1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Общите основания за унищожаемост
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Недееспособност
| Общите основания за унищожаемост са уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Законодателят не гледа на тях като на изчерпателно изброяване. В чл. 43, б. б ЗН насилието се урежда като основание за унищожаемост на завещанието, а в § 8 от предходните и заключителни разпоредби на ЗППДОП са обявени за унищожаеми с обратна сила очевидно неизгодни сделки на разпореждане с държавно и общинско имущество.
Недееспособност Според чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях. От логическото тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че при нея буквалният текст е по-широк от смисъла, който разумно следва да се вложи в нея. Според изричната разпоредба на чл. 73, ал. З СК нищожни са изброените в нея безвъзмездни сделки, когато са сключени от ненавършили пълнолетие физически лица или от законни представители на недееспособни лица. Освен това в теорията се приема, че са нищожни и онези сделки, които недееспособни лица са сключили, без да разбират значението им и съдържанието на правните им последици. С изключение на тези две групи, останалите сделки, сключени от недееспособни лица или от техни представители, без да се съблюдават законните изисквания за тях, са унищожаеми. Унищожаеми са дребните сделки, които малолетни сключват за задоволяване на техните всекидневни нужди. Унищожаеми са също сделки, сключени от непълнолетни или поставени под ограничително запрещение без волеизявление за съдействие на родител или попечител или без разрешение на районния съд, когато законът го изисква – чл. 73, ал. 1 и 2 СК, чл. 4 ЗЛС. Грешка Според чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени при грешка, а чл. 28, ал. 1 ЗЗД урежда грешката в предмета и в лицето, с което се сключва сделката. Чл. 43, б. б ЗН урежда грешката като основание за унищожаемост на завещанието. Лицето, което извършва волеизявлението, е в грешка, когато то има неверни представи или изобщо не знае за обстоятелства, които имат значение за него при формиране на вътрешната воля за сключване на сделката. Купува якето, защото смята, че е кожено, а се оказва, че е от сполучлива имитация на кожа; купува семе за посев, без да знае, че то е годно само за фураж. Грешката е основание за унищожаемост само в случаите, когато, ако лицето знаеше действителното положение, не би сключило сделката. Грешката е порок на волеизявлението, защото погрешните представи или незнанието на определени обстоятелства играят решаваща роля за сключване на сделката. При това основание има неосъзнато несъответствие между вътрешната воля и изявлението. Грешките в мотивите за сключване на сделката не я опорочават според законодателя и не са основание за унищожаването й. Същото се отнася и до грешката в преценката на страната дали сделката е изгодна. Ако би се допуснало в последните два случая грешките да водят до унищожаемост на сделките, това би довело до несигурност в правния оборот, поради което е неприемливо. Грешката като основание за унищожаемост може да се отнася или до начина на извършване на волеизявлението, или до неговото съдържание. В чл. 28, ал. 1 ЗЗД се уреждат два вида грешка. Грешката в предмета на сделката е основание за унищожаемост, когато се отнася до негови съществени качества. Грешката може да се отнася до фактически качества на предмета, като напр. от какъв материал е изработен, дали е златен или само позлатен, за какви операции се използва даден инструмент, с какво гориво работи моторът, каква масленост има млечното произведение и др. Грешката може да се отнася и до правните качества на предмета, като напр. какъв вид застрояване и на колко етажа се предвижда за дворното място, дали сградата в неурегулиран имот остава в отредения за него парцел и др. Кои качества на предмета на сделката следва да се считат за съществени, се преценява от една страна с оглед на обективен и абстрактен критерий. Смята се в практиката, че това са такива качества на предмета, които имат значение за годността му да се използва според неговото обикновено предназначение и които се отразяват чувствително върху цената на вещта. Но при преценката на качествата на предмета, за които се отнася грешката, следва да се прилага и конкретен подход, при който да се държи сметка за уговорки, които страната, която е в грешка, е направила, и за нейните конкретни интереси, като се съди не от нейни последващи твърдения, а от обективни факти. Особеното предназначение, заради което страната е сключила сделката, макар да зависи от качества, които в оборота не се считат за съществени, следва да се съобрази, когато се преценява правното значение на грешката. Грешката в лицето е основание за унищожаване на сделката само, когато тя е сключена с оглед на личността, т. е. когато личните качества на насрещната страна са изиграли решаваща роля за сключването й. Такива случаи са грешка в личността на лекаря, на който пациентът иска да повери лечението си; в личността на художника, на който е поръчана картина; в личността на адвоката, на който се поверява защитата и др. В чл. 28 ЗЗД не са уредени изчерпателно всички видове грешки, които могат да бъдат основание за унишожаемост. Грешката може да се отнася до правните последици на сделката, която се сключва. Ако страната е искала да отдаде под наем дворното място, но е подписала договор за учредяване на вещно право на ползване, също сделката ще бъде унищожаема. Грешката може да се отнася до количеството. Ако е продадена царевица, която се намира в един склад, като е вписано в договора, че тя е 10 тона, а се окаже, че е само 6 тона, също грешката ще бъде основание за унищожаване. От грешката в количеството трябва да се отличава грешката в пресмятането, която според чл. 28, ал. 2 ЗЗД не е основание за унищожаване на сделката, а подлежи на поправяне. Грешка в пресмятането има, когато е уговорена единичната цена и при аритметичните действия за изчисляване на цялата цена (умножаване, събиране) е допусната грешка. Специална разпоредба урежда правата на страните при продажби на недвижими имоти, когато има отклонение между уговорената и действително продадената площ с 1/10 в повече или по-малко от указаното в договора. При условията на чл. 210, ал. 1 и 2 ЗЗД са предвидени възможности за разваляне на договора от купувача, следователно той е действителен независимо от отклонението. При унищожаемост поради грешка в чл. 28, ал. З ЗЗД изрично е уредено задължение на страната, която е предизвикала унищожаване на сделката, да плати обезщетение на насрещната страна. Предпоставките са тя да има вина за изпадането си в грешка и насрещната страна да не е знаела за грешката. Според чл. 28, ал. З ЗЗД обезщетението следва да поправи само вредите, причинени от сключване на унищожения договор, т. е. да удовлетвори само негативния интерес на насрещната страна. Измама Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у страната по сделката. Изискванията, на които трябва да отговаря измамата, за да се признае за основание за унищожаемост са следните: Извършено е волеизявление от страна по двустранна сделка или участник в многостранна. Участник в сделката е въведен умишлено в заблуждение от друг участник в сделката или от трето лице. Въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката. Измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД ще има само, ако въвеждането в заблуждение е изиграло решаваща роля за сключване на сделката. Ако лицето би сключило сделката и ако знаеше действителното положение, сделката не следва да се счита за опорочена. Ако трето лице е въвело в заблуждение страната по сделгата, законът изисква насрещната страна да е знаела или според обстоятелствата да може да се направи изводът, че не е могла да не знае за измамата. Дали измамливите действия на участник в сделката или на трето лице са могли да въведат в заблуждение лицето и да го подведат да сключи сделката се преценява с помощта на субективен критерий, при който се съобразяват личните качества на измамения. Чл. 29 ЗЗД не изисква този, който осъществява измамните действия, да преследва користна цел или да се е облагодетелствал от сделката. Волеизявлението е опорочено, защото е извършено под действие на неверни или неточни представи, предизвикани съзнателно у лицето. Унищожаема поради измама ще бъде и сделката, сключена от лице, което е било умишлено доведено от насрещната страна или с нейно знание от трето лице в състояние да не разбира достатъчно значението на поведението си чрез употреба на алкохол, упойващи вещества или хипноза. Използването на измама при сключване на сделки е виновно, неправомерно поведение. Когато чрез него са причинени вреди, то осъществява състава на граждански деликт. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|