12 принципа на производителността

62
неприкосновена кралска гора. Този нелегален начин на придобиване придаваше на оръжието специална субективна стойност.
Най-старите американски производственици, най-често с английска кръв, също са разчитали на своето лично знание и умение.
Старинният занаятчия е бил човек на практиката; ако той е ковач, за него желязото е желязо и той умее да кове това желязо с ръцете си.
Ако той е дърводелец, има си работа с дървото, а не с някакви комбинации от шперплат и той умее да реже и рендосва това дърво със собствените си ръце. Ако на такъв производственик от онези времена биха казали, че той безусловно има нужда от юрист,
снабдител, счетоводител, завеждащ рекламата, лекар, химик,
инженер-рационализатор, който би го поставил на крака, той само би се разсмял. Тези хора са вярвали на себе си и само на себе си, вярвали така силно, както и техният съвременник президентът Джексън.
Големите американски производственици трудно възприеха необходимостта да имат квалифицирани специалисти-консултанти.
Изменението стана много бързо — още са живи Ендрю Карнеджи,
Джеймс Дж. Хил, Джон Д. Рокфелер, които бяха не само свидетели на това преминаване от просто към сложно, но и най-активните и могъщи творци на това преминаване. Големите индустриалци познават и разбират работата така широко, обхващат нейните общи перспективи така ясно, че всеки специалист, дошъл по-късно от тях на работа, трябва да извини до известна степен нетърпимостта и скептицизма им, които впрочем твърде често се оказват напълно оправдани.
Талантливият председател на управлението на трансконтиненталната железопътна линия се оказа в голямо затруднение поради прииждането на реката, която разруши платното,
минаващо по склона на един хълм. Висококвалифицираните инженери съветваха платното да се премести встрани, което ще струва
800 хил. долара. Председателят извика предприемач и майстор по пътно строителство, по народност ирландци. Те бързо пристигнаха на мястото на произшествието с личния вагон на председателя на управлението и цял ден прекараха там, проучвайки местността.
По техен съвет и план бяха изкопани няколко канала, които именно отклониха водата от хълма. Всички работи струваха 800
долара и се увенчаха с пълен успех.

63
Председателят на управлението на друга железопътна линия поисква от своя технически отдел сметка за проучване и прокарване на линия за Тексас. Отделът му представя сметка, опираща се върху опита от миналото, и в нея посочва предполагаем разход от 800 долара за миля. Тогава нашият ветеран поканва един пъргав началник- участък и го пита не може ли да направи проучванията срещу 450
долара за миля. Началникът не само се заема, но извършва работата за
435, а не за 450 долара. Химикът, който работи на същата линия,
упорито иска от председателя при един от водоизточниците да бъде построена водоочистителна инсталация. Председателят се колебае,
защото в този пункт водата е най-лоша. Химикът твърди, че именно тази вода е значително по-варовита от всички останали. Тогава председателят иска таблицата, от която се вижда колко вода се налива в локомотивите с помпи. И, както той предполага, става ясно, че от тази лоша помпа машинистите почти не са вземали вода, а са наливали от други, в които имало двойно по-малко утайки. Но от добрите извори в локомотивите се налива много вода, затова именно тази хубава вода оставя по стените на локомотивните котли двадесет пъти повече котлен камък, отколкото лошата.
Много стари ръководители на производството в наши дни трябва не само да изпълняват своите преки задължения, но и освен това да следят зорко неопитните специалисти да не допринасят поради едностранчивостта си повече вреда, отколкото полза. И въпреки това в наше време съответната постановка на работата във всяка, макар и много ограничена, област изисква такива огромни знания, които никога не могат да се съсредоточат в ръцете само на един човек. Нито един съвременен капитан няма лоцманско свидетелство за всички пристанища. Колкото и опитен да е капитанът, колкото и голям да е управляваният от него кораб, толкова повече той се доверява на знанията на местните лоцмани, били те араби, малайци или ескимоси.
Бедата на химика, работещ по водоочистването, беше в това, че той нямаше достатъчен опит в железопътните работи, и затова кръгозорът му беше твърде ограничен, за да обхване изцяло целия проблем. Неговото мнение беше ценно и достоверно само дотогава,
докато ставаше въпрос, колко е варовита водата във всяка отделна помпа. По-нататък той не биваше да се намесва.

64
Никога само един човек не може да даде истински компетентен съвет. От всички страни ние сме обкръжени от естествените закони на света, закони, които частично са разбрани и систематизирани, а отчасти още на никого не са известни. На нас са ни необходими преки или косвени указания от всеки човек, който по един или друг въпрос знае повече от другите; ние не можем и не трябва да се спираме до сведенията от последната седмица, последния месец, година,
десетилетие или дори столетие, но сме длъжни винаги да използваме специалните знания, които днес се намират в ръцете на малцина, но утре ще се разпространят из целия свят.
През 1900 г. Тейлър и Уайт подариха на света бързорежещата стомана. През 1903 г. една от големите западни железопътни работилници все още работеше без тази стомана. През 1910 г. в източните щати се намери още една работилница, която изразходва 18
часа, за да наточи един чифт локомотивни колела, докато при съвременното оборудване за това са достатъчни и три часа. И сега все още само на малцина са ясни някои въпроси, свързани с бързорежещата стомана (например тайната на устойчивостта и).
В борбата си за максимална производителност на промишлената дейност ние поставихме искане за особен тип организация —
отбранително-съзидателна, за разлика от настъпателно- разрушителната; ние поставихме необходимостта от заменяне на неопределените и низки идеали с високи и ясни идеали; ние настояваме низшият здрав смисъл да се замени с висок. Но за да допълним компетентните съвети на юридическия, техническия,
счетоводния, търговския и други отдели със съвети от рационализаторския отдел, не са необходими никакви принципни или практически радикални изменения.
В голямото предприятие юрисконсултът често е заместник- председател, завеждащият снабдяването и завеждащият техническия отдел често заемат тази висока длъжност; но инженерът- рационализатор почти винаги се оказва в подчинено положение. Той работи някъде в низините, прикрепвайки се към един или друг отдел повече случайно, отколкото поради някакви системни съображения.
Юрисконсултът предпазва, поддържа и информира всички отдели на предприятието. „Това и това е незаконно, недопустимо;
друго предизвиква някои съмнения, затова пък третото е напълно

65
правилно.“ Той не се занимава с въпросите, свързани с финансите,
отчитането, техниката, производителността. Консултантът по финансовата част се противопоставя на всички непредвидени от сметката разходи, колкото и необходими да са те; завеждащият снабдяването купува всичко, което е нужно на предприятието, и се стреми да купи материали от най-високо качество на най-ниски цени.
В епохата на елементарната организация, епоха, която тъкмо пред очите ни отива в миналото, производителността нямаше голямо значение, но не можеше без съобразяване със законността. Ето защо отдавна вече започнаха да се търсят съветите на юристите. При издигането на пирамидите не е била важна производителността, а техниката, поради което още от далечни времена инженерите са си заели самостоятелно и авторитетно положение в производството. Ако нямаше юристи, които да оформят различните патенти, документи и договори, нямаше да има железопътни линии. Те не биха съществували и без финансистите, реализиращи такива суми, каквито не може да извади от джоба си дори и най-първият богаташ в света. Не би имало железопътни линии и без инженерите, проектиращи прокатните станове, вагоните, релсите, завоите и локомотивите. Ако нямаше компетентен началник по експлоатацията, релсите щяха да ръждясват, вагоните щяха да стоят без работа, а без службата движение през цялото време по линията биха ставали катастрофи.
Но засега нашите железопътни линии и промишлени предприятия се справят без опитни консултанти в областта на производителността. Най-важните проблеми на производителността се разрешават набързо, по вдъхновение. Може ли от това да се направи изводът, че производителността изобщо няма голямо значение?
В настоящия момент деловият свят се раздира от борба.
Товароизпращачите се обявяват против железничарите, а
железничарите против товароизпращачите; железопътните служещи се принуждават да гласуват срещу всеки кандидат за обществени длъжности, който е за законна намеса в дейността на железопътните линии. Като не получава от никого компетентни указания по въпросите на производителността, комисията по междущатните съобщения поставя чудовищно трудни и дори просто неизпълними норми, не се съобразява с огромния и дългогодишен опит на

66
обединението на вагоностроителите. Без да получават компетентни указания по въпросите на производителността, товароизпращачите не знаят кое повишение на тарифите е обосновано и кое не е и затова сляпо протестират срещу всяко повишение, макар че на практика някои тарифни показатели трябва действително да се повишат, а други дори трябва да се намалят. Без да получава компетентни справки за икономията, която може да даде повишението на производителността на транспорта, управленията на железопътните линии харчат огромни суми и същевременно искат да се повишат тарифите, което, дори и да стане, няма да даде резултати.
По всички железопътни линии в Съединените щати през 1908 г.
заплатите стигнаха 1 035 437 528 долара. Тази цифра поразява с точността си — в нея липсват само центове. Но ако обърнем внимание на перата, от които е съставена, ще се убедим, че платеният с тези пари труд се използва средно под 80%, така че само от заплати са могли да бъдат икономисани над 200 милиона.
При такава огромна загуба точността на цифрата на разходите не ни прави впечатление. Освен точната и сигурна цифра, изчислена от най-опитен счетоводител, ние бихме искали да видим и други цифри
— цифри по въпросите на производителността.
Другите експлоатационни разходи за 1908 г. се изразяват в цифрата 653 780 115 долара, от които над 500 млн. са изразходвани за материали. Но нима материалите се използват повече от 60%? Всички точни и научни изследвания на железопътните линии са показвали, че производителността на използването на материалите едва достига и
40%.
Според отчета за 1909 г. стойността на всички железопътни линии с цялото им оборудване е равна на 14 514 308 долара. Годишно
6% за капитал и 4% за амортизация (на практика 4% са малко) ни дават разход 165 694 долара за един час. Тъй като за амортизация отиват повече от 4%, този разход е още по-голям и достига за една година над 1500 млн. долара. Тъй като за 1909 г. чистата печалба от железопътните линии, включително и намалението на фондовете, се равняваше на 1 078 132 735 долара, ние виждаме, че на железопътните линии не биха стигнали и 400 млн., за да покрият амортизацията и 6- те процента за капитала. Но железниците не предизвикват съчувствието, което неизбежно ще се окаже на тяхна страна, ако не е

67
очевидно, че тяхната печалба ежегодно и в значителната си част се съкращава поради напълно отстраними загуби.
Ръководителите на железопътното дело и досега не са разбрали,
че разходите естествено нарастват — в геометрична, а доходите —
само в аритметична прогресия. Усилването на локомотивите,
уедряването на вагоните, намаляването на наклоните и удължаването на влаковете съкратиха това геометрично нарастване на разходите само за известно време и сега е съмнително дали за по-нататъшната борба с него ще бъде достатъчно едно обикновено повишаване на производителността и дали не ще бъде нужен компетентен съвет на най-високо равнище. Но главният въпрос не е в това, дали слабата производителност на железопътните линии струва сто милиона или един милиард долара, а в това — дали изобщо са допустими загубите и достатъчно ли са големи те, за да се поиска накрая компетентен съвет?
Юрисконсултът на управлението не знае и не може да знае всички закони, задължителни постановления и юридически формалности, които са в сила във всички щати на Америка, и затова той трябва да използва указанията на различните помощници, които понякога заемат много високи постове. Също така и консултантът по въпросите на производителността не може да се смята за експерт по всички свързани с нея въпроси. Но той е задължен постоянно да използва съветите на всички хора, организации и просто книгите, от които може да получи всички най-нови и най-точни знания, каквито могат да бъдат нужни на обслужваното предприятие.
Ако предприятието е голямо, консултантът-рационализатор е длъжен да създаде специален апарат, който да работи за повишаването на производителността, да обхваща цялото предприятие от горе до долу така, както го обхваща счетоводният апарат. Всеки администратор трябва да има свои специалисти по производителността, които непосредствено да го обслужват. Но както целият оперативен апарат от десетниците до главния управител се подчинява на главния контрольор, така и всички рационализатори в предприятието трябва да се подчиняват на управлението на старшия рационализатор, който отговаря за целия апарат на производителността.

68
Този човек от самото начало трябва да разработи и да предложи определен вид организация; по-нататък той е длъжен да изясни какви идеали стоят пред предприятието, за да се бори за тяхното осъществяване; той трябва да стане представител и проводник на висшия здрав смисъл. Но най-главната негова задача е да прилага своите организационни знания и навици към другите принципи на производителността. Почти във всички наши производствени предприятия работниците и служещите не са достатъчно дисциплинирани. Администрацията не се отнася достатъчно честно и справедливо с тях. Диспечерството е така лошо организирано, че производствените наряди едва достигат цеховете и работилниците.
Почти никъде няма точно и рационално планиране, а където има, то е слабо. Не съществуват писмени стандартни инструкции, оборудването не е нормализирано, операциите не са нормирани, за нищо не стават системите за възнаграждение за производителността.
Компетентната консултация трябва от горе до долу да пронизва всяко предприятие и ако на практика не се осъществява компетентният съвет, причината за това е недостатъчната организация и липсата на необходима единица. И тази все още несъздадена единица е специалният апарат за повишаване на производителността.
Основният въпрос за американските каменовъглени мини не е в това, че пет или три процента от миньорите загиват всяка година, и не е в това, че в Англия загиват повече или по-малко, а в това, че в Белгия при по-трудни и опасни условия на добива процентът на нещастните случаи е по-малък.
Наскоро в Европа се разрази епидемия от холера. От нея особено пострада Русия, но не се опази и Италия. През последните години заразата се появява няколко пъти и в Германия. Но всеки път компетентният съвет на германските лекари посочва определени мерки, с помощта на които бързо и радикално се справят с епидемията.
През последните десет години химията направи повече успехи,
отколкото през всички предишни векове. Преди петдесет години металургията все още беше в люлка. При миналото поколение всяка болница беше спомагателно заведение при моргата, а лекарят постоянен носител на зараза. Платноходните кораби бяха нещо обикновено, а океанските параходи — изключение, а колкото се

69
отнася до земеделието, то си оставаше почти на същото равнище, на каквото е било през времената на египтяните и асирийците. И тъй като целият гигантски процес, свидетели на който сме ние, се оказа възможен само благодарение на компетентните съвети, ние смятаме,
че принципът на компетентната консултация заслужава да се включи в дванадесетте принципа на производителността. Ще прибавим, че няма област, където компетентната консултация да е по-нужна, отколкото в областта на прилагането на останалите единадесет принципа.

70

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: