1 юли 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

ЩЕ ЗАГУБИМ ЛИ и Перник? Социологическите изследвания, които използва БСП, показвали, че на местните избори кандидатите им могат да се представят неочаквано зле,твърдят хора, видели данните. Имало тенденция БСП да няма и там кмет.

Вероятно този факт, който се разнася от уста на уста, превръща Перник в арена на най-ожесточената политическа борба. Става едва ли не по-важно кой ще спечели Перник, а не София или Пловдив.

Двамата най-рейтингови политици в страната - Георги Първанов и Бойко Борисов, са си обявили негласна битка за „скакауец", стар голф и кюмюр.

От месец Борисов и Първанов се надпреварват кой ще отива по-често - единият реши да се срещне с обществеността и другият тутакси открива пътна отсечка. Преди два дни и църквата се включи в състезанието. Докато Бойко режеше лента за канализация, отец Борис спонтанно реши да настоява пред кметицата да присъди на премиера почетно гражданство заради заслугите му към Перник. „Е, па, кажи й", отвърна развеселен премиерът. Росица Янакиева смотолеви нещо неясно.

Докато Борисов наглежда как върви възстановяването на опожарения драматичен театър, открива магистрала „Люлин" и реконструирания път между Перник и Брезник, Първанов набляга на обиколки по църковните празници.

Борисов обаче и тук не му отстъпва. Навръх рождения си ден премиерът бе в Дивотинския манастир за празника Свети Дух. В същия ден Георги Първанов

обиколи с майка си родното си село Сирищник и околността. Записа се дори в инициативен комитет за възстановяване на манастир на името на Свети Дух в местността „Манастирчето" край с. Косача. Обещал да помогне с набирането на средства за богоугодното дело. Три седмици преди празника Свети Дух Първанов отново бе по пернишките села и баири. Местните жители дотолкова се зарадваха да видят жив президент, че му намериха оркестър да свири едно от любимите му хора - „Бяла роза". И съвсем „случайно" в същия момент БСП празнува годишнина от основаването на партийна организация в президентското село Сирищник. Там по заръка на Столетницата се явява другарят Ангел Найденов, известен като човек от лобито на Първанов в партията.

В битката за Перник бе включена дори нуждата от модерни тоалетни. Кметицата Росица Янакиева реши да помогне на президента, като канализира квартал „Рудничар", в който живее майка му Мария. Всички жители, включително и тя, все още използват допотопните септични ями.

Теренът е върху бивш рудник и затова не е изградена канализация. Като подарък за изборите обаче кметицата включи квартала в проект за 60 млн. лв.

„Ела да те цунем", обърна се към Янакиева Борисов, слизайки от джипа си, за да открие поредната пътна отсечка край миньорския град. В парламента се шегуват, че Борисов напоследък се вижда с Янакиева по-често, отколкото с депутатите си. Народни представители от ГЕРБ признават, че надпреварата по пернишките села и улици е именно заради предстоящия местен вот.

„Важно е кой ще спечели кметското място. Ние като депутати хвърлихме доста усилия, за да променим града. Успяхме да уговорим Росен Плевнелиев да се избърза с отсечката Перник - Брезник и с автомагистрала „Люлин"", казва Владислав Димитров от ГЕРБ. През септември Борисов ще пререже лентата и на пернишкия театър, не пропуска удобен повод да припомни, че софийското метро след няколко години ще стигне до Перник. Миналата година премиерът откри и университет в града. Тогава всички бяха изненадани, че Георги Първанов не удостои с присъствието си събитието.

Според червения депутат Ангел Найденов причината за състезанието между двамата е стратегическото място на Перник - близо до София и свързващо звено на много пътища.

Някои предполагат, че Първанов и Борисов може да са се хванали на приятелски бас. Премиерът дори се бил изпуснал пред хора от ГЕРБ, че за му е по-важно да спечели Перник, отколкото Варна.

„В момента лявото е обединено. Едно магаре да сложиш за кандидат на лявото, ще спечели в Перник. Докато вдясно ще има 6 кандидатури.

Обмислям такъв вариант за себе си, но засега мога да бъда полезен за града и като депутат", заяви пред „168 часа" Димитър Колев, независим народен представител и мъж на Милена Милотинова. Има слух, че той може би ще е кандидат на ГЕРБ, Колев отрече. Тъй като в София повече от 20 г. червен кандидат не може да припари до „Московска" 33, Първанов изобщо не се цели в столицата. Въпрос на лична чест било да запази родния Перник. Кандидатът ще е Росица Янакиева.

-Д-р Михайлов, какво ни предлага до момента предизборното президентско меню? Имаме Меглена Кунева, Румен Христов, Волен Сидеров, навярно Ивайло Калфин.

- Двама от кандидатите, които споменавате, са напълно несъстоятелни. Меглена

Кунева е сериозен кандидат.

Дразни, защото плаши. Ако не беше така, медиите на Борисов нямаше да я преследват с всичката безвкусица, на която са способни. Ивайло Калфин има решителни преимущества пред тези, които нарекох несъстоятелни. Но аурата му е леко бюрократична.

-Профилът на бъдещия кандидат за президент на ГЕРБ се обогатява всеки ден - от хипотезата за жена стана задължително мъж, познат у нас и в Европа, доказал реализирането на политики, който „много ще изненада сините". Разпознавате ли подходящ?

-Бавят се, за да се питаме без отговор. Създават трепет. Не е ясно дали те сами знаят кой ще бъде кандидатът. Нацията е в сватбарско настроение, чака да й покажат жениха/невестата. Думите, които изговаря тази власт, нямат никакво значение. Всички свикнаха с това. Ситуацията е напълно карнавализирана - жестикулират, блъфират и показват среден пръст. Колкото да не забравим, че начело е буфон.

- Не спират подозренията, че може самият Бойко Борисов да се кандидатира. Не спират и увъртанията на управляващата партия по темата. Какво ще означава лично участие на премиера в президентската битка?

-Ако Борисов се кандидатира и бъде избран, ще трябва да кажем, че страната е ударила дъното. Щом допускаме възможността да се яви, значи не вярваме на нито една дума на българския премиер. Означава също и че сме приели неговия регламент да говори каквото му падне.

Такова нещо не е било и в България.

Има прецеденти обаче. Диктаторите обичат да се питаш какво им е в главата, даже и да няма нищо в нея. Несигурността какво ще стане е весело-тревожно любопитство, което пъди скуката и плаши враговете. Отказвам да медитирам върху това какво ще стане, ако Борисов се кандидатира. Чисто и просто казвам, че ако се кандидатира, ще развесели нормалните с развеселено отчаяние. Ще решат, че са си сбъркали страната. Познавах един, който говореше за собствената си страна като за клоака на реинкарнациите.

-А какво ще кажете за участие на Христо Стоичков?

-Вие какво ще кажете за Лъчезар Иванов?

-Борисов преобърна представите за почти анонимната до онзи момент позиция на главен секретар в МВР преди години. Как сега би преобразил президентската?

-Борисов твърди, че се чувства самотен и някак нещастен („Като куче пред телевизора"). Не е вярно. Той излъчва талант да живее пълноценен български живот. Този живот му се услажда. Борисов президент означава жизнелюбие на върха, представително жизнелюбие.

-Как си обяснявате набиращата скорост във фейсбук инициатива „Ден без Бойко Борисов"?

-Разконспириран е като вездеприсъстваща сила. Инициативата постулира илюзорна цел, предлага да постигнем непостижимото. Инициативата е иронична, като тази, която опакова паметника. Това, което не може да се отстрани, може да се подиграе. Или просто да се снеме с виртуален жест. Има магия в идеята, а Бойко е суеверен.

-Трябва ли да се обиждаме на премиерското съждение, че „кучетата ми са страхотни, но трябва да се държат здраво на каишка - като българите"?

-Антон Кутев направи най-адекватния коментар. Попита къде са гражданите.

-Какво свърши Синята коалиция с предварителните си избори и излъчването на Румен Христов за президент и Прошко Прошков за столичен кмет?

-Синята коалиция е паянтов коалиционен компромис на ръба на комичното. Иван Костов и Мартин Димитров си държат ръцете над пропаст като щастливо омъжени, а са скарани.

СДС не знае какво да прави с Костов, чуди се безрезултатно. Съвет: най-добре е да развиете Стокхолмски синдром, като обикнете похитителя. Това е единственият ви шанс.

Рекламират предварителните избори като триумф на демокрацията. Вярно е, че има триумф. Но той не е на демокрацията, а на лицемерието. Вот от роми и преговори на ДСБ с РЗС срещу другарчето не е демокрация, а виц за демокрацията.

Добавям, че Прошко Прошков е човек с качества. Има и характер.

-Бяхте депутат, навярно и днес ви е интересно да наблюдавате парламента. Какво работи той?

- Парламент, който може да понесе излъченият от него министър-председател да не се яви в залата при вот на недоверие, не заслужава това име. Парламентът е фирма на Борисов, „куче на къса верига". Това, че Синята коалиция се двоуми какво да прави с тази фигура, е проява на бездънен опортюнизъм и политическо малодушие. ГЕРБ е феномен на политическа деградация, недопустимо разпасване. Това трябва да се каже директно. Редно е да има надпартийна мобилизация срещу това явление, съпротива в името на демокрацията. Независимо от това какво мисли „народът".

-А самият вот на какви мисли ви наведе?

-ГЕРБ скри дебата от пряко излъчване под претекст, че страната е в траур. А можеха да го отложат. Излезе, че злото на траурния повод е за доброто на това скриване. Така излезе. Постъпиха дебилно и грозно. Друг въпрос е, че вотът протече като стандартно злословие, безсмислена опозиционна логорея. СК се държи като полуопозиция на правителството и пълна опозиция на опозицията. Затлачени са в парадокси на безсилието. Всъщност това мнозинство се крепи от Синята коалиция по силата на парадоксалното й самоопределение. ГЕРБ с независимите са на този етап машинално мнозинство, уред за натискане на копчета.

Стабилността на мнозинството е силова. Ако им отпуснат хватката, може и да се разпаднат. Но няма да се случи до изборите.

-Имате ли личен „топ 5" на парламентарните оратори и кои са според вас на дъното?

-Великолепен оратор е Станимир Илчев. На дъното са националистите. Реториката им е нетърпим кич.

-Къде изчезнаха флашките? Замени ли ги нещо, или тепърва да се подготвяме?

-Кълна се, нямам флашки. Но нямам съмнение, че ги имат.

Бих се изненадал, ако не се появят.

Флашката е оръдие на правдата, светлина в мрака. Но не решава никакъв политически въпрос, по-скоро забавлява. Флашката се изчерпва като жълта новина. Не би било така, ако имаше прокуратура и ДАНС. Но няма. Което означава безсилие и допълнителна деморализация.

-Хареса ли ви творчеството на незнайния автор, който изографиса Паметника на съветската армия? А последвалите реакции?

-Интересно художествено посегателство. Стилно кощунство срещу обект на съветската сакралност. Този паметник няма да бъде преместен физически, но ще съжалява, че не е преместен. Лекомисленото поколение ще продължи да се гаври с гранитната идеология на бащите и нищо няма да го спре. Паметникът виси като обречен. Няма вариант за пространствено решение, но има простор за артистично редефиниране. Възмутените трябва да знаят, че не става дума за посегателство срещу саможертвата на войниците, а срещу идеологическата злоупотреба с тази саможертва.

- Вие как бихте го изрисували?

- Бих го опасал с бодлива тел, за да го защитя.

- Как контрастира това хулиганство (според повдигнатото обвинение) със сцената пред Софийската джамия след организирания от „Атака" протест там?

-Случаят пред джамията е голямо бездарие. Апотеоз на идиотизма.

-Защо според вас световноизвестни групи като „Сайпръс хил" и „Рамщайн" осъмват в чалга клубове при гостуването си в България?

-Бих се изненадал, ако Елен Гримо и Лондонската филхармония бяха осъмнали в чалга клуб.
Снимка на три колони - д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г. Лекар, специалист по психиатрия с дългогодишен стаж

Преподавал е в НАТФИЗ и в Нов български университет

Съучредител на ДСБ, впоследствие се разграничи от партията и лидера й Иван Костов Депутат в 40-ото Народно събрание

Женен, с две деца

-Г-н Станчев, какви са шансовете ни да излезем от кризата скоро?

-Министърът на финансите е абсолютно прав, като казва, че симптомите на излизане от кризата се забелязват още от средата на миналата година и те са статистически установен факт към края на 2010 г. Доказват го всички данни за ръста на БВП. Тази статистика се препотвърждава и през първото тримесечие на тази година и вероятно ще бъде потвърдена и през второто тримесечие. Онова, което е донякъде притеснително, е какво ще се случи до края на годината.

Едно от предимствата ни е, че България е много малка икономика и сравнително лесно може да излезе от криза. Например ако заработи „Кремиковци" или ако започнат „Болкан минерал енд майнинг" проекта в Крумовград, това ще доведе до поне 2% ръст на БВП. Защото само „Кремиковци" ще направи оборот от около 300 - 400 млн., което се равнява на половин процент от ръста на БВП.

Въпреки това, когато се сравняват периодите на кризи с дълга например, България стои много зле. Ако пренебрегнем Първата световна и разгледаме другите три и половина фалита, това означава, че от криза до криза има някаква почивка от около 15 години. Все пак доколкото може човек да прогнозира, не очаквам задълбочаване на кризата у нас.

-Има ли още потенциал в „Кремиковци" след продажбата на активите?

-Определено. Новият собственик има само една стратегия и това е да пусне чистите производства, които са предвидени в емисионните планове на ЕС. Не може да се затвори и да се реже, защото самото рязане струва 50 евро на тон, не може да се затвори и да се препродаде - значи трябва да започне да работи. Ако започне да работи с вътрешен ресурс и със скраб от други места, за 4 години инвестицията се изплаща и излиза с минимум 50 млн. евро чиста печалба.

- Как оценявате икономическата политика на правителството в момента?

- Годината е сложна поради самия факт, че трябва да се купуват гласове и управляващите наистина трябва да минат по много тънка линия.

За целта винаги се провеждат няколко мероприятия - вдигане на пенсии и минимални работни заплати и увеличаване на фонд „Тютюн", което при предишното правителство достигаше до 60%. Разликата при настоящото правителство е, че предишните го правеха по-спокойно. Тогава нямаше такава рекламна кампания, каквато има в момента, а сега това е стил на премиера. В тази ситуация финансовият министър няма изход и трябва да балансира по острието на бръснача, защото разходите все пак трябва да се съкращават. Това се налага, защото имплицитният или скритият дълг, който се формира от плащания, които са към различни групи от населението, е доста голям, за разлика от относително малкия официален държавен дълг. Това означава, че трябва да харчат пари от резерва, а рискуват и известна международна нестабилност.

Друга разлика е, че това правителство е с по-силен премиер, който понякога работи през главата на министъра на финансите и не се консултира с него, преди да каже дай това или онова. Сега, доколкото разбирам, част от негативите ги поема вицепремиерът Симеон Дянков.

Това, което е общо при сегашното и предишното правителство, е, че продължава традицията от времето на кабинета „Сакскобургготски" да се разширяват групите, които имат някакви облаги от бюджета.

-Означава ли това, че одобрявате сегашните мерки и действия?

-Не ги одобрявам, но оценявам, че може да бъде и по-лошо. Аз не вярвам, че може да се достигне върхът или дъното на икономическото развитие. По-скоро смятам, че може да се достигне дъното и да се дълбае по-нататък...

Основните проблеми за българската икономика са дългосрочните спестявания и скритият дълг. При положение че минимумът, който отива само за издръжката на НОИ от общите приходи в бюджета, е около 4,5 - 4,7 млрд. на година и към това добавим и всичко останало, то вероятно прехвърлянията от бюджета годишно достигат до около 9% от БВП. И това е дългосрочно, защото системата не се променя и е много трудно да се промени при такава структура на населението. Няма и резерви. Защото ако се премине на разход-нопокривна система при пенсиите в момента, трябва да има резерви около 6-7 млрд. отнякъде, които да отидат за тази цел... До това положение се стигна, защото в крайна сметка правителството предпочете да отложи реформите в пенсионното дело за последващ период и в момента всички да са щастливи, така както бяха щастливи гърците допреди няколко години. Другото, което ме притеснява, е, че не се правят реформите, свързани с принципа „парите следват пациента" или „парите следват ученика и студента", което води до неефективност и липса на качество в такива важни сфери като образованието и здравеопазването. И третото нещо, което е потенциално рисково, е невниманието при поемане на допълнителен скрит дълг. Такъв скрит дълг са големите държавни проекти, особено АЕЦ „Белене", и неяснотата дали България ще подкрепи фонда за стабилизация на еврото.

-Статистиката на Евростат сочи, че българите са с най-бързо нарастващите доходи в Европейския съюз. Как се обяснява този факт?

-Това е така, защото базата у нас е ниска, и то не отсега и не само последните 20 години. Корените на обедняване са още от 1944-1948 година, след това имаме още една криза 1959-1960 г. след това 1976-1978 г. и накрая тази от 1988-1990 г., завършила с фалит. Плащанията по последната свършват следващата година, тоест вече 22 години изплащаме тези задължения. По същество това е изяждане на доход. Към това трябва да се добави и половината криза с дълговите плащания от времето на Жан Виденов. Само за периода 1994 - 1997 г. от всеки лев българските граждани са загубили 64 стотинки заради политиката на правителството на Жан Виденов.

- Ще бъде ли построена АЕЦ „Белене"?

- Не. Но това „не" няма да се случи от само себе си. Необходимо е обсъждане и спазване на законовите процедури. Не може да имате първоначална цена от 4 млрд. и след това да имате два-три пъти по-висока цена и да не се предоговаря. Това не означава, че има лесен юридически механизъм да се оспорва сегашният договор, но е налице достатъчно основание за българското правителство да повтори някои процедури, които се изискват по закон.

-Големите инфраструктурни проекти като магистралите могат ли да изправят икономиката на крака?

-Това е довършване на несвършената работа от 1976 г., когато XI конгрес на БКП взема решение да икономиса 25% от цената на двете магистрали, което удължава срока на строителството и досега плащаме за глупавите решения от това време. Второ, струва ми се неразумно пътища, които могат да се откупят, да бъдат финансирани с европейски субсидии, защото магистралите могат да се откупват, вместо да се строят или поддържат такива, които не могат - междуградските. Много е интересен опитът на Словения, където магистралите като цяло се откупуват от винетните такси.

- Преди време казвахте, че очаквате отмяна на валутния борд?

- Ако се продължава по същия начин - да. Наистина го мисля. У нас това е нещо като вечен двигател. Правителствата задават някакви проблеми, хората реагират и в резултат управляващите показват колко са „добри", като не вдигат данъците, но в крайна сметка се стига до това.

-Какво е решението в крайна сметка?

-В 32-ра сура на Корана Мохамед казва, че са блажени тези, които водят своите дела, обсъждайки ги с другите, така че спасението от тези неща е обсъждане и дългогодишно смятане преди рязане и преди харчене. Смятам, че и хората вече разбират, че не е задължително да се върви към дълбок популизъм. Най-интересният пример за това е предизборната програма на БСП от 2005 г., която беше преписана от Ференц Дюрчани. Когато успяхме да я остойностим и се оказа, че дефицитът при изпълнението й трябва да бъде 7,5% от БВП, т.е. извън всякакви правила, тогава дори самата БСП престана да ги говори тия работи.

Все пак българските социалисти, бизнес асоциации, а доскоро и профсъюзите са много по-рационални в стопанско отношение, отколкото са тези в Австрия или в Германия да речем, но проблемът идва от това, че серия правителства у нас са с ограничена легитимност. Те са или коалиционни, или както в момента еднопартийно с недостатъчно гласове. Затова кабинетите „Сакскобургготски", „Станишев" и „Борисов" търсят допълнителни източници на легитимност, уговаряйки се с групи хора, за които никой не е гласувал, каквито са профсъюзите и работодателите. Това, което се случва при така наречените тристранни обсъждания, е, че правителството отговаря за всичко, защото за него са гласували, а другите се отмятат веднага след като им стане неудобно. И смятам, че вместо да се хвалят и премиерът Бойко Борисов, и Менда Стоянова, и Симеон Дянков с това, че са постигнали много високо равнище на това, което наричат „социален диалог", по-скоро би трябвало да се замислят какво губят от цялата работа. За мене тази политика на прокарване на всичко през Тристранния съвет е просто самоубийствена за това правителство. За съжаление, когато се самоубият политиците, сметката, я плаща някой друг, както вече я плаща.

ЧЕТИРИ години след скандалните афери в пътния фонд главният герой Веселин Георгиев-Батко, вместо в килия два на два метра в Софийския затвор, се е разположил в апартаменти с площ от 700 квадратни метра в елитен квартал на столицата.

Най-наглият чиновник в най-новата история на България живее в супер-луксозна кооперация в най-скъпата част на кв. Лозенец, научи „168 часа".

44-годишният мъж, разследван за 8 сделки за над 120 милиона лева, които сключил с фирма на брат си като шеф на агенция „Пътна инфраструктура", обитава първите два етажа в къща с куличка на тихата уличка „Цанко Церковски" номер 15.

Красивата и внушителна сграда е заобиколена със стилна ограда от каменни колони и ковано желязо, разполага с подземен паркинг, затворен с бариера.

Мястото е изключително близко до идеалния център на София - недалеч от Биологическия факултет и Българското национално радио на бул. „Драган Цанков", като едновременно с това е на тиха улица, потънала в зеленина.

Четирите апартамента, собственост на семейството на Батко, са с площ от почти 700 квадратни метра, установи проверка на вестника. Всеки от Георгиеви разполага с по едно жилище в боядисаната в бледорозов цвят сграда.

Съвсем официално апартаментите се водят на Веселин Георгиев, съпругата му Нина, 17-годишната щерка Раяна и малкия син Кристиян (12 г.), показа проверка на вестника.

„Живеят тук от вече 3 години, цялото семейство е изключително арогантно и високомерно - разказаха съседи от квартала. - Този Веселин Георгиев първи ни направи впечатление, като започна да паркира джиповете си по средата на улицата и пред чужди гаражи, без изобщо да му пука. Децата му учат някъде в частни училища и се придвижват с таксита."

Семейството на Батко използва два черни джипа „Мерцедес", които се прибират в подземния паркинг на кооперацията. В ранния следобед във вторник екип на „168 часа" вид,я как главата на семейството Веселин Георгиев се прибра с едно от возилата.

Час по-късно излезе да се подстриже в квартала, а после по ул. „Цанко Церковски" излезе на бул. „Христо Смирненски", спусна се до спирката край сградата на районния съд и се качи в трамвай, като говореше през цялото време по телефона си.

Никой от хората на спирката, нито в мотрисата на градския транспорт не разпозна в мъжа с риза и дънки един от най-скандалните чиновници в България, разследван за

колосална афера, разчула се чак в Европа.

Мъжете и жените в трамвай номер 10 дори не заподозряха, че съдебно дело срещу пътника с очила се наблюдава специално от Брюксел, а самият той е станал причина България да приеме Закон за конфликта на интереси.

На делото срещу Веселин Георгиев преди година бившият министър по европейските въпроси Гергана Паси заяви като свидетел, че заради аферите на Батко в пътната агенция страната ни е започнала да се появява във всеки критичен доклад на Европейската комисия. Заради същата афера Европа замрази финансирането на инфраструктурни проекти в България за стотици милиони евро. 4 години по-късно чиновникът все още е на свобода.

Въпреки че и самият Бойко Борисов вече като премиер се закани да следи изкъсо разследването срещу Веселин Георгиев. Последната изненада по делото изскочи от градския съд в София във вторник тази седмица.

Тогава стана ясно, че съдия Весела Дончева изненадващо е торпилирала делото срещу Батко, като го е върнала в прокуратурата за частично прекратяване вместо да му даде ход. По този начин стартът на обществено значимото разследване бе отложен чак за края на годината.

Веселин Георгиев е обвинен за това, че през 2006-2007 г. е одобрил 8 договора за обществени поръчки между пътния фонд, който ръководи, и три фирми - „Биндер", „Инмат" и „Инфраструктурни обекти", които са свързани със собствения му брат. В един момент дори се оказа, че в аферата са замесени и тримата братя Георгиеви - единият (Веселин) възлага като шеф на фонда, вторият (Бойко) ремонтира, а третият (Емил) му продава материали.

Делото срещу държавния служител бе напреднало, но съдия Георги Колев стана шеф на Върховния административен съд, което наложи процесът да започне от начало, разпределен на магистрата Весела Дончева.

След като вече веднъж тя не бе открила никакви нередности и насрочи процеса, сега Дончева е забелязала, че според обвинението Веселин Георгиев трябва да отговаря за 11 сделки, а доказателства били събрани само за 8.

Сега прокуратурата трябва да напише постановление за частично прекратяване, то да се връчи на Георгиев и тогава да се насрочи нова дата.

Говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска заяви във вторник, че в близките два месеца няма как на Веселин Георгиев да бъде връчено постановлението, защото той най-вероятно се е възползвал от наскоро полученото от съда разрешение да замине за лечение в чужбина.

Проверката на „168 часа" обаче показа, че Батко все още е в България в жилищата си на ул. „Цанко Церковски" и не е заминал да лекува шийната дискова херния, от която заяви в съда, че страда.

Всъщност апартаментите на Георгиеви в софийския кв. Лозенец са прашинка на фона на всичките имоти, с които разполагат.

Само справката в службите по вписвания на името на Батко се нанася върху цели 15 страници.

Голямото купуване започва точно 5 месеца, след като Веселин Георгиев оглавява пътния фонд и се запознава с цялата информация за бъдещите отсечки на магистрала „Тракия".

Тогава, знаейки какво предстои да се случи с този инфраструктурен проект, съпругата на Батко - Нина, започва да изкупува имоти около с. Крива круша, недалеч от трасето на бъдещия аутобан.

Още в края на 2006 г. срещу сумата от 22 хиляди лева тя се сдобива с цели 523 декара ниви, лозя, градини около Крива круша. 12 месеца по-рано самият Веселин Георгиев вече е станал собственик на два декара в центъра на селото, както и на стария селскостопански двор.

След като напусна фонда, Веселин Георгиев закупи от земеделското министерство 11,5 декара от бившия двор на текезесето в селото. Двамата със съпругата му пък се сдобиха и с няколко големи парцела в самото село, в които по-късно Батко и братята му си построиха къщи и барбекюта.

Четири години след старта на аферата те продължават да си ги ползват, недосегаеми от заспалото правосъдие.