1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
ЛИРИЧЕСКИТЕ ТЕКСТОВЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Изтегляне 106.25 Kb.
|
| 9. ЛИРИЧЕСКИТЕ ТЕКСТОВЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Лирическият жанр включва безсюжетната проза и поезията. Образци от лирическа проза не са включени в образователното съдържание по БЕ и затова ще насочим вниманието си върху лирическите текстове, именувани в обучението по БЕЛ в детската градина – стихотворения, заради възрастта на децата и невъзможността им да осмислят диференцирането на различните видове и жанрове. В лирическите текстове липсва сюжет, а вниманието е насочено към звученето на творбата, към чувствата, които тя поражда. Човешкото присъствие е единично и универсално едновременно. Приема се, че този, на когото принадлежи речевото действие, е лирическият говорител (лирически субект), но само за текстовете в първолична форма. Например: И за царските палати, не бих те сменил. Имам хубава родина, тя е слънчева градина. Човешкото присъствие в поезията не се изчерпва с наличието на лирически говорител. То е и в лирическия герой (герои) – обект на словото на говорителя. Лирическият говорител и лирическият герой могат да са тъждествени в текстове, в които е акцентувано вглеждането на субекта в своя свят. Поезията се отличава от прозата като тип организация на речта. Основна формална единица на поезията е стихът, на прозата – абзацът. Стихът – един ред в поезията, е ритмична цялост, която не се съобразява с правилата на граматиката. Той може да е една или повече синтактични цялости, но може да е част от изречение, от едно изречение и част от друго. Една синтактична цялост може да бъде разположена в 2, 3, 4 и 5 стиха: Например: „ През комина разпилява пепелища и жарава, пилци и кокошки гони и прекършва сухи клони. „Лудият вятър”, Дора Габе Освен на общоезиковото членение на думи и изречения стихът разчита на извънезикови средства – графика и пауза. Стиховете така се подреждат, че всеки следващ повтаря ритъма на предходния, римуват се, но римата не е задължителна. Римата е съзвучие от думи, стоящи на определено място в ритмическото построение: Имам си маминка, тя е добричка. Аз съм щастлива, че съм и внучка. Тя ме посреща Колко е хубаво мила засмяна, с баба такава! казва, че аз съм Нека да бъде нейна отмяна. жива и здрава! Тук ритъмът се повтаря, а вторият и четвъртият стих са римувани. Това повторение създава музикално звучене на поетическия текст. Стиховете са обединени в строфа–от два стиха до шестнадесет, най-често четири стиха. В практиката се употребява куплет като синоним на строфа. Поетическият език е различен и специфичен. Той е по-усложнен и странен. Използват се различни стилистични фигури и много често тропи. Многообразните характеристики на поетическия език обуславят многозначимостта на текста. Тя е резултат и от смислово-синтактичните преноси – анжамбманите (примерът от „Лудият вятър”), от инверсиите, от разположението на думите от словесния ред. Тъй като в поезията няма сюжет, темата (проблемите) се разгръща в речевото действие на лирическия персонаж, на този, който говори. За какво може да е неговото слово или коя е темата на лирическия текст? Темата може да е емоция, настроение, блян, чувства, прозрения и т.н. Чувствата са един от възможните обекти на поезията, но чувства има и в епоса. В някои стихотворения за деца има сюжет или елементи на сюжет, разбира се в епическите произведения той е много по-разгърнат. При определяне на темата на едно стихотворение за малките се налага друг акцент – върху поетическите чувства и настроения, които загатнатият или само назован случай мотивира: „Пошляпахме се с батко във локва край зида. Уж бе съвсем за кратко, а пък сме вир – вода”. „Летен дъжд”, Андрей Германов (смях и веселба от закачката, доволство от лудориите на детството, никакво чувство за вина, безобидна шега, неукротима детска енергия). Темата на стихотворението обединява чувствата в него. Лирическият говорител обикновено няма име. Лирическият говорител може да е дете, омаяно от снега, снежинките, нетърпеливо да отиде на пързалката; може да е малко животинче. За да го открием, се вглеждаме във формите аз, ти , той, ние и т.н. Лирически герои са природни елементи – вятър, сняг, дъжд, птици, растения, същества и др. Глаголите са в сегашно, минало и бъдеще време. Логиката на структуриране на лирическия текст обикновено в стихотворенията за деца следва детските възприятия или дидактичната задача, която авторът си поставя. Особена е и словоупотребата, в която могат да се съвместят думи от различни лексикални пластове, от различни стилове, но тази словоупотреба винаги показва своята другост, своето различие от естествения говор. При работа върху лирически текст (стихотворение) се акцентува върху: заглавие тема и мотиви лирически говорител и форми на изказа представяне на темата (образна конкретизация, движение, нюансиране на чувства и настроение, място на случая, ако има такъв, графическо оформление) езикови особености Първият въпрос насочва към подготовката за възприемане на темата. Темата се уточнява с въпроси от типа: Какви чувства, настроения създава текстът? Какви чувства преобладават? Мотивирайте отговора си.(Защо?) Продължава се с въпросите: Открийте (къде в текста) стиховете, които ви дават основание да назовете чувствата и настроенията. Какво ни казва заглавието? Как темата е разгърната в текста? Как чрез словото ставаме съпричастни към внушенията на автора (коментират се формите аз, ти, ние, вие ...). Проблемът може да се проследи във всяка строфа. Ако има в стихотворението „случка” – въпросите са: Каква е тя? (сбогуване, първа среща, подготовка за празник) Как се прощават? Как се подготвят за празника? Къде се случва , как става това? Използват се и въпроси като: Как разбирате този стих? Какво означава думата стряха например? Защо е използвана думата „къщурка”? Обясняват се думичките – например стряха означава защитено място, заслон, долната част на покрива, която излиза извън стените, навес, сушина. Тя закриля дома, под нея се крият хората, когато завали, под нея вият гнезда птиците. Как си представяте картината (брезичката)...? Как си представяте образа...? Как, с кои думи се обогатяват вашите представи за...? Защо се използват тези думи? Защо така е назовано цветето? Какво внушава поетът чрез картината? Въпросите, които се задават, и техният брой се определят от учителя, който познава децата, с които работи, техните интереси, равнището на езиковата и литературната им подготовка. Важно е учителят да организира занятието така, че да провокира интерес към жанра, да провокира асоциативното мислене на децата, да обогати речта им, да работи върху тяхната емоционална интелигентност. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|