12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Райската градина Както вече знаем, историите за произхода на Битието идват от няколко източника. Сред тях е сравнително по-новият „Жречески кодекс“ (Битие 1), разказващ как редът се оформя от хаоса, и „Яхвист“, втората, по-древна история, която за първи път се появява в Битие 2. Яхвистката хроника, чието название произлиза от името Яхве, с което се именува Бог, съдържа историята за Адам и Ева, както и едно доста по-подробно описание на събитията от шестия ден на сътворението, за които „Жреческият кодекс“ само загатва. Приемствеността между историите, изглежда, е плод на прилежна редакторска работа от страна на един или няколко души, известни сред изследователите на Библията просто като „Редактора“, вплел тези истории в един общ разказ. Вероятно това се е случило, когато по някаква причина два народа с различен културен произход са се обединили и логическата несъвместимост между техните истории, смесили се грубо с течение на времето, е била като трън в очите за някой достатъчно осъзнат, дързък и обсебен от идеята за съгласуваност. Според яхвисткото сказание за сътворението на света, в началото Бог създал едно изолирано място, наречено Едем (което на арамейски – предполагаемият език на Исус – означава добре напоено място), или Paradise 79 (pairidaeza, което на староперсийски, или авестийски език означава опасано със стени, защитено заграждение или градина). 80 Там Бог поставил Адам, както и всякакви плодни дървета, две от които се отличавали от останалите. Едното било Дървото на живота, а другото – Дървото за познаване на добро и зло. Тогава Бог казал на Адам да яде колкото пожелае, но добавил, че само плодовете на Дървото за познаване на добро и зло са забранени. След това Той създал Ева, за да не бъде Адам сам.” В началото, когато са оставени в Рая, Адам и Ева не изглежда да са били много осъзнати, особено по отношение на себе си. Както твърди историята, нашите прародители са били голи, но не са се срамували от този факт. Тази 79 Paradise (англ.) – рай; ориенталска градина – Б.пр. 80 Или, според друго едно тълкуване, Той разделил първия човек, който бил андро- гинен, на две половини, мъжка и женска. В този ред на мисли Исус, „вторият Адам“, е освен това и Първият човек, преди да настъпи половото разделение. Символичното значение на това схващане трябва да е ясно за този, който следи нишката на настоящото изложение. – Б.а. 77 формулировка загатва, първо, че за човека е напълно естествено и нормално да се срамува от голотата си (в противен случай отсъствието на облекло изобщо нямаше да се споменава) и, второ, че (за добро или за зло) има нещо нередно около нашите първородители. С някои малки изключения, единствените хора, които в днешно време не биха се засрамили, ако внезапно се озоват голи на публично място (без да броим ексхибиционистите), са на възраст под три години. Между другото, един от най-често срещаните кош- мари на човека е да се озове гол-голеничък пред цяла тълпа от хора. В трета глава на Битие се появява змията, както изглежда, първоначално надарена с крака. Само Бог знае защо е допуснал – или сложил нарочно – такова създание в градината. Отдавна размишлявам върху значението на този факт. Най-вероятно това е отражение на дихотомията ред-хаос, присъща на всяко житейско преживяване, като Раят е символ на обитаемия ред, а змията е олицетворение на хаоса. Следователно присъствието на змията в Едем има същия смисъл, какъвто има черната точка в бялата половина на даоисткия символ на абсолютното единство – с други думи, това е възможността непознатото и революционното да се прояви внезапно там, където всичко изглежда спокойно. Явно никой, дори самият Бог, не би могъл да сътвори напълно защитено от външната среда пространство – не и в реалния свят, с необходимите за него ограничения, заобиколен от трансценденцията. Хаосът, това, което е отвъд, винаги се промъква вътре, тъй като нищо не може да съществува напълно отделено от останалата реалност. Така че и най-сигурното място крие змия в недрата си. В тревите и сред дърветата на нашия най-ранен африкански рай винаги и навсякъде е имало истински, влечугоподобни змии. 81 Но дори всички те да са били прогонени (по някакъв немислим начин, от някой предисторически Свети Георги), змията пак би продължила да съществува под формата на нашите първобитни съперници и врагове (или поне когато са проявявали вражеско отношение от гледна точка на ограни- чените племенно-родови разбирания). Все пак нашите предци не са страдали от липса на разпри и конфликти. 82 Но дори да бяхме надвили всички змии, влечугоили човекоподобни, които ни нападат отвън, пак нямаше да бъдем в безопасност. Както не сме в безопасност и сега. Всеки от нас е виждал врага и този враг сме самите ние. Змията живее в душата на всеки от нас. Може би това обяснява странното твърдение на християнската църква, изразено кристално ясно от Джон 81 Headland, Т. N., & Greene, Н. W. (2011). „Hunter-gatherers and other primates as prey, predators, and competitors of snakes.“ Proceedings of the National Academy of Sciences USA, 108, 1470-1474. 82 Keeley, L. H. (1996). War before civilization: The myth of the peaceful savage. New York: Oxford University Press. 78 Милтън, че змията от Райската градина е също и Сатаната, Духът на самото Зло. Безспорно това символично отъждествяване с неговата блестяща прозорливост е от изключителна важност. Идеята за абстрактните моралните понятия и всичко свързано с тях е плод на хилядолетното упражняване на човешкото въображение. Не можете да си представите какъв исполински труд и усилия са вложени в развиването на идеята за Доброто и Злото и приказната метафора, в която е забулена. Най-опасната от всички змии е Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|