1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Заплашване
То е уредено в чл. 30 ЗЗД. При това основание за унищожаемост участник в сделката е извършил волеизявлението си под влияние на психическа принуда. За разлика от насилието (физическа сила), заплашването представлява възбуждане на основателен страх у участник в сделката с цел той да бъде принуден да я сключи. Психическият натиск върху волята на участник в сделката се упражнява чрез предизвикване на страх от причиняване на предстояща злина, която може да се състои в засягане на лични или имуществени блага на участника или на негови близки. Страховите представи могат да бъдат предизвикани от друг участник в сделката или от трето лице. Не е необходимо непременно заплашването да се отнася до извършване на неправомерни деяния. Страхови представи могат да се предизвикат и от упражняване на субективни права на заплашващия, ако не се сключи сделката, като напр. предявяване на иск за развод, съобщаване за извършено правонарушение. Неправомерният характер на поведението на заплашващия се определя не от неправомерния или неморален характер на действията, които той заявява, че ще предприеме, а от упражняването на психическа принуда върху друго лице с цел да се накара то да сключи сделката. Няма значение дали това се върши с користна цел или не. В чл. 30 ЗЗД се изисква при заплашването чрез възбуждане на основателен страх да се принуди едно лице да сключи сделка. Редакцията на текста насочва към абстрактен, обективен критерий при преценката дали определено поведение може да предизвика такъв страх. Изглежда, че трябва да се преценява с оглед на човек с нормален интелект и воля дали действията са могли да го уплашат до такава степен, че да реши да сключи сделката. Според нас критерият за това дали е предизвикан основателен страх трябва да бъде конкретен, субективен, защото се преценява поведението на конкретно лице, порокът на неговото волеизявление. Ако заплашеният участник в сделката има по-лабилна психика и не особено интензивно поведение на заплашващия може да предизвика у него такъв страх, който да го накара да сключи сделката. Същественото при преценката е да се определи дали без поведението на заплашващия лицето би сключило сделката, т. е. дали волеизявлението му се намира в причинна връзка с предизвиканите страхови представи у него. Само при това условие заплашването е основание за унищожаемост на сделката. Няма заплашване, когато волеизявлението на участник в сделката е извършено, поради страх, предизвикан от определени обстоятелства, които не са свързани с човешко поведение. Заплашването е виновно неправомерно поведение. Чрез него се накърнява личното право на свобода на заплашеното лице. Заплашването осъществява състава на граждански деликт, когато с него са причинени вреди на заплашеното лице. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|