Особености на изпълнението върху вещи в съпружеска общност. Изпълнение върху вземания на длъжника

72. Особености на изпълнението върху вещи в съпружеска общност. Изпълнение върху вземания на длъжника

1.1. Законът въвежда задължителна поредност при насочване на принудителното изпълнение – чл. 389а, ал. 1: Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е в съпружеска общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез удръжки от трудовото възнаграждение на съпруга-длъжник съобразно чл. 341 в продължение на шест месеца и чрез изпълнение върху друго негово лично имущество. Ако вземането или част от него не може да се събере по този ред, изпълнението за цялото, съответно за остатъка от вземането, се насочва върху вещ, която е имуществена общност. Съдия изпълнителя е длъжен да спазва тази последователност защото иначе ще има процесуално нарушение. Според чл. 389в при изпълнение, насочено срещу движима вещ тя се продава цялата като половината от сумата се изплаща на съпруга недлъжник, а при изпълнение върху недвижим имот се продава само 1/2 идеална част на съпруга длъжник.

1.2. Права на съпруга недлъжник:

1) Той има всички права, които има и съпругът длъжник, включително трябва да бъде уведомяван за всички действия по изпълнението, има право да обжалва и т.н. На собствено основание той може да обжалва нарушаването на поредността предвидена в чл. 389а.

2) Той може да участва и в наддаването при публичната продан.

3) Той има и правото по чл. 389 г, ал. 1 да осуети публичната продан ако в едномесечен срок от оценката внесе по сметката на съдия - изпълнителя равностойността на частта на съпруга-длъжник.

4) Той има право по чл. 389 г, ал. 2, когато участва в наддаването да бъде обявен за купувач ако в срок от три дни след неговото приключване впише в наддавателния лист, че желае да купи имота на най-високата предложена цена.

Трябва да се има предвид, че в случаите по чл. 389в и 389г съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям.

2. Изпълнение върху вземане на длъжника към 3то лице.

2.1. Ако 3тото лице не оспорва задължението си то следа да внесе сумата по сметка на съдия-изпълнителя.

2.2. Ако 3тото лице твърди, че не дължи, взискателя няма изпълнителен лист срещу него и не може да насочи принудителното изпълнение към 3тото лице. Чл. 393 дава право на взискателя да поиска да му бъде предоставено вземането за събиране – в този случай взискателя ще може да извърши всички действия на длъжника, но не и да се разпорежда с правото. В тази хипотеза взискателят ще упражнява чужди права.

2.3. Другата възможност предвидена в чл. 393 е взискателя да поиска вземането да му се предаде вместо плащане. В този случай ефектът вече е като на цесия и взискателя може да се разпорежда с правото.

3. Присъединяване на взискатели, плащане и разпределение на суми.

3.1. Присъединяването на взискатели представлява встъпване на други кредитори с изпълнителен лист във вече започнало изпълнение срещу длъжника. Според чл. 350 това може да стане по всяко време на изпълнението, докато разпределението не е започнало. Присъединяването се извършва с писмена молба, към която взискателя прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдия изпълнителя, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

3.2. Права на присъединилите се взискатели – същите като на първоначалния (чл. 351). Единственото изключение е, че съобщенията и призоваванията се правят само до първоначалния взискател.

3.3. Присъединяване по право – чл. 353: Държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника данъци и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия - изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на данъчната администрация за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

3.4. Според чл. 354 кредиторът, в полза на който е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се счита за присъединен взискател, когато изпълнението се насочи върху обезпечението дори и той да няма издаден изпълнителен лист. В последната хипотеза припадащата му се част се запазва по сметките на съдия изпълнителя и му се предава след представянето на изпълнителния лист.

3.5. Ако няма достатъчно пари за удовлетворение на взискателите чл. 355-357 ГПК указват, че се съставя разпределителен протокол. Чрез него съдия-изпълнителя извършва разпределение на сумите, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземани по съразмерност. Съдия - изпълнителят предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от него ден. Ако в тридневен срок от деня на предявяване разпределението не се подаде жалба, то се счита окончателно и съдия - изпълнителят предава сумите по него на правоимащите. В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на районния съд, който се произнася в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателите. Решението на районния съдия по разпределението подлежи на обжалване. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

73. Изпълнителни способи за непарични притезания.

1. Принудително отнемане на движими вещи – чл. 414. До този изпълнителен способ се стига при притезание за предаване на движими вещи. Съдия-изпълнителя отправя искане до длъжника да предаде вещта доброволно и ако това не стане той принудително отнема веща от фактическото държане на длъжника и я предава на взискателя. Това принудително отнемане може да стане със съдействието на органите на МВР. Принудителното отнемане може да се осъществи само ако вещта е във владение на длъжника, в противен случай или когато вещта е развалена от длъжника трябва да се събере паричната й равностойност. В чл. 414, ал. 2 е уредена защитата на длъжника в тази ситуация – ако в изпълнителния лист е посочена стойността на вещта е посочена стойността й няма проблем, но ако не е посочена тя трябва да се определи от съда, издал изпълнителния лист. Така се стига до един мини процес, като искането за определяне на стойността се разглежда в открито заседание с участието на страните, като при нужда се разпитват свидетели и вещи лица. Това производство завършва с определение, което подлежи на обжалване по чл. 217. Това определение е типичен пример за определение, което е изпълнително основание.

2. Въвод във владение на недвижим имот – чл. 415-418. Въвод във владение се извършва срещу лицето, което е посочено в изпълнителния лист и срещу трето лице, което е намерено в имота и го владее след завеждане на делото. Това е случай, който влиза в хипотезата на чл. 121 прехвърляне на правото във висящ процес – приобретателя е обвързан от СПН. Ако лицето владее имота от преди завеждане на делото това би означавало, че ищеца не е насочил правилно иска си и следователно въвод във владение в тази хипотеза не може да се осъществи. В този случай третото лице е защитено от правилата на чл. 416, ал. 2 и 417.

3. Изпълнение на заместими действия чл. 419: Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдия - изпълнителя да го упълномощи да извърши действието за сметка на длъжника. В този случай особеното е, че ако взискателя сам извърши действието той ще трябва да води нов процес срещу длъжника, за да си възстанови средствата. Това до голяма степен обезсмисля този способ за принудително изпълнение. Положението в хипотезата на чл. 420 е същото.

4. Изпълнение на незаместими действия – чл. 421, ал.1: Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдия - изпълнителят, по искане на взискателя, принуждава длъжника да извърши действието, като му наложи глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдия - изпълнителят му налага последователно нови глоби до същия размер.

5. Изпълнение на задължение за бездействие – чл. 422: Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдия - изпълнителят по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

В последните две хипотези няма максимален размер за налаганите глоби.

Изтегляне 2.01 Mb.

Сподели с приятели: