1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
Изтегляне 106.25 Kb.
|
| Разказът е самостоятелно съставено разгърнато, свързано изложение на факт или събитие. В литературата се употребява и понятието съчинение, което е по-точно. Съчинението е по-сложна форма на монологична реч, защото детето самостоятелно подбира думи и изрази по темата, подрежда отделните части и съставя текст. Според Ф. Даскалова според съдържанието си разказите биват фактически (върху някакъв факт) и творчески (измислени). Според психологичната основа, върху която се градят, се делят на: разкази по преживяно, разкази по възприятие и разкази по въображение. По-коректна е следната класификация: съчинения описания и съчинения повествования. От съчиненията повествования за детската градина са характерни разказ по памет (по преживяно), разказ по въображение, разказ по картина.
Основните похвати са разказ образец, план на разказа, съставяне на разказ по части, разказ по зададено начало и др. Съчиненията описания или разказите по възприятие са най-лесните. Имат описателен характер и се правят в първа група. Децата имат нагледна опора. Опират се на конкретни усещания. Обектите на описание са многообразни. Затова говорим за описание на лице, описание на животно, описание на растение, описание на играчка и др. Първо се описва същественото за предмета, а след това несъщественото. В тези разкази може да се изрази лично отношение. Разказите по памет наричаме и разкази по преживяно. Те са по-трудни, при тях липсва нагледна основа. Децата разказват за интересна случка – игра, празник, разходка. Темата може да бъде от колективния живот в градината или от индивидуалния опит на децата. Учителят помага за подробното и последователно разказване. Може да се състави колективно писмо до другарче. Разказът по въображение е най-сложният вид монологична реч. При този творчески разказ от детето се изисква да извърши преобразуване на получения опит и синтезиране на усвоените по-рано знания в нови комбинации. Те са включени в учебното съдържание за подготвителна група. Обикновено децата комбинират познати сюжети и герои с измислени от тях случки или поставят познати герои в нови ситуации. Учителят подсказва нови варианти на сюжета, но децата могат да предложат свои варианти. Децата разказват за играчка, продължават приказка или измислят приказка. Този вид дейност развива въображението на децата и творческите им способности. Разказ по картина се съставя по зададена опора, но с неезиков характер. В детската градина се работи предимно върху сюжетни картини. Пейзажите са трудни за децата. Предлагат се „няколко картини, представящи в запечатан образ ключов момент от някакъв сюжет” [Георгиева, Савова 2003:126]. Задачата е, като се използват тези опори, да се представи с думи подсказаният сюжет и да се структурира повествование, адекватно на картините. Разказването по картина/и е най-силно ограничително за въображението на детето, което ще съставя разказа. Възможностите за намеса са много слаби и се отнасят до второстепенни моменти от случката, до именуването по определен начин на участниците, до посочване на причините за нещо в развитието на сюжетното действие. Всяка от картините обикновено изобразява отделна част от повествованието (завръзка, кулминация, развръзка) и затова чрез включването на този разказ в Програмата се цели да се формират и развият умениията на децата за конструиране на текста и за подреждане на отделните му части. За да се научат да оформят всяка част, децата трябва да умеят да съставят главните (основните) изречения за всяка част, а после да допълват текста с нови. Така стандартните задачи при подготовката за разказване по серия картини/картина са: Разгледайте внимателно картината/картините! Какво е нарисувано? Каква случка се изобразява чрез тях? Кои са участниците в случката/случките? Какъв момент е изобразен на първата/втората/третата картина? Опитайте се да кажете с едно изречение какво се случва според първата картина. Сега добавете нови думички към това изречение/нови изречения, за да стане по-ясно какво се случва. Внимателно наблюдавайте картините и с думи разкажете видяното. Учителят помага на децата. Подсказва думи, изречения. „Подава” думички, чрез които децата да свържат отделните изречения в текст, т.нар. „комуникативни мостчета”. Например: Това се случи ... (начало, уводна част); Изведнъж ... (за начало на случката); Тогава ... (за развитието на случката); Накрая ... (за край на случката); Затова ... (за заключителна част). Предварителната подготовка на педагогическата ситуация за съставяне на разказ по картина/и включва: Подбиране на картината/ите съобразно възрастовата група и с оглед на поставените задачи. Съдържанието да е достъпно за децата. Сюжетът да е интересен, да буди желание за споделяне. Най-подходящи са картините, които отразяват отношения между хората. Картината не трябва да е отрупана с много образи и обекти, за да могат децата да осмислят отношенията между тях и отделното поведение. Картините да са с висока художествена стойност, да са ярки, да привличат вниманието на децата и да го задържат, да възпитават естетически възприятия. За съжаление в учебните тетрадки има картини, чието разчитане затруднява даже възрастните. Характерните белези, свойства и качества на предметите и хората (от картините) улесняват свързването на детския опит с изобразеното и затвърдяват представите за околната действителност, съдействат за осмислянето на нравствени правила и формират модел на поведение. Следователно както по съдържание, така и по форма картините трябва да бъдат предпоставка за развитие на мисленето, за обогатяване на речта, за формиране на емоционалната интелигентност на децата. Методиката на работата върху разказ по картина/и в различните възрастови групи съответства на задачите, които се усложняват по отношение на формите на мислене, степента на творческо въображение и логическа памет, проявите на самостоятелност на децата при съставяне на разказа. Педагогическата ситуация включва следните компоненти: Мотивация на децата за участие. Разглеждане на картината/ите. Разговор по картината (Какво виждате? Какво прави? Защо? и др.). Съчиняване на устния текст. Въпросите всъщност представляват план на самия разказ. Занятията за съставяне на разказ по картина се разпознават като упражнения за усъвършенстване на речта на децата. Назоваването на обектите от картината предполага използването на съществителни и прилагателни имена, местоимения, наречия, глаголи. Обобщенията на учителя, образецът, допълването на детските отговори насочват децата към по-богато съдържание на разказа, по-определена сюжетна насоченост и мотивираност на действието. По-големите деца предлагат варианти на заглавие, осмислят елементите на разказа като неделими и логически свързани, проявяват контрол и самоконтрол във връзка с речевата употреба на езиковите средства и използвайки личния си опит и впечатленията си от художесвените произведения, се стремят да внесат творчество, емоционалност и оригиналност в разказа си. Нагледните средства са емоционален и интелектуален стимул в развитието на логическото мислене, паметта, въображението. Чрез въпроси децата се насочват към словесно решаване на задачи, развиващи творческите им способности. Въпросите ги насочват към сюжета и към начина на неговото разгръщане, като им помагат да построят сюжетната линия. Чрез въпросите се описва случката, но се коментира и идейният замисъл на творбата, за извеждането на който от значение са и детайлите – облекло, цветове, големина на фигурите, преден план и т.н. Ако картината е една, задачата е по-трудна. Децата сами измислят случката (предхождаща и последваща), съотнасяща се с нарисуваното на картината. Там възможностите за вмешателство и разнообразие на детските разкази са по-големи. Преценката на учителя насочва към умението да се постави заглавие, да се разчете съдържанието, да се внесе разнообразие в разказите, да се коментират детайлите. Очакват се пълни и изчерпателни разкази (3,4. група), богат речник и правилни граматически форми, описание на обстановка, фон на картината, цветове и др. Специално внимание се обръща на изговарянето на разказа – поза, височина на гласа, дикция, темпо, интонация и т.н. Въпроси: 1. Кои са двете форми на свързаната реч? 2. Какво включва подготовката за беседа? 3. На какви критерии трябва да отговаря текстът за преразказ? 4. Кои са характеристиките на съчинението описание? 5. Защо разказът по въображение е най-труден? 6. Кои са етапите на работа върху разказ по картина? Направете план-конспект на педагогическа ситуация от ядро „Свързана реч“ за II, III, IV група (по избор) по избрана от вас програмна система. Илюстрирайте приложението на съвременните технологии в структурата на ситуацията (за мотивация, за представяне на темата, за обобщение). Може да включите занимателни задачи, дидактически тест, игра, презентация, интерактивни методи, дидактическо петостишие, алгоритми и гр. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|