12 правила за живота

311 жените в залата. Бяхме обсъждали този въпрос надълго и нашироко. Знаех, че това няма нищо общо с проблема. Знаеха го и те. Тези жени имаха детегледачки и можеха да си го позволят. Наемаха домашни помощници, на които прехвърляха всичките си домакински задължения. Освен това те разбираха, прекрасно разбираха, че успехът се определя от пазара, а не от мъжете, с които работеха. Ако си топ адвокат в Торонто, който печели 650 долара на час, и клиентът ти позвъни от Япония в четири сутринта в неделя, имаш само един избор: да отговориш. Веднага. Отговаряш веднага дори да умираш за сън, след като досега си хранила бебето. Длъжна си да отговориш, защото в противен случай някоя свръхамбициозна „акула“ от Ню Йорк с удоволствие ще поеме този разговор вместо теб. Ето защо пазарът определя работата.
Растящият недостиг на мъже с университетско образование се превръща в крайно сериозен проблем за жените, които искат да се омъжат или да се срещат с някого. Те предпочитат да сключат брак, който ще ги издигне в икономическата йерархия. Искат партньор с равен или с по-голям статус.
Това се отнася за всички култури.
285
При мъжете обаче нещата стоят различно. Те нямат нищо против да сключат брак на своето или на по-ниско йерархично ниво (сочат данните на института „Пю Рисърч“), но проявяват предпочитание към по-млади от тях партньорки. Засилва се и появилата се наскоро тенденция към свиване на средната класа, тъй като състоятелните жени показват все по-голяма склонност
286
да се обвързват със състоятелни мъже. Поради този факт и в резултат на съкращаването на високоплатените длъжности за мъже в сферата на производството (в САЩ един на всеки шестима мъже в трудоспособна възраст понастоящем е безработен), днес бракът се превръща в привилегия на богатите. Това ми се вижда забавно, казано с малко черно чувство за хумор. Деспотичната патриархална институция на брака днес се е превърнала в лукс. Защо богатите сами се обричат на тормоз?
Защо жените искат партньор, който има работа и (за предпочитане) по- висок статус? До голяма степен причината за това е, че те стават уязвими
285
Conroy-Beam, D., Buss, D. M., Pham, M. N., & Shackelford, T. K. (2015). „How sexually di-morphic are human mate preferences?“ Personality and Social Psychology Bulletin, 41,
1082-1093. За да разберете по какъв начин се променят предпочитанията за желания партньор при жените в резултат на чисто биологични фактори (тоест на овулацията) вижте: Gildersleeve, К., Haselton, М. G., & Fales, М. R. (2014). „Do women's mate preferences change across the ovulatory cycle? A meta-analytic review.“ Psychological
Bulletin, 140, 1205-1259.
286
Greenwood, J., Nezih, G., Kocharov, G & Santos, C. (2014). „Marry your like: Assortative mating and income inequality.“ IZA discussion paper No. 7895. Информацията е взета от: http://hdl.handle.net/10419/93282

312 след появата на децата. Тогава им е нужен такъв човек, който е способен да издържа и майката, и детето. Това е една съвършено рационална компенсаторна реакция, макар че може да възниква и на биологична основа.
Защо ѝ трябва на жената да отглежда един възрастен в допълнение към отговорността да се грижи за децата си? Безработният съпруг е нежелана партия, а самотното майчинство – нежелана перспектива. Децата, които растат без баща, четири пъти по-често живеят в бедност. Това означава, че същата съдба очаква и майката. Децата без баща са изложени на по-висок риск да развият алкохолна или наркотична зависимост. Когато живеят със сключили брак биологични родители, рискът да развият тревожност и депресия или да извършат престъпление е по-нисък, отколкото, ако живеят с един или двама небиологични родители. Освен това децата с един родител два пъти по-често извършват самоубийство.
287
Резкият завой към политическа коректност в университетите изостри този проблем още повече. Гласовете срещу потискащото отношение се извисиха, както изглежда, абсолютно пропорционално на растящото равенството (а напоследък и на нагласите срещу мъжете) в образователните институции. В университетите има цели дисциплини, където мъжете срещат открито враждебен прием. Това са онези научни области, които са под влияние на постмодерното и неомарксистко убеждение, че културата, най-вече западната култура, е система на потисничество, създадена от белите мъже, за да изключват жените и да доминират над тях (и над други строго определени групи), като тази система е успешна единствено в резултат на това доминиране и изключване.
288

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: