Производство по финансови начети

62. Производство по финансови начети

1.1. Според чл. 29 ЗДВФК притезанията трябва да са за противоправно причинени вреди на одитираните обекти. В § 1, т. 7 ЗДВФК е дадено легално определение на понятието „одитиран обект", според което то­ва е органът или лицето, програмата, дейността, функцията или проек­тът, които са обект на одит. При съпоставката на двата текста във връз­ка и с чл. 4 ЗДВФК обаче се вижда, че разпоредбите не са добре синхро­низирани. Увреденото лице, чието притезание за вреди по АН е предмет на ПФН, и което може да бъде ищец в ПФН, може да бъде съответният правен субект, на когото са причинени установените с АН вреди, но не и дейността, проекта, функцията, програмата, които са обект на одита. За краткост в следващото изложение този правен субект като увредено лице ще се обозначава със съкращението УЛ.

1.2. Предмет на ПФН могат да бъдат само определени имуществени права на УЛ:

1) На първо място това е притезанието за обезщетение за противоправно и умишлено (но не чрез престъпление) причинените му вре­да – чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДВФК);

2) На второ място това е притезанието за обезщетение за вреди от липси (чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДВФК);

3) На трето място това е притезанието за обезщетение за вредата, Която е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения (чл. 29, ал. 1, т. З ЗДВФК).

4) На четвърто място предмет на ПФН може да бъде притезанието на УЛ срещу лицата, получили нещо без правно основание или по даре­ние в резултат от действията на причинителя на вредата (чл. 29, ал. 4 ЗДВФК). Те могат бъдат както физически, така и юридически лица.

Предмет на ПФН може да бъде само вземането на УЛ за реално причинените му вреди, но не и за пропуснатите ползи. При наличие на пропуснати ползи то може да тър­си обезщетение по общия исков ред (чл. 63, ал. 1 и 2 ППЗДВФК).

1.4. Притезанията срещу лицата по чл. 31 ЗДВФК трябва да бъдат удостоверени с АН (чл. 299, ал. 1; чл. 36 ЗДВФК). Без АН е недопустимо да се образува ПФН. Спрямо него АН се явява като абсо­лютна положителна процесуална предпоставка. Тази функция на АН произтича от законната му доказателствена сила, която улеснява осъществяването на отговорността, предмет на АН и оправдава въ­веждането на особено исково ПФН. Понеже обуславя допустимостта на ПФН, АН предопределя лични­те и предметните предели на ПФН. То е допустимо само срещу лица, спрямо които АН е насочен, и само за такива отговорности, които той установява.

1.5. Местната подсъдност по делата, предмет на ПФН, се отклоня­ва от общите правила. Местната подсъдност по начетни дела се опре­деля от седалището на УЛ, а не от местожителството на ответника, както гласи общата местна подсъдност (чл. 299, ал. 1). Тази подсъдност не може да се дерогира договорно по чл. 91.

1.5. Страните в ПФН се предопределят от неговия предмет. Макар че ПФН започва по почин на съответния орган за държа­вен вътрешен финансов контрол (централното управление на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол; съответната териториална дирекция на агенцията или ревизионните дирекции по чл. 17, ал. 1 ЗДВФК към министерствата на отбраната и на вътрешните работи – чл. 299, ал. 1), който служебно изпраща в съда съставения АН, не той става ищец в НФН, а УЛ (чл. 300, ал. 4), защото то е носител на притезанията, пред­мет на ПФН. Легитимирани като ответници в ПФН са посочените в АН съобразно с чл. 31 ЗДВФК лица, които:

1) събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество (т. 1);

2) упражняват контрол върху лицата по т. 1 (т. 2);

3) управляват или се разпореждат с имущество (т. 3);

4) са посо­чени в чл. 29, ал. 4.

Когато вредата е причинена от няколко лица, те от­говарят солидарно (чл. 29, ал. З ЗДВФК). Лицата по чл. 29, ал. 4 ЗДВФК отговарят също солидарно с причинителя на вредата до размера на по­лученото от тях (чл. 29, ал. 5 ЗДВФК). Участието на подпомагащи страни (допълнително встъпване и привличане) в ПФН е ограничено от законната доказателствена сила на АН, тъй като привличането би подчи­нило на тая сила и такова лице, срещу което АН не е бил съставен и чиито възражения срещу акта не са били изслушани.

2. Образуването на ПФН съществено се отклонява от общите правила.

2.1. То не започва с искова молба, подадена от УЛ, а с изпращане на АН в съда от посочените по-горе субекти, осъществяващи държавния вътрешен финансов контрол. АН се изпраща в съда с писмо. Съобразно чл. 299, ал. 4 то има типичното съдържа­ние на исковата молба (срв. чл. 98) и заедно с АН поражда процесуал­ните и материалноправните последици на предявения иск (чл. 299, ал. 3).

2.2. Към АН и писмото се прилагат преписи от тях за ответника (чл. 299, ал. 5). Ако писмото не съдържа някои от данните по чл. 299, ал. 4 и към него не са приложени преписите по ал. 5 на чл. 299 за ответника, постъпва се както при нередовна искова молба (вж. чл. 299, ал. 6). При ПФН обаче плащането на държавна такса, за разлика от общия исков процес, не е условие за редовност на исковата молба. ПФН е безплатно. Страните дължат само разноските за възнаграждение на свидетелите и вещите лица (чл. 302, ал. 2).

Този ред за образуване на ПФН означава, че ПФН започва независимо от волята и инициативата на УЛ. Тъй като ПФН е особено исково производство, кое­то може да започне само въз основа на АН, изменението на иска може да бъде само в рамките на АН.

3. Защитата на ответника срещу иска и разглеждането на дело­то се отклоняват съществено от общия исков процес.

3.1 Съдът изпраща препис от акта за начет и писмото заедно с приложенията към него на ответника и му дава двуседмичен срок, за да направи възраженията си и да посочи доказателствата си. Под възражения на ответника в чл. 300, ал. 1 се има предвид всякакво оспорване на неговата отговорност - както чрез отричане на фактите, въз осно-които тя се претендира, така и чрез изтъкване на факти, които я погасяват. Ответникът може да оспори и редовността на АН, за да събори доказателствената му сила. В същото съобщение съдът уведомява ответника за последиците от неоспорване на АН (чл. 300, ал. 1).

3.2. По допускане на доказателствата съдът се произнася в закрито заседание (ал. 2 на чл. 300). Делото се насрочва за разглеж­дане в открито заседание с призоваване на страните, на свидетелите и вещите лица, когато те са допуснати като доказателствени средства (ал. З на чл. 300). Като ищец по делото се призовава УЛ, а като контролира­ща страна - Министерството на финансите (ал. 4 и 5 на чл. 300). Относ­но отговорността за разноски се прилагат общите правила. Ако искът е бил уважен, прилага се чл. 63, ал. З, а ако е бил отхвърлен, ответникът има право на разноски, даже и при ssсъставяне на АН да не е правил въз­ражения срещу него. Обжалването на решението става по общия ред (чл. 301, ал. 2).

3.3. До постановяване на решение по образуваното ПФН изобщо не се стига, ако ответникът в дадения му двуседмичен срок по ал. 1 на чл. 300, ал. 1 не предяви възражения срещу иска, т. е. не оспори начета, постановен с АН. Съдът при неоспорване на АН издава направо изпъл­нителен лист срещу ответника въз основа на АН. По този начин ал. 6 на чл. 300 въздига АН в несъдебно изпълнително основание и затова предвижда, че ответникът може да оспори започнатото срещу него изпълне­ние въз основа на изпълнителния лист по същия ред, който важи за защи­тата на длъжника срещу принудително изпълнение, основано върху несъ­дебно изпълнително основание, а именно по реда на чл. 250 и 254 ГПК.

4. Най-важната особеност на разглеждането на начетните дела е законната доказателствена сила, с която се ползва АН и която го превръща в основно и най-важно доказателствено средство в ПФН. За­конната доказателствена сила на АН е предвидена в чл. 301, ал. 1.

4.1. Законната доказателствена сила на АН произтича от същността на АН да бъде официално удостоверяване на определени факти, изхож­дащо от надлежен орган за вътрешен финансов одит (чл. 20, ал. 1, т. З, чл. 30, ал. 1 ЗДВФК) и извършено по надлежния ред. Ето защо тя пред­поставя, че АН е редовен. Нередовният АН не се ползва със законна до­казателствена сила. Тежестта да се докаже нередовността на АН лежи върху ответника по ПФН.

4.2. Предмет на законната доказателствена сила на АН са съдържащи­те се в АН фактически констатации относно:

1) непозволеното деяние на одитираното лице;

2) вредите, неоснователното обогатяване, дарението и техния размер;

3) причинната връзка между деянието и вредата, респ. меж­ду вредата и неоснователното обогатяване, респ. дарението.

Със законна доказателствена сила се ползват само фактическите констатации в АН, а не и изложените в него правни изводи.

4.3. Законната доказателствена сила на АН се състои в задължение на съда да приеме, че констатираните в АН факти са се осъществили както са удостоверени. Съдът е длъжен да счита фактическите констатаци на АН за истински до доказване на противното (чл. 301, ал. 1). Той може да основе решението си по ПФН само на АН, ако неговата законна доказателствена сила не е оборена.

4.4. Но даже и спрямо лицата, срещу които АН е бил съставен и които са взели участие в производството по неговото съставяне, законната доказателствена сила на АН не е необорима. Съществена характеристи­ка на законната доказателствена сила на АН е нейната оборимост - тя важи докато не бъде доказано обратното (чл. 301, ал. 1). Доказването на обратното не е равнозначно на оспорване и доказване неверността на свидетелстващ документ. Фактическите констатации на АН са плод на преценка на събраните доказателства от страна на одитора и затова те могат да бъдат оспор­вани заради тяхната необоснованост подобно на фактическите констатации на съда.

4.5. Законната доказателствена сила на АН ще се прояви едва при решаване, на делото. Само тогава, като има предвид всички доказателства, представени в ПФН, съдът е в състояние да прецени дали законната доказателствена сила е опровергана, или не. Ето защо до този момент законата доказателствена сила на АН не е пречка да се дири обективната истина.

4.6. Оборването на законната доказателствена сила на АН се състои в доказване, че фактическите констатации на АН не отговарят на дейст­вителността. То е поради това насрещно, а не главно доказване, но поради законната доказателствена сила на АН то трябва да бъде пълно доказване, тъй като за да се обори АН, не е достатъчно да се създаде съмнение в неговата истинност. Оборването на АН може да стане с всички допустими по ПТК доказателствени средства. То не представля­ва опровергаване на съдържанието на писмен документ по смисъла на чл 133, б. „б" и „е" . Затова за оборване на АН са допустими свидетелски показания . Те са недопустими само ако фактите, до които се отнасят, сами по себе си не могат да се доказват със свидетели според забраните на чл. 133. Такъв е например случаят, кога­то ответникът иска със свидетели да опровергае писмени извънсъдебни свои признания (разписки, протоколи за приемане на стоки ) и др.

5. ПФН разкрива особености и във връзка с обезпечаване на иска и принудителното изпълнение на решението.

5.1. Съгласно чл. 302, ал. 2 по искане на органите на вътрешноведомствения финансов контрол съдията по впис­ването налага възбрана, а съдия-изпълнителят - запор за обезпечаване на събирането на дължимата сума по начета. Това обезпечение може да се иска и преди постъпване на АН в съда. След приемането и влизането в сила на ЗДВФК тази разпоредба не е променяна. В ЗДВФК за разлика от предишните закони за финансов контрол не е предвидена визи­раната в чл. 302, ал. 1 възможност за обезпечение. В чл. 302, ал. 1 е употребен терминът „органи на вътрешноведомствен финансов контрол", каквито по новия ЗДВФК няма. Тъй като чл. 302, ал. 1 не е променен и след влизане на ЗДВФК, като се има предвид засилената защита, която се цели с ПФН, би трябвало да се приеме, че законодателят е искал да запазя предвидената в чл. 302, ал. 1 специална възможност за обезпече­ние, но под израза „органите на вътрешноведомствен финансов контрол следва да се разбират съответните органи за държавен вътрешен финансов контрол съобразно чл. 5, 17 ЗДВФК във връзка с финансо­вия одит.

5.2. Принудителното изпълнение на осъдителните решения по ПФН е безплатно (чл. 302, ал. 2). Изпълнителният лист се издава от съда и се изпраща на компетентния съдия-изпълнител служебно (чл. 302, ал. 4). Целта е да се ускори събирането на присъдените с решението суми. Несеквeстируемостта на жилището на длъжника (чл. 339, б. „в") не важи, когато се събират дължимите от отговорното по АН лице (чл. 340, б. „б").