Арбитражен съд и развитие на арбитражното производство

64. Арбитражен съд и развитие на арбитражното производство

1.1. Отношението между избрания арбитър или арбитри приличат на мандатно правоотношение, но е особен вид гражданско правоотношение, защото с него се създава специална съдебна компетентност. Избраните арбитри не са повереници на страните, но правата и задълженията, които те придобиват имат за юридически факт споразумението между страните.

1.2. При определянето на арбитражния съд, законът допуска да бъде избран както арбитражен съд от едно лице, така и състав от трима арбитри (по един се избира от страните, а двамата арбитри по взаимно съгласие избират трети), което е по-честата хипотеза.

1.3. Възможно е да се блокира действието на арбитражното споразумение ако страните не постигнат съгласие за избор на арбитри. ЗМТА предвижда способи за избягване на това блокиране:

1) При състав от 1 арбитър страните трябва да го изберат по взаимно съгласие. Ако те не могат да постигнат съгласие арбитърът се назначава от назначаващ орган. При международен или вътрешен търговски спор, като назначаващ орган действа председателя на БТПП, а при нетърговски спор – председателят на СГС – чл. 12, ал. 2 и §3, ал. 2 ЗМТА. При колективен арбитраж ако ответникът в 30 дневен срок от получаване на исковата молба не посочи своя арбитър или ако двамата арбитри не посочат 3ти в 30 дневен срок, назначаващия орган по предишната хипотеза ще го избере.

2) При арбитраж ad hoc арбитър може да бъде всяко едно лице независимо дали е юрист или не, стига да е български гражданин.

3) При институционалния арбитраж арбитри се избират от листи на арбитрите към съответния арбитраж, които са инструктивни или задължителни. У нас тези листи имат задължителен характер и ако страните са избрали арбитър извън тях това означава, че са преминали към арбитраж ad hoc.

1.4. Възможни са отводи и самоотводи на арбитри, като за разлика от държавния съд е възможен отвод поради некомпетентност. При отводите според чл. 16 ЗМТА се наблюдава намеса на държавния съд – пред него се атакуват решенията на арбитража, с които не се уважава отвод: (1)Ако арбитражният съд не уважи отвода, страната, която го е предявила, може в седемдневен срок от уведомяването й да поиска от Софийския градски съд да се произнесе по него. Софийският градски съд разглежда жалбата съобразно чл. 126б и 126в на ГПК, като решението му е окончателно. (2) Арбитражният съд може да продължи разглеждането на делото и да постанови по него решение въпреки отвода и жалбата по ал. 1.

2. Арбитражно производство.

2.1. Обща характеристика и разлики с производството пред държавен съд:

1) По-силно е застъпено диспозитивното начало – дори самият избор на производство, на арбитри, на ред за разглеждане на делото говори за това.

2) Липсва възможност за участие на прокурор.

3) След последните изменения на ГПК, относно служебното начало положението е почти изравнено, като все пак при държавния съд то е по-силно застъпено.

4) При арбитражния съд принципът на обективната истина е по-тясно застъпен. Пример за това е отказът от иска – при арбитражния съд той е основание за арбитражно решение, което отхвърля иска като неоснователен. При признаването на иска положението е сходно – то е основание за уважаването му като основателен. Тази особеност отново се обяснява със свободата на волята на страните.

5) При арбитража липсва публичност – делото се разглежда при закрити врати.

6) Относно принципите на състезателност и равенство има почти пълно изравняване между арбитражния и държавния съд, тъй като това са основни принципи на всяко производство.

7) Не съществуват ограничения на пълномощниците пред арбитражния съд подобно на тези пред държавния.

2. Образуване на арбитражното производство.

2.1. При арбитраж ad hoc производството се образува като ищецът връчи исковата молба на ответната страна. Това дава възможност на ответната страна да посочи своя арбитър.

2.2. При институционалния арбитраж ищецът подава молбата до арбитражния съд, който трябва да изпрати препис на ответника. Страните може да са уговорили и нещо друго.  Ако не е уговорено друго ответникът има право на отговор в определен срок, който е с приклузивен характер. Страните могат да уговорят делото да се разглежда в място различно от мястото на седалището на арбитражния съд. Езикът, на който се осъществява правораздаването е задължително български само при местен арбитраж. При международен арбитраж страните могат да уговорят друго.

3. Провеждане на производството. Характерно е, че делото се разглежда в открито заседание с участието на страните. Те обаче могат да предвидят, че производството ще се развива единствено чрез размяна на писмена документация. Възможно е обаче съдът да се отклони от това искане и да гледа делото в открито заседание ако това е необходимо за правилното му решаване. В арбитражното производство като договорно съществуват някои особености:

3.1. Насрещен иск и възражение за прихващане са допустими единствено ако по тях също има арбитражна клауза. Насрещен иск може да се предяви най-късно в отговора на исковата молба.

3.2. При арбитражното правораздаване е възможно и изменение на иска като тук промяната трябва също да е предмет на арбитражното споразумение. В този случай не важат изискванията на чл. 116 ГПК. Все пак правораздавателния орган трябва да гарантира правата на страните и за това законът предвижда, че съдът може да отклони искането за изменение на иска ако това ще доведе до прекомерни затруднения за другата страна и за него трябва да се образува ново производство. Също е положението при обективно и субективно съединяване на искове.

3.3. Доказване:

1) Не важат ограниченията, предвидени при държавното правораздаване – чл. 133 ГПК.

2) Приложение имат доказателствените договори – договори относно това какви ще са приложимите доказателства.

3) Заключението на вещото лице се дава писмено.

4) Държавният съд може да окаже съдействие при събирането на доказателства, тъй като пред арбитража не важат забраните за отказ от свидетелстване.

3.4. Обезпечение на иска – може да се постанови от арбитражния съд, но постановените от него обезпечителни мерки не засягат трети лица като например съдия изпълнител. За това е предвидено, че държавния съд може да осъществи действията по обезпечаване на иска. Нарушението на обезпечителна мярка наложена от арбитража може да доведе само до отговорност за вреди.

4. Прекратяване на арбитражното производство:

4.1. При оттегляне на иска – чл. 42, т. 1 ЗМТА. При отказ от иска делото не се прекратява, а се постановява решение, което отхвърля иска.

4.2. По общо съгласие на страните – чл. 42, т. 2.

4.3. При воля на страните, която се изразява в сключване на арбитражна спогодба. Страните могат хем да сключат спогодба , хем вместо да се прекрати делото да се постанови решение със съдържанието на спогодбата. Това е т.нар. решение при уговорени условия и се постановява без мотиви. То има всички последици на нормалното арбитражно решение. До този извод се стига при тълкуване per argumentum a fortiori.

Всички тези хипотези са резултат от волята на страните.

4.4. Съдът е длъжен да прекрати арбитражното производство ако стигне до извода, че арбитражното споразумение е невалидно и въобще, че той е некомпетентен, тъй като делото му е неподсъдно. Това се прави било служебно било при възражение на страната. Доста често преценката за допустимост се прави с преценката за основателност и вместо да се постанови решение може да се стигне до прекратяване на делото.