1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
Изтегляне 106.25 Kb.
|
| 8. РАБОТА ВЪРХУ ВЪЛШЕБНА ПРИКАЗКА
(6 – 7-ГОДИШНИ ДЕЦА) Най-широко място при работата с художествена творба е отделено на фолклорната приказка. Фолклорната приказка разказва измислени случки с различна степен на достоверност, с различни персонажи. Приказката отправя морално послание, разграничава доброто от злото. Представя случването увлекателно, за да изпитат слушателите (децата) удоволствие и да повярват на разказвача. В приказките винаги доброто побеждава злото, злото е наказано, осмяно. Приказките въздействат с добрия си пример. По традиция приказките се разделят на вълшебни, битови и за животни. Към битовите се отнасят текстове с централен персонаж: Хитър Петър, мащехата, мързеливата снаха и др. В приказките за животни основни животни са лисицата, вълкът, щъркелът, мечката, заекът, еленът и т.н. Към вълшебните приказки се отнасят тези за змейове, вълшебни царства, омагьосване, размагьосване – тиквата се превръща в каляска, мишките в коне, братята в лебеди. Обикновено във вълшебните приказки има и вредители – халата краде ябълките, прави зло. Има и липса – всяка нощ царската дъщеря изчезва („Келешът и царската дъщеря”). Има и помощници – старец, фея, старица, кончето със звезда на челото („Незнаен юнак”). Героите, които се справят с лошите, с вредителите, са млади момци, девойки, деца – в началото са безпомощни, глупави, пренебрегвани. В края на приказката те създават нова хармония – те са възнаградени, забелязани, те са пример. Характерно за вълшебните приказки е пространствената опозиция (долна земя – горна земя, близко царство – далечно царство). Обикновено добрият герой се връща у дома. Завръщането е щастливо, или героят превръща чуждото в свое, но винаги добро. Във вълшебните приказки има вълшебни предмети – вълшебно килимче, шапка, пръчица, кутийка и т.н. Времето е размито – много отдавна, разстоянието също – далечно царство, през девет земи в десета. Любими вълшебни приказки са „Пепеляшка”, „Дивите лебеди”, „Келешът и царската дъщеря”, „Снежанка и седемте джуджета” и др. В регламентираната педагогическа ситуация за изучаване на една вълшебна приказка акцентите са следните: Тема – за какво се разказва? Герой/герои – кои са те? От какъв тип е героят? Как е изградена представата за него? Кой е той? За пръв път кога го виждаме? Как се обогатява образът: - какви препятствия преодолява; - как ги преодолява – със свои сили или с помощници; - кои са облагодетелствани от сполуката му; - какъв смисъл се крие в действията му и т.н. Сюжет: - началото на случката, най-важният момент в развитието ѝ, краят; - къде се случва, наличие на противопоставяне (опозиции); - последователни ли са моментите; - ролята на разказвача – външен наблюдател или участник; Послания на приказката (поука). Жанрова природа – защо е вълшебна. Езикът на приказката – думи и изрази, стилистично маркирани (умалителни думи, синоними и т.н.; антоними – горе/долу, добро/зло, бяло/черно; числа – 7, 3, 9 (девет земи в десета); епитети, сравнения, олицетворение и др. В структурата на занятието се включват уводна част, същинска част и заключителна част. Уводната част има за цел създаване на емоционална нагласа у децата за работа (провокиране на детския интерес, концентрация на вниманието, мотивация за участие). Заключителната част е кратка и стимулира децата към определено поведение, чрез направените изводи и обобщения от учителя. В хода на работа широко се използват нагледни средства. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|