1 Води 15 Почви 17
V. СЕЛИЩНАТА МРЕЖА И МОДЕЛИ НА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
Изтегляне 6.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Урбанизация и модели на устройство на територията
- Жилищна осигуреност
V. СЕЛИЩНАТА МРЕЖА И МОДЕЛИ НА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
В НКПР са определени 5 нива на йерархичната система от градове-центрове и е прецизиран техният обхват. Общината попада в типа агломерационни ареали на много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини. Агломерационните връзки са слабо изразени, но имат потенциал за евентуална бъдеща проява по отношение на най-близките малки населени места. Общината е представена от град, който е общински център, попадащ в 3-та категория административно-териториална единица според Националния регистър на населените места. 
Фигура 19 Йерархична система от градове-центрове, Национална стратегия за регионално развитие на Република България. Като част от системата от полюси на растеж той е градивен елемент от макро-пространствената структура в полицентричната урбанистична мрежа на областта. Територията на община се намира в Югозападен район на планиране NUTS 2, част от административните граници на област Софийска NUTS 3. Според закона за административно-териториално устройство на Република България, община Божурище е „трета“ категория общината и в териториалната структура й влизат 10 селищни структури – град и 9 села. Те са част от териториалния обхват на влияние на агломерационния ареал на град Божурище, който е представен като малък град. Градът е административен, социално-икономически и културен център в общината и с концентрация на население над 66 %. В националната категоризация на населените места град Божурище попада в „трета“ категория град, докато селата:
Карта № 7 Селищна мрежа
Урбанизацията е дългосрочен процес, който се характеризира както с увеличаване на населението, което живее в градовете, така и с разширяване на градските зони. Той включва различни етапи /урбанизация, деурбанизация или контраурбанизация и реурбанизация/, които засягат страните в различни епохи – според географската и историческата ситуация. Степента на урбанизация е процентът от общото население на страната /или даден регион, община/, което живее в градовете. Темпът на урбанизация представлява увеличаването на пропорцията на гражданите за определен период. Процесът на урбанизация на даден регион има отчетливи ефекти върху икономиката и екологията му. Има различни форми /или модели/ на урбанизация или на концентрация на човешки дейности, на населени места и социална инфраструктура /моноцентрични и полицентрични населени места, компактни градове, предградия и др./. Урбанистични оси на развитие – отчитащи транспортните направления на коридори от трансевропейската транспортна мрежа и други транспортни мрежи с национално значение. При формирането на пространствена структура на общината водеща роля имат географската характеристика и основните урбанистични оси. В пространственото развитие на селищната структура, Софийската котловина и речните долини са един от основните фактори за развитие на селищната структура. 
Фигура 20 Полюси и оси на развитие, Национална Стратегия за регионално развитие. Около вече формираните вторични ядра вследствие от „пулсациите” породени от взаимодействието на селищната структура са обособени териториални структури. В подкрепа на урбанистичните оси и формираните урбанистични ядра/ареали са проучванията на селищната мрежа по функционалните системи – обитаване, труд, отдих, обслужване и урбанистичните функционални връзки. Териториалната структура на община според вида територия се дели на урбанизирана, земеделска, горска, защитени територии, нарушени територии за възстановени и друг вид територии /територия заета от води и водни обекти, територия на транспорта и територия за добив на полезни изкопаеми/. Поставените приоритети в Националната програма за развитие "България 2020" за постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие чрез използване на местния потенциал и развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност, както и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси са приложими и изпълними в териториалния обхват на общината . Правилното използване на териториалните ресурси и природните дадености във всички аспекти и сфери на човешките дейности биха помогнали за развитие на общината. Географско местоположение, осигурява условия за сътрудничество със съседните териториални общности.
По данни на НСИ за 2011г. броя на жилища е 6905, докато броя на сградите е 5699. Строителството е било най-активно в годините между 1970 и 1989г. 
Таблица 11 Жилищни сгради по период на построяване, Източник: НСИ Конструкция на жилищен фонд Най-малобройни са сградите, изпълнявани с едропанелни строителни системи, което е обусловено от факта, че строителството е предимно нискоетажно, а териториалното разпределение на жилищните ресурси е благоприятно. Макар и малко над 9.86 %, те се нуждаят от цялостно конструктивно обследване, обследване за енергийната ефективност и подмяна на инсталациите. Скелетните стоманобетонни сгради са 1.24 %, 5068 или 88.9 %. Жилищните сгради по вид на конструкцията общо са 5699 бр. , от които:
Таблица 12 Жилищни сгради по конструкция на сградата., Източник: НСИ Етажност и стайност Броят на жилищата е 6905 по данни на НСИ от 2011г. и има 21905 жилищни помещения с полезна площ 386021 кв.м. Строителството в Община Божурище е в устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност, като кота корниз е до 10м. Застрояването е в унисон с природната среда. Структурните елементи на града, отделните райони, са в унисон помежду си и градоустройственото решение предполага адаптивност на селищната структура с характерния релеф. 
Таблица 13 Основни характеристики на жилищата., Източник: НСИ Жилищна задоволеност Жилищната задоволеност се характеризира с показателя брой жилища на 1 000 души население. Този индикатор за удовлетвореността от жилищния фонд като количество и неговата достатъчност или нужда от нови е показателен за силно развити в икономическо отношение страни, където пазара на имоти и жилища е балансиран. За община Божурище този показател е недостатъчен, за да се прецени количеството наличен фонд, тъй като е деформиран от множеството необитавани сгради. От общо 5699 жилищни сгради, 2499 са обитавани, 2075 са необитавани и 1124 са сгради за временно обитаване.
|
