24. НЕУСТОЙКА – ПОНЯТИЕ, ФУНКЦИИ И ВИДОВЕ. ЗАДАТЪК
Неустойката и задатъка не са законно установени последици на неизпълнението. Те са договорни последиции трябва да бъдат изрично уговорени от страните.
чл.92 Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
(Ал. 4, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
НЕУСТОЙКА – имуществена ценност, най-често парична сума, която при сключване на договора длъжникът се задължава да престира на кредитора в случай на виновно неизпълнение.
(от учебника). Неустойката е установена предварително (чрез договорно съглашение на страните) отговорност на длъжника, в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение.
Често се нар. наказателно условие или наказателна клауза, но не съвсем точно, защото главната цел на неустойката е превантивна – да осигури точното изпълнение на задължението.
Функции на неустойкат: 1.Обезспечителна функция
чл.92 Неустойката обезпечава изпълнението на задължението - тя стимулира длъжника да изпълни основното си задължение за да не изтърпи още една престация – неустойка;
2.Обезщетителна функция – дава възможност на кредитора да получи една допълнителна престация при неизпълнение, с която да репарира претърпените вреди.
За разлика от обезщетението за вреди, неустойката се дължи независимо дали са претърпени вреди и независи от техния размер.
Видове неустойка Неустойката се дължи при неизпълнение.
Неизпълнението може да бъде пълно или само неточно, респективно забавено.
