1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

61. Съдебна делба

1.1. С ПД се ползва всеки участник в имуществената общност (чл. 34 ЗС). То се осъществява не като се обособи и отдели делът на съделителя, поискал делбата, а като се тури край на имуществената общност спрямо всички нейни участници. Ето защо СД осъществява не само ПД на ищеца, но и ПД на ответниците.

1.2. ПД се поражда от всяка имуществена общност, щом като тя е дялова, като основанието на съсобстве­ността е без значение. ПД произтича от конкретната имуществена общност и затова се характеризира и обуславя от нея. Самата имуществена общ­ност в зависимост от нейния вид (наследство, съсобственост, прекратена съпружеска общност) е обусловена от конкретни семейноправни, наслед­ствени, облигационни или вещни отношения, които чрез нея обуславят и ПД. Тези обуславящи отношения (произход, брак, осиновяване, прехвър­ляне на наследствен дял, завещание и неговото унищожаване или нама­ляване и т. н.) могат да бъдат възведени чрез инцидентен установителен иск в предмет на СД, когато споровете по тях са подсъдни на делбения съд. Така предметът на СД може да се окаже съществено раз­ширен в сравнение с нейния минимален и необходим предмет - ПД.

1.3. Предметът на СД може да се окаже допълнително разширен през втората нейна фаза чрез т. нар. спорове относно сметките между съделителите, отнасящи се до техните облигационни отношения, възникна­ли по повод на имуществената общност (чл. 286 ) и чрез изкупу­ване на неделимото жилище от съделителя с най-голяма жилищна нуж­да при условията на чл. 288, ал. 2-7.

1.4. Казаното сочи, че СД може да се развие било опростено като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност, или усложнено като производство за ликвидиране на една спорна иму­ществена общност. В тоя случай в СД наред с иска за СД се съединяват за общо разглеждане и решаване въпреки чл. 103 редица други искове:

1) инцидентни установителни или конститутивни искове относно правоот­ношения, преюдициални спрямо ПД;

2) осъдителни искове относно вза­имните притезания на съделителите, произтичащи от имуществената общност и

3) конститутивен иск за изкупуване на неделимото жилище.

1.5. Искът за СД независимо от страните и стойността на включените в делбата имоти е родово подсъден па районния съд въпреки чл. 80, б. „б" (чл. 278, ал. 1). Относно местната подсъдност се спори дали се прилага чл. 83 или 84.

1.6. Страни в СД трябва да бъдат всички участници в имущест­вената общност, предмет на СД, без да има значение дали участват в СД като ищци или като ответници. Другарството е задъл­жително. СД е недопустима, ако в нея не участва ка­то страна някой от участниците в общността (арг. чл. 75, ал. 2 ЗН). Бъ­де ли въпреки това извършена СД, тя ще бъде недействителна (чл. 75, ал. 2 ЗН) спрямо всички участници в общността, а не само атакуема по чл. 233, ал. 2. Затова съдът трябва по свой почин да следи дали всички участници в имуществената общност са конституи­рани като страни. Всеки съделител, който не отрича допустимостта на СД, има в качество - на ищец относно своето ПД и на ответник - относно ПД на другите съделители. Въз основа на своето ПД онзи от съделителите, срещу които е бил насочен първоначалният иск за делба, може в първото заседание с писмена молба да поиска да се включат в СД и други общи имоти (чл. 278, ал. 2), както и да бъде продължена СД въпреки неоснователността на пре­дявения иск, отказа от него или оттеглянето му. Изобщо отказът от иск за СД е недопустим. В практиката се приема, че съсобст­веникът може да се откаже от правото на иск за делба на общата вещ са­мо ако се е отказал от своите права в съсобствеността, и то преди уста­новяването им с решението по допускане на делбата. Той не погасява ПД на отказалия се, нито правото на ответниците да продължат СД. Той има значение на оттегляне на иска за СД, ко­ето е допустимо и след като делбата е допусната.

1.7. Тази особеност на СД се отразява и върху отговорността на съделителите за съдебни разноски. Всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за СД, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност (чл. 293а). Напротив, когато искът за СД е отхвърлен (СД не е допусната), отговорността за разноски се урежда от общите правила (чл. 64). По присъ­единените в СД искове обаче разноските се определят съобразно с чл. 64.

2. Производство по допускане на делбата.

2.1. Производството за допускане на СД започва с искова молба, коя­то трябва да отговаря на общите изисквания (чл. 98-99). При делба на наследство към нея трябва да бъдат приложени две удостоверения, из­дадени от общинския съвет по последното местожителство на наследо­дателя. С едното от тях се удостоверява смъртта на наследодателя и кои са неговите законни наследници, а с другото - какви имоти е оста­вил той (чл. 278, ал. 1). Целта е да се улесни доказването на участниците и на обектите на имуществената общност. В СД са допустими доказателствени средства на общия исков про­цес без каквито и да било ограничения.

2.2 Според чл. 279 в първото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на не­говия дял, както и принадлежността на някой от имотите към имущест­вената общност. По повод на тези оспорвания в СД могат да възникнат най-различни спорове. Член 281 не цели да ги изброи изчерпателно, а само да илюстрира тяхното разнообразие, като посочи, че те могат да бъдат даже и спорове за произход, за валидността на осиновяване или на завещание, за истинността на документ, както и спорове за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Общо може да се каже, че тия спорове могат да се отнасят до всякакви правоотношения, които обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, и размер на дяловете.

1) Някои от споровете, обуславящи СД, не са подсъдни на районни­те съдилища, защото влизат в родовата подсъдност на окръжните съди­лища. Такива са споровете за произход, за отменяне или унищожаване на осиновяване (вж. чл. 80, б. „а"), както и имуществените спорове с цена на иска над 10 000 лв. - чл. 80, б. „б" (например спорове за унищожаване или намаляване на завещание, за принадлеж­ност на имот, за валидността на прехвърляне на наследствен дял със стойност над 10 000 лв.). По такива спорове делбеният съд не може да се произнесе със сила на пресъдено нещо. Затова те не могат да бъдат предявявани пред него с инцидентен установителен иск или с конститутивен иск, съединен за общо разглеж­дане със СД, а само с възражение (например за нищожност на осиновя­ване).

2) Напротив, всички спорове от компетентността на районните съдилища (например по чл. 12 ЗН) могат да бъдат пре­дявявани за съвместно разглеждане със СД не само чрез възражение, но и чрез инцидентен установителен или чрез конс­титутивен иск (арг. чл. 279 и 281). Тогава по тях делбеният съд ще се произнесе със сила на пресъдено нещо. За тяхното предявяване ще ва­жат правилата на чл. 116, ал. 2 и чл. 118.

2.3.Първата фаза на СД завършва с решение по допускане на СД.То подлежи на обжалване и влиза в сила съобразно с правилата на общия исков процес.С него съдът или допуска, или не допуска делбата.

1) В решението, с което СД се допуска, съдът трябва да се произне­се по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се из­върши и каква е частта на всеки от съделителите, между които СД се допуска (чл. 282, ал. 1). По този начин се установява ПД на всеки от съделителите и се определя основата, върху която ще се проведе втора­та фаза на СД - ликвидиране на имуществената общност. В същото ре­шение делбеният съд трябва да се произнесе и по всички искове, които са били предявени пред него по въпроси, обуславящи СД.

а. Влязлото в сила решение, което допуска СД, макар и да подготвя следващата нейна фаза (извършване на СД), не е някакъв междинен, несамостоятелен акт. То изпълнява самостоятелна правозащитна функции. Тя се състои в силата на пресъдено нещо, с което то установява ПДзаедно с обуславящите го правоотношения, когато и тяхното установя­ване е било надлежно поискано . Тя изключва пререшаването на въпроса дали между лицата относно имотите и при квотите, посочени в решението, следва да се извърши СД и трябва да бъде зачетена във втората фаза, когато съдебно признатото ПД трябва да бъде осъществено. Ето защо, ако второто производство бъде прекратено, производството за допускане на СД заедно със завършващото го решение запазват своята сила и не могат да обезсилени. Нещо повече, решението, с което СД е допусната, ще бъде задължителната осно­ва, на която, следва да се извърши СД, когато бъде отново поискана – тя ще започне, направо с втората фаза по извършване на СД.

б. Понеже ПД се установява със сила на пресъдено нещо, преклудират се всички възражения срещу него, които го изключват или про­менят неговото съдържание, независимо от това на какви правоотноше­ния те се основават. Преклудирането означава, че допуснатата СД и но­вото правно положение, създадено въз основа на нея чрез извършване на делбата, не могат да бъдат атакувани по исков ред въз основа на преклудираните възражения. Силата на пресъдено нещо пречи да се преобсъжда дали допуснатата СД отговаря на действителното правно положение. Евентуалното несъответствие след­ва да се отстрани чрез отмяната на влезли в сила решения по чл. 231.

2) Решението, с което СД не се допуска, отрича със сила на пресъдено нещо ПД, претендирано от ищеца. То е пречка за нов иск за СД между същите лица, относно същите имоти, на същото основание. Само ако ищецът се позовава на имуществена общ­ност, възникнала след решението за недопускане на СД, новият иск за СД ще бъде допустим.

3) С решението за допускане на СД или след него, но преди завършването на СД, съ­дът може да постанови една важна привременна мярка, предвидена от чл. 282, ал. 2. Тя пред­поставя, че участниците в имуществената общност не се ползват от нея съобразно със свои­те дялове, а общите имоти се държат и ползват от един или неколцина от правоимащите. В такъв случай делбеният съд по молба на някой от невладеещите разпределя привременно между съделителите държането и ползването на общите имоти съобразно с признатите кво­ти, а когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имоти, надминаващи неговата квота, да плаща на ползващия по-малка част съответен дял от ползването.Тази привременна мярка, наподобяваща привременна делба, се постановява с опре­деление, когато следва решението за допускане на СД. То подлежи на обжалване с частна жалба, но може и да се изменя от същия съд, който го е постановил (чл. 282, ал. 3).

3. Производство по извършване на делбата.

3.1. С решението за допускане на СД първата нейна фаза прик­лючва и започва втората фаза, целяща да се извърши допуснатата СД, като се осъществи съдебно признатото ПД.

3.2. Наред с тази цел втората фаза на СД може да бъде използвана, за да се разрешат със сила на пресъдено нещо и споровете между съдели­телите по т. нар. „сметки между тях" (чл. 286). Чрез предявяване на тия спорове се идва до обективно съединяване с иска за СД на осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имуществената общ­ност. Член 286 важи само за такива притезания, но обхваща всички притезания от този вид. Такива са например притезанията: за събрани от един от съделителите доходи от общия имот; за извършване в общия имот подобрения от един от съделителите; по по­вод на плащане на наследствен дълг от един от съделителите и др. За да се съединят за общо разглеждане със СД, исковете по сметки трябва да се предявят най-късно в първото заседание след допускане на СД. Пропусне ли тази възможност, заинте­ресуваният съделител може да предяви иска си вън от СД. Този срок не може да бъде продължен нито служебно, нито по взаимно съгласие. Искът за сметки по чл. 286 може да се предяви и устно, но при спазване на чл. 116, ал. 2, както и на изискването по чл. 98 и 99 ГПК. Решението за извършване на делбата в частта по сметките не подлежи на обжалване, когато паричните вземания са до 1000 лв.

3.3. Едновременно със споровете по сметките делбеният съд във втората фаза на СД започва процесуалните действия, целящи да се осъ­ществи ПД. А то се осъществява или чрез образуване на дялове от об­щите имоти и предоставяне на всеки дял в обект на изключителна соб­ственост на съответен съделител, или чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получената сума в случая на чл. 288, ал. 1. Тези различни спо­соби за ликвидиране на имуществената общност се прилагат в зависи­мост от естеството на имотите, които се делят.

1) Когато те могат да се разпределят в отделни дялове, обекти на бъдеща изключителна собственост, съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол, като спазва при наследствена общ­ност чл. 69-72 ЗН. СД чрез разделителен протокол предпоставя, че има имоти за всички съделители. Ако имотите са по-малко от съделителите, СД чрез разделителен протокол е недопустима. В дяловете могат да бъдат поставени и отделни етажи от обща сграда или части от общия етаж, така че СД да учреди между съделителите етажна собственост. Обособените чрез СД жилища може да не са равни, да не отговарят на стойността на квотите на съделителите или пък да не задоволяват жилищните им нужди, но трябва да могат да се използват самостоятелно без неудобства, по-големи от обикновените, и без значи­телни преустройства (чл. 39, ал. 2 ЗС). При съставяне на разделителния протокол съдът се основава на заключение на вещо лице (чл. 287) относно целесъобразното разпределение на имотите и тяхната оценка. Тя е от значение, за, да се прецени съответствието между размера на квотата на съдели-теля в имуществената общност и стойността на имотите, включени в неговия дял. Разликите между размера на квотата и стойността на имо­тите, включени в дела, се изравнява в пари. Изравняването създава па­рични вземания между съответните съделители. Те могат да бъдат прихванати с насрещни вземания, присъдени при разрешаването на спо­ровете относно сметките между съделителите. Съставения проект за разделителен протокол съдът предявява на съделителите в съдебно заседание, за да направят своите възражения срещу него (чл. 289). Възраженията могат да се отнасят било до начина, по който имотите са разпределени в дяловете, било до тяхната оценка. След като изслуша възраженията на съделителите, съдът съставя окон­чателния разделителен протокол и го обявява. От този момент насет­не той не може да го изменя или отменя - арг. чл. 192, ал. 1.

а. Разпределянето на имотите по дялове не приключва СД. Нуж­но е всеки от образуваните дялове да се свърже с определен съдели­тел, та едва тогава да възникне на мястото на имуществената общ­ност състояние на имуществена разделност. Определянето на прите­жателите на дяловете може да стане от съда в самия разделителен протокол. Така съдът ще постъпи, когато квотите на съделителите не са равни, поради което носителят на всеки дял е предопределен от размера на квотата . Но така съдът може да пос­тъпи и когато разпределението на дяловете между съделителите чрез теглене на жребие е много неудобно (чл. 292).Когато тегленето на жребие е възможно и удобно, бъдещите но­сители на образуваните дялове се определят чрез жребие (чл. 291). То предпоставя, че разделителният протокол е влязъл в сила, т. е. че е ве­че необжалваем. Съдът призовава съделителите на съдебно заседание, в което става тег­ленето на жребие. То се удостоверява в съдебния протокол и представ­лява последната брънка от веригата действия, чрез които се осъществя­ва ПД, като имуществената общност се превръща в имуществена раз­делност. Макар и в тегленето на жребие да участват страните, то е част от съдебната дейност по извършване на делбата и подлежи на обжалва­не, ако е опорочено (например съдът не е призовал всички съделители при теглене на жребие, не е спазил тайната относно дяловете и т. н.).

б. След тегленето на жребие или от деня, когато е влязъл в сила разделителният протокол, когато той определя носителите на дяловете, настъпват вещноправните последици на СД. Възниква в полза на от­делните съделители изключително право на собственост върху имоти­те, включени в техните дялове. В това се състои конститутивният ефект на СД. Той придава стабилност на създаденото със СД ново материалноправно положение.Всяка фаза на СД изпълнява присъщата й функция, а съчетанието им придава на СД качеството на стабилен титул за собственост,неатакуем по исков ред,вкл. и чрез иска по чл. 74 ЗН.

в. Когато в делбената маса са включени имоти, които са съсобствени на съделителите и на трети лица, докато тази съсобственост не бъде ликвидирана, СД между съделителите не може да бъде извършена (чл. 283). Те ще станат предмет на нова СД, след като частта на съделителите в съсобствеността с третите лица бъде конкретизирана чрез делба между тях и третите лица.

2) Когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан (чл. 288, ал. 1). Проданта се извършва, след като решението да се ликвидира по този начин иму­ществената общност влезе в сила. Публичната продан се из­вършва съобразно с правилата за публична продан на недвижим имот при принудително изпълнение (чл. 373-389), даже и да се касае за обща движима вещ, като първоначалната цена е пазарната (102-90-1, Б VI 22). Страните в делбата могат да участват в наддаването. Реформата на ГПК от 1999 г. измени чл. 293, като въведе в случа когато имот, предмет на СД, е изнесен на публична продан като неподеляем, право на всеки от съделителите е да го изкупи при условията н чл. 389г, ал. 2. Приспособим ли чл. 389, ал. 2 към случая на чл. 293, ал. изводът ще бъде, че желаещият да изкупи трябва в тридневен срок с приключване на наддаването да впише в наддавателния лист, че жела да купи имота по най-високата цена, предложена при наддаването. Направи ли това вписване, той се обявява за купувач. Според чл. 293, ал. 2, ако няколко съделители желаят да изкупя имота, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока цена при първата продан. Тази нова продан продължава седем дни и се извършва съобразно общите правила. Ако при тази нова продан никой от съделителите не изкупи имота, то се възлага на наддавача - трето лице при делбата, предложило най-висока цена при първата продан.

4. Производство за изкупуване на неподеляемо жилище. Макар и да се свързва със СД, производството за изкупуване на неподеляемото жилище не е част от за СД, а различно от СД производство. Когато неподеляемото жилите е единственият общ имот, то би трябвало да може да започ­ва направо, без да бъде опосредявано от ненужното делбено производ­ство. Ако на практика то често се смесва и слива със СД, вината е на за­кона, който неясно и непълно го е уредил. Това е становището на проф. Сталев – за всички останали това е част от производството за делба (арг. в 4.1. и чл. 288, ал. 5)

4.1. Производството за изкупуване започва с молба на заинтересува­ния съделител. Тя може да бъде предявена и устно, но само при условия­та на чл. 116, ал. 2 най-късно в първото заседание след допус­кане на делбата (чл. 288, ал. 5), т. е. в началото на производството за из­вършване на СД. Този срок е преклузивен и не може да бъде продължа­ван нито по искане на страните, нито по почин на съда. С молбата всъщност се предявява конститутивен иск за изку­пуване, без който до възлагане на жилището не може да се стигне. Предмет на иска е претендираното от съделителя потестативно право за изкупуване.

4.2. В две хипотези е възниква това потестативно право:

1) Първата хипотеза на изкупуване важи, когато жилището е било съпружеска имуществена общност, която е била прекратена със смърт на единия съпруг или с развод и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата от брака.

2) Втората хипотеза на изкупуване обхваща случая, когато претендиращият да изкупи е живял при откриване на наследството в жилище­то и не притежава друго жилище. Ако в жилището при откриване на нас­ледството са живели двама или повече сънаследници и не притежават друго жилище и искане за изкупуване бъде предявено от няколко от тях, ще бъде предпочетен този, който предложи най-високата цена. Законът не урежда наддаването.

При реформата от 1999 г. разпоредбите на ал. 4 и 5 на чл. 288 ос­танаха в редакцията им от 1961 г., Затова съобразно техния смисъл те тряб­ва да важат и за хипотезата на изкупуване по ал. З на чл. 288.

4.3. Изкупуването поставя проблема за удовлетворяване на претенции­те на останалите съделители за техните дялове в жилището.  За да обезпечи удовлетворяването на останалите съделители, ал. 7 на чл. 288, в редакция от 1999 г., разпорежда, че съделителят, на когото е възложен имотът, става негов собственик, след като изплати вземането, което другите съделители имат спрямо него, заедно със законната лихва. Ако не плати своевременно дължимите на другите съде­лители суми, решението за възлагане на имота се счита обезсилено по и имотът се изнася на публична продан, освен ако съделител, който отговаря на условията по ал. З, поиска това, но при условие, че заплати веднага цената по оценката на жилището, нама­лена със стойността на дела му. Платената сума се разпределя между останалите съделители съобразно техните дялове. Тази уредба прави безпредметна ал. 4 на чл. 288, така че тя трябва да се счита за мълчаливо отменена, тъй като няма обект върху, който да се наложи ипотека.

4.4. Връзката между СД и производството за изкупуване на неде­лимо жилище се проявява не само във възобновяване на СД при обез­силване на изкупуването, но и в едновременното обжалване на решение­то за изкупуване заедно с другите решения, постановявани през втората фаза на СД. Об­жалването става с обща жалба в срока за обжалване на най-късно из­даденото решение (чл. 290). До изтичането му предходните решения не влизат в сила. Тази особеност отразява връзката между различните спо­соби за извършване на СД. Ако чрез обжалването се установи, че жили­щето, възложено по чл. 288, ал. 2 и 3, е делимо, то ще трябва да бъде разпределено, между съделителите, като се измени съставеният вече разделителен протокол.

4.5. Изкупуването на жилището вместо чрез съдебно решение може да бъде постигнато чрез съдебна спогодба (арг. чл. 365 ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 125). С нея жилището може да бъде предоставено и на съделител, който не отговаря на изискванията по чл. 288, ал. 2-3. Правилата на чл. 288, ал. 2, 3 и 6 предпоставят конфликт на интереси във връзка с принудително изкупуване. Те са неуместни при договорното изкупуване, постигнато чрез съдебната спогодба. При неизпълнение на поетите със спогодбата задължения тя може да бъде развалена с иск по чл. 87, ал. З ЗЗД.