1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
Изтегляне 106.25 Kb.
|
| Накарай другарчето си да затвори прозореца!
Да ти даде играчката; това означава, че на децата се предлагат не задачи, а ситуации; разчита се на нагледността във всичките ѝ форми. Децата научават нещата, играейки. Да помолим правилно мечо… Мечо, седни! Мечо, моля те, седни. В работата по усъвършенстване на синтактичната страна на детската реч за формиране на умения за построяване и разширяване на изреченията обикновено се използват упражнения: Един започва – друг довършва; полезни са игрите и упражненията, в които децата се учат да използват пространствени обозначения, обстоятелства за място. За да бъде резултатна работата, е необходимо да се спазват следните изисквания: граматическите задачи, всички методи и похвати да са съобразени с възрастта на децата, да има системност в обучението, последователност и постепенност в усложняване на задачите, нагледност. Поради сложността на граматическите категории, за които вече стана дума, и поради факта, че става дума за устна реч, е необходима системна работа; разчита се на организирания живот в детската градина и на контактите с възрастните. Граматически правилната реч се формира в цялостния учебен процес в детската градина, както и във всички останали моменти от режима, но системно се изгражда чрез занятията и дидактичните игри. Най-често използваните форми на работа са: 1. Специални целенасочени занятия по граматически правилен говор – за тях вече говорихме. 2. Всички видове занятия по роден език и литература 3. Наизустяване на стихотворения 4. Занятия по математика, пеене, физическо възпитание и др. 5. Дидактични игри 6. Драматизации 7. Разходки 8. Индивидуална работа 9. Съвместна работа със семейството и персонала в градината 10. Всички останали режимни моменти: посрещане, игри, приготвяне за сън, след сън, изпращане и др. Тъй като за даване на нови знания, за затвърдяването им, за редактирането на грешки се използват занятията с основна граматическа задача и дидактични игри, е необходимо учителят предварително да е подготвил занятието, да е обмислил структурните му компоненти, учебното съдържание, похватите. Започва се с емоционален увод – той провокира детския интерес, ако е целесъобразно се прави връзка с изучен стар материал, после се поставя задачата, която трябва да се реализира на занятието (това трае 5 – 6 минути), след което се обяснява новото граматично явление. Обобщението е кратко и целенасочено. В българския език съществителното име е в един от трите рода – м.р., ж.р. и ср.р. Възприемането и осмислянето на рода на съществителното име протича естествено в ежедневното общуване, защото със съществителните имена се назовават предметите около нас. За да забележат различията по род, е необходимо да се създадат подходящи условия. Използват се игри като например: „Разгледай и назови“, „Един пита, друг отговаря“, „Майка, баща и дете“, „Къде да поставя?“ и др. Последователните действия в тези игри се осъществяват за разглеждане на изображенията, познаване и назоваване. Назоваването ориентира децата да си припомнят примери на съществителни от трите рода и да ги визуализират с изображения. Тези практически действия помагат целенасочено и организирано да се осмислят родовите различия. На 3 – 4 години се препоръчват игри с нагледно-действени похвати. Чрез тях, като се използват изображенията в книжките (към различните програмни системи), се предизвикват действия за търсене на аналози в материалното обкръжение. Темите се групират, за да конкретизират представата за род. Групата от обекти онагледява предварително подбрана лингвистична информация, която се обсъжда в играта и служи за реализиране на договорения замисъл. Така при подреждане, допълване, отнемане и др. детето се ръководи от прагматичния си опит за целостта на групата и съставящите я елементи и изпитва желание да употреби съществителни от трите рода (мечок, мечка, мече, майка, баща, дете, вълк, вълчица, вълче, петел, кокошка, пиле и др.). За 4 – 5-годишните деца към нагледно-действените похвати се добавят и нагледно-образните, с които се направлява игровото им поведение. Общата представа за пол и възраст в тази група е основа за назоваване на обекти, които не са изобразени на картини. Детето се мотивира да назове повече предмети и да се съобрази с рода им. Може да се съсредоточат върху една група/клас предмети (животни, растения) и да назоват липсващите, като използват модел: ЦВЕТЯ
Така децата упражняват наученото за род, но и обогатяват речника си. Ако има непознати думички, се показват картинки. За 5 – 7-годишните деца едновременно с нагледните похвати се включват и логически. Действията се разнообразяват и усложняват чрез правила за активизиране на съществителни с веществено значение с примери от трите рода (гора, градина, молив, прозорец, цвете, дете), както и съществителни с абстрактно значение (радост, истина, настроение и др.). С количествения признак на именуваните обекти се въвежда представа за число. Групирането на обектите в игрите води до включването на лингвистичен опит за изменяне на съществителното име и опознаване на неговите форми за род и число. Децата разпознават форми, сравняват ги, противопоставят ги. Използват се игрите: Аз казвам за едно: ти за много!; Вярно ли е, че ...; Един подрежда, друг назовава. Учителят помага с примери, обяснява, припомня правилната форма, задава въпроси. Качествените прилагателни са по-лесни за възприемане, с тях детето назовава размери, цвят, вкус, волеви, нравствени качества. Игровият замисъл ориентира участника във взаимодействието за изследователското действие и словесната форма за обяснение на постигнатото. С формулировки като раздели на групи: Определи цвета, Какъв е вкусът се конкретизира назоваването. Играта „Искам да науча повече“, „Виждам и определям“ развива детската любознателност и наблюдателност. Работата върху качествените прилагателни изграждат умения за сравнение, детето степенува прилагателните имена. Така с помощта на разнообразни методически похвати – най-често дидактична игра – децата научават за граматическите категории на частите на речта – глаголи, местоимения, числителни, предлози, съюзи и т.н. Вятърът духа. Какъв е вятърът? – силният, студеният, южният, топлият Как духа? – силно Къде? – навън Изисква се употребата на повече определения към подлога. Работи се върху назоваване на действия в логическа последователност – търся и намирам, изпивам и закусвам. За 5 – 6-годишните се предлага построяване на сложни съчинени изречения с един от съюзите – и, а, но. Предлагат се две картини и децата установяват зависимостта между действията: логическа последователност, противопоставяне. Използва се играта: Кой какво прави? Зайко бяга бързо, а костенурката се движи бавно. Децата се упражняват в образуване на сложни съставни изречения с ако, защото. С въпроси учителят помага на децата: Защо подари цветя на мама? – защото я обичам, има празник. С 3 – 4-годишните деца се акцентува върху изграждане на кратко изречение в прав словоред. Въпросът подсказва отговора и предполага липсващия подлог: Кой скача? – зайчето, птиченцето, детето. Често децата довършват изречението: Детето → спи, яде, пее, скача. Постепенно работата се усложнява и в структурата на изречението се включва и второстепенна част: Детето има шоколад; Врабчето гледа уплашено. При 4 – 5-годишните изречението се разширява, изказването става по-разгърнато. Предлагат се картини, по които се образуват изречения. Названието на обекта за дорисуване се включва в структурата на разширеното изречение. Изречението се допълва с пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, определение. Котката гони .... Мама ми купи ... кукла. Игрите като: продължи, уточни с какво, какъв, каква, какво, какви? насочва към определения на подлога, към разширяване на изречението. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|