1. Предговор
Изтегляне 3.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РАЗШИРЕНИЕ НА ПРАВИЛОТО
- Ако H Ако H > 2L, той трябва да играе за разпадане на цвета;
- Варианти на принципа на свободния избор
- Принципът на свободния избор при избор на атака
- ИНФОРМАЦИЯ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ ОТ ЗАЩИТАТА
Сега всеки нормален защитник ще вземе с ригата трефа. Целта е да се направи всичко възможно да се заблуди разиграващия и да го накараме да изхаби единственият си достъп до ръката на ♠А за импас в трефи, а не в купи. Ето още два характерни примера:
(а) (б) В пример (а) играем от ръката на S малка карта, W дава малка, слагаме давама от мора и Е печели с ригата. Съгласно принципа за свободния избор вероятността асото да се намира в W се увеличава два пъти и става 68% срещу 50% за сполучлив импас с деветката. В пример (б) играем на 3БК, имаме 8 бързи взятки в другите три цвята и W атакува в този цвят, в който трябва да направим деветата взятка. Е печели с асото и играе малка карта.Съгласно принципа на свободния избор вероятността ригата в цвета да е в Е е 32%, а вероятността за сполучлив импас е 50%. Следователно в този случай на втората взятка трябва да сложим десетката. В следващия пример можем да си позволим да загубим само една взятка в цвета:
Играем малка към асото, W дава десетката, а Е – петицата. На следващата взятка в този цвят Е дава осмицата. Ако десетката е сек, винаги даваме две цвятки, така че трябва да забравим за разпределение 4-1. Съгласно принципа за свободния избор вероятността валето да е в W е 32% и трябва да сложим деветката, очаквайки двойна рига в W. За ситуации, в които ни липсват три еквивалентни фигури в цвета предлагаме РАЗШИРЕНИЕ НА ПРАВИЛОТО ЗА СВОБОДНИЯ ИЗБОР: когато единия защитник е показал две от липсващите ни три фигури в цвета, вероятността третата фигура да се намира в ръката му намалява три пъти. Пример:
Нека предположим, че в този цвят трябва да направим две взятки и нямаме страничен достъп до ръката на N. На първа взятка играем малка от ръката на S и от ръката на S също даваме малка карта. Е печели с дамата. Следващият път когато получим взятката отново играем малка от S, даваме малка карта от ръката на N и Е печели с дамата. Трети път играем малка от ръката на S и W дава малка карта. Съгласно принципа за свободния избор вероятността валето да е в W е 30:11 (Е има 11 свободни позиции, а W – 10, които ние умножаваме по три). Аналогична е и следната ситуация:
Теглим асото и ригата в цвета (Е дава десетката и деветката) и играем малка към ръката на N, като W дава малка карта. Съгласно принципа за свободния избор трябва да сложим осмицата. Нека сега да разгледаме следния пример:
На базата на горния пример Ви предлагаме следното ПРАВИЛО: Ако означим с Н броя на свободните позиции в ръката на този защитник, който дава оньор в критичния цвят и с L – броя на свободните позиции в ръката на защитника, даващ малка карта в критичния цвят, действията на разиграващия в този цвят трябва да бъдат следните:
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако липсват три еквивалентни фигури, импас трябва да се прави ако H < 3L. Варианти на принципа на свободния избор До този момент разглеждахме принципа на свободния избор по отношение на еквивалентни оньори. Този принцип обаче работи по същия начин и когато липсват малки карти. Когато защитникът има няколко еквивалентни малки карти, той има свободен избор коя от тях да сложи на масата. Ето една проста ситуация:
Не трябва да дадем взятка в този цвят. Играем десетката и W дава тройката. Импас или теглене? Всички знаят, че импасът е за предпочитане, но някои играчи се влияят от изиграната карта на първия защитник и често слагат асото. Нека разгледаме този проблем и през призмата на принципа за свободния избор: Четири от възможните осем разпределения вече са изклюени. Ето четирите останали:
Пропорционалния брой варианти е взет директно от таблицата за вероятно разпределение на картите на опонентите. Във варианти (1) и (4) импасът е правилното решение. Тегленето на асото печели във вариант (2), а при вариант (3) губим независимо как ще постъпим. Съгласно току-що показаната таблица шансовете за сполучлив импас са 18,5:6,5 или 37:13 (зависи коя колона гледате). Много често от практическа гледна точка е полезно да не отчитаме ранга на малките карти, а просто да отбележим, че защитникът е дал малка карта. Това помага в случаите, в които използуваме метода на свободните позиции. В нашия пример:
Отново получаваме вероятност 37:13 в полза на импаса. Нека сега да разгледаме следния конкретен пример:
Ето една аналогична ситуация:
Играем малка карта към ригата и Е печели с асото. Аргументите W да е стартирал с 10764 в цвета са същите както в горния пример и затова правилното решение на втората взятка е да изтеглим дамата. Понякога се налага да използуваме принципа за свободния избор към произволен защитник, например:
Трябва да вземем три взятки в цвета. Играем малка карта от ръката на S за деветката на N и Е печели с валето. Сега трябва да решим на втората взятка кое да изтеглим: асото или ригата. Естествено, това има значение ако разпределението на цвета в защитниците е 4-1 или 1-4.Тегленето на асото ще бъде правилно ако W е старирал със сек, съответно тегленето на ригата ще бъде удачно ако Е е стартирал със сек вале. Ако W е започнал със сек, той не е имал избор, но Е може да вземе с валето или дамата, следователно вероятността за това разпределение се намалява два пъти в сравнение с априорното. Ако Е е бил със сек вале, то W е имал избор между три карти. Следователно шансовете са 3:2 в полза на тегленето на асото на втората взятка. Този резултат може да се получи и по следната логика: в цвета липсват три малки карти и два оньора. Следователно вероятността да заварим в W сек малка карта е по-малка от вероятността да заварим сек оньор в Е (2:3). Ето още един пример:
Ето двете разпределения, които ни дават шанс за вадене на договора:
Те имат равна априорна вероятност като и в двата случая W има две еквивалентни карти (деветката и десетката), които може да изиграе на първата взятка. Ако разпределениета на W е по вариант (1), на първата взятка в цвета той в никакъв случай не бива да играе шестицата, защото не оставя на разиграващия никакви шансове за грешка. Т.е. каква карта дава W няма никакво значение при определянето на относителната вероятност на всяко от възможните разпределения. А какво е положението с Е? Във вариант (1) той има ограничен избор – петицата, а във случай (2) той има свободен избор – петицата или шестицата. Следователно появата на петицата при първата взятка дава два пъти по-голяма вероятност Е да е старирал с ♦К5 и на втората взятка трябва да играем асото. Това действие трябва да бъде извършено само ако на позиция W играе експерт. Ако защитникът е слаб играч, трябва да слезем в мора и да играем ♦Д, търсейки ♦109 в W. При определени комбинации всеки един от защитниците може да има свободен избор от еквивалентни карти, например:
Нека приемем, че това е козовия цвят и не бива да даваме повече от две взятки. Трябва да приемем, че разпределението е 3-2 или 2-3 тъй като ако то е 4-1 или 1-4 не можем да се ограничим само с две взятки. При това положение възможните разпределения са следните:
Всяко от тях има еднаква априорна вероятност. При вариант (1) всеки опитен играч на мястото на Е винаги ще сложи деветката. W също има свободен избор между асото и ригата. Същото се отнася и за вариант (2), където защитниците имат четири варианта за игра, т.е. вероятността за тази комбинация намалява четири пъти. Във вариант (3) защитниците имат ограничен избор при изиграването на картите си, т.е. всеки един от тях моце да играе по един-единствен начин. След тези разсъждения се оказва, че общата вероятност е 1,25:0,25 или 5:1 в полза на това на втората взятка да бъде изиграна малка карта. Принципът на свободния избор обаче не винаги може да ни помогне в ситуации “задължително изиграване на лъжлива карта”, например:
Правим успешен импас с валето и теглим ригата (W дава на първа взятка четворката, а на втората – дамата). Всеки добър играч на мястото на W с комбинация Д104 ще играе по този начин. Естествено, трябва да се обърнем към Е за помощ. Той има комбинация от три еквивалентни карти (876) независимо дали има или няма десетка, т.е. никаква допълнителна информация не можем да получим от играта на Е. При липса на допълнителна информация трябва да се обърнем към априорните вероятности, които в конкретния случай показват, че комбинацията Д104 е по-вероятна от комбинацията Д4: 1,78:1,61 или 11:10. Принципът на свободния избор при избор на атака Вероятностите могат да се променат не само от избора на определена карта, но и от избора на цвета за атака, например:
W атакува ♣9. Атаката е спечелена от ♣Д. Следва неуспешен импас пика, връщане на трефа, нова пика, импас с осмица пика, вале пика (от ръка се чисти каро), още две трефи асо купа и две високи кари като се стига до следния двукартов ендшпил:
В този момент разиграващият има властна карта в каро и една купа. Той знае, че W е стартирал с три купи, а Е – с четири. На ♥10 W слага ♥9 и разиграващия слага ригата, решавайки да играе на по-голяма вероятност. Но дали това е по-голямата вероятност? На пръв поглед шансовете са 4:3 в полза на това, че Е има ♥Д. Разиграващият не отчита атаката. Логично е W да не желае да атакува в пики изпод ригата. Ясно е, че и атаката от сека в каро също не му се струва удачна. Ако той няма оньор и в купи, има свободен избор между два цвята. Използувайки принципа на свободния избор фактът, че атаката е в трефа намалява два пъти вероятността в другия цвят (купа) W да няма оньор. Следователно шансовете са 3:2 в полза на импаса в купи. ИНФОРМАЦИЯ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ ОТ ЗАЩИТАТА 1.
Разиграващият тръгва с малка карта към дамата и Изток слага асото. Ако той е с Ах е по-логично да пропусне за да накара разиграващия да гадае какво да сложи в мора когато играе втори път в този цвят. Затова трябва да се предоложи, че Е има АВ в цвета. Естествено, ако разиграващите винаги разсъждават по този начин, тогава Изток винаги ще взема с асото ако има Ах. Ето това е светът на блъфа и контраблъфа, на дезинформацията и контрадезинформацията. 2.
От мора се изиграва дамата и Изток слага ригата. С Кх той трябва да сложи малката карта за да накара разиграващия да гадае къде е десетката. Затова е логигно да предположим, че Изток е с К10 или ригата му е сек. 3.
Юг играе седмицата и получава четворка от Запад. От математическа гледна точка е по-правилно да се сложи деветката от мора (предполагаме, че топ-оньорите са разпределени в двамата защитници и правим импас на десетката). Все пак не забравяйте, че ще получите четворка и в следната ситуация:
Все пак, ако нямате допълнителна информация, сложете деветката. 4. 
Договорът е на коз и показаното разпределение е на страничен цвят. Взятката е в Е и той играе четворката, S пропуска, W слага дамата и ригата на N печели взятката. Имайки Вххх или Дххх един добър играч в позицията на Е ще играе оньора. По тази причина трябва да се откажем от импас и да теглим и асото. Този извод не бива да се прави ако Е е слаб играч. 5.
Юг тръгва с малка карта, слага дамата от мора и Изток печели с ригата. Ако Е е добър играч, трябва да направим извода, че неговата рига е сек или дабал (с тройна или по-дълга рига той ще пропусне първата взятка в цвета). 6.
На ранен стадий в безкозов договор един от защитниците чисти малка карта в този цвят. Ако този защитник е добър играч, трябва да очакваме, че в цвета той има 5 карти. 7.
Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
