Доктори от Виена препращат дете към "Пирогов"

Майка от Шумен с месеци търси къде в чужбина да оперират детето, което заради травма при раждането е с парализирана дясна ръчичка. Куп наши лекари постоянно повтарят на жената, че в България няма кой да помогне на малкия Иво (на 1 г. и 6 месеца) и тя търси помощ зад граница. Но професори от университетската болница във Виена казват на Пенка Дончева: "Защо ви е да идвате при нас, като в България същата операция може да извърши доц. Маргарита Кътева?"

"Не можах да повярвам! Но наистина, стана ясно, че лечението, което ни предложиха във Виена, се извършва и от доц. Кътева, началник на Първа травматологична клиника в "Пирогов", разказа пред "Труд" Пенка. Само преди 3 дни доцентката оперира Ивчо и резултатите са много добри. Чакат го обаче още 5-6 операции в следващите 5 г. "Ще приложим голяма компилация от хирургични интервенции, за да може, щом детето вземе бисквитката, да я постави в устата си", емоционално каза доцентката. По принцип лечението трябва да започне на 3-тия месец след раждането или най-късно до 8-ия.

"След това не може да работим върху мястото, където е увреден нервът, отговарящ за движенията, а върху сухожилията", обясни доц. Кътева. Точно заради забавянето на лечението на Иво то ще продължи дълго.

За да извършва сложните операции, доц. Кътева се обучава от 1992 г. именно във Виена при проф. Хано Милези. "При тези пациенти се налага ревизия на нервния сноп, който е прекъснат. А лекарят зашива всички нефункциониращи нерви", посочи доц. Кътева. Тя работи под микроскоп, защото увредените участъци са на площ от около 0,8 мм.


700 психолози влизат в училищата

Държавата дава 5 млн. лева за заплатите им
АНЕТА ПЕТКОВА

Над 700 психолози и специалисти за работа с деца със специални потребности ще бъдат назначени в училищата от тази година, научи вчера „Труд" от образователното министерство.

Те ще работят по проекта „Включващо се обучение", чиято цел е да подпомогне работата на децата, които досега са се обучавали в помощни или друг тип учебни заведения.

Психолозите ще се занимават и с останалите ученици. Те ще играят ролята на модератори при решаването на конфликти или ще помагат при обсъждането на различни казуси.

Нуждата от такива специалисти в училищата става все по-голяма заради проблема с агресията сред малките, обясниха експерти. Те често играят и ролята на „преводачи" при изясняването на отношенията между учениците и учителите им. Както е известно, все повече се увеличава възрастовата разлика между педагозите и поколенията, които са в класните стаи. Много често учителите сигнализират, че им е трудно да работят с „езика" на новите деца и оттам има проблем и за обучението им. При големи конфликти или нещастни случаи в училищата ще влизат т.нар. мобилни екипи от външни специалисти и топ педагози, които ще решават казусите. Психолозите и т.нар. ресурсни учители (общо 136 души), които ще се занимават само с учениците със специални потребности, ще разработят и индивидуални програми за обучението им. След това те ще могат да се прилагат и от редовите учители, ако в класа им има дете с някакъв - физически или здравен, проблем.

Първоначално екипите по „Включващо се обучение" ще заработят в 84 пилотни учебни заведения, в които децата със специални потребности са 2,76 процента от общия брой на учениците. Парите за заплатите на тези специалисти вече са осигурени - около 5 000 000 лв., обясни зам.-министър Милена Дамянова.

Същото така ще отпуснати общо 655 030 лв. за компютри и оборудване на кабинетите за децата със специални потребности. Близо 500 000 лева има за ремонти на кабинетите за децата с увреден слух и зрение.


Психолози в училище - едно добро начало
Стефан Миланов

Държавата най-после откри как се отваря VBOX7 и установи, че от години най-голямата гордост е да качиш клипче как млатиш, скубеш, гориш или тричаш някого в училище. Ако е класната -още повече рейтинг за видеото ти... Сега бюлюк психолози ще се захване с децата, у които - ти да видиш! -имало агресия

Това безспорно е добре. Обаче който е гледал „Митковските" клипчета с брутален секс между ученици, няма как да не даде идея и за венеролози и дерматолози на щат в училищата. Най-малкото да изяснат, че гъбите могат да са не само нещо върху пицата, а Фреди Меркюри не е умрял от настинка. В по-хард вариант завъдилата се фауна може да е толкова едра, че да има нужда от епидемиолози, а ако лети - и от орнитолози.

Добре е да се измислят щатни места и за токсиколози, които да разясняват, че това с изпиването на 2 бутилки водка всяка вечер и закусването с двулитрова бира води до определени последствия, когато си на 16 г. Това - в работно време.

А вечер пред всяка дискотека в Студентски град направо може да се тропосат херпетолози, защото нашето бъдеще често излиза от там като влечуги.


Цветанов не отговори как МВР ще пази докторите от нападения
Евгения Младенова

Вместо отговор на депутатския въпрос "Какви мерки ще се предприемат за охрана на докторите, особено когато става дума за нападения от активисти на ГЕРБ?", министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов намекна, че приветства приемането на промените в Наказателния кодекс и представи статистика. От нея стана ясно, че в периода 2011-2012 г. са регистрирани 34 случая на посегателства срещу екипи и техника на спешна помощ, като 17 от тях са станали в сгради на центрове и филиали, а другите при посещения на адреси. "За 10 случая има заповеди и заведени заявителски материали, за 9 са образувани досъдебни производства, за други 9 са съставени актове за извършителите по Указа за борба с дребното хулиганство, за 2 са съставени протоколи за предупреждение по чл. 56 от Закона за МВР, а за 1 има издадено полицейско разпореждане по чл. 55 от закона", издекламира Цветанов в отговор на въпроса на депутата от БСП Антон Кутев. Цветанов така и не му отговори предприети ли са някакви мерки срещу областния координатор на ГЕРБ в Силистра, който заедно с бодигарда си нанесъл побой на директора на болницата в Дулово.

"На директорите на СДВР и на областните директори на МВР е разпоредено да се проведат срещи по места и да се планират мероприятия с охранителните фирми, които охраняват спешните центрове", каза Цветанов и увери, че мерките, които се предприемат, и поправките в Наказателния кодекс, които предстои да бъдат приети на второ четене, ще дадат допълнителна възможност за превенция.


Правят основни ремонти на здравни заведения в София
Столичната община предвижда за тази и следващите години инвестиции за основни ремонти на здравни заведения. Това каза кметът Йорданка Фандъкова на откриването на нов рентгенов апарат в XII ДКЦ в ж.к. "Люлин". Лечебното заведение е закупило новия апарат със собствен бюджет, Фандъкова посочи, че за миналата година инвестициите, които Столичната община е направила за основни ремонти на здравни заведения, са около 1 млн. лева.


Скринингът за рак може и да не се случи до края на годината
Аида Паникян

Ще има ли време за преглед за рак на 400 хил. души до края на годината, попита депутатът от БСП д-р Евгений Желев здравната министърка. Всички, които бъдат известени да се прегледат по програмата "Спри и се прегледай", да го сторят, защото това е за тяхното здраве, призова от парламентарната трибуна Десислава Атанасова. В отговор на депутатското питане тя заяви, че вече е готова системата за известяване и предстои да мине приемателно-предавателна комисия на 23 януари. Избран е и изпълнител за осъществяване на информационната кампания. Каква организация ще бъде създадена, за да бъдат прегледани до края на годината 100 хил. души за рак на дебелото черво, след като минималната продължителност на този преглед е близо 1 час, 50 хил. за рак на гърдата, 250 хил. за рак на маточната шийка, попита д-р Желев.

ДУМА припомня, че проектът на стойност 19 558 000 лв. е по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и бе подписан през май 2009 г. от тогавашния здравен министър Евгений Желев, но до лятото на 2012 г. ни един от тримата министри на ГЕРБ не предприе стъпки за осъществяването му.


ГЕРБ лишава цяло едно поколение от перспектива
Диктатът, заплахите към медиите не стигат, за да скрият фактите на зловеща корупция, на управленска безпомощност и безхаберие на управниците
Илияна Йотова, депутат от Групата на социалистите и демократите в Европарламента

Нещо става с комуникационната политика на властта. Машината, която до вчера действаше безотказно, сериозно заскърца като с ръждясали чаркове. Диктатът, заплахите към медиите не стигат, за да скрият фактите на зловеща корупция, на управленска безпомощност и безхаберие на управниците. И малкото положителни новини, и бодрячески изказвания на министри звучат кухо и нелепо. В разгара на крупния скандал за продажбата на несебърските дюни финансовият министър Симеон Дянков се загрижи за безработните в България и обяви, че ще са важна задача през 2013 година. По-неподходящо изказване, изречено от по-неподходящ човек, в точно най-неподходящото време едва ли може да има. Няколко месеца след идването на власт, правителството на ГЕРБ ликвидира българския бизнес, като не изплати задълженията на държавата към фирмите.

Месеци наред Дянков рекетираше българските предприемачи да се откажат "доброволно" от парите, които държавата им дължи. В резултат - малките и средните предприятия затвориха врати или фалираха, стотици хиляди хора останаха на улицата. Малко по-късно, в разрез с всички закони и Конституцията, финансовият министър ограби резерва на Здравната каса и лиши милиони българи от парите за здраве. До ден днешен, въпреки многобройните парламентарни въпроси на народните представители от Коалиция за България, никой не знае къде потънаха един милиард и седемстотин милиона лева, събрани от здравните вноски. Така само за няколко месеца ГЕРБ лиши българите и от работа, и от здраве. Да не забравяме и гаврата с българските пенсионери, които не получиха и стотинка увеличение на пенсиите повече от три години, нито лев и коледни надбавки. И затова е цинично, когато точно вицепремиерът заявява, че ще се грижи за намаляване на безработицата.

Не мислете, че вицепремиерът сам се е сетил. Подшушнали са му, че нещо трябва да изрече след убийствения доклад на ЕК, която недвусмислено показа къде е България след управлението на ГЕРБ по отношение на работа и доходи - на дъното. В началото на тази седмица комисарят по заетост и социални въпроси Ласло Андор направи преглед на социалната ситуация в държавите членки. Бедните хора в България са се увеличили с 12% за последните години - най-много в целия Европейски съюз. Според изнесените данни 49,1% от населението на страната е заплашено от обедняване и маргинализация. Като конкретни мерки от ЕК категорично посочиха създаването на нови работни места, интеграция на малцинствата и по-доброто усвояване на европейските средства. Българското правителство остава глухо за тези препоръки. Недвусмислено комисарят Андор подчерта, че България усвоява много бавно европейските пари и нееднократно е обсъждал този проблем с българските власти, засега без резултат. През септември миналата година мисия от европейски депутати, членове на социалната комисия на Европейския парламент посети България. Заключенията им бяха категорични - страната трудно ще постигне целите си: да намали бедните с 260 хиляди до 2020 г. и да постигне заетост от 76%, защото на политиката липсва съдържание и съществува ниска ефективност при прилагането и на малкото предприети мерки.

Резултатите са налице - само за една година младежката безработица у нас се е увеличила с повече от 5% по официални данни на Евростат и днес достига тревожните 31%. Още по-тревожно е, че бъдещето на младите хора в България не е сред приоритетите на политиката на днешното правителство. Министър-председателят посъветва студентите да стават овчари и с това сметна въпроса за младежката заетост за приключен. В този период Партията на европейските социалисти предложи чрез своя лидер Сергей Станишев пакет от 10 мерки за борба с младежката безработица.

Кампанията за тяхното налагане беше много трудна, срещна съпротивата на десните правителства в Европа и на ръководените от десницата европейски институции. Като резултат битката беше спечелена от левицата и днес ЕК ги предлага като политика на държавите членки. Предстои приемането на специална резолюция на Европейския парламент "Младежка гаранция", по инициатива на депутатите социалисти. В нея настояваме да се осигури работа, допълнително обучение или стаж за всички млади хора, които до четири месеца след приключване на обучението си все още не са наети. Настояваме схемите за тези гаранции да бъдат със специално финансиране от европейските фондове, особено за държавите с най-висок процент на младежка безработица като България. 25% от кохезионните фондове трябва да бъдат предназначени за тази цел. ЕК ще контролира реализирането на този пакет от мерки за повече работа за младите хора.

България е единствената страна, в която не само че не е започнало прилагането на тези мерки, но липсва всякаква информация и диалог как ще бъдат осъществени. Усилията се изчерпват със създаване на работни групи, чийто продукт е неизвестен. Очевидно правителството на ГЕРБ няма такива приоритети. Не е ясно как се реализираха препоръките на Европейския съвет за модернизиране на учебните програми, подобряване на качеството на преподаване и обучение. Младите хора напразно чакат отдавна обещаните от правителството висококачествени работни места и програми за стажуване. Колкото по-добре са обучени, толкова по-лесно ще си намерят работа на по-късен етап, а като цяло резултатът е икономически подем на държавата. Философията на Дянков обаче е друга - нискообразовани хора, евтина работна ръка, перспектива пред младите хора като общи работници по неговите думи "на археологическите разкопки и в селското стопанство". ГЕРБ лишава цяло едно поколение от перспектива, неконкурентоспособно на европейския пазар на труда.


Кога ще кажа браво на правителството
Добри Колев

Когато се случи поне едно от следните събития:

Когато България се класира между първите десет най-свободни икономически държави.

Когато България се класира между първите десет страни по показателя "правене на бизнес".

Когато България се класира между първите десет страни, които имат най-малка степен на корумпираност.

Когато България се класира между първите десет страни с най-добро образование, здравеопазване и социална обезпеченост, което означава класиран български университет между първите 10 в света, Нобелов лауреат, по-добро здравеопазване от френското и по-добра пенсионна система от чилийската.

Когато България се класира между първите десет най-щастливи страни.

Когато България се класира между първите десет страни, които най-пълно защитават човешките права.

Когато България се класира между първите десет страни, които най-стриктно прилагат антимонополното законодателство.

Когато България се класира между първите десет страни, в които е най-добре да се родиш.

Когато България се класира между първите десет страни по иновации на глава от населението.

Когато България се класира между първите десет страни, които най-пълно защитават естествената си природна среда.

Когато България се класира между първите десет страни с най-висок дял на чисто от химическа обработка земеделие.

Когато България се класира между първите десет страни с най-висок БВП.

Когато български град спечели световната класация за най-добър град за живеене.

Когато България се класира между първите десет страни с най-малко официално регистрирани бедни като процент от общото население на страната.

Когато България се класира между първите десет страни с най-голяма продължителност на живота.

Господин премиер - това би трябвало да са истинските цели на вашето управление. Пропуснахте времето да правите реформи. Предпочетохте визуалната слава от рязането на ленти. Губихте и вашето, и нашето време с това да обяснявате кой какво казал, защо го казал, как го казал, кога го казал, вършихте работата на кметове, заместник-министри и на министри. Само работата на премиер оставихте за по-късно. Не знам за кога. Важните неща отново не се случиха. Отново преживяхме един 4-годишен управленски мандат, наивно вярвайки, че някой ще направи нещо повече за народа си от управлявалите България досега.

Господин премиер, ето ви още веднъж рецептата за икономически просперитет: оставете народа си на мира. Не му давайте акъл, не му пречете да строи, да учи, да създава, да работи и да твори. Народът има много сила и разум и може да я прояви, ако не му пречите. Ако вашата администрация не му създава главоболия и постоянен тормоз, който отнема и последното желание, останало в него за развитие, този народ ще направи чудеса.

От вас зависи дали българското общество ще е малко свободно, по-свободно или много по-свободно в сравнение с това, което е сега. Обществото е бедно, защото не е свободно. Няма богатство там, където няма свобода и справедливост. Щяхте да сте много по-ефективен, ако бяхте се борили да дадете свобода на народа си, вместо да му я отнемате и да засилвате ролята на централизираната държава. Но затова се иска голяма отдаденост, защото ще трябва да се лишите от власт и да я дадете на другите.

Не знам дали разбирате това, което пиша. Не знам дали мозъчните ви клетки са на такова ниво, че да вникнете в тези думи. Няма икономически просперитет без свобода, а именно бюрокрацията отнема свободата на всички нас. Вместо да се борим за успеха си, ние се борим с бюрокрацията. Вместо да правим пари за нас, ние правим пари за бюрокрацията и таим надеждата, че ще остане и нещичко за нас. Една безсмислена борба. Едно безсмислено усилие от наша страна. Толкова много енергия на вятъра, за да поддържаме една класа, която живее от нищоправенето и от създаването на пречки и препятствия за всички нас.

Текстът е от личния блог на автора kolevdobri.blog.bg


Министър Атанасова: Няма нарушения в болница „Лозенец"
Проверки на агенция "Медицински одит" и на тази по трансплантациите не са устано­вили нарушения на правилата в болница „Лозенец". В края на 2011 г. от Центъра за защита правата в здравеопазването опо­вестиха, че за 3 г. там са извършени 10 детски чернодробни трансплантации, като пет деца са починали месец по-късно.


Стигмата да си психично болен

Те не са по-опасни от здравите, но имат нужда от повече грижи
Проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница

Модерните комуникации ни правят свидетели до най-малките детайли на драми като петорното убийство в софийския квартал "Гоце Делчев". Подобни трагедии са ставали и преди, но сме били по-малко информирани за тях. Сега подобни случаи стават в САЩ и дори в една социална държава като Норвегия.

Хората с психични заболявания не извършват повече престъпления от здравите. Но винаги повече се говори за престъпленията, когато насилникът е с психично заболяване. В конкретния случай най-вероятно родителите в това семейство са били отчаяни заради заболяването на децата им. Възможно е някой от тях да е бил в депресия и да е посегнал на живота на членовете на семейството си. През последните години у нас няма увеличаване на случаите на агресия, но има повече тежки опити за самоубийства. Това е така точно заради депресиите.

Категорично обаче хорта с психични заболявания не трябва да бъдат изолирани и затваряни в болници

Там се настаняват само хора, които имат нужда от остро лечение. След това обаче те трябва да се социализират и тук се появява проблемът.

В България хората с психични заболявания имат достъп до съвременни медикаменти, но нямат достатъчно социална подкрепа, нито приемане от обществото.

Освен хубави болници у нас трябва да има достатъчно дневни центрове, в които хората с проблеми да получават социална подкрепа. Не трябва да забравяме, че всички сме длъжници на тези хора заради стигмата, с която сме ги белязали. Те не трябва да бъдат отхвърлени, а приемани от това общество. Създаването на тези центрове и на възможностите за социални грижи трябва да са приоритет на всички нас - на държавата и на неправителствените организации. Трябва да е ясно, че тези хора не могат да живеят независимо и самостоятелно. Затова трябва да се създаде мрежа от служби, които да ги поемат, след като излязат от болниците. Навсякъде по света благотворителните и неправителствени организации се включват активно в този процес. У нас обаче има неразбиране по тази тема.

Хората трябва да са и по-чувствителни, по-толерантни, взаимно да си помагат. Съседите на това семейство са били добронамерени, но самите роднини явно са се срамували от болестта на децата си и не са говорели много за нея. Самият факт, че у нас няма неправителствено сдружение на хората с психични проблеми, е показателен. Заради нежеланието да се разкриват в България само около 30% от нуждаещите се обръщат към специалист.

Напоследък обаче има лъч светлина. Миналата година се увеличи малко финансирането на преминал болен в университетските клиники. Сега ще се направи опит да се осигури по-комплексно лечение на хората в извънболничната помощ. Комисията по здравеопазване иска да се ангажира със законодателни мерки за създаване на регистър на хората с психични проблеми, осигуряването на това по-комплексно наблюдение за тях, включването им в рехабилитационни програми в центровете по психично здраве.

Записа Мария Чипилева


Проф. Вихра Миланова: Родителите се срамуват от психичните болести на децата

Обществото не приема добре различните, твърди психиатърът
Проф. Вихра Миланова е завършила медицина през 1979 г. във ВМИ, София. Започнала е работа като ординатор в Психиатричния диспансер в Плевен. През 1981 г. е асистент в Катедрата по психиатрия към ВМИ-София. През 2004 г. защитава дисертация, посветена на профилактиката на афективните разстройства, а през 2006 г. - докторска дисертация на тема, свързана с клинико-генетични изследвания на болни с афективни разстройства. От 2007 г. е утвърдена за професор по психиатрия. От 2004 г. ръководи Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София и е началник на Клиниката по психиатрия. Потърсихме мнението на проф. Миланова за петорното убийство в столичния квартал "Гоце Делчев".
ФАНИ ЧОДЖУМОВА

- Професор Миланова, какво е характерното при последния случай с петорното убийство в столичния квартал "Гоце Делчев"?

- Аз за съжаление нямам много информация за този случай. Конкретно не мога да кажа, но разбирам, че се е разиграла някаква много голяма драма. Разбирам също, че е имало човек с психичен проблем. За каква болест става дума не мога да кажа.

- Имало е и оръжие.

- Да. Разбрах, че единият родител е имал право да притежава оръжие. Разбира се, правото да притежаваш оръжие не значи да го оставяш всеки да има достъп до него. Знаете, че условията са много специфични. Трябва да има каса, то да се заключва.

- А когато имаш вкъщи човек с психически увреждания?

- Това не може да бъде забрана да притежаваш оръжие. Но трябва да имаш по-голямо внимание къде и как да го съхраняваш.

- Дали самите родители са се грижели за момчето си, което е било с психически увреждания?

- Една много голяма част от родителите трудно приемат факта, че имат проблем с детето. Обикновено лечението на тежките психични болести закъснява спрямо проявата им поне с година-две.

- Защо родителите крият заболяването?

- Едно е криене, друго е, че самите те не могат да приемат факта, че детето им е болно. Има срам. Обществото не приема добре различните.

- Само срамът ли ги кара да крият заболяването?

- Едното е срамът, невъзможността тези хора да бъдат приети добре от останалите. Явно детето им и всички те стават по някакъв начин белязани. Изобщо психичната болест все още не се приема добре.

- Как държавата се грижи за хората с умствено изоставане?

- Действително хората с ментални проблеми трябва да бъдат грижа предимно на държавата, така е организирана и нашата помощ. Всъщност тези хора получават помощ от републиканския бюджет. Доболничната помощ за хората с ментални увреждания не се получава през здравната каса, а е от републиканския бюджет. Извънболничната помощ е през касата. Хората с умствена изостаналост получават и група инвалидност. На тях са им признати предимствата. Качеството какво е, това е друг въпрос.

- Един ваш колега каза, че държавата се грижи само за хапчетата на тези болни. Съгласна ли сте с това?

- Да, държавата действително се грижи предимно за медикаментозната част. Много по-малко грижи се полагат за рехабилитацията на болните и интеграцията им в общността. Това е истината. Медикаментозната терапия и самото разбиране за психична болест като че ли е изпреварило обслужването на болните. Те имат по-голям потенциал и по-голяма възможност да бъдат включени в такива програми и по-добре да се адаптират в общността, отколкото реално се случва.

- А какво става в самите психиатрични заведения, там как се обгрижват пациентите?

- Те, докато са в болница, получават грижата, която им се полага. Те са по-защитени там. Въпросът е, че когато излязат от това заведение, не е достатъчна грижата, няма приемственост между това, което се е получило в болницата, и извън нея. Тоест болните не са проследявани адекватно, не са включвани в групи за рехабилитация. Това не е само медицинска, но и социална дейност.

- Ваши колеги се оплакват, че именно в тези заведения не достига персоналът. Това така ли е?

- Не достига персонал главно в държавните психиатрични болници. В последните години много колеги напуснаха и потърсиха препитанието си в чужбина. В повечето болнични психиатрични заведения, каквито са, да кажем, университетските клиники и диспансерите, там, разбира се, може и по-добре, но няма такава криза, каквато има в държавните болници. Това е факт. Те са дванадесет на брой и мисля, че всички имат много голяма необходимост от допълнителен персонал.

- Изобщо има ли смисъл от тези държавни болници?

- Има смисъл дотолкова, доколкото тези хора няма къде другаде да отидат. Ако има алтернатива – да, но при положение че няма, в тия държавни психиатрични болници има хора, които са и по социални причини там. Има и такива, които са за продължително или принудително лечение. Има други, за които е необходимо по-дълго време да се лекуват, защото психичната болест изисква това. Така че на този етап държавните болници имат своето място. Но ако има нещо, което да е по-подходящо, ще е много добре. В момента няма.

- Имате ли някакъв поглед върху това дали психичните болести са по-разпространени днес?

- Големите болести имат постоянна честота. Става дума за тежките психични заболявания. Те са такива, каквито са тук в България, както и навсякъде по света. Въпросът е как тези болести се лекуват, как се проследяват и как на тези хора им се помага. Това е различното у нас и в чужбина. По отношение на медикаментите ние имаме достъп до всички нови лекарства. Имаме много големи възможности с излизането на генеричните препарати, защото другите медикаменти са скъпи. Въпреки това нашите болни имат достъп до скъпите лекарства, но не всичко опира само до тях. След като тези хора се подобрят, подобрението трябва да бъде задържано, което според мен е по-големият проблем.

- Достатъчни ли са грижите, които се полагат от близките, как трябва те да се държат?

- Въпросът има много страни. Дали само близките трябва да се грижат за болните. Ако не дай Боже имаш душевноболен в семейството, трябва ли да напуснеш работа и всички останали ангажименти, които си имал, за да се грижиш? Според мен не. И държавата, и обществото трябва да имат по-комплексно отношение към тези хора, за да могат и близките им да работят. Болните не трябва да бъдат зависими само от близките си.

- Защо в САЩ осиновяват болни деца, а у нас се гнусят от тях?

- Осиновяват се предимно болни деца с телесни увреждания. Различно е отношението, различна е културата, различни са потребностите. Комплексни са нещата.

- Имате ли представа колко са душевноболните?

- Не, но знам, че всички хора, които са душевно болни, бяха диспансеризирани до 2000 година. Тогава отпадна задължителната диспансеризация за хората с психични заболявания. Остана само доброволната. Сега става дума за друго нещо. Болните с психични заболявания да бъдат амбулаторно проследявани. Става дума за тези, които желаят. Хората, които имат хронична болест, имат нужда от постоянна грижа. Добре е да бъдат проследявани и да има приемственост до специалистите, включително и достъп до документацията. Трябва да има яснота кой да има достъп до информацията и как тя да бъде използвана. Това е в защита и на пациента, и на обществото.

- Доколко обичта може да лекува подобни заболявания?