1. Предмет и методологични основи на теорията на физическото възпитание като научна дисциплина. Връзка с други научни дисциплини и формиране на знанията й. Основни понятия
Изтегляне 137.46 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Принципи на първа помощ при травми
- 22. Работоспособност и умора. Възстановяване. Средства за стимулиране на спортната работоспособност и за ускоряване на възстановителния просец. Допинг и допингов контрол
- Работоспособност
| Спортна неработоспособност. При заболявания и травми, спортистът не може да участва пълноценно в спортните тренировки и състезания. Спортната неработоспособност може да бъде временна или трайна, пълна или частична. Може да бъде комбинирана. В повечето случай е временна. Спортистът след по-кратък или по-дълъг период от време, след съответно лечение възстановява своята работоспособност. В други, макар и редки случаи травмата може да бъде и трайно - за цял живот.
Определянето на оптималния срок на спортна неработоспособнст има важно практическо значение. По-ранното връщане крие рискове от хронифициране на болестния процес. Закъснялото включване води до загуба на кондиция и излизане от спортна форма. За оптималния и безопасен преход се използва т.н. лечебна тренировка. Принципи на първа помощ при травми. 1. Извеждане бързо на пострадалия спортист на безопасно място от мястото на инцидента; 2. Оценка на травмата (характер, локализация, тежест) най-напред се определя локализацията на травмата, вида й, наличие на кръвотечение; 3. При тежки травми с нарушено съзнание се проверява наличие или липса на дишане, сърдечна дейност, контактност; 4. При големи кръвоизливи се прави кръвоспиране (чрез натиск) или кръвоспираша превръзка; 5. При фрактура, изкълчване тежки навяхвания се прави шиниране или стегната превръзка; 6. Раните се обработват с разтвор (спирт, риванол) и се превръзват със стерилен материал (бинт, кърпи); 7. При контузии, навяхване, преразтягане - на меките тъкани се поставя лед; 8. На пострадалия се осигуряват общи грижи (дрехи, храна, легло, завивки), обезболяващи и успокояващи медикаменти. Работоспособност_и_умора._Възстановяване._Средства_за_стимулиране_на_спортната_работоспособност_и_за_ускоряване_на_възстановителния_просец._Допинг_и_допингов_контрол'>22. Работоспособност и умора. Възстановяване. Средства за стимулиране на спортната работоспособност и за ускоряване на възстановителния просец. Допинг и допингов контрол. Работоспособност – способност на човека да осьществи максимум физическо усилие при различен вид работа - статична, динамична, смесена. Видове работоспособност: обща и специфична. Общата работоспособност е възможността на един организъм да изпълни определен обем работа за определено време. Специфична работоспособност - възможността на организма да извърши определено количество работа със специфичен характер. Човешката работоспособност зависи от редица фактори - както от вътрешната, така и от външната среда (вид работа, условия). Вътрешната среда е основен фактор, при нея мускулната клетка трансформира енергията на химическите вещества в механична работа. Различаваме 3 системи на енергообезпечаване: 1. Система за незабавно енергообезпечаване (АТФ – КФ - система) енергията се освобождава от разграждането на натрупаните в мускула количества АТФ и КФ. 2. Система за краткотрайно енергообезпечаване. Eнергията се освобождава от разграждането на гликоза и запасите от мускулен гликоген. 3. Система за дълготрайно енергообезпечаване - енергията се освобождава от разграждането на гликоген (мускулен и чернодробен) с мазнините. Тя осигурява до 99% от енергийните изисквания на организма при по-продължителни физически натоварвания. В спортната практика у нас много често се използват понятията аеробна и анаеробна работоспособност. Възможността да се извърши продължителна и интензивна работа при максимално или по-високо ниво на кислородна консумация се нарича аеробна работоспособност. Анаеробната работоспособност - представлява възможността на организма да извършва мускулна работа при краткотрайни високо интензивни физически усилия. Умора - тя е физиологично състояние на организма, последица от физически и нервно-психически натоварвания. Изразява се във временно понижаване на работоспособността. Тя се проявява както обективно - чрез изменения във функциите на организма, така и субективно - чувство на отпадане на силите, мускулна слабост, нежелание за продължаване на работата. Умората е биологично целесъобразно явление. Нейната задача е да предпази живите клетки на организма като цяло от превъзбуждане и изразходване на енергийните запаси. Изтегляне 137.46 Kb. Сподели с приятели:
|