12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Продължителната зависимост на духа [...] трайната воля на духа да тълкува всичко, случващо се по християнска схема, и да преоткрива и оправдава християнския Бог във всяко случайно обстоятелство – цялата тази насилственост, произволност, неумолимост, страховитост, неразумност се оказва средството, чрез което европейският дух е придобил своята сила, своето безогледно любопитство и гъвкава подвижност: като не можем да не признаем, че при това е трябвало да бъдат смазани, потиснати и погубени много сила и дух... 220 Ницше, подобно на Достоевски, смята, че свободата – в това число свободата на действие – изисква определени ограничения. По тази причина и единият, и другият признават жизненоважната роля на църковната догма. Трябва да има строго определена рестриктивна система, която да дисциплинира, ограничава и модулира индивида – понякога довеждайки го почти до разруха, – преди той да е в състояние да действа свободно и компетентно. С присъщото му великодушие Достоевски, въпреки цялата корумпираност на църквата, показва към нея известна доза снизходителност, а също и прагматизъм. Той вярва, че духът на Исус, Логосът 221 , който 220 Ницше, Ф., Отвъд доброто и злото, прев. Ренета Килева-Стаменова, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2002 г. 221 Логос (от гръцки – слово, мисъл, смисъл) – термин в древногръцката философия. В 212 поражда света, все още може да намери покой – и дори суверенитет – в догматичната ѝ система. Ако един баща дисциплинира сина си правилно, това означава, че той прекрачва границите на личната му свобода, особено тук и сега. Той поставя ограничения върху свободната воля и свободната изява на Битието, като принуждава сина си да заеме своето място като отговорен член на обществото. Този баща държи потенциалът на детето да се насочи в една- единствена посока. Налагайки тези ограничения върху сина си, влиянието му може да бъде окачествено като деструктивно, тъй като с действията си той подменя чудното многообразие на детството с една силно стеснена действителност. Но ако този баща не предприеме такива действия, това значи да допусне синът му да остане Питър Пан, вечното Момче, Кралят на Изгубе- ните момчета, Повелителят на несъществуващата Небивала земя. А този вариант е морално неприемлив. Църковната догма се подкопава от духа на истината, който самата Църква развива и подхранва. Това подкопаване достига кулминационната си точка със смъртта на Бог. Но догматичната система на Църквата е и дисциплинираща система. Дългият период на несвобода – на преданост към единствената структура, която може да обясни необяснимото – е необходимо условие за формирането на свободен ум. Християнската догма осигурява тази несвобода. Догмата обаче е мъртва, поне за съвременния западен ум. Тя умря заедно с Господ. А от гниещите ѝ останки – и това е въпрос от особена важност – изникна нещо още по-безжизнено, нещо, което никога не е било живо, дори в миналото: нихилизмът, както и една също толкова опасна предразположеност към новите тоталитарни, утопични идеи. Смъртта на Бог е обстоятелството, което отприщи неудържимия колективен ужас на комунизма и фашизма (нещо, което предрекоха и Достоевски, и Ницше). В тази връзка Ницше настоява, че смъртта на Бог изправя отделния индивид пред необходимостта да изкове сам собствените си ценности. Но психологически погледнато, това е най-слабото място в неговата хипотеза: ние не можем да изработим сами собствените си ценности, тъй като не можем да натрапим на душата си убежденията, в които вярваме. Това е и голямото откритие на Карл Юнг, който достига до него в немалка степен благодарение на факта, че изучава внимателно проблемите, повдигнати от Ницше. Ние се бунтуваме срещу собствения си тоталитаризъм, колкото и срещу този на другите. Нито аз, нито вие можем да се принудим към някакво действие. Колкото и да се заричам: „Ще спра да отлагам“, „Ще започна да се Стария завет Логос (Слово) означава Божествено начало (Бог Слово), а в Новия завет – единородният Син Божий – Б.ред. 213 храня здравословно“, „Ще огранича алкохола“ – това просто не се случва. Не бих могъл да се напъхам в измисления образ, съшит от интелекта ми (особено ако този интелект е подвластен на някаква идеология). И аз, и вие, и всеки от нас, има своя собствена природа. За да се помирим със себе си, първо трябва да открием каква е тази природа и да се изправим срещу нея. Кои сме ние дълбоко в себе си? И какви можем да станем, като знаем кои сме наистина? Но преди да открием отговора на тези въпроси, първо трябва да стигнем до дъното на тази история. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|