КАЙМАТА С ЦЕЛУЛОЗА, ЗУРЛИ В КРЕНВИРШИТЕ

Мазни изрезки, соя, целулоза и сол, в най-добрия случай сланина.

Това са основните съставки на евтината кайма, която може да се намери по 3-3,50 лева в магазинната мрежа.

Както е известно, цената на най-евтиното свинско е около 7 лева, а телешкото върви по 10-11 лева. Простата сметка показва, че кило чисто мляно месо няма как да струва по-малко от 8 лева. И тъй като едва ли производителите работят на загуба, за да купуват потребителите евтино, очевидно в каймата се влагат повече от 50% най-разнообразни съставки, само не и месо.

Наличието на целулоза в каймата не е забранено, същото се отнася за соевите протеини и растителните фибри, стига всичко да е обозначено на етикета, коментираха от Агенцията за безопасност на храните. Според експертите няма и норма, която да разписва колко сланина например да се слага в така наречената кайма.

Оцветители

За да се докара на вид обаче, в продукта се влагат и цяла поредица от Е-та като оцветители, сгъстители и консерванти, които също са обозначени на етикета. В действителност повечето от тях макар и със сложи химични имена (натриев сулфит, гума гуар, карагенан и др.) са като цяло безвредни, ако не се прекалява с консумацията им. Други производители пък спестяват от материала, като слагат т.нар. прат. Той се състои от кожи и други части от пилето, които никой не би си купил под друга форма. Според запознати става дума основно за части от краката на пернатите.

Жилаво

Според запознати обаче не е истина, че в каймата се слагат зурли и крака от свине, тъй като са много жилави и биха развалили осезателно вкуса на каймата. Всъщност те намират приложение в производството на най-евтините кренвирши, където се слагат всякакви отпадни животински части. Доскоро в колбаси слагали и свински уши, но производителите се усетили, че ушите могат да минат и за деликатес и вече ги продават като отделен продукт, без да ги преработват.

България е шеста в света по консумация на концентрати на човек от населението и 15-а по общите изпити количества заедно с нискоградусните. Абсолютният шампион и в двете категории е Русия.

У нас на човек се падат по 12-15 л чист алкохол (вижте картата долу), което е равно на около 30 л силни напитки. Вече над 350 хиляди са зависими от чашката, но само 1 процент от тях се лекуват. Всеки трети мъж и всяка пета жена са в рисковата фаза на пиенето. Това съобщи на специализиран семинар по проблема психиатърът д-р Александър Канчелов, специалист по лечение на алкохолна зависимост.

Консумацията на алкохол в Европейския регион е най-високата в света. Тя е свързана с преждевременна смърт, предотвратими диагнози като психози, сърдечносъдови болести, цироза, рак. Изненадващо и за мен като лекар е, че жените, които злоупотребяват, по-често развиват рак на гърдата, каза д-р Мила Дукова от сдружението „Лига на умерените", което организира дискусията.

С увеличаване на обичайните количества от 50 на 100 мл например рискът от заболявания расте поне 2 пъти, а злокачествените увреждания на черния дроб се утрояват.

Стандартна чаша вино, малка бира или 25 милилитра концентрат, при това не всеки ден, а максимум 5 пъти в седмицата, е ориентирът за умерена консумация у нас.

Една пета от населението на ЕС на възраст над 15 г. обаче пие повече според проучване на Световната здравна организация.

Приблизително 30% от хората, прехвърлили фазата на безобидното черпене, дори не осъзнават, че имат проблем, а на този етап той е по-лесно решим. Замайващите чаши са третият водещ рисков фактор за заболяване и смърт след тютюнопушенето и високото кръвно налягане. В световен мащаб 6,2% от смъртните случаи при мъжете са свързани с алкохол в сравнение с 1,1% при жените.

Още по-Шокиращи са данните за младежите на възраст между 15 и 29 г. - 9% от всички смъртни случаи се дължат на пиене. В тези години алкохолът улеснява и заразяването с инфекциозни заболявания като ХИВ/ СПИН, туберкулоза и полово предавани инфекции. Обяснението е не само безразсъдно поведение под влияние на опиянението, а и отслабената от напитките имунна система. През този период за жените има и друг риск. Консумацията на алкохол от бременни може да предизвика фетален алкохолен синдром и преждевременно раждане с всички рискове от това за бебето.

В съзнанието на българина пиенето е проява на мачизъм, начин да се демонстрират юначество и сила. Отделно черпенето присъства във всички семейни празници и ритуали. Често първото „лизване" е точно под одобрителните погледи на събраните на масата роднини. По-рисков е твърдият алкохол - той по-бързо води до проблеми със здравето и пристрастяването.

Най-либералната граница на поносимото пиене е до 21 стандартни питиета седмично за мъжете и до 14 за жените, при това не като постоянна практика. Но мярката не се тълкува еднозначно от различните нации.

Друг проблем е, че старателното „изпълнение на нормата" лесно и неусетно може да премине в зависимост.

Обикновено помощ търсят близките на алкохолиците, но не може да се помогне, ако човек сам не осъзнае и не реши да се бори с проблема, смята д-р Канчелов. Той започва да прилага нов метод, който цели не пълно спиране, а контролирана употреба

Практиката в други държави показала обнадеждаващи резултати. А според психиатъра терапията обръща рязко досегашния модел за лечение. Той е най-ефективен при хора, които са на ръба на болезнената привързаност към алкохола.

„Увеличават се и жените със зависимост, въпреки че рядко си го признават. Имам вече две починали заради алкохола пациентки, опитвам се да помогна на трета, която обаче все още не ме допуска до тайната си. За проблема знам от близките, но на опитите да поговорим как е, тя отсича: При мен всичко е наред!", разказа д-р Дукова, която освен активист на лигата на умерените е и личен лекар.





Предприемачеството влиза в основните училища

Възпитаниците им показват високи резултати на миниматурите в 4-и и 7-и клас
Частните основни училища - от 1 -и до 7-и клас, в страната са 67. В тях се учат около 2500-3000 ученици.

Най-много от тези училища се намират в София. Те са около 80% от всички частни в България. Логично е, защото създаването им тръгна от столицата. От тях 35-40% са членове на Българската асоциация на частните училища.

Вече има училища, които са се доказали от 15 години. Те определят облика на частното училищно образование в България. Много хора търсят дори ходатайство, за да запишат детето в първи клас в частно училище, казва шефката на асоциацията Милка Славчева. Проблемите на основните училища, особено в началния курс, са, че няма места. А причината е, че не достигат класни стаи.

„Обучението е целодневно.

Тази практика общинските училища заимстваща като опит от частните. Голямото предимство на частното училище още от старта му е именно целодневната форма на обучение - от 8 до 17 часа. Не се учи на 2 смени. А търсене се забелязва особено от 2 години насам. От една страна, това ни радва, но и поставя въпроса как ще се удовлетвори интересът", казва Славчева.

Интересът на родителите идва и от факта, че частните училища показаха високи резултати на националното външно оценяване в 4-и и в 7-и клас през последните 2 години. Няколко частни училища бяха на първо място на миниматурите в 4-и клас миналата година.

Критериите и изискванията за прием в частните основни училища се повишиха през последните години.

Таксите в частните основни училища са между 3600-4200 евро на година. Увеличени са заради общото поскъпване в държавата. Всяка година чиновете, масичките и другите мебели се обновяват. Калкулира се и увеличението на заплатите на учителите. За заплати от бюджета на едно училище отиват около 80% от средствата.

Частните основни училища изпълняват държавните образователни изисквания, но разработват учебни планове, които дават право на творчество. То се изразява в използването на часовете за свободно избираема подготовка и допълнителни часове, с които разполагат, поради целодневната форма на обучение. В едно училище например осигуряват 15 часа чужд език седмично освен редовните уроци по

чужд език, предвидени в учебния план. В последните 2 години много усилено се преподава предприемачество и бизнес. През есента ще отвори и ново училище с такава насоченост.

Децата в частните основни училища са освободени като дух. Това прави първо впечатление, когато някой отиде на посещение. Малките ученици не са сковани, не са стресирани, защото целият учебно-възпитателен процес е насочен към това учителят да ги стимулира, да ги насочва в търсенето на информация, към нетрадиционни разсъждения, казва Милка Славчева.

Спортът

Изключителен е акцентът върху тези дейности. Най-честите спортове, които се развиват, са тенис, ски, футбол, плуване. По-малко предлагат и конен спорт, но пък той е много положителен за развиване на психиката на децата. Има скално катерене и планинско ориентиране.

е качествено, категорична е шефката на асоциацията. Организирано е по 2 начина. Част от училищата имат свои кухни, където работят диетолог и готвачи. Други пък хранят децата чрез кетъринг. Менюто се изработва всяка седмица. Правят се непрекъснати проверки от агенцията по безопасност на храните и от регионалните здравни инспекции

Смяна предстои и на директорите на 23 от 28-те регионални здравни каси. Причината е, че договорите им изтичат масово в края на юли. До дни се очаква да се качат обявите на сайта на здравната каса. Конкурси за нови директори текат и за домовете за медико-социални грижи за бебета в Благоевград, Видин, Златица и "Св. Иван Рилски" в София.

- Проф. Начев, какво е състоянието в болниците в момента, има ли проблеми с лимитите?

- Най-малкият проблем са лимитите на касата. Имаме уверение оттам, че каквото се изработи, ще се плати след проверка. Не е приятно да знаеш, че имаш лимит, лошо звучи и за хората. Те си мислят, че пациентът след лимита ще се върне. Такова нещо няма, който и пациент да дойде, когато и да е, ние ще го приемем. Но това поставя под известно напрежение управлението на болниците, защото все пак разчитаме на устни уговорки с управителя на касата. Основният проблем обаче е нереално оценената дейност. Всички дейности са недооценени - едни повече, други по-малко. Пламен Орешарски навремето казваше, че няма недофинансирани пътеки, защото това означава цената, която е определена, да не се финансира. Примерно ти си се договорил за 2 лева, а той ти плаща 1,80 лв. Тук нещата не са така, но самите пътеки са грешно оценени. Ощетени са най-вече болниците от стратегическо значение. Там се лекуват много по-тежки пациенти, отколкото в останалите, изразходват се повече средства, но стойността на услугата, която се дава, е еднаква. Така болници, където е инвестирано по-малко - има по-евтина апаратура, по-малко и по-зле платени кадри, имат по-добър финансов резултат. Третият проблем е безразборното възникване на нови болници, несъобразено със здравния профил на населението, гонещи единствено финансово облагодетелстване.

- Как се отразява това роене на болници?

- Пациентите са едни на брой, не могат да се умножат като болниците. Затова намалява потокът им. Когато се отвори нова болница, се прави страхотна реклама - че в нея оперира някой от Луната, прави сърдечните операции през ушите. А всичко това се прави в други институции от години и е рутинна дейност. Но така хората се лъжат. Минават 1-2 месеца, пациентите виждат каква е работата и нещата си идват на мястото. Но това не е редно - невинаги е добре за пациентите, освен това се извършва нелоялна конкуренция. Истината е, че за всеки пациент, който изпращат в някои болници, лекарите получават финансов бонус. Само че подобна черна каса държавна болница като нашата няма как да си позволи. По този начин в болниците, които съществуват от доста време, в които са инвестирани средства, и те отиват на вятъра. Клиниките са изградени за определен обем работа, назначени са хора, апаратурата е изчислена да върши определена дейност, а тя намалява. Значи изкуствено започва да се създават условия за криза и фалит.

- Качеството еднакво ли е в новите и старите болници?

- За да се отговори, трябва да има контрол на качеството, а у нас няма. Всеки може да прави каквото си иска, да тръби, че няма смъртност, а тя да е 10%, защото няма коректив. Трябва да има институция, която да прави анализ всяка година - да каже колко е смъртността, колко са вътреболничните инфекции, колко са рехоспитализациите. Има 10 фактора, които в цял свят се следят, но не и у нас.

- А Медицинският одит?

- Медицинският одит ходи само когато има сигнал. Освен това той не може да направи одит на качеството, защото хората в него не разбират нищо нито от кардиология, нито от гастроентерология или пулмология. Трябва да вземе специалисти, които разбират, и да прави проверка с тях. Предлагал съм много пъти, ако искат да направят проверка на една кардиохирургия, да вземат двама инвазивни кардиолози. Да не са от бранша, за да не ни е неудобно да си извадим очите. Макар че тук не става дума за това, а да се каже кое е добре, кое не, за да се оправят някои грешки. Има много начини, но никой не иска да го направи.

- Защо?

- Какво трябва да направи новият здравен министър спешно?

- Здравната карта, която вече ни омръзна да дъвчим. Трябва да се приеме и да е със задължителен характер. Това означава, че тя ще казва във всеки регион от каква медицинска помощ има нужда въз основа на здравния профил на населението. Ние знаем, че тук има еди колко си диабетици, хипертоници и т.н., и казваме: "Тук има нужда от две болници за сърдечни операции - едната за 3000, другата за 500, трябват толкова коремни операции и т.н.". Това го има навсякъде - не можеш в Париж със 100 млн. да отвориш кардиологична болница. Те ти казват - нямаме квота за това, но ако искате - може в Лил, там има възможност. За този регион 100 млн. са много, защото искаме клиниката да не е с повече от 400 легла, но може да направите болница там. А ние изпуснахме духа от бутилката. Сега трябва да минем на друго решение. То е просто. Ако някой иска да работи само на кешов пазар, нека прави, каквото иска. Но ако ще се бори за публичните средства в касата, трябва да има ред.

- Какъв?

- Ще се намери ли политическа воля за това?

- Това е цялата работа. Който го направи, ще бъде посрещнат на нож първите шест месеца, но в края на годината пациентите и лекарите ще усетят ползата. Затова здравният министър трябва да убеди парламента да направи тези промени сега. Това е най-удобният момент, защото предното правителство, което е огромната опозиционна партия, предложи подобна здравна карта със задължителен характер. Здравният министър трябва да извади и един документ от ноември 2009 г. за преструктуриране на болничната помощ, който направихме заедно с д-р Валерий Митрев и научните дружества на хирурзите и анестезиолозите.

- Ако това не се случи, какво ще стане, държавните клиники ще се превърнат ли в болници за бедни?

- Здравеопазването ще вегетира. Не знам дали държавните болници ще се превърнат в структури за бедни, защото касата на всички плаща еднакво. Но частните могат да правят, каквото искат, и намират вратички. Те могат да плащат за пациенти, които отиват при тях, да правят лъжлива реклама и да слагат доплащане - в някои по три пъти те карат да плащаш. Там само знаят да показват къде е банкоматът и пак не са цъфнали. Всичко това води до нелоялна конкуренция и е проблем на обществото, а не на лекарите.

- А има ли възможност у нас за реално заплащане на дейността?

- За това трябва да има работеща икономика. Но е и вярно, че няма държава като България с толкова нисък процент от БВП за здравеопазване. Дори Румъния, която е преди нас в тази нещастна класация отзад напред, има 500 евро на глава от населението за здраве. А при нас е 180 евро. И тук не говорим за Швейцария - 4000 евро, за Германия - 3500 евро, за Франция, защото сме далече от тях. Не можем да вземем процента от БВП за здравеопазване на Швейцария, защото е 12, но нека направим нашия поне 5-6. Тогава можем да говорим за въвеждане на диагностично свързани групи (ДСГ). Защото при остойностяването им през 2004 г. се оказа, че с 38% се качва разходът за болнична помощ. Милен Велчев, когато чу, въпреки че Лидия Шулева беше много за въвеждането на ДСГ, каза: "Не!". Истината е, че трябва да се реши за какво ще отиват парите - дали ще купим пет корвета за армията, ще ги даваме за подслушване или за здравеопазване... Парчето от баницата трябва да стане по-голямо, но и да има преструктуриране. Иначе парите ще потъват винаги в системата. Защото сега пациентът отива в една болница, вземат го, без да могат да му окажат нужното лечение, после го карат във втора. И там не могат да му помогнат, и го карат в университетската болница. Навсякъде вземат парите от касата и така нашата бедна система плаща три пъти.

- Демонополизиране на касата би ли помогнало?