) е свързана с останалите чрез междуотраслови връзки, това стимулира и тяхното развитите. Този принцип на действие е познат като ринцип на мултипликатора, за пръв път представен от Кейнс. Средствата, които държавата влага, са разходи от гледна точка на бюджета. Аналогичен ефект би могъл да се получи и ако се намали данъчната ставка. В този случай при равни друхи условия приходите в държавният бюджет ще намаляват, което ще доведе до бюджетен дефицит. Такава фискална политика е известна като експанзионистична ( разширителна ) политика. Тя тласка търсенето, а чрез него и производството към потенциалните му възможности. Но икономиката може да функционира над равнището на потенциалното съвкупно производство, в такъв случай имаме инфлационен разрив ( дупка ). Това е разликата между равнището на търсене при потенциалното съвкупно производство и действителното, което е над това ниво. Разривът се получава, защото всяко разширяване на търсенето, когато икономиката функционира на равнището на потенциалните си възможности ( пълна заетост ) води до нарастване на цените, но не и на производството. Икономиката е поразена от инфлация. Провеждат се мерки за ограничаване на търсенето. Те се изразяват в намаляване на бюджетния дефицит чрез редуциране на държавните разходи. Отново се задейства мултипликатора, но с обратен знак. Подобен ефект би могъл да се получи и ако се повишат данъците, защото ще се намали разполагаемия доход. Фискалната плитика, която въздейства с едно от тези средства се нарича – рестриктивна или ограничителна.

Фискалната политика оказва влияние и върху съвкупното предлагане. Основен инструмент на въздействие е данъчната ставка. Повишаването на данъчната ставка намалява предлагането, а нейното понижаване го повишава. Повишаването на данъчната ставка намалява предлагането на капитал, защото: 1. намалява доходите на фирмите, а следователно при равни други условия и инвестициите; 2. стимулира преминаването на капитала в данъчно заслонени отрасли, което пренасочва ресурсите, нарушава оптималното им териториално разположение; 3. засилва желанието на бизнеса да инвестира в скритата икономика; 4. стимулира действия към целенасочено увеличаване на разходите, което отклонява ресурси от инвестиционния процес.

При умерено нарастване на данъчната ставка се намалява разполагаемия доход, предлагането се увеличава, за да се компенсира с труд намаляването на доходите. Ако процесът на увеличаване на данъчните ставки продължава, се появява ефектът на превключването. Започва процес на намаляване предлагането на труд, който се проявява в: 1. замяна на работното време със свободно; 2. работа в домашното стопанство; 3. предлагането на труд в скритата икономика. Високите данъчни ставки свиват, а ниските разширяват предлагането на производствени ресурси, а оттук и на карайните стоки и услуги.

Дадена фискална политика действа едновременно върху търсенето и предлагането, както чрез политика на бюджетните приходи, така и чрез бюджетните разходи.

1. 
   Намаляване на даъчните ставки и увеличаване на бюджетния дефицит ( стимулира се съвкупното търсене, чрез бюджетния дефицит и чрез намаляване на данъчните ставки, а съвкупното предлагане чрез данъчните ставки )
   
2. 
   намаляване на данъчните ставки и намаляване на бюджетния дефицит ( дестимулира съвкупното търсене чрез бюджетния дефицит, а стимулира съвкупното предлагане чрез данъчните ставки )
   
3. 
   увеличаване на данъчните ставки и увеличаване на бюджетния дефицит ( стимулира се съвкупното търсене чрез бюджетния дефицит, а дестимулира съвкупното предлагане чрез данъчните ставки – ситуация на бюджетна експанзия )
   
4. 
   увеличаване на данъчните ставки и намаляване на бюджетния дефицит – ( рестрикция както по отношение на съвкупното търсене чрез намаляването на бюджетния дефицит, така и на съвкупното предлагане чрез увеличаване на данъчните ставки )
   

Според теорията за абсолютните предимства на А. Смит, 2 страни могат да повишат общото богатство, ако всяка се специализира в производството на стоки, за които има абсолютни предимства и ги разменя със страна, която има същото поведение по отношение на друга стока. Теорията на Дейвид Рикарно за сравнителните предимства гласи, че ако една страна няма абсолютни предимства в производството на даден продукт, може да има изгода от производството и износа, ако има сравнителни предимства при производството му. Алтернативните разходи на дадено количество стока представляват определено количество стока от друг вид, от който трябва да се откажем, за да я произведем.

Условията на търговия – TOT ( Terms of Trade ) са отношенията между количеството от дадена стока, което трябва да бъде произведено и реализирано на пазара, за да се получи единица от друга стока. ТОТ показва какво количество от една стока трябва да се жертва, за да се придобие единица количество стока в повече от друга, чрез размяна.

Обикновено всеки продукт първо се появява на вътрешния пазар и след това излиза на външния. Затова в първоначалния момент по-успешно ще се намери пазар в страни със сходни вкусове и предпочитания. Има 3 основния стадия на продукта:

- внедряване ( начален ) – задоволяват се потребностите на вътрешния пазар и в неговия край се започва износ в страни със сходни потребитески вкусове, предпочитания, структура на населението и доходи.

- растеж ( период на зрялост ) – започва стандартизация и износът се разширява до определен момент, до който страната има технически предимства. Може да се стигне до изнасяне на част от призводството и следователно до намаляване на износа.

- спад ( период на пълно стандартизиране ) – при него производството може изцяло да се изнесе в 3-ти страни – основен фактор са сравнителните предимства. Това прекратява износа на страната, където е възникнало производството.

Най-старите и популярни инструменти на външнотърговските ограничения са митата. Те са косвен данък наложен на стоки и услуги когато те преминавт държавната граница. Основните причини за съществуването на митата са: необходимост от приходи аз държавата и защита на националното производство. Митата са приходни и регулиращи, те имат защитна и стабилизираща функция. Чрез защитната националното производство се предпазва от част от конкурентите, чрез стабилизиращата се постига намаляване на дефицита в ПБ или се укрепват нововъзникнали производства и се преразпределя дохода. Има 2 вида мита – адвалорни и специфични. При адвалорните – те са % от стойността на внасяната стока, а специфичните са абсолютна сума върху единица физически измерена стока.

Икономическите ефекти от митата представляват ефекта от въздействието им върху националното производство, потребление, цени и върху благосъстоянието като съвкупен краен резултат.

Оптималното мито е това равнище на митото, при което се постига максимален нетен ефект. То е обратнопропорционално на еластичността на предлагания внос. То е толкова по-малко, колкото еластичността на импортното предлагане е по-голяма. Оптималното равнище на митото е по-голямо при нееластично импортно предлагане и по-малко при по-еластично импортно предлагане.

Когато търсеното количество валута е равно на предлаганото имаме пазарно равновесие. Валутният арбитраж е търговия с валута с цел доход от разликата в нейните курсове а различни пазари. В зависимост от участващите валути арбитражът бива двустранен и тристранен. Факторите, които разширяват или свиват търсенето и предлагането на валута са промените в доходите, равнището а цените на продуктовия пазар, предпочитанията на потребителите, очакванията на икономическите субекти, движението на капитала, лихвения процент и макроикономическата политика.

Всяка страна се задължава да поддържа определен , фиксиран към някоя от световните валути, валутен курс. Когато пазарните сили отклонят курса от фиксирания, централната банка на съответната държава се намесва, за да възстанови фиксирания курс. Ако курсът се повишава, централната банка се стреми да го понижава, а ако курсът се понижава, централната банка се стреми да го повишава. Централната банка прави това като равноправен участник във валутния пазар като купува и продава валута, което рефлектира във валутните й резерви. Когато търсенето на чужда валута от български пазарни субекти се увеличи се образува временно неравновесие, така търсенето е по-голямо от предлагането. Така цената му се вдига. Централната банка започва да продава чужда валута и да закупува левове, за да възстанови равновесния курс. И обратното, ако се увеличи търсенето на левове от чужденци ще се понижи курса на чужда валута, централната банка ще купува евро и ще продава левове, за да възстанови курса.

Международното движение на капитала се осъществява чрез международния финансов пазар. Международният финансов пазар се състои от международен капиталов пазар и международен паричен пазар. Международният кредит пазар се разделя спред фактора време на дългосрочен и краткосрочен кредитен пазар, като единият се числи към капиталовия, а другия към паричния международен пазар. Световния капиталов пазар представлява движение на парични фондове между отделните страни с цел покупка на активи. При краткосрочното движение на капитала падежа на финансовите инструменти е до 1 год и целта на вложението е по-високия доход. Дългосрочното движение разделя капиталовите потоци на портфейлни и преки инвестиции. Портфейлните инвестиции са покупка на активи с цел по-високи доходи, а преките инвестиции са покупка нактиви с цел да се придобие контрол върху собствеността и управлението на задгранична фирма. Купуващата фирма става компания-майка, а задграничната ( купената ) – дъщерно предприятие. Според националната принадлежност на капитала, който компанията използва те са многонационални и транснационални ( ТНК ). ТНК са компаниите, които притежавар еднонационален капитал. Максимизирането на печалбата като мотив се крие в различните икономически условия в двете страни като по-ниски разходи за труд, по-малка склонност към стачки, по-високо равнище на квалификация, минимално текучество, по-малки транспортни разходи, по-ниско данъчно облагане. За тези компании се използва трансферното цебообразуване – чрез него се намалява данъчната тежест, избягва се митническото облагане и се подобряват конкурентните възможности на ТНК. Международните корпорации влияят понякога и върху отношенията между държавите. Положителните страни от дейността на международните корпорации за приемащата страна са, че многонационалните корпорации увеличавт инвестициите,з аетостта, БВП и икономическия растеж. Използват се по-ефективно местните производствени фактори, а това от своя страна при равни други условия подобрява платежния баланс. Когато се очакват негативни последици, дейността на ТНК се ограничава. Използват се същите средства, но в противоположно направление.

Това което е добро за приемящата страна е лошо за изпращащата и обратно. Влияние на отлива на капитал за дадена страна зависи от макроикономическата ситуация в нея и от състоянието на ПБ. Разрастването на дейността на ТНК доведе през последните години до появата на икономическата глобализация, чийто основен двигател са именно ТНК. Под икономическа глобализация се разбира превръщането на националните пазари в един общ световен пазар. Бързо се разрастват финансовите операции, широко се разпространяват високите технологии и нараства техният дял в общото производство. Глобализират се комуникациите и информацията. По-ефективно се разпределят и използват световните ресурси, създава се по-богат асортимент от качествени стоки и най-вече намалявар различията в стандарта на живот. Негативните последици са ограничаването на националните фирми наживот и отслабването на функциите на националната държава, а от друга страна се засилва финансовата нестабилност и циклична обвързаност и зависимост на отделните страни. Основните двигатели на тези процеси са съсредоточени в 3 центъра на световното икономическо развитие – Европа, САЩ и Япония, тъй като на тях се пада основния дял в икономическата активност на света се говори за икономическа регионализация.


32. Платежен баланс и неговото регулиране ( ПБ )

(определение, форма и съдържание на платежния баланс; уравновесяване на платежния баланс-обща характеристика) 97, 98, 99,100 Стр.
Външноикономическата дейност на дадена страна има важно значение за равновесието и равнището на функциониране на макроикономическата система. За това е от особено важно значение дас е знае във всеки един момент какво получава и какво дължи една страна на сотаналия свят. За тези цели служи платежния баланс на една държава. Платежния баланс е форма, в която се записва в паричен израз външноикономическата дейност на държавата. Платежния баланс се дефинира и като статистически отчетза икономическите потоци между една страна и останалия свят за определен период, обикновено 1 година. Той не обхваща всички международни сделки, а само тези от тях, които пресичат националните граници. ПБ изпълнява 2 функции. От една страна съхранява информация за външноикономическата дейност на държавата, а от друга информационна основа за анализ на външноикономическата дейност и формиране на по-резултатна външноикономическа политика.. той има 2 подхода – счетоводен ( сметководен ) и пазарен. В ПБ на местната страна вносът на капитал ( износът на финансов актив – ценни книжа, обещания ) се отразява със знак ( + ), а износът на капитал ( вносът на финансов актив ) със знак ( - ).

ПБ може да бъде представен като таблица с три колони и определен брой редове. В първата колона се отбелязват името на сметките – тук се отнасят редовете ( сметките ) търговия със стокки, търговия с услуги, едностранни дарения, дългосрочни капиталови операции, краткосрочни операции и операции с официалните резерви. В останалите 2 колони се записват цифрови стойности, отнасящи се до съответната операция като се спазва принципа на двойното счетоводно записване.всяко външно икономическо действие има 2 страни – движение на стоки, услуги или активи и насрещен поток от пари за тяхното заплащане. Тези 2 страни са представени в ПБ чрез деленето му на 2 колони – дебит и кредит. При това действителното движение на стоки, услуги и активи от продавача към купувача се нарича независимо мотивирана страна на транзакцията, защото е първопричината за сделката. От нея зависи насрещния поток от пати. Това е паричната страна на сделката и се изразява в превод на пари от купувача към продавача. При всяка транзакция едната от страните се записва в дебита, а другата в кредита на баланса, като първо е записването на независимо мотивираната операция.

Операциите обслужват определена сфера на дейност и в зависимост от това се отнасят към една или друга сметка. Но във всяка сметка те се различават по това, че осъществяването им може да поражда задължения или да намалява задълженията на държавата. В зависимост от това как променят външната задлъжнялост на страната, която осъществява баланса ( наричана още местна страна ) те биват активни, пасивни и неутрални. Активни са тези операции, които увеличават задлъжнялостта на чуждите страни или което е същото, намаляват външната задлъжнялост на местната страна. Пасивни са тези, които водят до увеличаване на задлъжнялостта на чуждите страни. Неутралните не променят задлъжнялостта на участващите страни. Ако след всяка сметка или операция сравним активите и пасивите или, което е същото, сравним сумите по кредита и дебита, получаваме резултат, който се нарича салдо. То е разликата между активите ( кредита ) и пасивите ( дебита ). Салдото бива 3 вида. Когато сумата на активите е развна на сумата на пасивите салдото е нулево. Баланс който има нулево салдо се нарича неутрален баланс. Активно е салдото, когато сумата на кредита (активите) е по-голяма от сумата на дебита (пасивите). Баланс с такова салдо е активен. Пасивно е салдото, когато сумата на дебита е по-голяма от сумата на кредита. Баланс с пасивно салдо е пасивен баланс.

Върху състоянието на ПБ влияние оказват множество фактори. Тези от тях, които влияят върху баланса на текущите операции са микроикономически и макроикономически. Микроикономическите са условията при производството на конкретната стока, която е обект на външноикономическа сделка. Макроикономическите са инфлацията, равнището на доходи, валутния курс и държавното регулиране. Макроикономическата политика влияе директно и индиректно. Тези операции, които се отнасят до кредита на ПБ ( износа ) водят до търсене на местна парична единица. Операциите, които се отнасят до дебита ( вноса ) водят до търсене на чужда валута: равновесието в баланса е равновесие и на валутния пазар. Ако има дефицит това означава, че при равни други условия валутния курс е под равновесния, което се дължи на дефицита и обратно. Това означава, че състоянието на баланса променя валутния курс. Равновесието и неравновесието на ПБ е свързано с неравновесието и равновесието на валутния пазар. Процесът при който неравновесието в някоя от неговите сметки се отстранява, се нари1а уравновесяване или приспособяване. Приспособяването бива 2 вида – автоматично и въведено, а механизмът по който става – автоматичен и въведен. Автоматично е приспособяването, когато то се осъществява само от пазарните сили и респективно автоматичен е механизмът, когато приспособяването се задейства от дефицитите и излишъците в ПБ. Въведено е приспособяването, когато освен пазарните сили се намесва и правителството, а механизмът е макроикономическата политика – чрез инструментите на нейните фирми. Автоматичния механизъм на приспособяване на свой ред се осъществява чрез посредничеството на редица подмеханизми – приспособителене механизъм на валутния курс; приспособителен механизъм на дохода; монетарен приспособителен механизъм.

Ниският доход е концентриран израз на икономическите проблеми на развиващите се страни, това са нестабилността на експортните приходи, влошените условия на търговия, външноикономическата политика на развитите страни и дълговия проблем. Нестабилността на експортните приходи на развиващите се трани произтича от структурата на производството, която е резултат от многовековно развиващото се разделение и специализация на труда. Нестабилността на експортните приходи на развиващите се страни се дължи и на моностоковия профил, при това с голям относителен дял в износа, което ги прави силно зависими от конюктурата на световния пазар. На първо място износните стоки имат ниска еластичност на предлагане и търсене. Нееалстичното предлагане означава, че всичко зависи от капризите на търсенето. Когато търсенето се разшири експортните приходи ще растат само под влияние на нарасналата цена. Затова обичйното влияние, което оказва преместването на търсенето ще бъде много по-силно изразено при нееластично предлагане, отколкото при еластично.

Използват се различни фирми на стабилизиране на експортните приходи. Средство за решаване на този въпрос са международните стокови съглашения. Те се отнасят за суровините, произвеждани в развиващите се страни и внасяни в развитите. Те се отнасят за суровините, произвеждани в развиващите се страни и внасяни в развитите. Съглашенията предвиждат цените на тези суровини да се поддържат в определен диапазон. Инструментите които се използват са буферни запаси, експортните квоти и регулиране на производството. Друга форма на успех в решаването на икономическите проблеми е общата система за преференции. Нейната цел е да се гарантират преференциални мита по отношение на междинните и крайните продукти, внасяни от развиващите се страни към развитите държави.

Една от концепциите за решаване на проблемите на развиващите се страни е акцентът върху развититето на селското стопанство. С това се решават 2 проблема – първият е с изхрансването , а вторият е дългосрочният икономически растеж. Тази стратегия носи името „ Зелена Революция „, но може да постигне само краткосрони резултати, защото в дългосрочен времеви план изисква мащабни инвестиции, които не са по силите на развиващите се страни.