1. Географско положение

Девиз: Unity and Faith, Peace and Progress (Единство и вяра, мир и прогрес)
Официален език	английски
Столица	Абуджа
Най-голям град	Лагос
президент	Гудлък Джонатан
Площ - oбщо	на 31-во място 923 768 км2
Население - oбщо (2008) - гъстота	на 8-то място 146 255 312 145 д/км2
БВП - общо (2008) - на човек	на 37-мо място 328,1 млрд $ 2200 $
Валута	найра (NGN)
Часова зона	CAT (UTC+1)
Независимост  -обявена	от Великобритания 13 октомври 1960
Национален химн	Arise O Compatriots
Интернет домейн	.ng
Телефонен код	+234

През 1960 г. в Африка се появи нова независима негърска държава - Федеративна република Нигерия. Тази страна е преживяла много тежко продължително колониално робство. Цялото крайбрежие било опустошено, голяма част от населението било отвлечено в робство, а брегът получил печалното име "робски бряг".

С
траната се простира на площ от 923 770 кв. км., което я прави една от най-големите африкански държави. Сумарната възможна област за отглеждане на земеделски култури се оценява на 61 милиона хектара, което се явява 66% от общата територия. Реално обработваемата земя е с обща площ от 22,6 млн хектара, което е 37% от подходящата за земеделие територия и 24% от цялата територия на страната. Блатистата и пустинна земя заемат съответно 2,6% и 8,5% от територията на държавата.

Крайбрежието, представляващо обширен, блатист пояс с лагуни, е прорязано от широката делта на р. Нигер. Зад него се простира хълмиста ивица с ширина 80—100 км и надморска височина 500—600 м. Покрита е с тропически гори. Северно от горския пояс се простират обширни степни равнини и низини, които постепенно преминават в плата. Централната, най-голямата част от Нигерия, е обширна савана. На юг платото се извисява и стига 2
Река Нигер
000 м в исочина. Чад образува суха равнина с пясъчни могили. На северозапад платото постепенно се слива с равнината Сокото, а на североизток — с равнината Борну. Пограничната с Камерун територия на изток е планинска. Някои върхове тук са високи над 2000 м. Реките Нигер и нейният приток Бенуе разделят страната на три части: северна, западна и източна. Нигер е п
Река Нигер
лавателна 8 месеца годишно на дължина 950 км от морето, а Бенуе — 4 месеца в протежение на 1480 км от морето. От платото Джос водят началото си големите реки: Кадуна, ляв приток на Нигер; Гонго-ла, десен приток на Бенуе; Комадугу-Йобе, вливаща се в езерото Чад. Самото езеро не е оттичащо се и мени своята дълбочина и повърхност според сезоните.

В
Река Бенуе

Повърхностните водни ресурси, които изтичат към океана се оценяват на около 236 куб. км. / годишно. Има четири основни речни системи: Нигер-Бенуе, басейна на Чад, Югозападна крайбрежна и Югоизточна крайбрежна, както и трансграничната речна система, ползвана съвместно с Камерун.

Д
Река Нигер
ебитът на Нигер се оценява на 30 куб. км., а на Бенуе и притоците му е в размер на 29 куб. км. Подпочвените възобновяеми водни ресурси на Нигерия се оценяват на 87 куб. км. / годишно. Общият капацитет на язовирната мрежа на страната е в размер на 30 куб. км. Изграждането на язовири в Нигерия в по-голямата си част започва след средата на седемдесетте години. Към настоящия момент са построени 60 големи и 100 по-малки язовира.

Федералната република е управлявана от президент с широки правомощия, който се избира пряко от населението. Много сериозно влияние върху политиката на страната имат военните, които често са извършвали преврати до недалечното минало. Сериозни проблеми на страната създават и дълбоките политически и културни различия между мюсюлманския Юг и християнския Север.

Територията на Нигерия е поделена на 36 щата и 1 федерална столична територия, която включва района около столицата на страната Абуджа. Щатите са разделени на общо 774 локални правителствени зони.

Абия Адамауа Аква Ибом Анамбра Баучи Байелса Бенуе Борно Крос Ривър Делта Ебони Едо Екити Енугу Гомбе Имо Джигава Кадуна

Кано Катсина Кебби Коги Квара Лагос Насарауа Нигер Огун Ондо Осун Ойо Плато Ривърс Сокото Тараба Йобе Замфара

Населението на Нигерия е 160,8 милиона души по данни от 2007 г., от които 45% живеят в градовете, а 55% в селските райони. Тенденцията от демографска гледна точка показва бързо нарастване на населението, съчетано с намаляване на процента на градските жители, т.е. налице е ясно изразена миграция към селските райони, където хората намират препитание, за да оцелеят. За сравнение през 1987 г., населението на Нигерия е било 109 млн души, от които 57% градско и 43% в селските райони. За период от четиринадесет години градските жители са намалели с 21% или имаме процес на деурбанизация. Средната гъстота на населението е 117 жители/кв.км., което нарежда страната сред сравнително гъстонаселените държави в света. Ежегодният темп на прираст на населението е един от най-високите в световен мащаб – 2,94%. Около 50% от населението на страната е неграмотно. Детската смъртност в Нигерия се оценява на 18,7%.

В Нигерия живеят около 250 различни етнически групи. Най-големите са народите хауса и фулани в северната част на страната, народът юруба в Югозападна Нигерия и народът ибо в югоизточния край на страната. Всеки от тези народи имат собствен език и собствена култура. Официалният език е английският. Около 45% от населението са последователи на исляма, които живеят главно в северната част на страната. На юг преобладава християнството, като ¼ от цялото население са протестанти, а около 12% са католици. Конфликтът между християнския юг и мюсюлманския север има вековна история, която е съпътствана с множество кръвопролития. Съотношението между хората, изповядващи ислям, и онези, които изповядват християнство е приблизително еднакво. Допълнителни трудности създава значителната нехомогенност на нигерийската нация – в страната има над 100 различни етнически и племенни общности. Това налага използването на обединяващ език, за какъвто е приет местен опростен вариант на английския език. Нигерия изпитва трудностите, характерни за развиващите се държави – недостатъчно добре развито медицинско обслужване, нисък процент на грамотност и образование, недохранване, съществуване на потресаваща бедност и мизерия сред значителна част от населението, съчетана с наличие на малък процент свръхбогати хора.

Средната продължителност на живота в Нигерия е една от най-ниските в света – едва 46,8 години (данни от 2000 г.). Налице е ясно изразена неблагоприятна тенденция, доколкото през 1997 г. средната продължителност на живота е била 50,1 години, т.е. имаме влошаване на ситуацията с бързи темпове само за три години.

Нигерия е богата на полезни изкопаеми, от които с най-голямо икономическо значение е нефтът. Общите запаси (в скоби доказани) от основните минерални суровини са определени: нефт — 7000 (2350) млн. т, природен газ — 2124 (1455) млрд. куб. м, желязна руда — 5610 (410) млн. т, каменни въглища — 1500 (230) млн. т, каситерит — 144 (92,3) хил. т, колумбнт — 45,5 (39,5) хил. т. Открити са също находища от олово, цинк, волфрам, танталит, уран и др. Нигерия има значителни запаси от калай, желязна руда, манган, боксити и др. Основа на икономиката е добивът на с
сорго
уров нефт.

Нигерия е аграрна страна с голям промишлен потенциал. Основни селскостопански култури са просо, сорго, царевица, маниока, бобови, захарна тръстика, ориз и др. Главни експортни култури са маслена палма (1-во място в света), какао (2-ро място в света), фъстъци (2-ро място в света), каучук (7-мо място в света). Животновъдството има екстензивен характер. Отглежда се едър рогат добитък, овце, кози.

Селското стопанство е основният извор на прехрана за повече от 60 милиона души, населяващи селските области на Нигерия. През 1960 г. селското стопанство е било водещата сила в развитието на националната икономика, създавайки 61% от БВП. Откриването на сериозни нефтени залежи и развитието на петролната индустрия, съчетано с високите цени на петрола отнемат лидерската роля на аграрния сектор. Приносът на селското стопанство към БВП се засилва единствено в случаите на резки понижения на световните цени на горивата. Брутният вътрешен продукт на страната за 2001 г. е в размер на 41,2 милиарда долара. Страната се радва на добри темпове на икономически растеж около 4% годишно през последните няколко години. Инфлацията през 2001 г. е в размер на 5,9%, което е прилично ниво, но само година по-рано е в размер на 25,4%.

Индустрията участва с 46% във формирането на БВП, аграрният сектор с 29,5%, а секторът на услугите с 24,5% (по данни от 2000 г.). През последните години се наблюдава тенденция за намаляване ролята на аграрния сектор за сметка най-вече на услугите и в по-малка степен на промишлеността в създаването на БВП. През 1997 г. земеделието дава 33,6%, а през 2001 г. – 29,5%.

Цялостният износ на Нигерия на стоки и услуги през 1997 г. е в размер на 45 милиарда долара срещу внос от 37,8 милиарда долара. Липсата на достоверни данни за състоянието на експорт – импортът на страната през последните години не позволява да се прецени дали положителният търговски баланс се запазва.

Голямото население и нарастващите приходи от износа на нефт превръщат Нигерия във важен политически фактор от континентална и световна величина. При неотдавнашните дискусии за реформа на ООН Нигерия беше една от кандидатките за нов постоянен член на Съвета за сигурност.

Страната има добре развита мрежа от речни пътища.  Развива се автотранспортът. Железниците, които свързват пристанищата с вътрешните райони, са недостатъчни за голямата територия. В Северна Нигерия все още се използва камилският транспорт.

Инфраструктурата на Нигерия е слабо развита, нещо което е типично за африканските държави, на 1000 човека се падат едва 4,6 фиксирани и мобилни телефонни линии, при персоналните компютри на 1000 човека се падат едва 6,6 (по данни от 2000 г.). Равнището на преките чуждестранни инвестиции е 1,1 милиарда долара през 2000 г., което е незадоволително за държава с мащабите на Нигерия. Тенденцията при инвестициите е неблагоприятна – през 1997 г. са привлечени 1,5 милиарда долара. Причините са във високото ниво на корупцията и често нестабилната политическа ситуация.

Комуникационната мрежа е сравнително слабо развита. При население от около 150 милиона души, в наличност са едва 1,6 милиона стационарни телефона и 40,4 милиона мобилни телефона (по данни от 2007 г.). Интернет-потребители са едва 10 милиона.

Н

Най-ранните сведения за заселници по територията на Нигерия датират от 9000 г. пр. Хр. Има свидетелства за пастири и земеделци, както и грънчарска дейност около 4000 г. пр. Хр. В Таруга са открити пещи за топене на метали, датиращи от 4 век пр. Хр. - вероятно най-старите, намирани някога. Тези земи са били в сърцето на голяма търговска мрежа в древна Африка. До 16 век сл. Хр. са се образували десетки царства, най-голямото от които е царство Нри, основано през 9 век. То съществува около 1000 години, и въпреки малката си територия оказва огромно културно и политическо влияние върху югоизточна Нигерия. С времето се появяват и по-мощни държави, като Йоруба, Ифе, Ойо и Бенинската империя, царство Калабар, многобройни градове-държави, увеличава се влиянието и на царство Сонгхай и Борнуанското царство. В края на 19 век, през 1885, англичаните слагат ръка върху Западна Африка, и Нигерия става протекторат на Британската империя на 1 януари 1901. През 1914 е образувана т.нар. Колония и протекторат Нигерия, формално разделена на северни и южни територии, и колонията Лагос. След края на Втората световна война се забелязва появата на множество националистически движения и Великобритания предприема стъпки към увеличаване на самоуправлението на Нигерия. Пълната си независимост страната получава през октомври 1960, устроена като парламентарна федеративна република. Държавен глава е монарх, но законодателната власт е дадена на двукамарния парламент. През октомври 1963 Нигерия е провъзгласена официално за федеративна република, а генерал-губернатор Ннамди Азикиве става първи президент. Това е т.нар. Първа нигерийска република. Този период се характеризира с напрежение и етнически сблъсъци, породени от разнообразието на народи и вероизповедания от една страна, и н

Нигерия има уникална, богата и разнообразна култура, представляваща амалгама от традициите на стотиците народности, и в същото време, носеща много белези на английското влияние. В световен мащаб Нигерия често е възприемана като символ на англоезична Африка.

Нигерийската филмова индустрия, наричана понякога "Ноливуд", е най-мощната киноиндустрия в света след индийската. Според CNN, нигерийската киноиндустрия е на стойност $250 милиона, произвеждайки близо 200 филма ежемесечно.

Нигерийската литература също е значима в световен мащаб. През 1986 Уоле Шоинка става първият африканец, получил Нобелова награда за литература, и първият нигерийски нобелов лауреат.