1. основание за актуализация на раздела настоящата актуализация на раздел „Лечебни растения”
Изтегляне 437.39 Kb.
|
Екология. Расте из сухи и умерено влажни пасища, полски или полупланински ливади, из храсталаци, често като бурен край пътища и селища. Светлолюбив, студоустойчив ксерофит- ксеромазофит. Биологични особености и размножаване. Ветрогонът цъфти през юли- август, плодоноси през август – септември и е кръстосано ветроопрашвано растение. Размножава се чрез семена, които се разсейват при разклащане на стъблата и търкалянето на цялото растение от вятъра. Възможности за черпене и ротация. Националните запаси надхвърлят съвременните потребности на страната. С оглед запазване на запасите еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 60-70 % от нея.
Описание. Дву - до многогодишно тревисто растение с единични или по няколко, високи 30-80 см стъбла. Листата на младите растения в приосновна розетка, тези на цветоносните стъбла приседнали, от линейноланцетни до линейни, покрити с двуделни прилегнали власинки, целокрайни или с няколко разделечени зъбчета. Съцветието сложно, гроздовидно, гъсто, при узряването на плодовете силно удължено. Цветовете многобройни, на дръжки дълги 3-9 мм, чашелистчетата 4 , дълги 5-9мм, отвън със сиви влакна; венчелистчетата 4, жълти, дълги 8-14 мм яйцевидни, с дълъг тесен нокът; тичинките 6, външните 2 по- къси. Екология. Расте из сухи тревисти места, каменисти, скалисти, силикатни и варовити терени в разредени съобщества на космат дъб, келяв табър и мъждрян. Светлолюбив ксерофит. Биологични особености и размножаване. Боянката цъфти през април –юни, плодоноси през юли докъм средата на септември и е кръстосано, насекомоопрашвано растение. Цветовете се посещават от различни насекоми за цветен прашец и нектар. Размножаването е семенно. Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 60 % от нея, за да останат достатъчно плодоносещи индивиди за семенно възобновяване. Повторното черпене от находищата се препоръчва след 2 години.
Описание. Обикновено дребни едногодишни тревисти растения, рядко достигащи на височина до 20 см. Стъблото изправено, цилиндрично, нежно, слабо разклонено. Листата срещуположни, приседнали, с тъмнозелен цвят, яйцевидни, по ръба едро назъбени. Цветовете по върховете на стъблото или на разклоненията в пазвите на горните листа; баграта на цветовете доста разнообразна; чашката гола или слабо грубовлакнеста, драснала до средата, 4- делна; венчето двуустно с дълга тръбица; тичинките 4. Екология. Расте из храсти, по ливади и в разредени гори. Светлолюбив мезофит или ксеромезофит. Биологични особености и размножаване. Очанката цъфти през юли- август, плодоноси през септември- октомври. Едногодишни растения, които се размножават със семена. Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80 % от нея, за да останат достатъчно плодоносещи индивиди за семенно възобновяване. Повторното черпене от находищата се препоръчва след 2 години. Необходимо е и подсяване в находищата, от които се черпи дрога.
Описание. Многоодишно тревисто растение с хоризонтално или късо люспесто коренище. От пазвите на листата излизат дълги, пълзящи, вкореняващи се във възлите издънки. Листата сложни, тройни, събрани в листна розетка. Цветоносните стъбла високи 5-30 см, безлистни. Цветовете в диаметър около 15 мм, двуполови, събрани в малоцветни щитовидни съцветия; чашелистчетата при плода разперени или извити назад; венчелистчетата дълги 4-8 мм, яйцевидни или закръглени, с нокът, бели; тичинките 20, равни или по-дълги от стълбчетата; яйчниците многобройни, голи. Цветното легло се разраства в лъжлив плод- “ягода”. Екология. Расте масово в разсветлените гори, също из храсталаци, сечища и тревисти места и по-рядко по поляните сред горите, като елемент на естествената растителност. Биологични особености и размножаване. Горската ягода цъфти през май- август, плодоноси през юни-септември и се размножава предимно вегетативно чрез столони. Възобновителният ритъм е добър, дори в условията на черпене. Възможности за черпене и ротация. През последните години се събират 8-10 тона листа годишно. При въвеждане на система за ротация по райони и спазване на условията за оптимално черпене може да се осигури неколкократно по-висок добив- примерно 28-30 тона годишно.Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80 % от нея, за да останат достатъчно плодоносещи индивиди за семенно възобновяване. Повторното черпене се препоръчва след 2-3 години.
Описание. Храст, висок 7-8 м, или дърво, високо 15 м. короната неправилна и овална, кората гладка, жълтеникаво-сива с бели лещанки, дебела до 8 мм. Пъпките светлокафяви или сребърносиви, ситновлакнести. Листата нечифтоперести, съставени от 7-9 листчета с елиптична форма или променливо назъбване. Цветовете дребни, белезникави с чашка и венче, разположени в метловидни съцветия по върховете на клоните; чашките се запазват във вид на 4 зъбчета, разположени при основата. Екология. Расте из каменисти склонове на дефилетата при пълно слънчево осветление. Видът е силно пластичен издържа добре засушаванията, понася засенчванията и е непридирчив към почвените условия. Най- често се среща в храсталачните и нискостеблените смесени гори, на места взема участие и във формирането на дъбовите и смесените топлолюбиви съобщества като втори дървесен етаж. Често формира и самостоятелни съобщества. Биологични особености и размножаване. Съдържанието на ескулин в кората на мъждрян у нас е 2,0-7,0 % спрямо възд. с. тегло. Тези широки граници на вариране са с пряка зависимост от условията на месторастене, за възрастта на растенията в възрастта на органите, от които се белят корите. Най- високо е съдържанието на ескулин в кори, събрани от млади растения по места с пълно слънчево време. Рязко намалява количеството на ескулин в кората от приземната част на ствола на стари растения. Възможности за черпене и ротация. Брането на кори от мъждрян е свързано единствено с използването им за производство на ескулин. Ето защо черпенето зависи от 2 основни фактора: 1) от съдържанието на ескулин в кората; 2) от възстановителните способности на вида при реконсрукцията с цел подобряване на състава на горския фонд в страната в това направление. Проучванията на възстановителните способности на вида показаха, че периодът на възстановяване на запасите е 12-15 години.
Описание. Едногодишно растение. Стъблото просто или разклонено, високо 15-40см, покрито с твърди, насочени на долу груби власинки. Листата срещуположни, с дръжки, яйцевидноланцетни или ланцетни, назъбени, прибегналовлакнести. Цветовете събрани в прешлени в пазвата на горните листа, най- горните прешлени приближени; чашката грубовлакнеста, тръбесто-фуниевидна, с 5 шиловидноланцетни зъбчета на върха; венчето двуустно, червеникаво или бяло; долната устна триделна, с жълтеникаво петно; средният дял по- широк от страничните, с конусовидни кухи израстъци на горната повърхност. Екология. Мезофит. Расте по умерено влажни тревисти и каменисти места в разредени гори, в сечища и като плевел из нивите. В естествената растителна покривка е адвентивен елемент, развиващ се успешно независимо от намесата на човека. Биологични особености и размножаване. Бударицата цъфти през юни- август, плодоноси през юли- октомври и е кръстосано опрашвано растение. Посещава се от различни ципокрили насекоми, включително и пчелите. Размножава се чрез орехчета, които се расзейват по механичен начин- при движение на стъблото от вятъра, животните и други. Възможности за черпене и ротация. При наличието на по- големи популации еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 70% от нея. Повторно черпене се препоръчва след 2-3 години.
Описание. Храст, висок 30- 60 см. Стъблото изправено, обикновено от основата разклонено, голо или гъсто прилегналовлакнесто. Листата прости, дълги 10-25 мм и широки 10-30 мм, целокрайни, от елиптични до елиптичноланцетни, отгоре голи с ясни изразени жилки;; прилистниците от триъгълноланцетни до шиловидни. Съцветията гроздовидни, рехави, с 6-20 цвята, връхни; чашката от ½ до 1/3 по- къса от венчето; венчето жълто; флагчето елиптичнояйцевидно, с къс широк нокът; крилцата елиптични с къси тънки нокти; ладийката неясно сърповидна. Отровно! Екология. Расте из храсталаци и просветлени гори, по тревисти и каменисти, предимно умерено влажни места; издържа на значително засенчване, но оптимално се развива на просветлени места. Умерено светлолюбив мезофит. Биологични особености и размножаване. Багрилната жълтуга цъфти през май – юли, плодоноси през август- октомври и е кръстосано наекомопрашвано растение. Размножава се вегетативно и семенно. Възможности за черпене и ротация. Събирането на дрога значително намалява семенното възобновяване в попуацията. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 50-60% от нея. Повторно черпене се препоръчва след 2 години.
Описание. Едно- двугодишно тревисто растение, високо 60 см с неприятна миризма. Стъблата прави, често разклонени от основата, покрити с къси власинки, червено-виолетови. Листата срещуположни, с перести дялове, често червеникави. Цветовете по върховете на клонките, 2 на дълги дръжки; чашелистчетата 5, елиптичноланцетни; венчелистчетата 5, 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, на върха закръглени, в долната част стеснени в нокътче; тичинковите дръжки скрити в цвета. Екология. Расте из влажни, сенчести гори и храсталаци. Биологични особености и размножаване. Зловонният здравец цъфти през май – септември, плодоноси през юни- октомври и е кръстосаноопрашвано растение. Размножава се вегетативно чрез коренищни издънки и семенно. Семената се разнасят чрез вятъра и водата. Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене на коренища не трябва да превишава 50%, а на стръкове – до 70%. Необходима е ротация по райони.
Описание. Многогодишно тревисто растение с добре развито коренище. Стъблата прави или възходящи до лежащи, разклонени от основата, високи 60-70 см, покрити с дълги, прости власинки приседнали жлезички. Листата на дълги дръжки, покрити с власинки, с дланевидна петура от 5-7 дяла, които се разделят на 3- 5 линейноланцетни дялчета. Цветовете едри, разположени поединично, върху дълги съчленени дръжки; чашелистчетата 5, яйцевидноланцетни, с дълъг осил; венчелистчетата дълги 5,9-21 мм, широки 4-17 мм, обратнояйцевидни, в основата клиновидно стеснени, кървавочервени. Екология. Среща се предимно в предпланинските и планинските райони. Не образува популации, заемащи големи пространства, но на места формира свои съобщества, т.е. доминира в тревостроя. Основната преработка на дрога се извършва в Югозападна България. Биологични особености и размножаване. Кървавочервеният здравец цъфти през май- август, плодоноси през юни-септември. Установени са две форми: рано- и късноцъфтяща, която съдържа флавоноиди.. Размножава се вегетативно чрез коренищни издънки и семенно. Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 40-50% от нея. Повторно черпене се препоръчва след 2-3 години.
Описание. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 15 – 50 сm, изправено или приповдигнато, неразклонено или разклонено в горната третина. Приосновните листа прекъснато перести, дълги 15 – 35 cm, сближени в розетка; страничните 1 – 5 двойки листчета малки, а връхната двойка и връхното листче (или само връхното листче) по-големи; всичките кръгли или яйцевидни, назъбени; стъбловите листа обикновено тройни; средното листче по-голямо от страничните. Цветовете на върха на стъблото и разклоненията му; чашелистчетата 10, в два кръга, външните линейни, 2 – 3 пъти по-къси от вътрешните, триъгълни; венчелистчетата продълговатояйцевидни, светложълти. Екология. Расте из храсталаци, по сенчести места, в покрайнини на горите, по поляни, край селища и сгради, по изоставени от обработка места и др. В естествената растителност е адвентивен елемент, свързан с човешкото въздействие върху природата. Сенколюбив мезофит. Биологични особености и размножаване. Градското омайниче цъфти през май – юли, плодоноси през юли – август и е кръстосаноопрашващо се растение. Цветовете се посещават от различни ципестокрили насекоми, включително и от медоносната пчела за събиране на нектар и цветен прашец. Размножава се чрез семена, като плодчетата се разнасят предимно от животни (зоохория), прикрепяйки се за тялото им със съчленено стълбче. Възможности за черпене и ротация. При наличие на по-големи популации еднократното черпене от популация не трябва да превишава 70 % от нея. Повторното черпене се препоръчва след 2 – 3 години.
Описание. Вечнозелено увивно или пълзящо растение с хватателни коренчета на стъблата. Младите клонки със звездовидни и прости власинки; старите голи. Листата дълги и широки 3 – 10 cm, кожести, прости, цели (при плодоносещите клонки) или 3 – 5-делни, дяловете триъгълни, целокрайни (при вегетативните клонки), отгоре голи, тъмнозелени, отдолу светлозелени със звездовидни власинки. Съцветията сенниковидни, разположени връхно по клонките. Цветовете двуполови, чашката и венчето 5-делни, жълто-зелени, тичинките 5. Екология. Расте из умерено влажни и сенчести широколистни и смесени гори, по скали и храсталачни места. Разпространено докъм 1800 m надм. в. Светлолюбив, сенкоиздръжлив мезофитен вид. Биологични особености и размножаване. Бръшлянът цъфти през август – септември, а плодоноси през следващата пролет и плодовете остават върху растението около една година. Кръстосаноопрашвано растение. Цветовете се посещават от различни насекоми, които извършват опрашването. Плодовете се разнасят предимно от птици. Възможности за черпене и ротация. При наличието на по-големи запаси еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80 % от нея, а повторно черпене се препоръчва след 2 – 3 години
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 60 cm. Коренището пълзящо, хоризонтално и разклонено. Стъблото изправено, дебело, в основата често вдървеняло. Приосновните листа обикновено единични, трайни, презимуващи, на дълги дръжки, дланевидно наделени, с 5 – 11 яйцевидноланцетни, кожести, остро назъбени дяла, влакнести отдолу; стъбловите по-дребни и приседнали. Цветовете единични или събрани в цимозни съцветия. Околоцветните листчета 5, светлозелени, широкоовални. Тичинките многобройни. Нектарниците късофуниевидни. Екология. Расте из храсталаците, поляните и разсветлените гори в габърово-горуновия и буковия пояс докъм 1500 m надм. в. Среща се в съобществата на Carpinus betulus, Quercus dalechampii, Fagus sylvatica, Quercus cerris, Carpinus orientalis. Светлолюбив, но сенкопонасящ мезофит. Биологични особености и размножаване. Кукурякът цъфти през пролетта (март – април), рядко и по-рано, и е кръстосаноопрашвано, ентомофилно растение. Размножава се семанно и вегетативно (с коренищни издънки). Възможности за черпене и ротация. Запасите от растението са значителни, но за да останат достатъчен брой плодоносещи индивиди за семенно възобновяване, еднократното черпене не трябва да превишава 70 – 80 % от популация. Повторното черпене може да бъде след 4 – 5 години.
Описание. Едногодишни или двугодишни растения. Стъблата полегнали, разклонени, дълги 15 – 20 cm, голи или покрити с къси власинки. Листата елиптични, обратнояйцевидни или лопатовидни, дълги 2 – 10 (20) mm и широки 1 – 3 (4) mm, възмесести, повече или по-малко лъскави, голи или по ръба късоресничести. Цветовете в диаметър 1,5 – 2 mm, събрани по 5 – 10 (и повече) в главести или главесто-класовидни съцветия; чашелистчетата 5, яйцевидни или елиптични; венчелистчетата 5, силно редуцирани, нишковидни. Екология. Расте по песъчливи тревисти и скални места. В състава на растителната покривка е предимно като пионерен елемент и в деградирали тревни съобщества при слаба конкуренция на други видове. Светлолюбив ксеромезофит. Биологични особености и размножаване. Голото изсипливче цъфти през май – юли, плодоноси през юли – октомври и е ентомофилно и самоопрашващо се растение. Зрелите орехчета се отделят от растенията с помощта на вятъра, животните и др. Възможности за черпене и ротация. При липса на по-големи популации еднократното черпене не трябва да превишава 60 % от популацията, за да останат достатъчно индивиди за семенно размножаване, а повторното черпене се препоръчва след 3 – 4 години.
Описание. Едногодишно или двугодишно (по изключение многогодишно) растение. Стъблата полегнали, дълги 3 – 15 (20) cm, сиво-зелени, плътно покрити с къси разперени власинки. Листата продълговатоелиптични или обратноланцетни до линейни, дълги 5 – 8 mm и широки 2 – 2,5 mm, сиво-зелени, късовлакнести. Цветовете в диаметър 1 – 1,5 mm, събрани в главести съцветия, най-често по късите странични последователни разклонения на стъблото. Чашелистчетата 5, гъсто бяловлакнести. Венчелистчетата 5, бели, нишковидни. Тичинки 2–3 (5). Екология. Расте по песъчливи и каменисти места в низините и предпланините като елемент от първичната растителна покривка или в деградирали вторични съобщества. Светлолюбив ксеромезофит. Биологични особености и размножаване. Грубовлакнестото изсипливче цъфти от средата на май до края на юли и е кръстосаноопрашвано и самоопрашващо се растение (кръстосаното опрашване се извършва от различни насекоми). Размножава се със семена. Възможности за черпене и ротация. В страната липсват по-големи находища и затова събирането на дрогата е трудно. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 70 % от нея. Повторно черпене се препоръчва след 2 – 3 години.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 437.39 Kb. Сподели с приятели:
|