12 правила за живота

215 продължи напред.
Както вече споменахме, нашите предци достигат до поразителното схващане, че най-фундаменталните убеждения трябва да умрат – трябва да бъдат пожертвани, – когато връзката с Бог е прекъсната (когато съществуването на ненужно и често пъти непоносимо страдание е ясен знак, че нещо трябва да се промени). Това означава единствено и само, че за да имаме по-добро бъдеще, е необходимо в настоящето да направим подхо- дящите жертви. Никое друго животно не е достигнало до това откритие, чието осъзнаване е отнело на човека необозримите стотици хиляди години.
След това е трябвало да изминат няколко епохи на наблюдение и формиране на култ към героя, а после и няколко хилядолетия в неуморно изучаване, за да може тази идея да изкристализира в история. Но това не е всичко. Нужно е било още време, ужасно много време, докато тази история бъде осмислена и разтълкувана, за да можем днес просто да заключим: „Ако си дисциплини- ран и поставяш бъдещето над настоящето, можеш да обърнеш структурата на реалността в своя полза“.
Въпросът е как да го направим по най-добрия начин.
През 1984 година аз поех по пътя на Декарт. Тогава все още не знаех, че е същият път, нито пък си приписвам сродство с Декарт, който заслужено се приема за един от най-великите философи на всички времена. Но и аз като него се разяждах от съмнения. По времето, когато започнах да разбирам основните принципи на Дарвиновата теория, вече бях надраснал повърх- ностното християнство от най-младите си години. След това не можех да разгранича основните елементи на християнската вяра от самозалъгването.
Социализмът, който скоро след това ме привлече като обещаваща алтерна- тива, се оказа също толкова измамен; постепенно, благодарение на великия
Джордж Оруел, проумях, че до голяма степен този мироглед се подхранва от омразата към богатите и успелите, а не от искрена загриженост към онеправданите. Освен това в същността си социалистите се оказаха по- големи капиталисти от самите капиталисти. Те вярваха в парите също толкова силно. Но смятаха, че ако преминат в ръцете на други хора, това ще реши проблемите, които измъчват човечеството. Само че се заблуждаваха.
Има много проблеми, които пратите не могат да решат, както и проблеми, които парите влошават още повече. Богатите хора се развеждат колкото и бедните, те също се отчуждават от децата си, страдат от екзистенциален гняв, разболяват се от рак и деменция и умират в самота и лишени от обич.
Лекуващите се наркозависими, които имат нещастието да разполагат с пари, пропиляват всичко за дрога и алкохол. А скуката е ужасно бреме, когато няма какво да правиш.
По същото време ме измъчваше и самият факт на Студената война. Бях обсебен от нея. Караше ме да сънувам кошмари. Студената война ме

216 захвърли в пустинята, в дългата тъмна нощ на човешката душа. Не можех да си обясня как се стигна дотам, че двете световни суперсили се стремяха към
„гарантирано взаимно унищожение“. Нима и едната, и другата система бяха еднакво тиранични и опорочени? Нима истината и тук беше въпрос на гледна точка? Не бяха ли ценностните им системи просто красивите одежди на властта?
Всички ли бяха полудели?
Какво точно се случи през изминалия двайсети век? Защо трябваше десетки милиони да умрат, принесени в жертва на новите догми и идеологии? Как стана така, че създадохме нещо по-лошо, даже много по- лошо, от аристокрацията и изопачените религиозни вярвания, чието място съвсем логично се опитаха да заемат комунизмът и фашизмът? Доколкото ми е известно, тези въпроси все още остават без отговор. Подобно на Декарт, аз също се измъчвах от съмнения. Опитвах се да открия поне едно нещо, което е неоспоримо. Търсех скала, върху която да построя дома си
223
. Именно съмнението ми помогна да я намеря.
Помня, че някъде четох за една ужасна практика в Аушвиц. Често се случвало някой от надзирателите да нареди на лагерник да пренесе четиресет и пет килограмов чувал с мокра сол от единия до другия край на огромния заграден двор. На табела, окачена на портала на концлагера, пишело: Arbeit
macht frei – „Трудът освобождава“. Но свободата е идвала само със смъртта.
Пренасянето на чувалите със сол е пример за безсмислено изтезание. Злото е доведено до форма на изкуство. Това ме накара ясно да осъзная, че има действия, които са грешни.
Солженицин описва изчерпателно и задълбочено ужасите на двайсети век, разказва за десетките милиони души, на които е отнето всичко – препитанието, семейството, идентичността и дори животът. Във втората част на том втори от „Архипелаг ГУЛАГ“ той описва Нюрнбергския процес – според него най-значимото събитие на двайсети век. Какви са изводите от този процес ли? Някои действия са толкова ужасни по своята същност, че
те са насочени срещу самата природа на човека. Това е универсална истина, която прекрачва всички културни, исторически и географски граници. Тези
действия са зли сами по себе си. За тях не съществува никакво оправдание.
Да дехуманизираш друго човешко същество, да го третираш сякаш е паразит, да измъчваш и убиваш без оглед на лична вина или невинност, да довеждаш до изкуство причиняването на болка – това е погрешно.
В какво не се съмнявам? В съществуването на страданието. То не търпи никакви възражения. Нихилистът не може да го отхвърли със своя
223
Авторът перифразира думите: „всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара“ (Матей 7:24) –
Б.пр.

217 скептицизъм. Тоталитаристът не може да го забрани. Циникът не може да избяга от неговата неоспоримост. То е нещо реално, а изкусното причиняване на страдание, заради самото страдание, е напълно погрешно.
Тази идея се превърна в крайъгълен камък на убежденията ми. Изследвайки най-низшите пластове на човешкото мислене и поведение и осъзнавайки собствената си способност да постъпвам като надзирател от нацистки или съветски концлагер, или като садист, който изтезава невинни деца, най-сетне разбрах какво означава „да поемеш върху себе си греховете на света“. Всеки човек притежава огромен потенциал за вършене на зло. Всяко човешко същество разбира, най-вероятно априори, не кое е добро, а кое не е такова. И ако съществува нещо, което не е добро, тогава съществува и нещо, което е
добро. Ако най-страшният грях е измъчването на други човешки същества заради самото страдание, значи доброто е всичко онова, което е неговата диаметрална противоположност. Доброто е това, което пречи да се случват тези неща.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: