1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
Изтегляне 106.25 Kb.
|
| 10. ПОДГОТОВКА ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ
Подготовката за ограмотяване се изразява в две основни насоки. Първата се свежда до общото развитие на устната реч у децата, започваща с писмена реч и включваща по-конкретно работата за по-нататъшно усъвършенстване на свързаната реч, обогатяване и активизиране на речника, формиране на граматическата правилност и възпитаването на звуковата култура на речта. Същността на подготовката за ограмотяване не бива да се свежда само до общото развитие и усъвършенстване на речта по отношение на нейния фонетичен, лексикален и граматичен строеж. За целта е необходимо устната реч и нейните елементи да са предмет на съзнателна дейност на детето. В детската градина, в подготвителна група (най-вече) наред с общото развитие на устната реч децата се научават да я наблюдават, изследват, да осъзнаят, че говорят с думи, съчетани в изречения, свързани в текст. В детската градина се усъвършенстват речевите умения на децата и се постига съзнателно опериране с езика, с неговите елементи и отношения между тях. Затова като първа насока в подоготовката за ограмотяване определяме работата по осъзнаване на езиковата действителност. Предмет на осъзнаване от децата в детската градина са такива свойства на езика, установяването на които ще поставят основата за последващото в училище развитие на широка ориентация на детето в езиковите явления въобще. Задачите на работата за осъзнаване на езиковата действителност са следните: усвояване на действието на звуковия анализ на речта и изпълняването му в умствен план, анализиране звуковия състав на думи от различна сложност, различаване на гласните и съгласните звукове, намиране на ударението в думата, усвояване на някои свойства на звуковете (озвучаване, обеззвучаване, редукция и др.). Втората основна насока на подготовката за ограмотяване се свежда до работата за най-общо запознаване с писмената реч, включваща работата по осъзнаване от детето, че знаците върху хартията представляват писмен вариант на устната реч. Това не е преждевременно усвояване на писмената реч – четене и писане. В детската градина децата само се ориентират в писмената реч. Според специалисти в усвояването на писмената реч се разграничават три фази – познавателна фаза, фаза на изучаване и фаза на автоматизиране (навици). В детската градина приоритет има фазата на познаване – познавателната фаза. Днес децата много отрано се срещат с формите и знаците на писмената реч (върху играчките, етикети, телевизия, книжки, компютър и др.). В детската градина децата се подготвят за първоначално усвояване на четенето и писането. Първоначалното усвояване на четенето е възможно, ако: 1. У децата вече са формирани умения за познаване на звуковете на речта, защото обучението по четене започва с формиране на отношението „звук – фонема – буква“ и всяко пренебрегване на това условие е неправилно. 2. У децата са формирани в известна степен произволността на психичните процеси (включително на устната реч) и рефлексията на собственото поведение (включително на речевото поведение), защото това са отличителните черти на писмената реч и са необходими за усвояване на четенето. 3. Ако предварително е била реализирана познавателната фаза в изучаването на писмената реч. 4. Децата проявяват интерес към четенето и желаят да се занимават с такава дейност. Целта на подготовката за четене е да се използва влиянието му в подготовката на децата за училище. В ранното обучение по четене важно място заемат игровите похвати и мотивираното желание на детето да се занимава с елементите на езика и грамотността. Детето играе и изрязва букви, научава названието на буквите, осъзнава връзката между значението на думата и писмения ѝ белег. Да знаят, че думите се отделят с паузи. Когато родителите четат преди сън, те подпомагат процеса на усвояване на четенето. На децата се предлагат книжки с малък текст – 1 – 2 думи, с ярки картини. В подготовката за писане акцент се поставя върху „фината моторика“. Фината моторика е един от психологическите механизми, подготвящи успешното ограмотяване. Тя представлява координация на малките мускулни движения на пръстите на ръцете, обикновено в координация с очите. Терминът „фина моторика“ назовава движенията на пръстите на ръцете при хващане, пускане, връзване, закопчаване, рязане, рисуване, писане, моделиране. Фината моторика се развива чрез упражнения: Единична поза на ръката: повторение на единична поза Повтарящи се движения на едната ръка, на двете ръце Манипулативни движения – манипулация с реални предмети – кубчета, мозайки, конструиране, пантомима и др. Според ДОИ в предучилищна възраст децата се подготвят за писане. Необходимо е да могат да изписват линии и графични елементи. Подготовката за писане се разглежда в две посоки: развиване на техническия компонент на писането и овладяването на графическия компонент. Овладяването на техническия компонент на писането се осъществява чрез следните конкретни задачи: - усвояване на редица изисквания, свързани с положението и движението на пишещата ръка – правилно държане на химикалката, съгласуване на движенията на палеца, показалеца и средния пръст, плавни движения на китката; - овладяване правилното положение на тялото при писане; При усвояване на графичния компонент стоят за разрешаване следните конкретни задачи: - да се развият пространствените представи (горе – долу, ляво – дясно, отвесно – хоризонтално – наклонено); да се ориентират децата в тесния и широкия ред; да се формират умения за правилно движение на ръката при писане на отвесна линия, наклонена линия, при закръгляне на линията вляво, вдясно, горе, долу; да се развива окомерът, да се постигне ритмичност, координираност, умерен натиск в движенията при писане; - да се овладеят формата и начинът на свързване на елементите и буквите и да се усвоят графичните изисквания за писане на буквите; - да се придобият умения за спазване на графичната правилност; - да се постигне самоконтрол по отношение на графиката. В подготовката за ограмотяване се спазват следните принципи: - принцип за комплесно решаване на задачите (фонетични, лексикални, граматични, свързана реч и т.н.) - принцип за единство на мисленето и речта (с развитието на речта – всички мисловни процеси – анализ, синтез, сравнение, обобщение) - принцип за съобразяване с възрастовите възможности на детето Основен метод е обследването на речта – осъзнаване и отделяне на езиковите елементи - други методи интониране (удължаване или акцентуване на звученето на отделните езикови елементи) моделиране – предметно и нагледно представяне игрови похвати – „живи модели“ – живи думи, срички, изречения, игри, състезания: Как от мак ще стане рак? М → Р маса – каса Видовете занятия за формиране на фонетичното възприятие са: - занятия за запознаване с думата - занятия за запознаване с изречението - занятия за словесен анализ на изречението - занятия за сричков анализ на думата - занятия за фонемен (звуков) анализ на думата МЕТОДИЧЕСКА СТРУКТУРА НА ЗАНЯТИЯТА В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА Съгласно принципа за единство на мислене и реч в речевото развитие на децата методическият ход на занятието трябва да се гради върху основата на теорията за поетапно формиране на умствени действия. В занятията трябва да се осигурява последователното преминаване през действения, нагледния и словесния етап на формиране, изискващо използването на действени (практически), нагледни и словесни методически похвати. Образователното взаимодействие по време на занятията има своя специфика, предпоставена от равнището на езикова подготовка на децата, почерка на учителя, състава на групата, регионалната специфика и т.н. По тази причина няма универсален модел за структуриране на педагогическата ситуация, говорим за препоръчителен инвариантен модел, който се реализира под формата на различни варианти. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|