Дог. И грамоти, к. опред. правата и привилегиите на чужденците

Начините за сключване на брак според обичайното право в средновековна България са били три:1.кражба на момата: без съгласие на момата и родителите 2.откупване на момата-обезщетение на семейството,задето е лишено от работна сила, заради отглеждането и и чеиза, който е подготвило или често за кражбата и. Обезщетението постепенно се превърнало в задължит. Подарък. Постепенно се налага и зестрата, като вид обезщетение, че момичето не взема имоти в наследство. 3.приставане: предварително се уговаря, момата вземала необходимите вещи и чакала избранника или отивала в дома му и разрявала огнището, като знак за сключване на брак.

Няма данни за езическия период каква възраст се е изисквала за сключване на брак или до каква кръвно родство е пречка за това. В Закона за съдене на людете санкцията за кръвосмешение е много смекчена -"разлъчване", но в Еклогата е "смърт". Бракът между езичници е бил недействителен.За годеж се е изисквало да са православни християни,навършили седемгодишна възраст и да бъде постигнато съгласие както м/у тях така и м/у родителите. В дохристиянско време важен момент е сватбата: съвк. От различни обичаи, обреди, гощавки, за да се отбележи факта на бракосъчетаване. За Брак-според Еклогата се изисква мъжът да е навършил 15 години,а жената 13 години.Мъжът е имал върху съпругата извънредно голяма власт: имал е право да убие заловената в прелюбодеяние съпруга; могъл да налага физически наказания на децата,да ги изпъжда от своя дом,както и да ги продава в робство.Родителската власт е съществувала до оженването на сина или дъщерята. Християнски брак:: христ. Църкав възприела обичаите на римляните. За нея брака е "най-съвършения човешки съюз", тайнство, съюз сключен със съдействието на бог и освещаване от свещенник. По времето на император Константин Велики, брака бил уреден според църковните канони, възприети от законодателството, което наложило задължителни норми. Според каноните категорично се отрича като начин на скл. На брак- отвличането. Изисквало се брака да става содобрение от епископа, с благословия на църквата, т.е венчаване. И така то се въвело. Преди брака младите се сгодявали пред църквата. Което правело годежа неразтрогваем и си давали взаимно обещание, което не можело да се нарушава. Разтрогване можела да направи само църквата и то при достатъчно добра причина.

Борис I поискал от папата да му разясни значението на кръвното родство, който отговаря, че ако се сключи брак м/у родственици по съербрена линия, то те са извършили престъпление. Според христ. Църква такава забрана съществува и за брак м/у духовни родственици. - според папа Николай 1-ви, те нямат кръвна връзка, но има "кръвно сродяване". Христ. Ц. Забранява и и брак : по сватовство; при осиновяване; при харненичество; при побратимяване.

Еклогата не изисква венчаване, за да се смята брака за валиден.

Според писаното/екложното/право,възприето след покръстването,наследяването е можело да става по два начина: А//Наследяване е по завещание.Наследяването по завещание има приоритет пред наследяването по закон.Към наследяване по закон се пристъпва само ако наследодателя не е оставил валидно завещание. Лица к. нямат право да съставят завещание: луди, малолетни, пленници, подвластни, глухи и неми по рождение. Завещ. Може да е в устна и писмена форма, но пред оперд. Брой свидетели. Завещ може да се направи и налице извън законните наследници. Еклогата предвижда Законни наследници могат да бъдат изкл'чени от завещание и лишени от наследство. При раздане мна дете след съст. На завещ., то наследява заедно с др. си братя.

Ако починалия няма роднини, от изброените групи, то 1/2 наследява съпругата и др. 1/2 се внася в държ. съкровище. Ако няма съпруга, цялото отива за държ. Наличие на наследници от всяка предходна гр. , изключва такива от следващата.Наследяването при развития феодализъм; Феодала притежавал земите, ведно със заселяващите я селяни и оставяли в наследство земята и властта в/у селяните.При селячеството-неговото право на наследяване е било ограничено от правата на феодала.Ако феодалнозависимият селянин не е имал синове,неговата земя е трябвало да премине у феодала.Феодала е изключвал от наследяване даже и жената на зависимия селянин.

При славяните договора е наречен - "сговор " ,съглашение. Необходими условия за скл. На дог.: + свободни, правоспособни и дееспособни лица + наличие на частна собственост + стоково производство и обръщение. С развитие на произв. Сили, разделението на труда и появата на частна собственост, започва раздвижване в ик. Живот. Постепенно частната собственост става предмет на правни сделки - продажба, замяна, заем и т.н.

През средновек. Наказат. Право е вкл. Предимно наказателни разпоредби. Средн. Нак. Право различава понятията престъпление и наказание. Предполага се, че гражданскоправни разпоредби почти липсвали, поради недоразвитите различни правни институти- договори, собственост и др. Има основни различия в нак. Право на средн. И днешното.

Правото през различните периоди третира Вината различно; +средновек.-при наказанието не се взимали под внимание субективните обстоятелства при деяниетоществува колективна отговорност. ЗСЛ определя. Че не може да има саморазправа, а въпроса трябва да се отнесе до владетеля. Приготовление за престъпление не се наказва, но опита да. Непълнолетен извършител не се наказва; съ + съвр. Право – действа принципа “ виновна отговорност’ т.е. без вина няма престъпление и нак. Отговорност. В съвр. Право за разлика от средновековното се говори за случаи на неизбежна отбрана, в к. се нанеся вреда на нападателя и в този случай не се носи отг.

Различните религиозни ереси се оказали идейни извори при оформянето на едно от най-значителните социално- религиозни движения в България през Средновековието – богомилството. То се е появило по време на царуването на цар Петър и съществувало цели пет века – до края на Втората българска държава.Богомилското учение се превърнало в мощно социално учение на бедните слоеве, насочено срещу църквата и срещу обществено – икономическия строй, поради което предизвекало основателна тревога сред управляващите кръгове и духовния клир.-Вероотстъпничество – отричането от християнското учение и приемането на друга религия е тежко престъпление против християнската вяра. То е ивестно като престъпление в каноническото и във византийското право под наименованието апостасия. Тъй като вероотстъпниците се отричали от християнската църква , то те не попадали под нейната юрисдикция и следователно тя не можела да ги съди. Ако обаче вероотстъпниците продължавали да живеят в християнската държава и да бъдат нейни поданъци и ако тази държава считала вероотстъпничеството за публично престъпление, те били наказвани от светското наказателно право.

Болярите обвинили княз Борис, че им дал лош закон и направили опит да въвърнат старата езическа религия, за което заплатили с живота си. Такъв опит направил Владимир – Расате в следствие на което бил свален от престола, ослепен и хвърлен в зътвора.Еклогата предвижда отреклите се от християнската вяра пленени войни, след като се завърнат в държавата, да се предадът на църквата, а Законът за съдене на люде предвида същата санкция – предаване на църквата на всички бойци – пленени или не, стига да са участвали в боя, ако са отхвърлили християнската вяра.-Сред престъпленията против християнската вяра важно място заемат престъпленията против християнските предписания, т.е. незачитането и пренебрегването на правилата на християнската църква, които тя предписва за богосложението и изобщо за поведението на християните. Всеки вярващ бил длъжен да изпълнява само предписанията на християнската църква и да се въздържа да следва обичаи и ритуали на други рилигии, особено езически, за които се смята , че не познават истинския бог.След покръстването, част от народа запазил езическите религиозни врвания и следвал езическите обреди – почит към Зевс, служба за дълг, работа в неделя и т.н. Княз Борис отправил запитване до папата как трябва да се постъпи с онези, които отказват да възприемат християнството и все още изповядват езически обреди и заклинания, както и дали трябва да се употребява насилие спрямо езичниците, за да приемат християнската вяра. На това запитване папата отговаря, че с езичните трябва да се постъпва мико и те да се привличат към християнството с разяснение и търпение.Към забраната на езическите обреди и заклинания следва да се отнесът също гадаенето, магьосничеството и правенето на амулети.-Клетвопрестъпничество. Всеки хриктиянин, който полага клетва в името на бога, се счита отговорен пред него, тъй като го е призовал за свидетел в истиността на онова, което е казал. Ако погази дадената клетва, той осъществява престъплението клетвопрестъпничество.

Положената клетва трябвало да бъде изпълнена, в противен случай се считало, че положилият клетва е нарушил светостта на църквата и се подлагал на наказане. Еклогата предвижда отрязване на езика на онзи, който като свидетел в съда или по искане на друго лице се е заклел в евангелието, а след това се откаже, че е клетвопрестъпник.