Почетни награди за лекари

Няколко почетни награди бяха раздадени на лекари по време на Втория международен медицински конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум. Директорът на болница "Света Екатерина" проф. Генчо Начев бе удостоен с отличието "Лекар на Югоизточна Европа".

Гражданите, които плащат държавни такси, данъци или глоби, вече няма да харчат пари и банкови преводи, обяви зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. Институциите започват да слагат в сградите си ПОС устройства за плащане с карти, каза той.

Разходите на банките по обслужването на плащанията през тези терминали ще бъдат поети от бюджета. Пилотно въвеждането на устройствата ще стартира от Столичната община.

Решението за това е заложено във вече действащия Закон за ограничаване на плащанията в брой.

Там е записано, че гражданите и фирмите могат да плащат своите задължения към бюджета без банкова такса или комисиона, ако направят това чрез ПОС терминал на съответната бюджетна организация. Законът задължи всички министерства, териториалните им структури и общините да осигурят устройства за плащания с банкова карта.

По-нисък ДДС, ако плащаш за стока и услуга с карта, а не в брой. Това е друга идея, която цели намаляване на плащанията в брой. Както “24 часа” наскоро първи писа, финансовото министерство започва обсъждане на идеята с банкери и бизнеса.

Целта е да се извадят на светло всички сделки. В първия от серията анализи на сивата икономика, финансовото министерство е заложило и намаляване на летвата за плащания в брой до 1500 лева, както и въвеждането на стимули, като раздаването на предплатени карти и ваучери за плащания към държавата от болници, пощи, офиси и общини.


Работещите не ходят на профилактика заради опашките от хроничноболни
Пациенти: прегледите уж безплатни, а се харчат пари

Формалното отношение и липсата на талони отблъскват
Илияна Ангелова

Липса на информация, на време и недоверие в здравната ни система е причина само малко над 1 млн. българи да са посетили джипито си за профилактичен преглед до края на юни 2011 г. Това споделиха пациенти и лекари пред “24 часа”. Някои се оплакват, че прегледът е безплатен, но влече след себе си куп изследвания и консултации, за които се плаща, още повече ако пациентът се нуждае бързо от резултатите. Други смятат, че прегледът е формален и ако човек няма конкретно оплакване, не си струва загубата на време и средства. Около 25% от осигурените пълнолетни са минали на консултация, изчисли д-р Любомир Киров, председател на сдружението на джипитата (виж долу).

Пакетът, включен в профилактичния преглед, наистина е малък, потвърдиха джипита. Безсмислен е тестът на урината, кръвната захар и кардиограмата дават повече информация, смята д-р Атанас Пелтеков от ХVIII ДКЦ в София. Прегледът според него все пак има смисъл, защото хваща масови заболявания като начален диабет или кръвно. От тази година мъже и жени над 50 г. имат право на един безплатен преглед за рак на простатата или гърдата.

Работещите не ходят на профилактика, защото джипитата не дават часове, а пред кабинетите им се вият опашки от пенсионери и хронично болни. Сдружението на джипитата отдавна иска да се приеме един допълнителен почивен ден за работещи, в който те да ходят на лекар. Много време се губи и за лабораторните изследвания.

За целта обаче трябва да се направят законови промени. Причините хората да не ходят на профилактични прегледи са две - административни и липса на информация, каза Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. Доверието в здравната система било сринато. Пациентите се страхували, че или прегледът ще бъде претупан, или направленията ще са свършили.

Държавата не била направила нито една информационна кампания, която да разясни на хората какво им се полага и какви са правата им, според Хасърджиев.С тази задача у нас се нагърбили пациентските организации, но техните кампании не били така мащабни и организирани, както тези, които би могла да организира държавата.

С промените в наредбата за профилактичните прегледи се въвели сложни таблици, които сочат на каква възраст какви изследвания точно трябва да се правят. Тези препоръки били на неразбираем за гражданите език и за тях било невъзможно сами да се ориентират в предписанията.

Пациентите харесват идеята за профилактичен преглед, но ходят по-масово едва след някоя медийна атака, която припомня, че има глоби, споделя впечатленията си д-р Атанас Пелтеков. Някои пациенти очаквали, че профилактичният преглед включва обиколка по специалисти - очен лекар, кардиолог и т.н., затова оставали разочаровани. Това е пълна заблуда, че профилактичният преглед може да извади наяве всяка скрита болест, коментира лекарят. Имало и дни, в които за едно джипи физически не е възможно да прави профилактични прегледи. “Ако има епидемия, на ден минават по 50-60 болни. Кога да отделя време за хора без оплаквания?”, пита д-р Пелтеков.

“Иначе няма нежелание хората да си търсят своите 15 минути за преглед, особено когато медикът е активната страна. Понякога от разговора излизали много неща, които са важни. Д-р Янакиев, популярен още като "Доктор Марио", смята, че в момента системата акцентува много повече на солидарността, отколкото на индивидуалността. "Защо пациент, който се осигурява здравно на 1000 лв., да няма право на по-големи права от задължителния набор на годишната профилактика - допълнителни изследвания, повече пари за стоматологични процедури. Защо съвестният платец трябва да е поставен на едно ниво с човек, който шикалкави с вноските за здраве?", пита медикът.

“Никога не съм чувал родители в България да изберат аборт пред това да родят момиче. Това би било абсурд”, каза д-р Иван Костов, директор на болница “Шейново”. У нас подобен манталитет няма, категоричен е той. Често родителите отказвали да им се съобщи пола на бебето, но само защото искали да е изненада при раждането. Съвременната медицина може своевременно да предостави пълна информация за пола и особеностите на бебето, затова право на родителите било да ги узнаят. Дали то ще е момче или момиче може да се каже на преглед още от 12-а - 13-а седмица. Възможно е това да се разбере и по-рано с изследването амниоцентеза, което се прави като профилактика на хромозомни болести.

46 души са получили одобрение от здравната каса да се лекуват в ЕС за нейна сметка, съобщиха от НЗОК. Разрешенията са над 50 %, тъй като подадените молби са били 82 до момента. Формално в ЕС има свобода на движение на пациентите, но правилата изискват съответното лечение да не може да се осъществи в България. Става дума за тежки случаи като дълбока мозъчна стимулация, повторно отлепване на ретината, реконструктивна интервенция след операция на хондросарком на таза и др., поясняват от НЗОК. За трансплантации навън обаче се кандидатства чрез МЗ, защото министерството заплаща за тази медицинска дейност.

Всеки случай в НЗОК се разглежда индивидуално.

Решаващ глас имат националните консултанти и председателите на научни дружества. Накрая комисия на касата взема решение. Кандидатите се увеличават всяка година. За цялата 2010 г. касата е разгледала 65 молби. Разрешение е издадено по 33. През 2009 г. одобренията са били 17, през 2008 г. -11, а през 2007 г. - 4. Пациентите могат да получат консултация по конкретно запитване в централното управление на касата всеки работен ден от 930 до 12 ч и от 14 до 17 ч.

Най-блестящият неврохирург в началото на XX век - проф. Харви Къшинг, оценен талант още през 1886 г. като млад хирург в Балтимор (откритата от него болест по-късно е наречена болестта на Къшинг), ни завещава прекрасен пример за т.нар. днес добра лекарска практика.

През 1912 г. той подробно описва в книга всички направени от него грешки както в диагностиката, така и при лечението на пациентите. Наред със своите Къшинг описва и грешките, на които е бил свидетел, направени от негови колеги.

Това първо самопризнание на великия неврохирург, който получава професура в Харвард след дълги години работа в Бостън, се посреща твърде критично от американските лекари. Години по-късно обаче колегите му се съгласяват напълно с него.

Няма нищо ново под слънцето -наскоро статия в сериозното немско списание "Шпигел" анализира прекаленото много грешки и излишни медицински процедури, които се правят в Германия, Европа, както и в Америка, които често водят до фатални изходи за пациентите.

Публикацията изнесе сериозни статистически проучвания на националните институти (у нас и въобще на Балканите такава статистика никой не си позволява да прави), че са починали повече от 42 000 пациенти поради направени грешки в диагнозата и лечението им.

Една от причините е, че лекарите, за съжаление, спират да събират познания - да четат медицински журнали и да публикуват клинични и експериментални изследвания. Те отделят все по-малко време да разговарят задълбочено с пациентите при поставяне на диагноза.

Над 90% диагностиката им се базира на апаратни и лабораторни изследвания, без да се запознаят при задълбочен разговор с пациента с неговите оплаквания, психическо състояние и страдания. Апаратурата и лабораторните резултати не поставят диагноза, те са само в помощ на медицинската мисловна култура на лекаря.

Тест за познанията на лекарите - от джипита до университетските професори, показа отчайващи резултати в Германия миналата година - 85% от тях не го бяха преминали.

У нас резултатите от такъв тест вероятно ще бъдат още по-шокиращи. Затова не би трябвало да се поощрява този начин на лечение и от държавата. А сега заради грешен пиар висши държавници ходят от болница на болница да откриват нови апаратури. Това, простете, в Западна Европа няма да го направи дори и портиер в здравното министерство. Вярно, модерна апаратура ни е необходима, но само тя не е в състояние да лекува. За нея трябват подготвени и квалифицирани специалисти.

И докато преди това не се свали правилната анамнеза на пациента и не се прецени дали трябва да се използва тази процедура, или не, всичко може да бъде за сметка на здравето, а често и на живота му.

Ами дори лабораторният тест за ранно разпознаване на рак на простатата (PSA) не е вече сигнификантен и се отхвърля дори от самия му откривател преди 40 години Ричард Аблин.

Какво се случва сега у нас? В последните години благодарение на медиите се открехна една врата към реалната действителност на медицинските структури, работата на личните лекари и лекарите в университетските болници.

След завършването на медицинското си образование едва ли някой се грижи за продължаващото обучение на медицинските кадри -сестри и лекари, с което трябва да се осигури едно хуманно и високо-професионално здравно обслужване.

От моите наблюдения и разговори през последните 25 години, откакто съм се върнал да работя в България, мога категорично да кажа, че здравеопазването в нашата страна за съжаление е на изключително ниско равнище.

Преди около 10 години държавният департамент на САЩ ме натовари със задачата да изградя структурите у нас за т. нар. постоянно продължаващо образование на медицинския ни персонал (continuing medical education) след дипломирането им.

При строг надзор от тяхна страна ни спонсорираха с 3 милиона щатски долара, за да стартираме този процес. През периода от 1998 до 2001 година започнахме програмата с голям ентусиазъм съвместно с Министерството на здравеопазването.

Но ентусиазмът е до време.

Оказа се, че въпреки добрия старт и поставените основи в България нещата трудно стават. И резултатът сега е налице - ситуацията в здравеопазването у нас е изключително неприятна. Малко са лекарите, които след детайлен разговор с пациента и близките му ще се консултират с колеги, добри специалисти, за да се върви към правилната диагноза и лечение.

При мен идват на консултация пациенти с изписани медикаменти, които взаимно се изключват, а броят им е често от 15 до 20. Тяхната продължителна употреба води до тежки увреждания на черния дроб, бъбреците и мозъчната функция.

Много често при прегледи на пациенти лекарите се задоволяват с това, което са написали техни колеги от предишни консултации, без сами да преценят кой е най-добрият път за лечение.

Това щеше да е невъзможно, ако имаше създадена лекарска камара у нас.

От 20 години се опитвам да убедя, че в името на човешкото здраве трябва да се изгради такава камара. Тя ще има грижата за постоянното и продължаващо следдипломно обучение на лекарите, ще помага за изграждането на институции, които да са независими от Министерството на здравеопазването и от правителството, но по тяхна молба ще контролира качеството и сигурността на медицинското обслужване в болниците и в диагностичните центрове.

В нейните комисии за контрол на качеството и сигурността трябва да има представители и на пациентските организации, както и представители на здравната комисия в парламента.

Една от задачите на лекарската камара е да организира семинари на водещи специалисти от Европа и Америка, а на всеки 4 години да подновява сертификатите на медицинските сестри и лекарите чрез тестове, както е в другите западноевропейски страни.

Имаме ли добри кадри - ще имаме и добро здравеопазване, дори и да нямаме много средства за луксозни болници. Друга мисловна култура в това отношение граничи с мошеничество, лакомия и сребролюбие.

В следващата статия проф. Чирков ще напише кои са най-честите и фатални грешки в българската медицина, като започне от своите.


Господин Усмивка
Александър Симов

В България е лесно да повярваш, че има национална конспирация срещу здравия разум. Отвориш вестник - виждаш снимката на усмихнатия Плевнелиев. Пуснеш телевизор - кандидатът на ГЕРБ пак извира оттам и лъчезарно обяснява, че не е политик и не иска да бъде. И пак се усмихва..."Усмихвам се, усмихвам се", обичаше да казва позабравената май вече министърка Анна-Мария Борисова. Плевнелиев й е последовател.

В българската десница очевидно битува някакъв таен култ към усмивките. Навремето навсякъде ни преследваше усмивката на Софиянски и ни я рекламираха като светлото лице на столицата. После се оказа, че усмивката крие много мрачни тайни, а когато софиянци се усетиха, вече беше късно.

Плевнелиев днес - това е Софиянски от вчера. Едни и същи номера, едни и същи маниери. С тази разлика, че поне Софиянски не криеше, че е политик, и не бягаше от тази дума като герберски министър от парламентарен контрол.

А кандидатът на ГЕРБ трябва бъде вписан в книгата на "Гинес". Откакто се завъртя във висшата управленска сфера, той така упорито се опитва да не мине за политик, че създаде усещането за звезда от сапунена опера. И целият спектакъл бе разигран с усмивка, все едно последните две години са най-радостното време в новата българска история.

Плевнелиев е просто кавърверсия на старите десни схеми в техния опит да овладеят цялата власт в държавата. На тях той им е жизнено необходим - трябва им някой, който да се усмихва бляскаво пред камерите, докато те стоят в тъмното и съсипват страната.

А който си мисли, че господин Усмивка или мистър "Аз не съм политик" има качества за държавник, нека да се попита само едно - колко пъти за две години Плевнелиев си отвори устата, за да изрази несъгласие с Борисов?

Нула.

Обсъжданият наскоро в парламента закон за евтаназията отново постави въпроса какво всъщност е евтаназия. Цитирам речниците: "Отнемане живота на друг, но по негова изрична молба или по необходимост от друг характер - безнадеждна болест, осакатяване, невъзможност за живот, безсъзнание, вегетиране... Смърт, причинена за доброто на човека."

Благородно, но... следват въпросите, които доказват, че това никак не е лесно и просто. Особено за общество като нашето.

Повече от двадесет години у нас се неглижира, даже се отрича ролята на възпитанието на подрастващото поколение. Разпада се здравото семейство, в което цареше любов, уважение, грижа един за друг, а всички обгрижваха възрастните.

Сега се тресем от малки, големи и ужасяващи битови престъпления. Не е тайна, че сред възрастните ще се намерят съвестни, работливи, грижовни и интелигентни хора, докато повечето от младите хитруват, търсят лесна печалба, изгоден бизнес. В училищата ни цари такава атмосфера, че много от добрите ни специалисти се отказват да учителстват - заради ниското заплащане и поради опасност от обиди и нападения от ученици и родители. Агресията тотално заля страната ни. Всеки ден, всеки час слушаме съобщения за нови, все по-зловещи отмъщения и престъпления. Черната хроника е ужасяваща - баща изнасилил и убил децата си, майка продала, изоставила, убила, хвърлила детето си, ученик заклал съученик, ученичка се била с приятелка... Ако продължим, има опасност да изпаднем в шок!

Младите поради невъзможността да си купят или да изградят собствен дом все повече желаят да се "освободят" от грижи за старите, причиняват с агресивни действия злини на възрастните си родители и деди и ги изнудват да им подарят жилищата си.

Тягостно, жалко и безсмислено е да се продължава изброяването на отрицателните прояви, с които се напълни нашият живот. Не че цялото ни общество е такова! Имаме и прекрасни млади хора, и великолепни деца, и чудесни родители, но прекалено много са жестокостите и за жалост те все повече се множат! Тогава как ще бъде защитен безнадеждно болният? Та у нас хората нямат вече доверие нито на медицинския ни персонал, нито на роднините си!

Какви злоупотреби могат да възникнат при прилагането на този закон? Как ще се приложи законът за евтаназията в такова общество като нашето, болно от пороците на съвременния ни труден и несигурен живот? Да сте видели скоро някой да помага на болен, сакат или човек с патерици или бастун? Да му отстъпва някой място в превозно средство? Да го изчаква шофьор, ватман, да му помагат другите пътници? Напротив! Седят по седалките пораснали деца с протегнати крака старите хора се препъват в тях, но те дъвчат дъвки, гледат невъзмутимо през прозорците и водят безкрайни разговори по скъпите си мобилни телефони. Е, на тези ли хора ще бъде поверено да решат евтаназията на близките си, на роднините си?

Хубаво е да има такъв закон, но той е за хуманно общество, в което царят ред, законност и сигурност! Той е за общество, което се грижи за болните, за инвалидите. За общество, в което се зачитат възрастните, болните. На заслужилите хора се отдава почит, уважение, осигурява им се спокойствие. Пред хората, отдали труда си за благото на род, родина, се стои прав, гледа се с почитание! А у нас е точно обратното. Правителствата ни мечтаят да няма пенсионери, да няма болни, нито пък инвалиди - да не тежат нито на бюджета, нито на работещите, нито на близките си!

Що за логика! Та повечето от управленците ни са в пенсионна възраст. Мнозина от тях натрупаха вече пенсионен стаж в парламента, в ръководенето на партии, парламентарни групи и други управленски институции. Тях ги чака същото пренебрежително отношение от обществото, от новите управляващи, от близките им. А и най-важното - никой не е защитен от ударите на съдбата от увеличаващите се неизличими болести.

Големият хирург проф. Александър Станишев, министър в последното правителство преди 9 септември 1944 г., е осъден на смърт от Народния съд и едно от обвиненията му е, че е разрешил евтаназията на безнадеждно болните от проказа пациенти на Медицинска академия, които гниели в мазетата на болниците. Това ми е разказал неговият племенник Борис Станишев - дългогодишен журналист.

Не само възрастните болни са под заплаха от злоупотреби с прилагането на закон за евтаназията. Ами децата, родени неизлечимо болни? Знам, че в другите страни здрави и болни деца учат в едно и също училище и здравите деца помагат на болните, обучени са даже да ги обслужват - да им оправят системите, с които ходят, да им дават първа помощ при нужда. При нас това ми се струва, че е още немислимо! Много от родителите даже не желаят децата им да са в един и същи клас с увредени, с болни деца. Трудно е да се реши как ще се постъпи с деца, за които животът е мъчение!

А психично болните, за които няма надежда? Как да се постъпи с тях?

И от другите възрастови групи има болни, за които животът е тегло, мъка! Близките им около тях са подложени на неимоверни трудности.

Как да се реши кой да живее

Сложно, отговорно и рисковано е да се намесваме в "делата природни" - това е евтаназията, с която могат да злоупотребят безскрупулните.

Любен Корнезов казва, че и сега негласно евтаназията се прилага с изключване на апаратурата, която поддържа живота на безнадеждно болните. Затова той настоява за приемането на закона, но трябва добре да се обмисли най-вече неговото приложение, защото обществото ни не е готово за такъв хуманен и благороден акт. Никой не иска да излезе и да заяви това открито. И сега у нас се прилага евтаназията, макар и скрита, заяви депутатът Любен Корнезов.