1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
Изтегляне 106.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Формиране на диалогичната свързана реч
| 6. РАЗВИТИЕ НА СВЪРЗАНАТА РЕЧ
1. Понятието свързана реч Речта на детето още в най-ранна възраст не е сума от отделни звукове или сума от отделни думи, а по своята същност е и трябва да се разглежда като „свързана реч“, т.е. като смислово цяло, изразяващо определени мисли, чувства или желания и осигуряващо разбирането и общуването между хората. Свързаната реч като единство от слушаен и говорене е вид речева дейност, посредством която се осъществява устното общуване. Следователно за обучението по свързана реч основно значение има общуването. Общуването може да бъде индивидуално, групово, публично, формално или неформално. Занятията в детската градина създават условия в обучението, адекватни на условията в бъдещата практическа дейност на децата. Комуникативността предполага спазването на принципа ситуативност при организацията на учебния процес. Така проблемът за създаване на комуникативна ситуация е ключов проблем в организацията на съвременния учебен процес. Познати са два вида свързана реч – диалогична и монологична. Диалогичната реч като реч между двама или няколко човека се характеризира с наличието на непълни изречения, възклицания, междуметия, изразителна интонация, мимики, жестове. Монологичната реч като реч на едно лице се характеризира с повече разгърнатост, пълнота, яснота, свързаност и логическа последователност между отделните звена на изказването. Свързаната реч може да бъде ситуативна и контекстна. Ситуативната реч е непосредствено свързана с практическата дейност на детето или с конкретна нагледна ситуация, в която или по повод на която става общуването. Контекстната реч е свързана със събитията от миналото, с бъдещи действия на детето, с предмети, които то не може да наблюдава в момента на говорене. Свързаната реч може да бъде продуктивна и репродуктивна, подготвена и неподготвена. 2. Формиране на диалогичната свързана реч Диалогът се конструира от двама или няколко събеседници и затова всеки от участниците в него последователно е слушащ и говорещ. В предучилищна възраст диалогичната реч има две основни форми – разговор и беседа. Разговорът може да се определи като неподготвена беседа, тъй като децата не знаят за какво ще се разговаря. Разговорите могат да бъдат индивидуални и колективни. Индивидуални разговори се водят с новоприетите деца в групата или с проблемните деца. Разговори се провеждат ежедневно, многократно. Децата трябва да говорят бавно, не с пълна уста, тихо и възпитано, с подходяща интонация, правилна дикция и темп. Темите на разговорите непрекъснато се усложняват, съдържанието също. Разговаря се за предмети, за играчки, за картини, за художествени творби, за празници, разходки и т.н. Основният методически похват са въпросите. Използват се словесни поръчки, кратки разкази по аналогична тема, показване на играчки и други нагледни материали. Учителят трябва да увлича децата, да им въздейства, да ги провокира. Учителят трябва да владее всички правила на книжовния език. Беседата е целенасочен, организиран и предварително подготвен разговор на учителя с цялата група с цел да се изясни определена тема. В детската градина беседата и разговорът се използват като методи за запознаване на децата с околната среда. Беседата се използва във втора, трета и четвърта група. Има два вида беседи: с възпроизвеждащ характер и с обобщаващ характер. При първите въпросите са констативни и съдържат думите кой, кога, къде, какво, а при вторите въпросите насочват към съпоставка, сравняване, аргументиране и съдържат думите защо, по какви причини, сравнете и т.н. За да бъде ефективен метод на обучение, беседата трябва да отговаря на следните изисквания: - правилен подбор на темата на беседата с оглед на житейския опит на децата - предварителна подготовка на децата за беседата – целта е да се провокира интересът на децата за явленията, за които ще се беседва. Ако темата на беседата е „Есен“, то би могло да се организира наблюдение в парка, за да се насочи детското внимание върху промените през този сезон – времето, дърветата, листата, птичките, есенните цветя, хората и т.н. Методическия ход на заниманието беседа включва уводна, основна и заключителна част. Целта на уводната част е привличане на вниманието на децата чрез въпроси, картини, гатанки, стихотворения. Основната част от заниманието е самата беседа. Учителят предварително изработва план, за да бъде беседата организирана и целенасочена. Първо се коментира най-същественото за предмета, явлението, после – второстепенното, несъщественото. Заключителната част е кратка и най-често подчертава смисъла на проведената беседа, децата се стимулират към определено поведение. При провеждане на беседата се използват методическите похвати: въпроси, указания, речев образец, словесно упражнение, нагледни похвати и игрови. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|