12 правила за живота
Самозвани съдници на човешката раса
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Самозвани съдници на човешката раса До неотдавна се смяташе, че Земята е несравнимо по-могъща от хората, които я населяват. През недалечния 19-ти век блестящият биолог Томас Хъксли (1825-1895) – ревностен последовател на Дарвин и дядо на Олдъс Хъксли – заявява пред английския парламент, че за човечеството е буквално невъзможно да изчерпа биологичното богатство на океаните. Способността им да създават живот, казва той, превъзхожда в огромна степен дори най- алчните и хищнически ламтежи на човека. А само преди скромните петдесет години книгата „Смълчана пролет“ на Рейчъл Карсън се превърна във факел на движението за защита на природата. 262 Петдесет години! Та това е нищо! Сякаш е било вчера. Едва наскоро ние успяхме да развием концептуалните инструменти и механизми, които ни позволяват да разберем, макар и само донякъде, сложната система на живота. Ето защо заслужаваме поне малко сниз- хождение относно хипотетичната злонамереност на разрушителното ни поведение. Понякога просто не знаем достатъчно. Или напротив, знаем достатъчно, но все още търсим начини да приложим наученото на практика. Дори днес животът не е никак лесен – а само преди няколко десетилетия болшинството от хората по света страдаха от глад, болести и неграмотност. 263 Ние се радваме на сравнително благополучие (и то расте повсеместно) едва от няколко десетилетия, броящи се на пръстите на едната ръка. Въпреки това рядко се срещат щастливи семейства, в които никой не страда от сериозно заболяване – проблем, с който рано или късно дори те ще се сблъскат. При цялата си уязвимост и ранимост ние правим всичко възможно, за да подобрим положението, и в този смисъл трябва да отбеле- жим, че планетата е по-жестока към нас, отколкото ние към нея. Затова не бива да се съдим толкова сурово. В края на краищата човекът е забележително същество. Ние сме уникални и все още не е ясно какви са границите на нашите възможности, и дали изобщо има такива. Днес ние правим неща, които изглеждаха невъзможни в недалечното минало, когато едва се пробуждахме за отговорностите си от планетарен мащаб. Няколко седмици преди да напиша тези думи, попаднах на два видеоклипа, качени в Ютюб. Единият показваше изпълнението на прескок, спечелило олимпийското злато през 1956 година, а другият – участието в същата дисциплина, заслужило сребърен олимпийски медал през 2012- та. Беше ми трудно да повярвам, че става дума за един и същ спорт – и 262 Карсън, P. Смълчана пролет; прев. Боян Атанасов. София, изд. „Земиздат“, 1987 г. 263 Вж. http://reason.com/archives/2016/12/13/the-most-important-graph-in-the-world 305 дори за един и същ биологичен вид. Изпълнението на Маккайла Марони от 2012-та би изглеждало като извънземно постижение през 50-те години на миналия век. Паркурът, заимстван от обучението на френската армия, също е удивителен спорт. Не по-малко впечатляващ е и т.нар. фрийрън. С искрено възхищение наблюдавам компилациите на подобни изпълнения. Някои от тези хлапета скачат от триетажни сгради, без изобщо да се контузят. Това, което правят, е опасно и удивително. А ентусиастите, покоряващи огромните строителни кранове, притежават непонятна за ума смелост. Същото се отнася за любителите на екстремното планинско колоездене и на свободния стил в спускането със сноуборд, за сърфистите, покоряващи петнайсетметрови вълни, и за скейтбордистите. Двете момчета, извършили масовото убийство в гимназия „Колъмбайн“, сами се провъзгласяват за съдници на човешката раса – подобно на преподавателя от TEDx и на моя злочест приятел Крис, но в много по-крайна форма. Според Ерик Харис, по-грамотният от двамата убийци, човешките същества представляват провалил се, дълбоко порочен биологичен вид. А щом подобно твърдение бъде прието за вярно, вътрешната му логика неизбежно намира външна изява. Ако дадено нещо се определя като чума 264 , по думите на Дейвид Атънбъро, 265 или като рак 266 , както отбелязва Римският клуб, 267 човекът, който успее да го унищожи, се превръща в герой – в безспорен спасител на света и на човечеството. Той може да си повярва, че е истински месия, и с фанатичната си представа за морал да унищожи не само противниците си, но и себе си. Точно това се случва с масовите убийци, обладани от почти безкрайна омраза. Дори собственото им Битие не 264 Вж. http://www.telegraph.co.uk/news/earth/earthnews/9815862/Humans-are-plague-on- Earth-Attenborough.html 265 Известен британски естественик, който заявява: „Ние сме чумата на Земята“. – Б.пр. 266 „Земята има рак и този рак е човекът.“ Mesarovic, M.D. & Pestel, Е. (1974). Mankind Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|