12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| Psychology, 81, 322-31; Weisberg, Y. J., DeYoung, C. G., & Hirsh, J. B. (2011). „Gender differences in personality across the ten aspects of the Big Five.“ Frontiers in Psychology, 2, 178; Schmitt, D. P., Realo, A., Voracek, M., & Allik, J. (2008). „Why can't a man be more like a woman? Sex differences in Big Five personality traits across 55 cultures.“ Journal of Personality and Social Psychology, 94,168-182. 270 De Bolle, M., De Fruyt, F., McCrae, R. R., et al. (2015). „The emergence of sex differences in personality traits in early adolescence: A cross-sectional, cross-cultural study.“ Journal of Personality and Social Psychology, 108,171-85. 271 Su, R., Rounds, J., & Armstrong, P. I. (2009). „Men and things, women and people: A meta-analysis of sex differences in interests.“ Psychological Bulletin, 135, 859-884. Тези различия са анализирани от гледна точка на неврологичното развитие в следната статия: Beltz, A. М., Swanson, J. L., & Berenbaum, S. A. (2011). „Gendered occupational interests: prenatal androgen effects on psychological orientation to things versus people.“ Hormones and Behavior, 60, 313-7. 272 Явление или представа за нещо, които възникват и се развиват в дадено общество или социална група. – Б.пр. 273 Bihagen, E. & Katz-Gerro, T. (2000). „Culture consumption in Sweden: the stability of gender differences.“ Poetics, 27, 327-3409; Costa, P., Terracciano, A. & McCrae, R.R. (2001). „Gender differences in personality traits across cultures: robust and surprising findings.“ Journal of Personality and Social Psychology, 8, 322-331; Schmitt, D., Realo. A., Voracek, M. & Alli, J. (2008). „Why can't a man be more like a woman? Sex differences in Big Five personality traits across 55 cultures.“ Journal of Personality and Social Psychology, 94, 168- 182; Lippa, R.A. (2010). „Sex differences in personality traits and gender-related occupational preferences across 53 nations: Testing evolutionary and social-environmental theories.“ Archives of Sexual Behavior, 39, 619-636. 274 Gatto, J. T. (2000). The underground history of American education: A school teacher's inti-mate investigation of the problem of modern schooling. New York: Odysseus Group. 308 прагматичен ум и способности у момчето (или момичето). Има и други фактори за тежкото положение, в което се намират момчетата. Ако момичетата се включват с готовност в типично момчешките игри, то момчетата проявяват нежелание да участват в момичешките. Това се дължи на факта, че когато се съревновава с момче, за момичето е похвално да победи и приемливо да изгуби. За момчето обаче е недопустимо да победи момичето и още по-недопустимо да изгуби от него. Представете си, че момче и момиче, и двамата на девет години, започват да се бият. В тази ситуация няма благоприятен изход за момчето. Ако победи, ще изглежда жалък. Ако изгуби – е, това вече е истински позор. Да бъде набит от едно момиче! Момичетата могат да побеждават, като се налагат в собствената си йерархия, показвайки умения в нещата, които са ценни за момичетата. Към това постижение те могат да добавят победата, която са спечелили в йерархията на момчетата. От друга страна, момчетата могат да побеждават единствено в мъжката йерархия. Да покажат умения в нещата, които са важни за момичетата, означава да изгубят статус както сред момичетата, така и сред момчетата. В очите на първите те губят привлекателност, а в очите на вторите – репутацията си. Момичетата не изпитват привличане към момчетата, които са техни приятели, въпреки че може да ги харесват, каквото и да значи това. Те намират за привлекателни онези момчета, които печелят състезанията за статус сред собствения си пол. Момчето не може да си позволи да удари момичето със силата, която би използвало срещу конкурент от своя пол. Момчетата не могат (и не биха допуснали) да участват в игри за печелене на надмощие срещу момичетата. За тях не е ясно как могат да спечелят в подобна игра. Така че, ако играта се превърне в момичешка, момчетата се оттеглят. В този смисъл трябва да си зададем въпроса: университетите, особено хуманитарните, не се ли превръщат в игра за момичета? Това ли искаме всъщност? Ситуацията в университетите (и изобщо в образователните институции) е значително по-сложна, отколкото показват статистическите данни. 275 Като изключим науката, технологиите, инженерните специалности и математиката, във всички останали дисциплини съотношението между мъже и жени е крайно неблагоприятно за първите. 276 Близо 80% от всички студенти, които специализират в сферата на здравеопазването, публичната 275 Виж: Why are the majority of university students women? Statistics Canada: Информацията е взета от: https://www150.statcan.gc.ca/n1/pub/81-004- x/2008001/article/10561-eng.htm 276 Виж: Hango. D. (2015). „Gender differences in science, technology, engineering, mathe-matics and computer science (STEM) programs at university.“ Statistics Canada, 75- 006-X: Информацията е взета от: https://www150.statcan.gc.ca/n1/pub/75-006- x/2013001/article/11874-eng.pdf 309 администрация, психологията и педагогиката (това е една четвърт от всички специалности), са жени. Това неравенство продължава да расте с бързи темпове. С тази скорост след петдесет години в повечето университетски специалности ще са останали много малко мъже. Това е лоша новина за мъжете. Може би дори катастрофална. Но това е лоша новина и за жените. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|