ГЛАВА VIЧЕТВЪРТИ ПРИНЦИП: ДИСЦИПЛИНА

71
разлика между градовете при реките и онези градове, през които минава железопътна линия. В речните градове пътниците без всякакво неудоволствие по няколко дни чакат отпътуването, като се шляят без работа по вълнолома, разменят си остроти и клюки или просто се предават на dolce far niente (сладко безделие) на верандите на хотелите. Когато най-после отдалеч се чува глухият рев на параходната свирка, независимо дали е ден или нощ, сънният град се събужда и трескава дейност обхваща всички; тя продължава, докато параходът не се отдалечи от пристанището и замине по-надалече. Тук няма определени часове, всички работи се правят бавно, по домашному. Сметките се плащат не в срок, а когато се продаде реколтата. Тази практика, разбира се, би изглеждала напълно естествена за онези, които броят годините по снежните периоди, а месеците по пълнолунията.
Но в железопътните градове животът е съвсем друг. Там в къщите на хората има стенни, а в жилетките им тиктакат джобни часовници; хората се явяват на гарата по разписание. Точното идване и заминаване на влаковете действува регулиращо и възпитаващо дори върху онези жители, които никъде не пътуват; те също трябва да свикват със спазването на сроковете, те също трябва да разберат, че организацията е по-важна от отделния човек.
Ниската дисциплина, осъществявана от богаташа, който не си създава твърдо разписание на деня, а постоянно кара слугите да действуват по неговото настроение; ниската дисциплина на някои железопътни магнати, които нарушават общия ред на движението на влаковете, защото ги мързи да съгласуват личните си влакове с общото разписание — същата ниска дисциплина, поради която Исус Навин нарушава общия ред на вселената с произволната заповед: „Слънце,
спри“, няма нищо общо с онази дисциплина, която е един от принципите на производителността.
Дисциплината като принцип на производителността включва в себе си всички тези значения, като се почне с поуките от живота и се свърши със съзнателно налаганите от човека наказания.
А най-важните регулатори на човешкото поведение са правилата на организацията.
Не е ли напълно невероятно късогледство да се отхвърля такова могъщо средство за дисциплината като духа на завода, общите

72
правила на поведението и вместо това да се разчита на безразборни дисциплинарни актове от страна на недисциплинираните началници,
които имат незавиден официален авторитет?
Най-безпощадният създател на дисциплината е природата.
Който заспи в стая, в която въздухът е отровен с газ от недогорели въглища, няма да се събуди; който се докосне до нажежено желязо, ще се изгори; който прекара пет минути под водата, ще се задави; който, без да иска, се докосне до жица, по която тече ток с високо напрежение, ще заплати за небрежността си с мигновена смърт. Всички тези наказания не се нуждаят от никакви правила и предписания — те съществуват и без това.
Принудителното подаване на оставката е едно от най-страшните наказания, което може да постигне офицера от армията или флота.
Служещите от една голяма западна железопътна линия никога не се уволняват: автоматически ги повишават и понижават по служба и те се подчиняват на строго разработена система от оценки за успешност и неуспешност, за заслуги и грешки. В един голям американски магазин осъществяването на правилата е поверено на комитета на служещите. Детето никога не ще пожали другаря си в играта, който поради собствена непредпазливост се е ударил; старецът, който е постигнал в живота си голям успех, не изпитва жалост към побелелия несретник, на който всички надежди са рухнали.
Ако духът на завода не изхвърля всички неподходящи хора, ако установените норми на ръководство и управление, точното, бързо и пълно отчитане, възнаграждението за производителността не премахнат автоматически, безпогрешно и безшумно всички неподходящи работници, тогава и само тогава е необходимо енергично да се намесят от горе.
При действително рационално управление почти няма специални правила за дисциплината, а наказанията за тяхното нарушение са още по-малко. Затова пък има стандартни писани инструкции, от които всеки работник знае каква е неговата роля в общата работа, точното определение на задължението, има бързо,
точно и пълно отчитане на всички съществени действия и резултати,
има нормализирани условия и нормирани операции, има, най-после,
система за възнаграждение за производителността.

73
Организация без дисциплина е възможна. С това явление ние постоянно се срещаме в производството. Възможна е и дисциплина без организация, това ние наблюдаваме в животинския свят. Но човекът познава най-високите идеали: при най-малко отслабване на организацията резултатите от многовековния прогрес загиват, както при земетресение. Който изостане, за него няма спасение.
Неустойчивите човешки организации, включително и организацията на семейството, се държат на дисциплината. И затова дисциплината става един от основните принципи на производителността и този принцип трябва непрестанно, енергично и постоянно да работи за осъществяването на високи норми на лично и колективно поведение.
Прекрасен пример на дисциплинирана дейност са осемнадесетчасовите експреси, движещи се по линията Ню Йорк —
Чикаго — четири пъти на ден. Пътниците дори не забелязват никакви правила, никакви заповеди. Пътникът не вижда семафорните светлини, които управляват движението на влаковете, още повече той не вижда телеграмите, които диспечерите изпращат по сигналните кули, той нищо не знае и за нарядите, които дават главният кондуктор и машинистът. Тук цари дисциплина, която наистина прилича на кадифена котешка лапа с остри нокти: най-малкото й нарушение може да доведе до гибелта на цял влак, т.е. до наказание, засягащо не само виновния, но и стотици невинни; но дори ако това нарушение и да не довежда до такива ужасни резултати, виновникът за незабележимата грешка все едно бива мъмрен, а понякога и уволняван.
Навсякъде, където и да погледнеш, цари такава непроизводителност във всички отношения, че само последователно прилагане принципа на дисциплината дава много големи резултати.
Примери за това ние виждаме във военните организации.
Първото обещание в армията е обещанието за послушност; в баладата на Шилер победата над дракона не спасила св. Георги от наказанието за нарушение на забраната.
Ако световната цивилизация не се разрушава, а върви напред,
това ние дължим на производителния труд на гражданите и на дейността на организаторите, т.е. на онези мъже и жени, които стоят начело на правителствата, учрежденията и предприятията, хората,
които определят и фактически създават дисциплината, която държи

74
нашия индивидуализъм в определени рамки. Без това цялата обществена система ще се разруши още при първото най-леко поклащане на почвата, още при първия порив на вятъра.
Питаха ме защо в основните принципи на производителността не съм включил дружната работа. Но общността на идеалите,
осъществявани от дисциплинирана организация, и висшият здрав смисъл, който пренебрегва дреболиите заради главното, автоматично довежда до дружна работа. И пчелите, събрали пълен кошер мед, само външно се подчиняват на майката, която, както става с много вождове на хората, външно сякаш дава заповеди, а фактически сама се подчинява на заповедите, само че на по-тайнствени от онези, които сама дава на своите подчинени. И наистина, ако искаме да се учим на дисциплина, кошерът за нас е най-добрият материал в сравнение с което и да е учебно заведение, армия или производствено предприятие. Струва ми се, че нито една пчела не се подчинява и не оказва помощ на друга пчела, но при това „духът на кошера“ стои толкова високо, че изпълнявайки своята специална работа, всяка пчела се ръководи фатално от инстинктивното убеждение, че и всички други трудови пчели работят като нея за общото благо. И когато търтеите престават да бъдат полезни, работните пчели съзнателно негодуват и се отървават от тях. Дружната работа не е заслуга, а обикновен резултат от правилната организация.
Високата дисциплина се създава не от страх, а от високо чувство. В разказа „Пътуване с кашалот“, заслужил похвалата на
Киплинг, Франк Т. Белен описва един пример на огромно взаимно доверие, резултат на който била безупречната дисциплинираност пред лицето на смъртната опасност. Ще приведем тук извадки от този разказ, за да покажем какво именно разбираме под дисциплина,
базираща се върху доверието.
Китобойният кораб „Шанс“ беше невероятно стар, лошо и небрежно снабден, поддържаше се в отчаяно безредие. И все пак на своите щастливи притежатели той дава много повече доход, отколкото всеки друг новичък, свежо боядисан и бърз каботажен параход.
Неговият командуващ, капитан Гилрой, известен повече под името
Пади, беше най-добрият американски китобоец и моряк, какъвто

75
някога е излизал в морето от пристанището Марта Виярд. Това беше много особен човек: нисък, набит, с редки червеникави коси и плътен ирландски акцент. Той се отличаваше с необикновена доброта и благожелателност и „Шанс“ беше истински спасител за всички нещастни, които се нуждаеха от помощ, така че при него постоянно имаше много дезертьори от американски китобойни кораби.
Капитаните на тези кораби изпитваха смъртна омраза към Пади и ако той нямаше телохранители от маорийци и метиси, отдавна биха го убили.
Той познаваше всеки камък и всяко дърво, познаваше еднакво точно в ясно и мъгливо време, денем и нощем; той познаваше всички опасни места не по-лошо от местния тюлен и не повече от тюлена се плашеше от тях. Моряците го обожаваха, смятаха го за всемогъщ и по- скоро биха се усъмнили в дневната светлина, отколкото в безусловната мъдрост на всички негови заповеди. Предаността към капитана беше единствената обща точка, която сплотяваше в едно разнородния екипаж, състоящ се от шестнадесет европейци и американци и още от двадесет и четири маорийци и метиси. Стояха на рейд „Шанс“ и три други китобойни кораба, негови конкуренти. Изведнъж от север неочаквано връхлетя буря и четирите кораба се оказаха в най-опасно положение. Откъм запазената от вятъра страна пред тях се издигаше мрачно един от най-скалистите брегове в света. „Шанс“ беше приблизително на една и половина миля по-близо до брега от другите кораби. Връхлитащите вълни в огромния простор на миещия цялото земно кълбо океан се удряха бясно в отвесните скали. Вълните отвличаха флотилията безпомощно към тази бариера и на всички кораби вълнението нарастваше бързо. Да се продължава този курс означаваше да се върви към сигурна гибел; и все пак напълно ясно е защо нито един кораб не тръгваше настрана. Работата е там, че Пади,
който беше на завет, се намираше в най-опасно положение и онзи капитан, който тръгне от брега по-рано от него, завинаги би загубил репутацията си. А той, изглежда, и не мислеше да направи завой,
макар че не беше далеч мястото, където не можеше да се очаква спасение от никакво изкуство, където неизбежна жестока смърт очакваше всички. Точно пред „Шанс“ в морето се издигаше отвесно огромна бариера от голи черни скали, високи седем-осем фута. В своя бесен бяг мощните вълни се носеха право към тази бариера и се

76
разбиваха в нея с такава сила, че земята се тресеше далеч от брега с огромен шум, в който потъваше мощният рев на бушуващото море.
Високо над гребена на скалата летяха капките и целият й отвес беше замъглен от прозрачния облак на водния прах.
Вятърът и вълните носеха четирите кораба право към това ужасно място. И изведнъж корабът, който беше след „Шанс“, свърна рязко към друг галс. Неговият капитан напусна своя ловен участък,
защото в ужас реши, че Пади жертвува себе си и целия свой екипаж,
за да повлече конкурентите към неминуема гибел. След него свърнаха и другите два кораба.
„Шанс“ летеше право към бурната и пенлива линия на прибоя.
Кой моряк, който при такива обстоятелства е изгубил кораба от очи,
ще се надява да ги види отново?
По-късно се оказа, че нито един от белите хора на борда на
„Шанс“ не са били в такава отчаяна опасност, освен самия Пади. И все пак, като видели колко е спокоен и уверен в себе си капитанът, как хладнокръвно и делово се държат цветнокожите матроси, белите не загубили своето доверие към ръководството. Изпитанието беше много сериозно, защото никой в кораба не виждаше никаква възможност за спасение. По цялата белоснежна линия на ревящия и пенещ се прибой не се виждаше нито една пролука, нито проход към пристанището.
Отпред се издигаше огромната, сурова и безжалостна стена от черен камък.
Всички стояха вцепенени и не откъсваха очи от страшната бездна, към която се носеше корабът. Но изведнъж пяната от разбиващите се о скалата вълни плисна в лицето на моряците и корабът прескочи през ада на прибоя. Той се оказа на другата страна на бариерата. Хвърлиха котва и корабът като птица в гнездото си се успокои в тихия и дълбок залив, прикрит от всички страни с високи скали. За ужасната буря, която само преди секунда гърмеше и свирепствуваше наоколо, напомняше само оглушителният рев на морето и безформените, преплетени и разпокъсани облаци, които се носеха високо над главата по страхотното продълговато късче от небето.
Този подвиг на морското изкуство изглеждаше почти невероятен. Този малък, набит, с червено лице човек, на когото костюмът висеше като на плашило, с нищо не напомняше герой, но в

77
нашите очи той се преобрази. Ние разбрахме, че в него живеят онези качества, които са необходими за истинските вождове, за истинските владетели. Този човек беше още по-силен и с това, че самият той нито за минута не мислеше за своето величие.
Ако този не твърде внушителен малък ирландец е могъл само с душевните си качества, въпреки обкръжаващата го мръсотия и пълно безредие, въпреки ужасната опасност, да поддържа своя разнороден екипаж на такава неизмерима висота на дисциплината, какви ли чудеса можем да очакваме от нашите ръководители, ползващи се от всички предимства на образованието, широкия опит и организацията,
управляващи подбрани работници? Ако не ми е известно наистина, че администраторът е напълно безупречен и че той трябва да се бори с остарелите дефекти на организацията, не допускам и не приемам никакви така наречени усложнения с работниците. Те почти винаги се предизвикват просто от липса на най-елементарни мерки, необходими за общата полза на работодателя и хората, които работят за него.
Желязото трябва да се проверява, преди да се правят от него парни котли; веригите на котвите трябва да се проверяват през време на производството, а не тогава, когато параходът със счупена машина,
подгонен от бурята, лети към гранитната скала. У нас в производството се проверява и се изпробва решително всичко: и материалите, и чертежите, и готовите изделия, т.е. всичко, освен най- главното — хората. В малката работилница, където стопанинът сам проверява всички работници, където той по няколко месеца се вглежда в човека, преди да го наеме, хората му преминават много сурово изпитание. Но в големите предприятия, където е немислим личният надзор на притежателя по отношение на всички работници,
се изхвърлят на вятъра дори най-елементарните предпазни мерки и хората се привличат на работа с такова безразличие, с каквото пещта на парния котел всмуква въздух.
Високият идеал на истинския работник или служител е необходим на всички производствени организации. Не бива да се допуска нито един новак, който не е подходящ във всички отношения;
не трябва да се уволнява нито един работник, ако той няма никаква вина. Дисциплината започва още преди да се приеме кандидатът на

78
служба. Строгостта й трябва да бъде насочена почти изцяло към изключване на всички неподходящи елементи, т.е. на всички онези хора, които поради лош характер или поради лоши антиобществени навици, поради склонност към разрушение, поради мързел или поради други свои недостатъци не са годни за членове на високоорганизиран трудов колектив. Всеки, който постъпва на работа,
трябва много да е слушал за идеалите на организацията и практиката на предприятието още преди да го приемат на работа.
В Юкон ние разделяхме хората на две категории, а именно на познаващи работата мерзавци и на несръчни глупаци. Ако от всяка работа е необходимо да се изключват морално неподходящи хора,
точно така е необходимо от всяко занятие да се отстраняват онези хора, които не могат да постигнат успех в него. Един сляп може да стане напълно самостоятелен и полезен член на обществото,
безногият може с голям успех да дава файтони под наем. Но слепият не може да дежури на океански параход, глухият не може да дирижира оркестър, а безногият не може да стане футболист.
За да се изясни дали един кандидат е подходящ за някое място,
достатъчни са няколко часа за проверка; но кой знае защо, обикновено тези няколко часа се досвидяват.
Големите вестници се набират на специални наборни машини,
на които работят специалисти линотипери. Броят на учениците е строго ограничен. Има линотипери, които не могат да наберат 2500
букви в час, но има и такива, които, изразходвайки толкова усилия,
колкото и първите, набират за един час по 5000 букви. Работодателите не проверяват всички кандидати за ученици, за да приемат само такива момчета, които по-късно ще могат да постигнат производителност до пет хиляди букви. Като правят избор между кандидатите, те се ръководят от всякакви съображения, освен от единствено същественото — годността и способността на човека за предстоящата работа. Въпросът тук не е в заплащането, макар че трудът на линотиперите се заплаща на часове.
Въпросът е в бързината на работата, в това — да се набира повече за по-кратък срок, да се експлоатират по-интензивно скъпите машини; с една дума, въпросът е да се повишава производството, като се съкращават времето на работата и производствените разходи.

79
Защо в железопътната дейност всеки кондуктор и машинист трябва да си подбира действително хубав, точен часовник и освен това периодично да го проверява, а самите кондуктори и машинисти се подбират съвсем случайно?
В каменовъглената промишленост въглищните пластове с прослойки от шисти, глина и кал или съвсем не се разработват, или грижливо се подбират и промиват. В горската промишленост всички материали се сортират, при което милиони фута негоден дървен материал се изгаря. В селското стопанство всеки фермер се стреми грижливо да сортира семената. На пазара за месо се изработват и строго се спазват качествените стандарти. Тогава защо, пита се,
вагоностроителното или всяко друго предприятие приема на работа почти всеки желаещ, ако той не е само толкова млад, не е твърде стар и не е съвсем инвалид?
Истинският организатор, бил той светец или убиец, в никакъв случай не допуска в своята организация онези хора, заради които в бъдеще могат да възникнат търкания; така той премахва девет десети от възможността да се създаде безредие. По този начин възможността за нарушение на дисциплината се свежда до едно на сто, което именно представлява напълно нормално съотношение, тъй като с този единствен шанс организаторът винаги и много лесно се справя.
Днес, точно в деня, когато пиша тези редове, във вестника се появиха три съобщения: „Манчестър (Англия): обединението на фабрикантите от памукопредачното производство локаутира 130 хил.
работници. Берлин: преговорите, които имаха за цел да предотвратят локаута на металиците, завършиха неуспешно; само в Берлин загубиха работата си 100 хил. души; предполага се, че в цяла
Германия на улицата ще бъдат изхвърлени около петстотин хил.
Париж: започнаха да стачкуват 80 хил. железничари; възможно е скоро стачката да обхване цялата страна.“ Към каквото и да доведат тези три големи промишлени конфликта, ние с увереност можем да кажем, че при тях не са били спазени принципите на производителността.
Принципите на производителността не са празни общи думи, а действителни принципи, които безусловно практически са изпитани много пъти, проверени и увенчани с успех. Като ги използва, силният ръководител предотвратява загубите, не допуска онези беди, които се

80
причиняват на обществото и държавата от безработицата на стотици хиляди хора, не допуска многобройни семейства да страдат и се мъчат от това, че бащите им губят работата си. Когато майсторите започват кавги и скандали с работниците, от това страда само държавата, за това плащат жените и децата.
Ако само работодателите имат определени идеали, това още не е достатъчно; тези идеали трябва да бъдат предадени и на всички работници и служещи. Нелепо е да се очаква, че един среден работник ще гледа на работата с голяма широта. Ако работното му място е мръсно и неподредено, ако работникът няма необходимите удобства,
то нито усъвършенствуването на машините, нито внушителните железобетонни съоръжения, нито изобщо цялото излишно оборудване, на което в миналото ние възлагахме толкова надежди, не ще го вдъхновят.
Когато започвах да обследвам един голям машиностроителен завод, който имаше хиляда работника, още първата сутрин в пет и половина часа отидох на електроцентралата. Беше тъмно февруарско утро, температурата беше осем градуса под нулата и работилниците изглеждаха много неуютни. В седем часа, когато се чу заводският сигнал, започнах да наблюдавам кривата на амперметъра. Кривата на консумираната енергия бързо се вдигна до определения максимум и спря на тази кулминационна точка. Точно в единадесет и половина часа аз се върнах в електроцентралата и започнах отново да наблюдавам амперметъра. Кривата стоеше в кулминационната точка до 11 часа и 57 минути, след което този бърз и точен показател за консумацията рязко започна да пада и в момента на сигнала стигна до нулата. Отидох си и се върнах в един часа, останах на мястото до шест часа вечерта. За един ден амперметърът очерта два трапеца, докато обикновено в такива заводи дава две меки закръглени полуелипси.
Стано ми ясно, че заводът се управлява от дисциплиниран човек,
който умее да дисциплинира и другите. Трите години съвместна работа с директора на завода само укрепиха и потвърдиха това мое впечатление. Всеки ден този човек идваше на работа сутрин в 6 часа и
30 минути и си отиваше в 6 часа вечерта. Веднъж чух как той правеше на майстора строга забележка затова, че позволил на баща му(на директора), работещ в същия завод като обикновен работник, да съблече работната престилка пет минути преди заводския сигнал. Под

81
ръководството на този човек, роден да бъде ръководител, хората работеха добросъвестно и с въодушевление.
Автоматичната дисциплина, която заслужава да се включи в принципите на производителността, не е нищо друго, освен подчинение на останалите единадесет принципа и най-строго спазване на тези принципи, за да не станат те в никакъв случай дванадесет отделни, с нищо несвързани правила. Принципите на производителността не трябва да стават изолирани и лесно разделими прътове на такава ограда, която не толкова представлява преграда,
колкото знак за ограничаване; те не трябва да стават и железни прътове на изящна френска ограда, тъй като пролуките между тези прътове още като момче аз измервах със собствената си глава и знаех,
че където се провре главата, там ще се промъкне и всичко останало. Аз много обичах тези огради; те бяха за мен винаги готов път за бягство от раздразнените пазители на закона, от сърдитите домопритежатели или други представители на установения ред, срещу който постоянно и непрекъснато се бунтувах. В качеството си на поддръжка на онези произволно установени правила, с които аз, свободното американско момче, никога не бях съгласен, тези огради за нищо не ставаха, което именно беше много весело.
Съвсем иначе обаче стои въпросът с оградите, които пазят полята от зайци, кучета, свине или бикове. Това са истински огради от бодлив тел, такава ограда не можеш да пробиеш, не можеш да се промъкнеш през нея, защото бодлите ужасно бодат. Такава преграда е достатъчно здрава, за да убие на място животното, което налети на нея с все сила.
Дванадесетте принципа на производителността са бримки от една мрежа, сплетени помежду си така яко, че всъщност първата стъпка при обследването на предприятието ще бъде отговорът на въпроса, в каква степен здравият смисъл, компетентната консултация,
дисциплината и останалите осем принципа се прилагат към първия принцип — принципа на „идеалите“; в каква степен идеалите,
компетентната консултация и дисциплина се прилагат към здравия смисъл; в каква степен идеалите, здравият смисъл и компетентната консултация се подчиняват на дисциплината. Всяка система на

82
дисциплината, всеки дисциплинарен акт, който не издържа изпитанието от всички останали принципи на производителността,
представлява проява на дисциплина на ниско, а не на високо равнище,
остатък от индивидуалистичното производство, крачка по посока на анархията, която постепенно обхваща цялата организация от горе до долу.
Нито един от принципите на производителността не съществува сам по себе си, но всеки от тях поддържа и укрепва всички останали и същевременно самият той се поддържа и укрепва от тях. Те са свързани помежду си не като камъни в свод, където е достатъчно да се махне един, за да паднат и другите, а като камъни в цяло здание,
където, ако измъкнеш един камък, останалите ще се отслабят, но все пак ще останат на местата си.

83

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: