2.2.1. Същност на понятията “обект” и “предмет” на науката Известно е, че всяка наука има право на самостоятелно съществуване, ако отговаря на следните основни изисквания:
а) да има за предмет на научно познание област от действителността, която да не е предмет на познание на друга наука;
б) да има свои задачи на научно изследване, които да не са задачи на друга, наука;
в) да има свои методи на научно изследване, които да не са методи на друга наука.
Един от основните проблеми на началната училищна педагогическа като дял от науката педагогика е научното обосноваване на нейния обект и предмет. Обикновено се сочи, че „предмет на науката е цялата действителност" (56, с. 564) или „цялост, отделена от света на обектите в процеса на човешката дейност и познание. . . " (55, с. 525) , а обектът (55, с. 453) е част от обективната реалност, която се намира във взаимодействие със субекта. Различието (55, с. 525) между обекта и предмета се вижда в това, че в предмета се включват само главните свойства и признаци. Според Л. Леви „обект на науката е всяко обективно явление, което е привлякло към себе си научното познание. . . , ... онази сфера наобекта на науката, онази негова страна, . . .или свойства, които в една или друга степен вече са станали достъпни за научно познание и изследване, са предмет на съответната наука. . . " (27, 60—61) .
В педагогическата литература липсва цялостно изследване върху обекта и предмета на педагогиката. Съществува значително разнообразие в становищата на авторите относно предмета на педагогиката. Така едни от педагозите (14, с. 7; 7, с. 7) сочат за предмет на педагогиката възпитанието на подрастващото поколение, други (49, с. 11;. 19, с. 26) —възпитанието, обучението и образованието, трети (21, с. 51; 38, с. 12) — закономерностите на възпитанието и обучението, четвърти (57, с. 12) — закономерните връзки между възпитанието и развитието на личността, пети (20, с. 87) — възпитателната дейност на възрастните. В същото време като обект на педагогиката се сочат „човекът" (60, с. 7; 37, с. 8) , „различните педагогически системи" (26, с. б) . Не е трудно да се открие, че зад различните становища за предмета и обекта на педагогиката се крие неразграничаване на обекта от предмета. Така Н. Чакъров приема, че „предмет или обект на педагогиката е учебно-възпитателната дейност. . .", а Ал. Маджаров смята, че „през последните години почти е общоприето разбирането за разширяване предмета на общата педагогика" (24, с. 6.).
