Чл.97. (1) Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
(2) Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.
(3) Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.
Чл.98. (1)Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.
Предпоставките за забава на кредитора са : 1.Липса на необходимо съдействие от страна на кредитора.
Забава на кредитора е невъзможна при бездействие. Забавата може да се прояви само при положителни престации; 2.При забавата не се изисква вината на кредитора да се докаже. Правни последици – проявяват се в две направления:
1.Да се преразпределят в тежест на кредитора неблагоприятните последици;
2.Да се даде възможност на длъжника да се освободи от задължението си.
Правните последици са: 1.Ако договорът е от такова естество, че рискът от обективна невъзможност се носи от длъжника, при настъпване на забавата рискът се носи от кредитора;
2.Ако длъжникът вече е изпаднал в забава, забавата на кредитора прекратява неговата собствена забава; 3.При забава на кредитора, длъжникът има срещу кредитора вземане за необходимите разноски, които е направил в следствие на забавата на кредитора.
