Чл.17 Дела по този закон са подсъдни на Окр. Съдилища и са спешни и се пристъпва към незабавно съдене и наказание.
Чл.18 мярката за неотклонение за деяния по този закон, наказващи се с над 5 г. е строг тъмничен затвор и задържане под стража.
49. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНИЯ БЛОК.
ЗАКОН ЗА ПРЕДПАЗНИЯ КОНКОРДАТ И ДР. ЗАКОНИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА.
1931 г. /'се създава коалиция от старите партии Народен блок, углавена от Александър Маринов., Правителството провежда интензивна антикризисна политика. След голямата криза най-сериоазни удари поема селското стопанство, приемат се редица закони касаещи селското стопанство, вземат се мерки за разрешаване на проблема с дълговете на земеделските стопани. 12 април 1933 се приема Закон за закрила на земеделските стопани: отсрочва с конкордатни споразумения дългове. 31 дек. 1933 г. е приет Закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита,: намалява до 50% лихвите. Въвежда се данъчна амнистия. 1931. Е приет Закон за опрощаване наглобите в/у преките данъци. 1932-33 приет Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовите земеделски стопанства: с цел да спре разоряването на дребните и средни селяни. Приемат се и редица закони стимулиращи разширението на техническите култури, което ускорява преобразуването на селското стоп. Народния блок се води от политика на засилване на държ. регламентиране и намаляване на преференциите. 1930-33 г. с редица Наредби огранич. Индустр. Протекционизъм. 1933 г. се подготвя Законопероект за индустрията: с цел технич. подновяване , но не е приет. 1931 г. еприет Закон за картелите и моноп. Цени: с цел нам. Цените на индустриал. Изделия. '31 г.се възстановява Закона за
облекчаване на продоволствието и намаляването на скъпотията от '24 г. По отнош. на външната търг. От '32-34 г. Б-я скл. Търг. Договори, клирингови спогодби, компенсаторни сделки и др. с редица страни.
Закон за предпазния конкордат /ПК/- обнародван в д.в. 29 март 1923 г.
Отнася се за обявяване в несъстоятелност; съдържа 9 глави:1.Общи разпоредби: Всеки търговец при опасност от обявяване в несъстоятелност, може да поиска скл. На ПК от компет. Съд. Скл. На ПК може да се поиска до 1-во заседание, скоето се спира молбата за обяв. В несъст. До влизане в сила на решение. При смърт, наследника може да поиска скл. На ПК до 1 г. след смъртта. Ако ПК съдържа частично опрощаване, то трябва да се обезпечи с 50% от вземанията. Ако длъжника изпадне във виновна забава на задълж. Си или до изп. На същите бъде обявен в несъст., то частичното опрощаване отпада
2. Откриване на производство: С молба за откриване на производство за скл. На ПК, съдържаща предложение и посочено обезпечение; къде търговеца е извършвал търг. Д. През последните 3 г. и дали за това време има откривано производство по скл. На ПК, или е било отказвано такова и кой съда к. го е открил и приключил; или е било отказано и се представят съответни документи.
3.Последствия от откриване на производство: След откриване, кредиторитене могат да предприемат изпълнит. Действия с/у длъжника; както и започнати и недовършени в деня на откриване; при достатъчно основания съда може да отмени дори извършени изпълнит. Действия до момента; кредиторите имат право да погасяват вземания чрез прихващане на насрешни вземания; съда назначава доверено лице за проучване имот. Състояние на длъзника, да следи за разходите му, и надзирава дейността му. 4.Разглеждане на предложението в съд. Заседания: За скл. На ПК е необходимо: приема се с мнозинство от правоимащите да гласуват кредитори; общата сума вземания на гласувалите да възлиза мин. На 1/2 от общата сума взямания на всички имащи право да гласуват кредитори. Ако предложението цели отсрочкас на плащаноя до 2 г., съда взема реш. 5.Утвърждаване на предпазен конкордат и действие: С утвърждаването: + се прекратява откритото производство, което се вписва и обнародва по устаночения от закона ред. +се отменят всички наложени огранич. В правото на разпореждане на длъжникаРешението за утвърждаване, подлежи на обжалване на общо основание. 6.Прекратяване на производство: . С прекратяване на производството спира дейността на довереното лице.7. Особени разпоредби 8. Наказателни разпоредби 9.Заключителни разпоредби
50.ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ДЕВЕТНАДЕСЕТОМАЙСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ДО КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
На 19.05.1934г. след преврата на власт идва политическия кръг “Звено” и Военния съюз.Правителството на Кимон Георгиев се посреща от обществото без ентусиазъм. Правителството още от първите дни на управлението си започва да извършва промени в механизма на бълг.държава, които се проявяват в следните насоки: 1. Ликвидиране на парламентаризма и партийно-политическия плурализъм 2. Засилване централизацията на държавата и налагане на изпълнителната над законова власт. 3. Деформирана на мастното управление и самоуправление. Преврата е противоконституционен,но е узаконен от царя. Цар Борис ІІІ разпуска ОНС. Мълчаливото суспендиране на Конституцията след 19,05,1934г. Подтиква правителствените кръгове към изработването на нова конституция. Целта на новата държава, към която се стреми правителството е да спомага за всестранното развитие на обществото и човека за достигане на повече благополучие.Изработването на конституцията се възлага на министър-председателя и на министъра на правосъдието. Разработени са няколко проекта. Първият е кратък проект състоящ се от увод, законодателна власт- камара на представителите и сенат, общи за двете камари постановления, изпълнителна власт- държавен глава и министри, съдебна власт, самоуправление, права и задължения на бълг. граждани и особени разпоредби. Върховтата власт принадлежи на народа , а законодателната власт на държавния глава и на Народното събрание. Народното събрание се състои от камара на представители, които имат контролни функции и Сенат, на когото принадлежи законодателната власт. Изпълнителната власт се изпълнява от държавния глава чрез министрите и подчинените им длъжностни лица. Българският цар се избира от Великото народно събрание. Той представлява Бълг.държава във вътрешно и външно отношение. Неприкосновен е.
Управлението на страната се извършва от 8 министерства. Министрите се избират от ВНС и се одобряват от монарха.
Съдебната власт се осъществява от независими съдебни места и лица, които правораздават от името на царя.
Самоуправлението се основава на утвърдените административно-териториални единици. Територията на страната се разделя на области, околии и общини.
Гражданите са равни пред закона и са напълно свободни.Те се ползват с лична неприкосновеност.
Конституцията се изменя с решение на двете камари одобрено от държавния глава.Окончателното и приемане се извършва от Великото нар. Събрание или чрез референдум.
Вторият правителствен проект е с два варианта – с еднокамерен и двукамерен парламент. При еднокамерния парламент се възпроизвежда начина на наследяване на царската власт по мъжка линия.Сега обаче се допуска наследяването и по женска низходяща права линия. Законодателната власт се осъществява от Законодателно събрание и Велико народно събрание, а изпълнителната власт принадлежи на Председателството на Министерски съвет, Министерския съвет и министерствата. Нов момент в проект е създаването на Висш държавен съд. При двукамерния парламент представителството на Бълг.царство се заключава в Народно събрание, което бива- обикновено,състоящо се от Долна и Горна камари, заседаващи временно и поотделно и Велико,състоящо се от Долна и горна камари заседаващи съвместно.Долната камара се конституира чрез избори, а Горната камара от членове по право и по избор. В другите си части двата варианта имат сходно съдържание.Проектите са отстъпление от Търновската конституция и не се обнародват. През 1938г. Търновската конституция се възстановява.
В годините на Втората световна война в законодателството особено място заема Законът за защита на нацията. В него антисемитизмът се легитимира като държавна политика.Изработването на законопроекта започва през 1940г. По предложение на царя. Различни кръгове на обществото не споделят расистката теория на нацистите и се противопоставят на проекта.Независимо от съпротивата закона се приема и обнародва през 1941г. Закона налага много политически, икономически, професионални и стопански ограничения на лицата с еврейски произход. През 1942г. се създава Комисарство по еврейските въпроси, който трябва да организира изселването на евреите и ликвидиране на имуществото им.
С приемането на Наредбата за изменение и допълнение на ЗЗН се възстановяват правата и свободите на еврейското население.
.
Сподели с приятели: |
