12 правила за живота


Патриархатът: помощ или пречка?



Pdf просмотр
страница126/153
Дата31.12.2022
Размер3.6 Mb.
#116075
1   ...   122   123   124   125   126   127   128   129   ...   153
12 правила за живота - Джордан Питърсън - 4eti.me
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
Патриархатът: помощ или пречка?
Разбира се, че културата е система на потисничество. Винаги е било така.
Това е фундаментална, универсална, екзистенциална реалност. Тираничният крал е символично представена истина, архетипна константа. Това, което наследяваме от миналото, е замъглено от умишлена слепота и не е актуално.
То е призрак, машина и чудовище. То трябва да бъде спасено, поправено и държано на разстояние чрез грижите и усилията на живите. То ни смазва,
287
За повече информация по тази трагична тема виж: Suh, G.W., Fabricious, W.V., Parke,
R.D., Cookston, J.T., Braver, S.L. & Saenz, D.S. „Effects of the interparental relationship on adolescents' emotional security and adjustment: The important role of fathers.“ Developmental
Psychology, 52, 1666-1678.
288
Hicks, S. R. C. (2011). Explaining postmodernism: Skepticism and socialism from
Rousseau to Foucault. Santa Barbara, CA: Ockham' Razor Multimedia Publishing. Книгата може да се намери в PDF формат на адрес: http://www.stephenhicks.org/wp- content/uploads/2017/10/Hicks-EP-Full.pdf


313 опитвайки се да ни изкове в социално приемлива форма, и губи огромна част от силата си. Но и предлага щедра отплата. Всяка дума, която изричаме, е дар от предците ни. Всяка мисъл, която ни спохожда, преди това е споходила някой друг, по-умен от нас. Високоефективната инфраструктура, която ни заобикаля, особено на Запад, също е дар от предците ни. Това са сравнително некорумпираните политическа и икономическа системи, технологиите, здравеопазването, продължителността на живота, свободата, благополучието и възможностите. Културата взема с едната ръка, но на някои щастливи места дава много повече с другата. Да схващаме културата само като потисник, е посредствено и неблагодарно, но също и опасно. С това съвсем не искам да кажа (което, надявам се, става ясно от съдържанието на тази книга), че културата не бива да се подлага на критика.
Разгледайте следното съждение от гледна точка на потисничеството: всяка
йерархия създава победители и победени. Победителите, естествено, са склонни да защитават йерархията, а победените – да я критикуват. Но: 1) колективното преследване на всяка значима цел създава йерархия (като в преследването на целта някои хора ще се справят по-добре, а други по-зле); и 2) именно преследването на някаква цел до голяма степен придава на живота смисъла, който го поддържа. Ние изпитваме почти всички емоции, които правят живота дълбок и вълнуващ, в резултат на успешното ни придвижване към нещо, което истински желаем и ценим. Цената, която плащаме, за да бъдем част от това, е неизбежното възникване на йерархии на успеха, а неизбежното последствие от този процес е, че всеки от нас постига различен резултат. В този смисъл абсолютното равенство изисква да бъде принесена в жертва самата цел – но тогава няма да ни остане нищо, за което да живеем. Вместо това бихме могли да приемем с благодарност, че сложната, изтънчена култура позволява да има множество игри и множество успешни играчи и че правилно организираната култура позволява на индивидите, които са част от нея, да играят и печелят по свой собствен начин.
Извратено е да смятаме, че културата е творение на мъжете. Тя е символично, архетипно, митично мъжка. Ето защо идеята за патриархата се
„преглъща“ толкова лесно. Културата със сигурност е творение на човечеството, а не само на мъжете (нито пък само на белите мъже, които, разбира се, дават своя достоен принос). Европейската култура е доминираща, доколкото изобщо може да се определи като такава, около четиристотин години. От гледна точка на времетраенето на културната еволюция – което трябва да се изчислява най-малко в хиляди години – този период е едва забележим. Освен това, въпреки несъществения принос на жените в сферата на изкуството, литературата и науката до 60-те години на миналия век и феминистката революция (нещо, в което не вярвам), ролята, която те са изиграли в отглеждането на децата и в цялата селска работа, е ключова за


314 възпитанието на момчетата и за освобождаването на мъжете (много малко мъже), за да може човечеството да се развива и да върви напред.
Ето една друга теория: през цялата история на човечеството мъжете и жените се борят отчаяно със сковаващия ужас на глада и лишенията. Жените обаче са в неизгодно положение в тази жестока борба, тъй като наред с всички уязвимости на мъжете, присъщи и на тях самите, те носят бремето за продължаването на рода и освен това са физически по-слаби. В допълнение към мръсотията, бедността, болестите, глада, жестокостта и невежеството, характеризиращи живота и на двата пола преди началото на двайсети век
(когато дори хората от западния свят често преживяват с по-малко от един долар на ден, изчислено в днешни пари), жените е трябвало да се справят и с огромното практическо неудобство на менструацията, с високия риск от нежелана бременност, с настъпването на смърт или сериозно увреждане при раждането и с тежкото бреме на прекалено много невръстни деца. Вероятно това е достатъчно основателна причина за различното юридическо и практическо отношение спрямо мъжете и жените, типично за повечето общества преди началото на техническата революция, едно от чиито изобретения са противозачатъчните. Би било разумно да вземем под внимание всички тези неща, преди да приемем като сигурен факт твърде- нието, че мъжете са потискали жените.
Струва ми се, че така нареченото потисничество на патриархата в действителност представлява един несъвършен колективен опит (с хилядолетна продължителност) от страна на мъжете и жените да се освободят от лишенията, болестите и робския, черен труд. Чудесен пример за това е историята на Аруначалам Муруганантам. Този мъж, известен в
Индия като „кралят на тампоните“, страдал от факта, че жена му трябва да използва нехигиенични парцали по време на менструалния цикъл. В отговор тя му казала да избира между скъпите дамски превръзки и млякото за децата.
Опитвайки се да намери решение на проблема, той прекарал следващите четиринайсет години от живота си в състояние на лудост, както смятат съседите му. От него избягали дори жена му и майка му, ужасени от тази вманиаченост. Тъй като не се намерили други доброволки, които да тестват изобретението му, за да реши проблема, самият той започнал да носи балон, пълен със свинска кръв. Трудно ми е да си представя с това поведение как би могъл да подобри популярността или статуса си. Днес измислените от него евтини дамски превръзки се изработват от женски групи за самопомощ и се продават из цяла Индия. Създаденият от Муруганантам продукт осигурява на много жени свободата, която не са имали преди това. През 2014 година този мъж, който няма дори средно образование, намира място в класацията на списание „Тайм“ за стоте най-влиятелни личности в света. Считам, че личната изгода няма нищо общо с първоначалната мотивация на


315
Муруганантам. Как мислите, всичко това прави ли го част от патриархата?
През 1847 година Джеймс Янг Симпсън използва етер, за да помогне на една жена с деформиран таз да роди. По-късно той заменя етера с хлороформ, който се оказва, че има още по-добър ефект. Първото бебе, родено след прилагането на това вещество, е наречено Анестезия


Сподели с приятели:
1   ...   122   123   124   125   126   127   128   129   ...   153




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница