12 правила за живота

202 условия, той предлага на Спасителя на човечеството онези неща, които биха съблазнили повечето хора.
Отначало Сатаната изкушава Исус, който от четиресет дни не е ял нищо, да засити глада си, като превърне камъните в хлябове. След това му предлага да се хвърли от една скала и да призове Господ и ангелите да го вдигнат на ръце. На първото изкушение Исус отговаря с думите: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“. Какво означава този отговор? Смисълът е, че дори в условия на крайни лишения има неща, които са по-важни от храната. Казано по друг начин, хлябът не може да засити този, който е предал душата си, дори да гладува.
210
Ясно е, че Исус може да използва своята почти неограничена сила и веднага да се сдобие с хляб и да наруши поста си – или, в по-широкия смисъл на думата, да се сдобие с богатство тук, на този свят (което, теоретично погледнато, ще реши проблема с хляба доста по-дългосрочно). Но на каква цена? И с какви последици? Чревоугодие на фона на пълна морална нищета? Не може да има по-сиромашко и по-окаяно пиршество от това. Затова Исус се стреми към по- висока цел: той описва един модел на съществуване, който окончателно и завинаги ще реши проблема с глада. Ами ако всички ние изберем да засищаме душата си не с изгода, а с Божието слово? Това би означавало всеки човек да живее, да създава, да прави жертви, да говори и да споделя с другите по такъв начин, че лишенията и гладът да останат в миналото. Това е единственият начин да решим истински и окончателно проблема с глада в суровите условия на пустинята.
В евангелията се срещат и други примери за това, предадени със средствата на драматичното действие. Исус често се изобразява като благодетел, осигуряващ неизчерпаемо препитание. По чудодеен начин той умножава хляба и рибата. Превръща водата във вино. Но какво означава това?
Всъщност това е призив за преследване на по-висши цели, призив към един нов начин на живот, който е не само по-практичен, но и по-стойностен. Този призив е предаден в драматична/художествена форма: живейте така, както живее архетипният Спасител, и никога повече няма да гладувате – нито вие, нито тези около вас. Светът е щедър и благосклонен към онези, които живеят правилно. А това е много повече от хляба. Много повече от парите, с които се купува хлябът. По този начин Исус, символ на съвършения индивид, преодолява първото изкушение. Очакват го още две.
210
Ha онези от вас, които смятат, че това звучи нереалистично в обективния, материален свят, където лишенията предизвикват напълно реално страдание, отново бих препоръчал „Архипелаг ГУЛАГ“ на Солженицин. Там ще откриете някои наистина задълбочени дискусии върху правилното етично поведение и неговото по-скоро преувеличено, отколкото подценено значение в ситуациите на крайна нужда и страдание. – Б.а.

203
„Хвърли се от тази скала – подканва го Сатаната, предлагайки второто изкушение. – Ако е истина, че Бог съществува, той ще те спаси. Ако ти наистина си негов Син, той ще дойде и ще те спаси.“ Защо обаче Бог не се появява, за да избави своя единствен Син от ужаса на глада, самотата и присъствието на най-голямото зло? Защото така не се изгражда модел на живот. Дори в литературата не става по този начин. Deus ex machina
211
–
появата на божествена сила, която по магически начин изважда героя от някакво затруднение – е най-евтиният трик, който някой посредствен писател може да извади от ръкава си. Това е подигравка с независимостта, куража, съдбата, свободната воля и отговорността. Освен това Бог не е спасителен пояс за наивници. Той не изпълнява магически номера по поръчка и никой не може да го принуждава да се разкрие – дори и Неговият единствен Син.
„Писано е още: Да не изпитваш Господа твоя Бог“ (Матей 4:7) – с този отговор, макар и доста кратък, е отхвърлено второто изкушение. Исус няма навика да настоява (нито да моли) Бог да се намесва в негова полза. Той отказва да се освободи от отговорността за събитията в собствения си живот.
Отказва да настоява за доказателство за Божието присъствие. Отказва също да намери индивидуално решение на проблема с човешката уязвимост (като принуди Бог да спаси Него), защото това няма да реши проблема за всеки и за вечни времена. При това изкушение се чува ехото на още един отказ – отказа да се търси утеха в безумието. В тежките условия на пустинята Исус лесно би могъл да се поддаде на примамливото, но налудничаво изкушение да се самоопредели като чудотворния Месия. Вместо това той отхвърля идеята, че спасението – и дори непосредственото оцеляване – може да зависи от нарцистични прояви на превъзходство и командване на Господ, пък макар и от страна на Неговия син.
Така стигаме до третото и най-неустоимо изкушение. Исус вижда пред себе си всички царства на земята и само да поиска, те могат да бъдат негови.
Това е примамливият повик на земната власт: силата да контролираш и да налагаш волята си над всекиго и над всичко. Исус получава предложение да стъпи на самия връх на йерархията, какъвто е животинският стремеж на всяка „гола маймуна“: безпрекословен авторитет, отлична поземлена собственост, власт да съграждаш и разширяваш, неограничени възможности за плътска наслада. Това се нарича лична изгода. Но има и нещо друго.
Издигането в йерархията създава всички условия да се разкрие вътрешният мрак. Жаждата за кръв, насилие и разруха в много голяма степен е част от притегателната сила на властта. Хората копнеят за власт не просто защото
211
Deus ex machina (лат.) – Бог от машина – специфичен театрален ефект от древногръцкия и древноримския театър, когато с помощта на механизъм на сцената се спуска актьор, облечен като бог, за да разреши някаква безизходна ситуация. – Б.пр.

204 искат да спрат да страдат или да преодолеят зависимостта от нищетата, бо- лестите и смъртта. Властта е възможност да отмъстят, да подчинят и разбият враговете си. Ако разполагаше с достатъчно власт, Каин щеше не просто да убие Авел. Преди това щеше да го измъчва, бавно и изобретателно. И едва тогава щеше да го убие. А после щеше да си намери друга жертва.
Има едно място, което се намира по-високо от върха дори на най-високата йерархия, и достъпът до него не бива да се жертва за бързо постижим, непосредствен успех. Това място е напълно реално, но не го бъркайте с общоприетото географско понятие за място, с което си служим, за да се ориентираме. Веднъж имах видение: една широка панорама се простираше на километри пред мен чак до хоризонта. Стоях някъде високо – гледката беше от птичи поглед. Навред стърчаха върховете на гъсто разположени многоетажни пирамиди от стъкло, някои по-ниски, други по-високи, застъпващи се или стоящи отделно, но всички до една напомнящи на модерните небостъргачи; а вътре – пълно с хора, домогващи се до върха на всяка от тези пирамиди. Най-отгоре, над самия връх на пирамидата имаше нещо друго, някаква сфера. Това беше привилегированата позиция, от която погледът може да се рее свободно над кипящата долу борба за надмощие, когато си избрал да не се бориш за власт над определена група или идея, а да бъдеш над всичко това. Всъщност това беше вниманието в неговата най- чиста и обективна форма: безпристрастно, бдително, будно внимание, готово за действие, когато точният момент настъпи и точното място е съградено.
Както се казва в „Дао Дъ Дзин“:
Който се бърка, обърква;
който задържа, изпуска.
Затова мъдрият не се бърка – и така не обърква,
не задържа – и така не изпуска.
212
Историята за третото изкушение съдържа мощен призив за праведно
Битие. За да получи най-голямата възможна награда – да се установи
Царството Божие на земята, да се възроди Раят, – индивидът трябва да води такъв начин на живот, който изисква отхвърляне на незабавното удоволствие и на всички подобни естествени, но погрешни желания, независимо колко въздействащо, убедително и реалистично са внушени; както и отхвърляне на изкушенията на злото. Злото умножава житейското нещастие, усилвайки значително стремежа за търсене на незабавна изгода заради самата трагичност на Битието. Обикновените, ежедневни жертви с повече или с по-
212
Лао Дзъ. Книга за Пътя и Постигането; прев. Крум Ацев. изд. „Кибеа“, София,
2002 г.

205 малко успех съумяват да държат трагедията настрана, но за да се победи злото, е необходим един по-особен вид жертва.
Задачата да се опише и обясни този специален вид жертва векове наред занимава християнското (а и не само християнското) въображение. Но защо тези усилия не дават желания резултат? Защо все още не сме убедени, че най- прозорливият план е да отправим поглед към небето, да превърнем Доброто в своя цел и да пожертваме всичко за постигането ѝ? В нашето неразбиране ли е проблемът, или е в това, че сме поели по този път, но съзнателно или не сме се отклонили от него?

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: