Защо спешната помощ е за реанимация

Спешната помощ е в кома. И има нужда от реанимация.

Защото пациентите са недоволни. Защото понякога чакат линейка с часове. Защото не са единични и случаите, при които пострадали се разкарват между 2-3 болници, докато някоя най-сетне ги приеме. Защото дори при инфаркт близки на болни търсят връзки, та дано екипът дойде с някоя и друга минута по-рано.

Лекарите също са недоволни. Защото много от тях бъхтят за жълти стотинки. Обират ги в ромски махали. Заплашват ги. Бият ги. Газят в кал през есента. В сняг през зимата. И в напуканата земя през лятото, когато при катастрофа автомобил се е обърнал в нивите. А телата на жертви и ранени зловещо са се търколили на метри от него.

Поради всички тези причини реформа в спешната помощ трябва да има. Признавайки това, всеки лекар се пита: “Ами ако с промените стане по-лошо?” Нормално е, човешко е да се страхуваш и затова да държиш на статуквото. Но ако страховете винаги вземаха превес, то в нито една сфера на живота нямаше да има прогрес.

И след като неволята ни е посочила отговора - “да, реформата е неизбежна”, то трябва да се реши по какъв път да мине тя. Лично премиерът Бойко Борисов и здравният министър д-р Стефан Константинов показаха пред медицинската общност един “маршрут” - спешните центрове да са към областните болници. Пътят не е тежък и не е непознат. Безспорно камъни има. И препятствия. Но те не са непреодолими. След обществен дебат и най-вече разговори със съсловната организация на лекарите и на работещите в спешната помощ те могат да се отстранят.

Най-големият страх на екипите от линейките е спешната помощ да не премине на подчинение на здравната каса. Защото тя гарантира лечение само за осигурените, а в животозастрашаващи състояния изпадат и хиляди неосигурени. Да, това е абсолютно адекватно притеснение, което изрази пред “Труд” и председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. Нашият екип попита здравното министерство на кого ще остави неосигурените... Експертите му ни увериха, че когато парите за спешна помощ стигнат касите на болниците, те ще са отделно перо, извън останалите. И с него ще се покриват животоспасяващите грижи на абсолютно всеки българин или чужденец. Независимо дали е с прекъснати здравноосигурителни права или не. Ако наистина практиката ще е точно такава, то един от камъните на пътя към промяната вече е отстранен.

Лекари от Спешна помощ вадят и друг контрааргумент срещу преминаването към областните болници. Те смятат, че с терапията на спешноболните ще се трупат допълнителни дългове. И как въобще докторите ще получават пари от клиничните пътеки, чрез които на практика да се увеличат доходите им. Решение и тук има - в наредба да се опише точният механизъм, по който ще става разплащането за приложената спасителна помощ. Достатъчно е пак здравното министерство и лекарите да седнат на една маса и да обсъдят горещата тема.

Доктори от други специалности (пожелали анонимност от колегиалност) съобщиха пред “Труд”, че при ревизията на състоянието на спешната помощ на някои места в страната ще лъсне, че за 12-часово дежурство екипи покриват едва по 2-3 адреса. А за толкова повиквания със сигурност не е рентабилно да се поддържа цял център, вместо да се ползва наличния състав от областните болници. По тази причина не е изключено съпротивата за преминаването към тях да стане още по-яростна.

Лутайки се между страховете и подготвянето на ответна реакция обаче, лекари от спешна помощ бягат от сериозни проблеми. Като недостига на кадри. В столичната Бърза помощ например половината щат е празен. И скоро няма да се появят мераклии срещу 750 лв. за място на доктор с 2 специалности. Тежка ситуация като най-трудното судоку... Защото как да се вдигнат заплатите на тези хора, които са държавни служители. А пък техните доходи са замразени заради кризата още от 2010 г. И така вече от години в София около 18 линейки отговарят за хората в беда от милионния град и близките 32 села… Мисия напълно невъзможна. По тази причина получаването на пари за дейност и от болниците е един от вариантите за повишаване на възнагражденията. Както предвиждат предложените промени. Поредният аргумент в тяхна полза е една интересна статистика, изключително красноречива. Средствата за спешна помощ през 2006 г. са били 52 млн. лв. През 2010 г. парите са скочили с повече от 50% - на 82 млн. лв. Без обаче качеството да се е подобрило. Защото всеки ден продължаваме да се сблъскваме с едни и същи проблеми с линейките.

През 2012 г. на екипите от реанимобилите може да се дадат повече пари. Защото се мисли за допълнителни приходи. Но това може да се случи единствено срещу оповестените реформи. Няма ли, пак си оставаме в същото положение - на недоволни и изпаднали в паника болни. Ако ни се наложи да повикаме линейка.

Остава и лекарите да го разберат. Защото утре техен близък може да се окаже на нашето място. И по закона на Мърфи да са възпрепятствани да се обадят на приятел с бяла престилка за по-бързо и адекватно отношение...

Със сигурност работата на доболничната и болничната спешна помощ трябва да се оптимизира. Промените са наложителни, за да се скъси и пътят на пациента до спасителните грижи.

Много важно е да се вземе предвид фактът, че работещите в линейките лекари в последните 20 години не са специализирали и един ден. Затова днес постоянно се питаме: “Ама защо е такова качеството на бързата помощ?!” Тук се налагат административни действия, които трябва да се обсъдят с Министерството на здравеопазването.

Според мен сегашната ситуация не е нормална. Защото не е нормално лекарите от спешните центрове да се занимават само с транспорт на болни. Те трябва да са в симбиоза с болничната помощ. Всеки вижда проблемите. Мненията са много. Но те трябва да се унифицират и да се стигне до консенсус, което лесно ще се постигне в работна група от експерти.

Категорично спешната помощ се нуждае от промени, защото само така обслужването на пациентите ще стане по-добро. Това е моето мнение и аз заставам зад реформите, които се предлагат.

Най-важното и изключително полезното последствие, до което ще доведат промените, е, че при преминаването на спешните центрове към областните болници колегите ще могат да израстват. Ще могат да специализират и да защитават медицински титли. Според уменията си те ще имат възможността да работят примерно в реанимация или в кардилогия.

Вижте, доболничната спешна помощ не означава само транспорт на болния. Също не е редно тя да се реализира единствено в областните и университетските лечебни заведения. За да се сложи край на прекъсването на спасителния процес, трябва да се вземат мерки.

В болницата в Ямбол работя от 33 години, затова проблемът със спешната помощ ми е много ясен. Аз и колегите ми се почувствахме накърнени, когато през 2007 г. по времето на тогавашния здравен министър проф. Радослав Гайдарски тя беше унищожена.

По тази причина смятам, че предложените днес промени са правилно решение. В момента докторите от спешните центрове наистина се чувстват сякаш работят в такси. А в същото време специалистите от спешните отделения са изключително натоварени. Да не забравяме, че и пациентът не е доволен, защото често се води в болницата без диагноза. Но когато се занимаваш предимно с превоз, то се губи квалификация...

Ако спешните центрове се обединят с медицинските екипи от болниците, първите ще могат да специализират и да защитават нови и нови звания. И второ, спешните центрове ще разполага с повече кадри.

Това съобщи вчера преизбраният кмет Йорданка Фандъкова.

Тя представи предложенията си и за останалите 12 районни кметове. Почти сигурно фаворитите на Фандъкова ще бъдат одобрени, защото СОС има абсолютно мнозинство в СОС.

„Очаквам районните кметове да са мои съдружници в контрола върху незаконното строителство, изоставените строежи, както и върху опасните сгради. Поисках оценка от организациите за досегашната работа на кметовете. На някои места имаше проблеми с координацията, които пречеха на работата“, каза Йорданка Фандъкова.

Двата най-големи столични района - „Люлин“ и „Младост“, ще имат нови кметове. В „Люлин“ вече ще се разпорежда Милко Младенов, досегашен зам. областен управител на София-град. В кметския кабинет в „Младост“ пък ще влезе досегашният управител на 25-и ДКЦ Цвета Авджиева.

За районен кмет на "Средец" Фандъкова предлага досегашния заместник-кмет на „Красно село“ Вергиния Стоянова, за "Красно село" - досегашният кмет Пламен Църноречки, за "Възраждане" - секретаря на района до момента Савина Савова. Район "Оборище" ще бъде ръководен от Йорданка Фикирлийска, "Сердика" ще остане с досегашния си кмет Тодор Кръстев, "Подуяне" - с досегашния си кмет Ева Митова, "Слатина" - с досегашния си кмет Антоанета Апостолова. За кмет на "Изгрев" се предлага Димитър Димитров, за "Лозенец" - общинският съветник от ГЕРБ Любомир Дреков, за "Триадица" - Стоян Нанчев, за "Красна поляна" - досегашният районен кмет Иван Чакъров, за "Илинден" - досегашният районен кмет Миглена Веселинова, за "Надежда" - досегашният районен кмет Димитър Димов, за "Искър" - досегашният районен кмет Йордан Томов. Район "Студентски" ще е с досегашния си кмет Димитър Дилчев, район "Витоша" ще се ръководи от досегашния общински съветник Стойко Дуков, район "Овча купел" - от досегашния заместник-кмет на "Надежда" Христина Семерджиева. Район "Връбница" ще е с досегашния си районен кмет Младен Младенов, "Нови Искър" ще е с районен кмет Даниела Райчева, която в миналия мандат беше общински съветник от ГЕРБ. Районен кмет на "Кремиковци" ще е досегашният кмет Ивайло Панев, а заместник-кметът на "Подуяне" Димитър Сичанов ще стане районен

кмет на "Панчарево", районен кмет на "Банкя" ще остане Рангел Марков.


Три комисии одобриха бюджета за 2012 г.

Пенсионната реформа ще стартира едва през 2021 г. с увеличаването на възрастта
Законопроектът за държавния бюджет за 2012 г. беше приет от парламентарните комисии по бюджет и финанси, икономическа политика и по здравеопазване вчера. На обсъждането финансовият министър Симеон Дянков заяви, че основният буфер в бюджета за догодина е предвиденият нисък дефицит. Според критериите на Маастрихт трябва да имаме недостиг от 3 на сто, а ние сме заложили около 2% и смятаме, че бюджетът ще издържи, обясни финансист №1. Той добави, че всичко, което се случва в ЕС, ще играе огромно влияние. Събитията от последните дни в Гърция и Италия водят до мисълта, че това не е консервативен бюджет, а трябва да мислим за възможно по-консервативни насоки, защото това, което става около нас, няма начин да не ни засегне, коментира още Дянков.

Относно плащанията по дълга, които предстоят на България през 2013 г. в размер на 1.85 млрд. лв., ще се наложи емитиране на дълг на външния и вътрешния пазар. Според Дянков обаче страната ще си позволи да разпусне разходите дотолкова, колкото вече ни трябват за натрупаните дългове. По никакъв начин няма да допуснем натрупване на нов дълг, категоричен бе той.

Пенсионната реформа, за която всички говорихме, на практика ще стартира от 2021 г. с увеличаването на възрастта за пенсиониране, което е и една от темите, по които сме критикувани от ЕК, коментира Дянков. От Българската стопанска камара пък поискаха по-радикален подход в реформите на пенсионната система.

Финансист №1 уточни, че една от предстоящите мерки на правителството за съживяване на реалния сектор ще бъде отпускането на допълнителни средства през другата седмица по ОП "Конкурентоспособност". На въпрос откъде се очаква икономическият растеж на България от 2.9 на сто при ниска събираемост на данъците, Дянков отговори, че 300 млн. лв. са събрани само по ДДС тази година. Макар и малък, е предвиден растеж и за следващата, категоричен бе той.

Преди заседанието на парламентарните комисии стана ясно, че има остър спор между синдикатите и правителството по двете наредби, които променят начина на заплащане на държавните служители. Новият класификатор за организиране на работната заплата е добре забравената щатна таблица на Тодор Живков, но във възможно най-лошия й вариант, каза Мика Зайкова пред „Класа“. Сложната система на заплащане, по думите й, разделя труда на хората в шест "клетки" с неясни критерии за разпределение на възнагражденията.


ЧАС ПО АНТИДРОГА В УЧИЛИЩЕ

Десетокласниците масово налитат на чашката
87% от учениците в десети клас са пили алкохол. Цели 66% пък са пушили цигара поне веднъж в живота си. Фрапиращите данни бяха съобщени вчера от здравното министерство.

Те са в рамките на проучване, проведено в периода 1995-2011 г. в 35 страни в Европа за употребата на алкохол и наркотици сред подрастващите. Макар у нас процентът на пушещите и пиещите тийнейджъри да не е никак малък, според информацията от изследването от 2003 г. насам се наблюдава леко намаляване на вредните навици сред подрастващите.

Всяка година в рамките на проучването у нас са обхванати 2200 ученици на 16-годишна възраст. От отговорите на анкетираните през тази година излиза, че през последните 30 дни са пушили 39% от младежите, а алкохол са консумирали 65%. Тези, които признават, че са се напивали поне веднъж, са 45%, а 20 на сто са го направили в последните 30 дни. Данните сочат още, че 13% от децата пият поне по веднъж на всеки 3 дни. Употребата на марихуана поне веднъж в живота на учениците нараства от 21% през 2003 година на 24% през 2011 година. През последния месец преди анкетирането поне веднъж е пушил трева всеки десети тийнейджър. Увеличение в употребата на екстази няма и то се запазва на 4%. Отделно се оказва, че всеки трети ученик се е сбивал или е имал проблем с родителите си, всеки втори е преживял злополука или е имал проблем с приятели, а 70% са се оплакали, че се справят лошо в училище.

От следващата година учениците от 1-и до 12-и клас ще изучават здравно образование. Това предвиждат подготвяни промени от Министерството на образованието, младежта и науката и от Министерството на здравеопазването, представени вчера. Текстовете ще бъдат обсъдени до края на тази година и ще залегнат в Закона за средното образование.

Два нови центъра с апарати за диагностика и лечение на невроендокринни тумори (НЕТ), които са невидими за повечето скенери в момента, ще отворят врати до една година. Това обявиха от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), които заедно с фармацевтични компании ще инвестират в новата технология. Инициативата беше обявена вчера на Световния ден за борба с НЕТ.

Новите звена ще са към университетски болници във Варна и в София, а в тях ще работят мултидисциплинарни екипи - медицински онколози, химиотерапевти, хирурзи, гастроентеролози, пулмолози, ендокринолози, ренгенолози и т.н. Те ще

стартират без участието на държавата

но впоследствие ще се търси и подкрепата от Министерството на здравеопазването. Част от работата на новите звена ще е да събира база данни в национален регистър.

Над 90% от пациентите с невроендокринни тумори у нас не подозират за заболяването си или са с неправилно поставена диагноза и са подложени на неправилно лечение.

"Невроендокринните тумори са част от така наречените редки заболявания. Един семеен лекар може да се сблъска с него само веднъж в своя живот. Това показва колко рядко се среща този тумор и защо лекарите са толкова неподготвени да го открият", заяви доц. Димитър Калев от УМБАЛ "Св. Марина"-Варна. По думите му ракови клетки от този тип могат да се появят във всеки орган на човешкото тяло.

Според д-р Аркади Иванов от Четвърта УМБАЛ в София заболеваемостта от рак като цяло нараства, в това число и случаите на НЕТ - за 30 години случаите са нараснали 5 пъти. В световен мащаб се приема, че 5.25 човека на 100 000 души население са болни от НЕТ, към 2020 г. те ще са 8 на 100 000 души.

"Световната статистика показва, че у нас всяка година с тази диагноза заживяват около 379 души. В същото време обаче за последните 13 години са открити и регистрирани само 339 случая, което е средно 26 случая на година. Това практически означава, че 353 души носят заболяването, без да подозират за това, или са диагностицирани и лекувани за погрешно заболяване", обясни д-р Иванов.

"От появата на първите симптоми до поставянето на диагнозата могат да минат от 3 до 7 години", обясни и доц. Светла Христова от Александровска болница. По думите й причината за това е в неспецифичните симптоми. Те

зависят от органа, където се е настанил туморът

Например, ако е в стомаха, симптомите са като за колит или друг стомашно-чревен проблем.

Центрове за спешна медицинска помощ в страната се обявиха срещу намерението на Министерството на здравеопазването да прехвърли спешната помощ към болниците.

Целият състав на старозагорския Център за спешна помощ е готов да напусне, стана ясно вчера. Около 300 души - лекари, фелдшери, медицински сестри, шофьори на линейки и друг обслужващ персонал, са се обединили около тази крайна мярка за изразяване на недоволството си. Те са и против начина, по който се правят т.нар. реформи, заяви лидерът на КНСБ в ЦСМП д-р Валентин Вълканов.

На общо делегатско събрание персоналът е приел декларация срещу поредното безумие от страна на МЗ. Според работещите там няма никакви аргументи в полза на предлаганото прехвърляне на дейността, липсва каквато и да е финансова подплатеност. Болниците са търговски дружества и никой не може да гарантира, че при тяхната задлъжнялост ще има средства дори за горивото на линейките, да не говорим за повишаване на заплатите, категоричен бе синдикалистът. Той очаква подобни декларации да бъдат подготвени и в други региони.

Вчера работещите в Центъра за спешна медицинска помощ във Варна също излязоха на протест срещу сливането им с областните болници. В проявата участваха представители на синдикатите и на Българския лекарски съюз. Председателят на териториалната организация на КНСБ Илия Илиев заяви, че хората са твърдо против сегашната здравна политика на министерството, която води до дезорганизация вместо към обратното. От КТ "Подкрепа" също застават зад исканията на работещите в спешната помощ.

Председателят на районната колегия на БЛС д-р Светлин Митев обвини МЗ, че иска да проведе бързо реформата в спешната помощ, без предварителни обсъждания и без разяснения. Според него най-сериозен проблем е липсата на яснота за бъдещото финансиране на "Бърза помощ".

От Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ заявиха, че засега не искат оставката на здравния министър Стефан Константинов. Ако екипът му се смени, хаосът ще бъде много по-голям, каза д-р Десислава Кателиева, шеф на асоциацията.


Ей сега ги стигнахме испанците...
Ева Костова

В Испания парите, които болниците са дали за лекарства, нарастват от 3,7 млрд. евро през 2006 г. на почти 5,8 млрд. за 2010-а. Това се дължи на застаряването на населението, увеличаването на хроничните патологии и високата цена на иновативни лекарства. Правителството не е информирало за тези харчове, възмущава се испанският "Eл Паис".

А у нас? Кратки справки от годините управление на ГЕРБ сочат: от приходи и трансфери общо в бюджета на здравната каса за 2009 г. парите са били малко над 2,07 млрд. лв. Същата година разходите за здравеопазване са били 3,07 млрд. лв. и бележат ръст с 18,1 на сто спрямо бюджет 2008 г. Бюджетът бе приет по времето на Тройната коалиция.

През бюджетната 2010 година за болнична помощ са изразходвани 1, 1365 млрд. лв. Средствата за болнична помощ за 2011 г., заложени в Закона за бюджета на НЗОК, са 958,02 млн. лв. Намалението е очевидно.

През октомври 2011 г. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса взе решение за освобождаване на оперативния резерв на касата, заложен в Закона за бюджета на НЗОК. Част от средствата ще бъдат разпределени за здравноосигурителни плащания за болнична помощ.

За първа година НЗОК определя прогнозните бюджети на лечебните заведения според нови правила, които са отворени, гъвкави и динамични (каквото и да значи това!), похвалиха се от касата. Но в действителност нещата съвсем не клонят към хвалби - става дума не за касата само, а за грижата на държавата към проблемите на здравеопазването, към което българинът е най-чувствителен и го слага често преди обедняването.

Когато дойде на власт, ГЕРБ уверяваше, че ще предложи пакет от мерки за потягане на финансовта дисциплина в сферата на здравеопазвзването, ще преструктурира болничната помощ и ще премахне монопола на НЗОК. Посоката, по която обаче да се променя системата, не бе видяна от нито един от тримата министри в ресора.

Мнозинството в НС прие нереално нисък бюджет на НЗОК за 2010 г. и закъсненията на плащанията станаха практика. В края на годината със Закона за бюджета през 2011 г. управляващите безпрецедентно коригираха бюджета за 2010. Болниците минаха на делегирани бюджети, без да се отчита, че не всички болници работят по целия набор от клинични пътеки. Затова пациентите тичаха от болница на болница, а междувременно през август парите на лечебниците бяха орязани с близо 40 процента до едва 70 млн. лв. месечно. През октомври м.г. 160 общински и частни болници заведоха съдебни искове срещу касата за неизплатени средства. И дълговете на големи и малки болници продължиха да растат, тъй като се плащат заплати, ток, парно, вода, консумативи, лекарства...

Пациентите масово не намират необходимите им и полагащи им се от държавата лекарства, защото аптеките нямат пари да ги купят, а и чакат с месеци касата да им изплати средствата, ако са ги купили. Проблеми има и със снабдяването с лекарства, след като търговете за доставката на скъпите медикаменти от МЗ бяха прехвърлени към болниците.

В резултат на наложените финансови ограничения и неадекватно финансиране на системата се стигна до невъзможност да се оказва медицинска помощ в лечебните заведения. За първи път в най-новата история на страната се въведоха листи на чакащи. Създадоха се предпоставки за корупционни практики, нерегламентирани плащания и натиск над пациенти на различни равнища в системата, категорични са експерти на опозицията от страна на левицата.

По бюджет 2012 г. разходите за здравеопазване бележат минимално увеличение спрямо 2011 г. Нашето правителство знае за недостигащите средства, но си трае.

През двете години и половина управление на ГЕРБ към използваното по бюджета на касата не е додаван нито лев.