12 правила за живота

74 или хаоса) и рутинното (познатото, реда).
77
При формулирането на тази концепция той не прави връзка със символите, описващи структурата на света, и толкова по-добре – защото най-голямо доверие печелят онези идеи, които се появяват в резултат на проучвания в различни области на науката.
78
Всъщност ние знаем тези неща. Но не знаем, че ги знаем. Щом някой заговори за тях по този начин, веднага откриваме, че ги разбираме. Всеки от нас е способен да разбере, когато редът и хаосът, реалният и отвъдният свят се описват точно с тези понятия. Всеки от нас долавя осезаемо хаоса, който се спотайва под всичко познато. Именно затова откриваме смисъл в странните, нереални приказки като „Пинокио“, „Спящата красавица“, „Цар лъв“, „Малката русалка“ и „Красавицата и Звяра“ с вплетените в тях картини на познатото и непознатото, на земното и отвъдното. Самите ние неведнъж сме попадали на тези две места: понякога случайно, понякога по собствен избор.
Щом започнете съзнателно да възприемате и разбирате света по този начин, много неща започват да си идват по местата – сякаш познанието на тялото и душата се изравнява с познанието на ума. Нещо повече, такова познание вече не е само описателно, то е и критично: отговорът на въпроса
„Какво?“ ви помага да разберете „Как?“; познанието за това, което е, ви помага да разберете как трябва да бъде. Например опозицията между Ин и
Ян в даоизма не просто описва хаоса и реда като основни градивни елементи на Битието, но и съдържа насоки за действие. Пътят, даоисткият Път на живота метафорично се представя от (или съществува на) границата между двете еднакви рибки. Този Път е и начинът да се живее правилно. Това е същият Път, за който говори Исус: „Аз съм пътят и истината, и
животът...“ (Йоан 14:6). Подобна идея откриваме и в Матей 7:14: „ Понеже
тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са
онези, които ги намират”
Съдбата на човека е вечно да обитава реда, обкръжен от хаоса. И вечно да населява територията на познатото, заобиколена от тази на непознатото.
Когато поддържаме равновесие и взаимодействаме правилно и с двете, преживяванията ни са изпълнени със смисъл. Ние сме се приспособили, в
77
Goldberg, E. (2003). The executive brain: Frontal lobes and the civilized mind. New York:
Oxford University Press.
78
За класическите концепции по този въпрос виж: Campbell, D.T. & Fiske, D.W. (1959).
„Convergent and discriminant validation bythemultitrait-multimethod matrix.“ Psychological
Bulletin, 56, 81-105. Подобна идея ще откриете и тук: Wilson, Е.О. (1998). Consilience:
The unity of knowledge. New York: Knopf. Пак по тази причина ние разполагаме с пет сетива – за да можем да „пентангулираме“ индивидуалния си път в този свят, използвайки качествено различни механизми за възприятие, които работят и съпоставят фактите независимо един от друг.

75 най-дълбок дарвинов смисъл, не към веществения свят на предметите, а към метареалностите на реда и хаоса, на Ян и Ин. Хаосът и редът изграждат вечната, трансцендентална среда на живота.
За да се справим с тази фундаментална дуалност, трябва да умеем да пазим равновесие, стъпили здраво с единия крак в реда и сигурността, а с другия – в хаоса, потенциалната възможност, възхода и приключението. Когато животът внезапно се разкрива пред нас, пълноценен, вълнуващ и смислен; когато сме толкова погълнати от това, което правим, че не усещаме как минава времето – точно там и точно тогава ние стоим на самата граница между реда и хаоса. Субективният смисъл, който откриваме там, е реакция на най-дълбоката ни същност, на нашата неврологично и еволюционно обусловена инстинктивна природа, която ни показва, че имаме стабилност, но също и че разширяваме територията, в която живеем и създаваме – пространство, което е и лично, и социално, и естествено. Във всяко едно отношение това е най-доброто място, на което можем да бъдем. То е там, където – и когато – животът ни има смисъл. Подсказва ни го и музиката, когато се заслушаме в нея, а може би и когато танцуваме. Нейните хармонично построени, редуващи се тонове на предсказуемост и непредсказуемост карат смисъла сам да си проправи път нагоре от дълбините на нашето Битие.
Хаосът и редът са фундаментални елементи, защото всяка преживяна ситуация (дори всяка мислено преживяна ситуация) е съставена и от двете.
В каквито и житейски обстоятелства да сме поставени, винаги ще има неща, които можем да разберем, да оползотворим и да предскажем, и такива, които са отвъд границите на нашето познание и разбиране. Независимо дали сте коренен жител на пустинята Калахари, или сте банкер от Уол Стрийт, има неща, които можете да контролирате, и такива, които не можете. Ето защо и коренният жител, и банкерът разбират еднакво значението на едни и същи истории и живеят, ръководени от едни и същи вечни истини. И накрая, основополагащата реалност на хаоса и реда е факт за всичко живо, не само за нас. Живите същества, каквито и да са те, винаги обитават онези места, които могат да овладеят, и неизменно са обкръжени от такива неща и ситуации, които ги правят уязвими.
Редът сам по себе си е недостатъчен. Да не се променяте, да останете сигурни и стабилни, е невъзможно, защото всеки от нас има още много неща за учене, важни и жизненонеобходими. Въпреки това хаосът може да стане прекомерен. Едва ли ще издържите дълго, докато учите и усвоявате новите неща, ако стресът и напрежението от непознатото надхвърлят възможностите ви. Единственият начин е да стъпите здраво с единия крак в това, което вече сте овладяли и разбирате, а с другия – в пространството, което се опитвате да изследвате и овладеете. Само там, на границата между

76 реда и хаоса, ужасът от съществуването е под контрол, а вие се чувствате сигурни, но също и живи и бдителни. Това е единственото място, където можете да овладеете нещо ново и да се усъвършенствате. Това е мястото, на което ще откриете смисъл.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: