1. контекст на предложението


Съответствие с член 290 и 291 от ДФЕС



страница3/7
Дата11.06.2018
Размер1.06 Mb.
#73027
1   2   3   4   5   6   7

3.3.Съответствие с член 290 и 291 от ДФЕС


На 23 септември 2009 г. Комисията прие предложения за регламенти за създаването на ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦПК. В тази връзка Комисията желае да припомни декларациите относно членове 290 и 291 от ДФЕС, направени от нея при приемането на регламентите за създаване на европейските надзорни органи: „По отношение на процедурата за приемане на регулаторни стандарти, Комисията подчертава уникалния характер на сектора на финансовите услуги, който произтича от структурата Ламфалуси и е изрично признат в Декларация 39 към ДФЕС. Комисията има сериозни съмнения обаче дали ограничаването на ролята ѝ при приемане на делегирани актове и мерки за изпълнение е в съответствие с членове 290 и 291 от ДФЕС.“

3.4.Подробно обяснение на предложението

3.4.1.Общи разпоредби– равноправни условия за конкуренция


Основната цел на предложението е да се гарантира, че цялата организирана търговия се провежда на регулирани места за търговия: регулираните пазари, многостранните системи за търговия (МСТ) и организираните системи за търговия (ОСТ). За всички тези места ще се прилагат еднакви изисквания за прозрачност преди и след сключването на сделките. Аналогично изискванията по отношение на организационните аспекти и наблюдението на пазара, които се прилагат и към трите места, са почти еднакви. Това ще осигури равнопоставеност, когато са налице функционално сходни дейности, обединяващи търговските интереси на трети страни. Важно е да се отбележи обаче, че изискванията за прозрачност ще бъдат съобразени с различните видове инструменти, а именно акциите, облигациите и дериватите и с различните видове търговия, а конкретно системите, основаващи се на регистър за нареждания, и системите, основаващи се на котировки.

И на трите места операторът на платформата е неутрален. Регулираните пазари и многостранните системи за търговия се характеризират с недискреционно изпълнение на операциите. Това означава, че сделките се изпълняват съгласно предварително определени правила. Те се конкурират също в предлагането на достъп за голям брой членове, при условие че отговарят на определен набор от прозрачни критерии.

За разлика от това операторът на ОСТ в известна степен определя по собствено усмотрение начина, по който дадена сделка ще бъде изпълнена. Вследствие на това операторът е длъжен да зачита защитата на инвеститорите, правилата за осъществяването на стопанска дейност и задълженията за „най-добро изпълнение“ по отношение на клиентите, които използват платформата. . По този начин макар и правилата за достъп и за методологията на изпълнение, приложими за ОСТ, да трябва да бъдат прозрачни и ясни, те позволяват на оператора да извършва за своите клиенти услуга, която е качествено, ако не и функционално различна от услугите, предоставяни от регулираните пазари и МСТ на техните членове и участници. От друга страна, за да се гарантира едновременно неутралността на оператора на ОСТ по отношение на всяка осъществявана сделка, а също и че неговите задължения към клиентите, обединени по този начин, не може да бъдат застрашени от възможността за извличане на печалба в техен ущърб, е необходимо да се забрани на операторите на ОСТ да търгуват, като инвестират собствения си капитал.

Накрая, организираната търговия може също да се осъществява чрез систематично участие. Систематичният участник (СУ) може да изпълнява сделките на клиент, като използва собствения си капитал. СУ обаче не може да по същия функционален начин да обединява интереси от покупка и продажба на трети страни, каквато е практиката на регулираните пазари, МСТ или ОСТ, и следователно не е място за търговия. В такъв случай се прилагат правилата за „най-добро изпълнение“ и другите правила за осъществяване на стопанска дейност и клиентът ще знае ясно кога търгува с инвестиционния посредник и кога търгува с трети страни. За систематичните участници се прилагат специфични изисквания за достъп и прозрачност преди сключването на сделките. Тук също изискванията за прозрачност ще бъдат съобразени с различните видове инструменти, а именно акциите, облигациите и дериватите и ще се прилагат спрямо конкретни прагове. Всяко търгуване за собствена сметка между инвестиционни посредници и клиенти, сред които други инвестиционни посредници, следователно се приема за извънборсова търговия (OTC). Извънборсовата търговска дейност, която не отговаря на определението за дейност на СУ, което ще стане по-подробно посредством измененията в законодателството за прилагане, не трябва да е систематична и редовна.


3.4.2.Разширяване на обхвата на правилата за прозрачност на инструменти, еквивалентни на акции и обвързващите заявления за интерес (дял II, глава 1 – членове 3 ― 6)


Ключовото основание за прозрачност е да се предостави на инвеститорите достъп до информация за съществуващите възможности за търговия, да се улесни ценообразуването, а на предприятията да се помогне при осигуряването на „най-добро изпълнение“ в полза на техните клиенти. В ДПФИ се определят правилата за прозрачност преди и след сключването на сделките, които се прилагат по отношение на акции, допуснати до търгуване на регулирани пазари, включително когато тези акции се търгуват на МСТ или на извънборсови пазари (OTC).

С предложените разпоредби първо се разширява обхватът на правилата за прозрачност, приложими към тези инструменти, еквивалентни на акции, като депозитарните разписки, борсово търгуваните фондове, сертификатите и други подобни финансови инструменти, емитирани от дружества. Тези инструменти са сходни с акциите и поради това следва да подлежат на същите разпоредби за прозрачност. Разширяването на изискванията за прозрачност ще обхваща също обвързващите заявления за интерес (ОЗИ). Това ще предотврати използването на ИЗИ за предоставяне на информация на определена група участници на пазара, като същевременно се изключват други участници.


3.4.3.По-голяма съгласуваност в прилагането на дерогации по отношение на прозрачността преди осъществяването на сделките за пазарите на акции (член 4)


Предложените разпоредби имат за цел прилагането на дерогации за прозрачност да стане по-съгласувано и по-последователно. Остават валидни съображенията за прилагането на тези дерогации от задължението за публикуване в реално време на текущите нареждания и котировките. Операциите от голям мащаб например заслужават специално третиране, за да не окажат прекалено голямо въздействие върху пазара, когато се пристъпва към тяхното изпълнение. Необходимо е обаче да бъдат подобрени адаптирането, действителното съдържание и последователното прилагане. Следователно предлаганите разпоредби ще задължат компетентните органи да информират ЕОЦКП относно използването на дерогациите на техните пазари, а ЕОЦКП ще издаде становище относно съвместимостта на дерогацията с изискванията, установени в настоящия регламент и в бъдещите делегираните актове.

3.4.4.Разширяване на правилата за прозрачност върху облигациите, структурираните финансови продукти и дериватите (дял II, глава 2 – членове 7―10)


С разпоредбите се разширява обхватът на принципите за прозрачност, които досега бяха приложими само към капиталовите пазари, върху облигации, структурираните финансови продукти, квоти за емисии и дериватите. Това разширяване се оправдава от факта, че сегашното на равнище на прозрачност на тези продукти, които в повечето случаи са търгувани на извънборсовите пазари, не винаги се приема за достатъчно.

С разпоредбите се създават нови изисквания за прозрачност преди и след сключването на сделките за тези четири групи от инструменти. Изискванията за прозрачност ще бъдат еднакви и за трите места за търговия: регулираните пазари, МСТ и ОСТ, но те ще бъдат адаптирани в зависимост от търгуваните инструменти. Дерогациите ще бъдат определени в делегираните актове.

По отношение на регулираните пазари изискванията за прозрачност ще се отнасят за облигациите, структурираните финансови продукти, квотите за емисии и дериватите, допуснати до търговия. За МСТ и ОСТ те ще се прилагат за облигациите и структурираните финансови продукти, които са допуснати до търговия на регулиран пазар или чийто проспект вече е публикуван, както и за разрешителните за емитиране и за дериватите, търгувани на МСТ и ОСТ.

По отношение на изискванията за прозрачност преди сключването на сделките компетентните органи първо ще могат да прибегнат до дерогация за конкретен вид инструменти, свързани с пазарния модел, ликвидността или с други подходящи критерии. За някои сделки те ще могат също да прилагат серия от различни дерогации от изискванията за прозрачност. И в двата случая компетентните органи ще трябва, както при акциите, да уведомят ЕОЦКП относно своето намерение да прибегнат до дерогации, а ЕОЦКП издава становище относно съвместимостта на дерогацията с изискванията. В делегираните актове ще бъдат определени формата и степента на подробност на информацията, която трябва да бъде предадена преди сключването на сделките, както и изключенията и дерогациите от тези изисквания.

Що се отнася до прозрачността след сключването на сделките, в предложените разпоредби е предвидена възможност в някои случаи публикуването да бъде отложено в зависимост от размера или вида на сделките. Подобно на ситуацията преди сключването на сделките, обхватът на информацията и условията за отложено публикуване се определят в делегирани актове.

3.4.5.Увеличена и по-ефективна консолидация на данни (дял II, глава 3 — членове 11 и 12)


Качеството, формата, разходите и възможността за консолидация на пазарните данни са от основно значение за защитата на всеобщите принцип на ДПФИ във връзка с прозрачността, конкуренцията и защитата на инвеститорите. В тази област предлаганите в регламента и в директивата разпоредби внасят редица основни промени.

Предвидените в регламента разпоредби ще допринесат за намаляването на разходите за информация, като изискват от местата за търговия, а именно от регулираните пазари, МСТ или ОСТ да осигуряват безплатен достъп до информацията относно сключената сделка 15 минути след нейното изпълнение, да предлагат отделно данни, предавани преди и след сключването на сделките, като се дава възможност на Комисията да изясни чрез делегирани актове какво представлява подходящи търговски условия.

С посочения регламент от инвестиционните посредници се изисква също да оповестяват сделките, изпълнявани извън местата за търговия, посредством „одобрени правила за публикуване“, които от своя страна ще бъдат уредени с директивата. Тази промяна би трябвало да подобри значително качеството на данните за ОСТ, а в резултат от това и да улесни тяхната консолидация.

3.4.6.Прозрачност за инвестиционните посредници, извършващи извънборсова търговия, включително систематичните участници (дял III, членове 13—20)


С цел да бъде поддържана равнопоставеността, да бъде подкрепено определянето на цените за целия пазар и с оглед на защитата на непрофесионалните инвеститори, се предлагат специфични правила за прозрачност по отношение на инвестиционните посредници, действащи като систематични участници. Съществуващите правила за прозрачност за систематичните участници ще се прилагат за акциите и за инструменти, еквивалентни на акции, докато новите разпоредби ще бъдат въведени за облигациите, структурираните финансови продукти, които са допуснати до търговия на регулиран пазар или чийто проспект вече е публикуван, квотите за емисии и деривати, които отговарят на условията за клиринг или са допуснати до търговия на регулиран пазар и се търгуват на МСТ или ОСТ. Освен това за акциите и за инструментите, еквивалентни на акции, е предвидена минимална цена, както и изискване за оповестяване на котировки „купува“ и „продава“. За всички акции, включително за инструментите, еквивалентни на акции, както и по отношение на облигациите и структурираните финансови продукти, за чийто проспект вече е публикуван, за квотите за емисии и за дериватите, допустими за търгуване на регулиран пазар или търгувани на МСТ или ОСТ, както и за деривати, които отговарят на условията за клиринг или са обявени в регистрите на сделки се предлагат правила за прозрачност след извършване на сделките, идентични на тези, приложими за платформите.

3.4.7.Отчитане на сделките (дял ІV, членове 21—23)


Отчитането на сделките съгласно ДПФИ дава възможност на надзорните органи да наблюдават дейността на инвестиционните посредници, да осигурят съответствие с ДПФИ и да следят за злоупотреби съгласно директивата относно пазарните злоупотреби (ДПЗ). Отчитането на сделките е полезно и за общото наблюдение на пазара. С предложените разпоредби ще бъде подобрено в редица аспекти качеството на отчитането на сделките.

Всички сделки с финансови инструменти ще трябва да се отчитат пред компетентните органи с изключение на сделките с финансови инструменти, които не се търгуват по организиран начин и не са податливи на пазарни злоупотреби и не могат да се използват за злоупотреби. Компетентните органи ще разполагат с пълен достъп до записите на всички етапи от процеса на изпълнение от първоначалното решение за търгуване до неговото изпълнение.

Първо, с измененията се създава ново задължение за регулираните пазари, МСТ и ОСТ да съхраняват данните по начин, който позволява на надзорните органи да имат достъп до тях за период от най-малко 5 години. Това ще позволи на компетентните органи да следят за опити за пазарна злоупотреба, както и за манипулиране на регистъра за нареждания. В съхраняваната информация ще трябва да се съдържа цялата информация, необходима също за отчетените сделки, в това число, самоличността на клиента и на лицата, отговорни за извършването на сделката, например търговци или компютърни алгоритми.

Второ, обхватът на отчитането на сделките, който досега бе ограничен до финансовите инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, включително и сделки с такива инструменти, изпълнявани извън пазара, ще бъде значително разширен и по този начин приведен в съответствие с обхвата на правилата в областта на пазарната злоупотреба. Единствените инструменти, за които това изискване не няма да се прилага, ще бъдат i) инструменти, които не са допуснати до търговия или не се търгуват на МСТ или ОСТ, (ii) инструменти, чиято стойност не зависи от стойността на даден финансов инструмент, допуснат за търгуване или търгуван на МСТ или ОСТ, iii) инструменти, чието търгуване на може да окаже въздействие върху инструмент, допуснат за търгуване нито търгуван на МСТ или ОСТ.

Трето, с разпоредбите ще се подобри качеството на отчитане, като, от една страна, се предвиди по-добро идентифициране на клиентите, от чието име инвестиционният посредник е изпълнил сделката, както и на лицата, отговорни за нейното изпълнение, а от друга страна, като се изиска от регулираните пазари, МСТ и ОСТ да отчитат подробностите за сделките, които се изпълняват от посредници, които не подлежат на общите задължения за отчетност. Освен това по отношение на качеството, в предложените разпоредби ще се изисква отчитането да се извършва чрез агенти по отчитането на сделки, одобрени от компетентните органи в съответствие с директивата.

За да е възможно идентифицирането на клиента и на тези, които отговарят за изпълнението на сделката, включително компютърните алгоритми, посредством отчитането на сделките и съхраняваната информация относно нарежданията, инвестиционните посредници ще трябва да предават тази информация при подаването на поръчка към друго предприятие. Те ще разполагат също с възможността да отчитат нареждания като сделки, в случай че не искат да предадат тази информация на други предприятия.

Четвърто, по съображения за ефективност и икономичност, трябва да се избягва двойното отчитане на сделките съгласно ДПФИ и съгласно предложените неотдавна изисквания за отчетност към регистрите на сделки (Регламентът за европейската пазарна инфраструктура). Поради това от регистрите на сделки ще се изисква да предават доклади до компетентните органи.

Накрая, ако тези промени се окажат недостатъчни за постигане на пълна и точна обща представа за търговската дейност и за индивидуалните позиции, в клауза за преразглеждане се предвижда, че 2 години след влизането в сила на регламента Комисията може да въведе мерки, с които да изиска от инвестиционните посредници да въвеждат своите отчети пряко в система, определена от ЕОЦКП.


3.4.8.Търговия с деривати (дял V, членове 24 —27)


Като част от значителните усилия, положени за подобряването на стабилността, прозрачността и надзора на пазарите за извънборсови деривати, между членовете на Г-20 бе постигнато споразумение стандартизираните извънборсови деривати да се търгуват на борси или на електронни платформи за търговия, когато е това е уместно.

В съответствие с вече предложените от Комисията изисквания (EMIR—Регламентът за европейската пазарна инфраструктура), за по-широко навлизане на централния клиринг на извънборсовите деривати, в предлаганите разпоредби на настоящия регламент ще се изисква търговията с достатъчно развити деривати да се извършва само на допустимите платформи, т.е. регулираните пазари, МСТ или ОСТ. Това задължение ще бъде наложено на финансовите и нефинансовите контрагенти, надхвърлящи клиринговия праг, определен в регламента за европейската пазарна инфраструктура. В разпоредбите се предвижда Комисията и ЕОЦКП да се заемат със задачата да определят чрез технически стандарти списъка на дериватите, подлежащи на подобно задължение, като вземат предвид ликвидността на специфичните инструменти.


3.4.9.Недискриминационен достъп до клиринг (дял VI, членове 28 — 30)


В допълнение към изискванията на Директива 2004/39/ЕО, които възпрепятстват държавите-членки да ограничават неоснователно достъпа до инфраструктурата след сключването на сделките, като например централния съконтрагент и системите за сетълмент, е необходимо с настоящия регламент да бъдат премахнати различни други търговски бариери, които могат да се използват за възпрепятстване на конкуренцията в областта на клиринга на финансови инструменти. Бариери може да се появят, ако централните съконтрагенти не извършват клирингови услуги за някои места за търговия, ако места за търговия не предоставят на потенциални нови клирингови къщи потоци от данни или ако информация за референтните параметри или показателите не се предлага на клирингови къщи или на места за търговия.

С предложените разпоредби се забраняват дискриминационните практики и се премахват пречките, които могат да възпрепятстват конкуренцията в областта на клиринга на финансови инструменти. Това ще увеличи конкуренцията в областта на клиринга на финансови инструменти с цел да бъдат понижени инвестиционните разходи и разходите по заеми, да бъде отстранена неефективността и да се поощрят иновациите на европейските пазари.


3.4.10.Надзор на продукти и на позиции (дял VII, членове 31—35)


Като резултат от заключенията на Съвета относно засилването на финансовия надзор в ЕС (10 юни 2009 г.), се оформи широк консенсус, че ефективността на надзора и прилагането на законодателството трябва да бъдат засилени, а след кризата компетентните органи трябва да разполагат със специфични нови правомощия, засягащи най-вече способността да се контролират предлаганите стоки и услуги.

Първо, с предложените изменения в голяма степен ще се увеличи надзорът на продуктите и услугите чрез въвеждане на възможности за, от една страна, компетентните органи да издават в координация с ЕОЦКП постоянна забрана за финансови продукти, дейности или практики, а от друга страна, ЕОЦКП също да забранява временно продукти, практики и услуги. Забраната може да представлява изключване или ограничаване на търговската реализация или продажбата на финансови инструменти или на определена практика или на лица, заети с конкретна дейност. В разпоредбите се установяват конкретни условия за задействането на тези забрани, което може да се случи по-специално при наличието на опасения относно защитата на инвеститорите или при опасност за правилното функциониране на финансовите пазари или стабилността на финансовата система.



Второ, в допълнение към правомощията, предложени в преработената директива, които дават възможност на компетентните органи да управляват позиции, включително да определят прагове за позиции, с предлаганите в регламента разпоредби на ЕОЦКП се поверява функцията да координира мерките, взети на национално ниво. С регламента ЕОЦКП придобива също специфични правомощия да управлява или ограничава позициите на участниците на пазара. С предложените разпоредби се определят точните условия за упражняването на това правомощие, по-специално по отношение на опасността за правилното функциониране на пазарите или във връзка с режима на доставка на физически стоки, или за стабилността на финансовата система в ЕС.

3.4.11.Квоти за емисии (член 1)


За разлика от търговията с деривати касовите вторични пазари за квоти на ЕС за емисии (КЕС) са до голяма степен нерегулирани. На касовите пазари бяха констатирани различни измамни практики, които биха могли да застрашат доверието в схемата за търговия с емисии (СТЕ), създадена с директивата на ЕС за СТЕ15. Успоредно с мерките, предвидени в тази директива, за засилване на системата от регистри на КЕС и условията за откриване на сметка с цел търгуване на КЕС, с предложението целият пазар на КЕС би подлежал на регулациите за финансовите пазари. Както спотовите, така и пазарите на деривати ще бъдат подчинени на единен надзорен орган. Тогава биха се прилагали ДПФИ и Директива 2003/6/ЕО относно пазарната злоупотреба, като по този начин би се повишила цялостно сигурността на пазара, без да се пречи на неговата цел, която остава намаляването на емисиите. В допълнение, това ще осигури съгласуваност с правилата, които вече се прилагат към КЕС дериватите, и ще доведе до по-голяма сигурност, тъй като банките и инвестиционните посредници, както и структурите, задължени да осъществяват наблюдение над търговската дейност срещу измами, злоупотреби или изпирането на пари, ще играят по-съществена роля при контролирането на евентуалните търговци от касовите пазари.

3.4.12.Инвестиционни услуги, предоставяни от предприятия, установени в трети държави, които не разполагат с клон (дял VIII, членове 36—39)


С предложението се създава хармонизирана рамка за предоставяне на достъп до пазарите на ЕС за предприятия и пазарни оператори, установени в трети държави, с цел да бъде преодоляно сегашното фрагментиране в националните режими на третите държави, както и за да се осигури равнопоставеност на територията на ЕС за всички действащи лица в областта на финансовите услуги. С предложението се въвежда режим, който се основава на предварителната оценка за равностойността на компетентността на трети държави, изготвена от Комисията. Предприятията от трети държави, за които е прието решение за равностойност, ще имат правото да поискат да предоставят услуги в Съюза. За предоставянето на услуги на непрофесионални клиенти ще се изисква да бъде открит клон. На предприятията от трети държави следва да бъде издадено разрешение в държавата-членка, в която е открит клонът, като той ще трябва да спазва изисквания на ЕС в някои области (организационни изисквания, правила за осъществяване на стопанска дейност, конфликти на интереси, прозрачност и други). За предоставянето на услуги за допустими съконтрагенти не изисква създаването на клон. Предприятията от трета държави биха могли да ги предоставят, след регистрация в ЕОЦКП. Надзорът върху тях ще се осъществява в собствената им държава. Ще е необходимо съответното споразумение за сътрудничество между надзорните органи в третите държави. националните компетентни органи и ЕОЦКП.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница