Парламентът ще запушва пробойни

заболеваемост, обясни зам.-шефката на комисията Галина Милева. Според нея след изслушването депутатите ще помислят какви мерки да се предприемат, за да се запушат евентуални пробойни в системата.

Милева е съдебен лекар в Бургас. Тя призна вчера, че не е имала в практиката си такъв казус. Последният смъртен случай заради психично разстройство, с който се е занимавала, е на момче, което уби баба си и дядо си, но не посегна на самия себе си. В момента той се лекува в психиатрична клиника.


Лекуват хора в будна кома в Панчарево
Столичното кметство ще открие през годината отделение за лечение на пациенти в будна кома в общинската болница в Панчарево. Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова при откриването на нов рентгенов апарат за 50 000 лв. в 12-о ДКЦ в кв. „Люлин".

„Около 41 000 лв. от парите за първото в страната отделение за хора в будна кома са събрани от дарения", каза фандъкова. Кметството ще даде и 100 000 за ремонта и оборудването му. Отделението ще е с 20 легла, а парите за лечение ще се осигуряват по клиничните пътеки от здравната каса, поясни кметът.

Фандъкова каза, че общината разработва 4-годишна програма за ремонт на всички ДКЦ-та на територията на столицата, за да може столичани да получават своевременно по-качествена здравна помощ.


Болница осъди касата за 50 бона
Ловешката болница „Проф. д-р Параскев Стоянов" осъди здравната каса за забавени плащания през 2010 година. Със свое решение великотърновският апелативен съд е постановил, че касата трябва да заплати на болницата 49 152,29 лева, изчислени от финансови експерти като лихва върху неполучени навреме суми. Дължими са и над 3000 лева разноски по делото.

Проверка показала, че всеки месец от януари до септември 2010 НЗОК е забавяла плащания към МБАЛ от неколкостотин хиляди лева. През януари касата е изплатила накуп на болницата 1 070 972, 80 лв., но това не отменяло задължението за начисляване на лихва върху всяка месечна дължима главница.

Столична община ще открие първото в страната отделение за лечение на хора в будна кома в болницата за долекуване и рехабилитация в Панчарево. Това съобщи вчера кметът на София Йорданка Фандъкова, която откри нов рентгенов апарат в поликлиниката в „Люлин”.

Отделението за пациенти в будна кома ще бъде ремонтирано до края на годината. На първо време ще има 20 легла.

„То ще бъде направено със средства от общинския бюджет и дарения”, уточни Фандъкова. Лечението на болните от будна кома пък ще се финансира по клинични пътеки.

Чрез благотворителни концерти и инициативи Столичната община е събрала 41 хил. лв. за новата апаратура. За ремонта на отделението са нужни 100 хил. лв.

Центърът за лечение и рехабилитация на хора, пострадали от будна кома, ще предлага пълноценна рехабилитация съчетаваща водни масажи, светлинна терапия, физически упражнения и най-важното за възстановителния период – стимулации на мозъка.

В България в момента няма център за лечение на будна кома и близките на болните са принудени да се грижат за тях в домашни условия. Според проект на министър Десислава Атанасова от 1 януари болниците ще получават пари за пациентите в будна кома. Това стана с изменение в Закона за здравното осигуряване, което депутатите приеха в пленарната зала в четвъртък. Промяната се наложи заради отказа в последния момент на Българския лекарски съюз да подпише рамковия договор за 2013-а.

Кметът на София откри вчера отделение в ДКЦ ХІІ в кв. „Люлин” с нов рентгенов апарат. Поликлиниката е едно от четирите здравни заведения в столицата, в които

има изнесен център на спешна помощ.

Останалите са в „Надежда”, Студентски град и в Кремиковци. Линейките от четирите центъра са се отзовали на над 1500 сигнала.

„През миналата година общината е инвестирала около 1 млн. лв. в оборудване и ремонти на общински здравни центрове”, отчете Фандъкова. Тя е възложила разработване на четиригодишна програма за основен ремонт на десетте болници и над 30 поликлиники и медицински центрове.


Оперираха коляно онлайн
Български и испански хирурзи успешно извършиха операция за смяна на изкуствена става в коляното на 67-годишна англичанка. Медицинската намеса бе извършена вчера в МБАЛ „Св. Анна” във Варна от международен екип от специалисти. В операцията са участвали лекари от Университетската клиника по ортопедия и травматология на гр. Аликанте, ръководени от д-р Алфредо Агуире, заедно с екип от Университетската клиника по ортопедия и травматология на гр. Варна - доц. Руслан Попстефанов, ръководител на Катедра „Ортопедия и травматология” в МУ - Варна, д-р Николай Коларов - асистент в Катедрата.

Д-р Алфредо Агуире каза, че в Испания се правят такива операции, като обикновена процедура.

Операции за ревизионно колянно-ставно ендопротезиране се извършват при пациенти с усложнения след първично оперативно лечение. Въвеждането на този вид операции в българската клинична ортопедична практика ще позволи решаване на проблемите с компрометирани имплатни и налагане на актуалните световни медицински стандарти.


Пациентите в реанимациите влизат в регистър за донори
Фани Серафимова

Пациентите на реанимациите, които са в критично състояние, но имат здрави органи, ще бъдат вписвани в национален електронен регистър на потенциалните донори. Тази практика ще бъде въведена в болниците до месеци, съобщи националният консултант по трансплантология и началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във Военномедицинска академия проф. Никола Владов.

Така по думите му няма да бъдат изпускани потенциални дарители заради липсата на лоша координация между лечебните заведения. Той обаче подчерта, че независимо от регистъра, както сега ще се иска и съгласието на близките за дарителството.

При първата донорска ситуация за годината бъбреците на починалата от мозъчен кръвоизлив 26-годишна И. К. от Садово бяха присадени на двама нуждаещи се. Подобрява се и състоянието на 29-годишния мъж, на когото екипът на проф. Владов от ВМА трансплантира ден по-рано черния дроб на същата жена.

Междувременно в парламента стана ясно, че възнагражденията на работещите в районните центрове по трансфузионна хематология в страната ще бъдат увеличени с още 15 на сто.


Шизофренията като присъда
Д-р Цветеслава Гълъбова, експерт и директор на психиатричната болница „Св. Иван Рилски”

Ежедневно напрежение и грижа, стремеж да крие болестта на детето си и да му помогне. И това не ден, два, а десетилетия. Напълно разбираемо е, че нервите на този бивш военен не са издържали. В работата си той е свикнал на организация и подредба, а в семейството с психично болния си син това е било невъзможно. Напълно реално е нервите на този човек да не са издържали и той да е извършил престъплението. В България да имаш психично болен в дома си е изключително трудно. Явно това семейство се е опитвало да се справи и хората са полагали неистови усилия. И в рамките на няколко години вероятно са се справяли. А и всичко това са го правили с цената да не се разбере, защото в България е срамно да имаш психично болен вкъщи. Социално по-приемливо е да е в затвора, отколкото да е в психиатрия. Защото у нас шизофренията не е диагноза, а присъда. Хората не искат да се знае и да се лекуват, защото после като тръгнат на работа, никой не им търси бележка, че сърцето е здраво, а дали се водят в психодиспансера на отчет.

Българската народопсихология в това отношение е някъде в средата на 20 век. Ние още искаме болните да са отдалечени, изолирани и ако може да не ги виждаме. Да, ама светът се придвижи, отиде към 21 век. Много е важно хората да разберат, че изолацията в психиатрична болница няма да реши въпроса. Да, има един процент от пациентите, които извършват тежки агресивни актове. Тези хора наистина трябва да бъдат изолирани до живот, но не в болници от типа на нашите, а да имат нормални, човешки, достойни условия. Би трябвало във всяка многопрофилна болница да има психиатрично отделение, за да може да е близо до дома. Да има центрове, в които болните да бъдат занимавани и да бъдат обучени семействата им как да се грижат за тях и какво могат да очакват. Как да разпознават първите симптоми на болестта.

Тъй като ние нямаме единен регистър, не се знае колко са хората с психични болести. Може би не е само впечатление, а е реалност, че престъпленията, извършени от психично болни, са зачестили. Психиатричните пациенти провеждат изключително висококачествено медикаментозно лечение, но на практика не получават нищо друго. Тежката психиатрична заболеваемост е еднаква в целия свят. Знае се, че от шизофрения боледува 1% от населението на света. А за България излиза, че у нас има 65-70 000 болни от шизофрения, но кой къде и как се лекува, ако изобщо го прави, това никой не може да каже. Средностатистическият психиатричен пациент е на възраст между 25 и 36 години. Болестта започва рано, рано се инвалидизира, въпреки модерните лекарства, много бързо бива изхвърлен от работа. Естествено нова не си намира, защото никой не иска да вземе психично болни на работа. И се пенсионират по болест, задължително с минимална пенсия, защото нямат стаж. И един такъв млад мъж или млада жена, получава 120 лв. пенсия, веднъж месечно ходи при личния лекар и през другото време какво да прави? Няма дневни центрове, а близките трябва да ходят на работа. Общо взето той е оставен сам на себе си. Ако случайно някъде има дневен център, той е достатъчно далеч, за да не може да стигне, или това да е толкова скъпо, че да не може да си го позволи. И болните ходят по улиците, друго не им остава.

Не е тайна, че по-голямата част от дребния (а и не само) бизнес не внася осигуровки върху пълните заплати. И то – забележете - с полугласната подкрепа на държавата чрез т.нар. минимални осигурителни прагове. Въпросът е, че ако се тръгне в тази посока – да се наказва със затвор всяко заобикаляне на правилата, държавата просто трябва да се превърне в един голям затвор, където ще лежат всички пресекли неправилно, превишили скоростта, нерегистрирали кучето си или запалили цигара в бар.

Налагането на строги наказания рядко жъне желаните резултати, но със сигурност ще се откриват по-малко работни места, защото все по-малко хора ще искат да носят риска от този произвол и наказателна отговорност.

И в момента има затвор за данъчни престъпления, но това не намалява склонността за укриване на данъци, а по-скоро увеличава корупцията. Истинската причина да се спестяват част от плащанията за пенсии и здраве не е само в кризата, високата осигурителна тежест и/или ниските доходи. Тя е свързана с начина, по който функционират двете системи – на практика по-голямата част от парите се насочват към държавните фондове, които работят на солидарен принцип и се управляват лошо. Така мотивацията да плащаш за нещо, което видимо не работи, е равна на нула. Но както става ясно, ГЕРБ пак тотално грешно е разбрал проблема, вместо да ремонтира Кодекса на труда за по-гъвкава заетост например. Да не говорим, че идеологически това е пълно отрицание на ценностите на малкото предприемачество, с чиято защита дойде на власт.

На всичкото отгоре в последните години данъчните разследвания успешно се прилагат за сплашване на неудобни за властта бизнесмени. Съмненията за укрити осигуровки (които обхващат още повече компании) лесно могат да станат поредният инструмент за репресии, и то точно преди изборите.


(О)сигурен затвор
Криминализирането на укриването на вноски за пенсии и здраве няма да подобри събирането им, но може да се използва за репресии
Вера Денизова, Калина Чернева

"Просто прокарайте закони, които не могат да бъдат спазвани, нито наложени, нито обективно тълкувани. Така създавате нация от нарушители на закона. И можете да осребрявате вината им."

Този цитат от "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд пасва добре на ситуацията, в която се създават много от законите в България повече от половин век, след като е публикувана книгата. Последният такъв пример е идеята на управляващите да се криминализира укриването на осигуровки.

Темата не е нова и периодично изскача в медиите, основно през синдикатите. През есента обаче тя вече беше облечена в конкретни предложения за промяна на Наказателния кодекс. Тогава вносителите оттеглиха текстовете, но сега по всичко изглежда, че идеята отново е на дневен ред. Депутати от ГЕРБ се канят да опитат да прокарат законовите промени, преди мандатът на този парламент да изтече. А целта е да се увеличат приходите от осигуровки.

Подобна мярка обаче е спорна: вместо да се излекува болестта (а тя е свързана основно с недоверието към пенсионната система), се прави опит насила да се премахнат симптомите (нежеланието да се плащат осигуровки). Още повече че и в момента има аналогични текстове за данъчните престъпления, но склонността към укриване на данъци не е намаляла. За сметка на това притесненията са, че може да се стигне до крайности и от възпитателна (по думите на социалния министър Тотю Младенов) мярката да се изроди в инструмент за репресии над "некоректни" работодатели.

Счетоводителят, управителят, собственикът

Затвор ще грози всеки, който наема хора на работа без договор или обяви осигурителен доход по-нисък от реалния. Фалшифицирането или унищожаването на документи също ще се наказва. Текстовете визират само работодателите. Според данъчни адвокати обаче формулировката разширява обхвата на носещите отговорност твърде много – от самоосигуряващите се лица, през счетоводителите в дадена компания, нейните управители, собственици и т.н. Подсъдими в един момент могат да се окажат дори хората, които си наемат домашна помощница и не начисляват и внасят осигуровки върху сумите, които й плащат.

Ето и малко конкретика - укриването на задължения в големи размери (на стойност над 3 хил. лв.) ще се наказва със затвор от една до шест години и глоба до 2 хил. лв. Дали е случайно, но при предвидено наказание над пет години могат да се ползват специални разузнавателни средства за установяване на престъпление. Прагът за осигуровки в особено големи размери е 12 хил. лв., като за укриването им се предвижда затвор от три до осем години и конфискация на част или дори цялото имущество на виновния.

Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия към парламента, казва, че преди да се приемат законовите промени, ще бъде организирана работна експертна дискусия. Според нея някои от текстовете ще бъдат прецизирани с цел да е по-ясно кой ще носи наказателната отговорност.

Без подкрепа

Всъщност най-големият застъпник на идеята са синдикатите, които отдавна настояват да се наказва със затвор не само укриването, но и неплащането на осигуровки. Подобен текст обаче беше вкаран в Наказателния кодекс през 2000 г., а Конституционният съд го обяви за противоконституционен. Мотивите - на практика се обявява за престъпление изплащането на заплати, ако работодателят няма пари за осигуровки, а така се застрашава правото на труд.

Повечето бизнес организации обаче не подкрепят и по-меката мярка - затвор за укриването на осигуровки. "Това ще е още един инструмент за натиск върху неудобния бизнес", е мнението на Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите в България (КРИБ).

Подобно е мнението и на Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ): "Когато са виновни много хора – например при малките и средните предприятия, това са десетки хиляди случаи, не могат да бъдат санкционирани всички. Тогава трябва да се избере кой. Появява се субективизъм, разчистване на сметки и територии."

Според Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара, идеята само излишно плаши инвеститорите и работодателите. "Има една обща нагласа в тази посока. А често причината за неплащане може да е, че работодателят не е получил пари от своите контрагенти, които включват и държавата и общините", обяснява той.

Въпреки че целта на законовите поправки е да се увеличат постъпленията от осигуровки, скептично настроени към тях са и от самото финансово министерство. Източник от ведомството коментира, че е много вероятно обсъждането на законопроекта да се проточи във времето и да не се стигне до неговото прилагане.

"Въпросът е защо при наличие на толкова отговорни органи се допуска невнасянето на осигуровки. Контролните органи са пренаситени с информация, но тя не се обработва и не се анализира с цел да се действа превантивно. В такъв случай защо си мислим, че криминализацията ще помогне", допълва данъчен адвокат.

Реалният проблем

Публична тайна е, че в момента голяма част от бизнеса, особено малките и средните фирми, не плаща осигуровки върху пълния размер на възнагражденията. Нерядко обаче това се случва по искане и на самите служители. А причината не е само в кризата, ниските доходи и високите осигуровки. Тя е малко по-дълбока и е свързана с недоверието, което е натрупано към нереформираните здравна и пенсионна система.

"Дори да бъдат събрани всички осигуровки, това няма да реши фундаменталните структурни проблеми на пенсионната система поради демографската криза. Разходопокривният стълб е вид финансова пирамида. Не съществува земна сила, която да спре това рухване", е мнението на Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Той допълва, че мярката може и да има временен положителен ефект, но той няма да стигне за ремонт на структурния проблем.

Има и още нещо - криминализирането на укриването на осигуровки ги приравнява с данъците. Което пък съвсем убива мотивацията на хората да ги плащат - по-голямата част от удръжките са предназначени за държавните фондове на здравното и социалното осигуряване, които работят на солидарен принцип и се управляват според политическата конюнктура. Така реално данъкоплатците са лишени от правото на избор къде да се осигуряват.

Ако въпросът се погледне малко по-практично, в момента, в който даден работодател или мениджър на компания отидат в затвора, бизнесът ще западне. Фирмата ще е принудена да прави съкращения. Така държавата не само няма да получи повече приходи, ами ще загуби и данъците, които е получавала от компанията до този момент. И не само - ще има и повече разходи под формата на обезщетения за безработица. Освен ако идеята не е да се осребрява вината.


Майка като всяка друга
Митовете за това какви социални помощи получават ромските жени, или как да четем внимателно всичко, което споделяме в социалните мрежи
Зорница Стоилова

"Колкото по-късно се ожениш, толкова по-добре можеш да се грижиш за децата си", заключва мъдро Ася (27 г.), докато старателно опакова четиригодишната си дъщеря като козунак, преди да поемат през преспите към дома. Ася живее в столичния квартал "Факултета" и всеки ден по обяд идва да вземе детето си от полудневната детска градина. Вкъщи я чака още едно - на две години. Тя се грижи за тях и за дома си. Излизат на разходки до най-близката детска площадка в "Красна поляна", като е хубаво времето. Долу-горе така минават дните й.

Съпругът на Ася е музикант и издържа семейството с изявите си. Когато ги има. Тя чака синът й да навърши три години, за да започне работа. "Все едно каква. Работа да е. Много трудно се гледат деца. Не стигат парите", поклаща глава Ася и големите й обеци се люшват. Решила е, че две деца са достатъчни. "Имам си и момиче, и момче", усмихва се гордо. Освен детските надбавки, които стигат за два пакета бебешки пелени, семейството не получава други социални помощи.

Да кажем, че Ася е типичен представител на ромския етнос или пък че нейният живот е показателен за това как живеят хората във "Факултета", би било погрешно. Но това е Ася, с която се запознахме в Здравно-социалния център в квартала. Нейната история може да прилича на тази на стотици други семейства и все пак е различна. Да я пришием към някакво обобщение би било също толкова стигматизиращо и глупаво, колкото са фанатичните твърдения: "циганите са такива и такива и са виновни за всичко лошо, което ни се случва".

През изминалата седмица във Facebook се споделяше с голям ентусиазъм снимка на младо ромско момиче с бебе на ръце. Тя беше придружена с груби изчисления колко и какви помощи получава тя, без да е работила и ден през живота си. Към момента има над 20 хиляди споделяния в социалната мрежа. Видях я на стената на мои приятелки, умни и мислещи, прикрепена с три удивителни в знак на възмущение. Бяха я споделили безкритично, без да проверят вярна ли е информацията. Просто защото отговаря на начина, по който мислят за ромите.

Амалгамата от половинчатите усилия за интеграция на ромската общност, политическите злоупотреби с темата и безотговорното отношение на медиите към нея доведоха до упоритото възпроизвеждане на мита, че социалните фондове се източват от ромите и от това страдат българите. Това е обществена представа, която трудно може да бъде променена. Но да видим фактите, които стоят срещу твърденията от шестващата из Facebook снимка на ромското момиче.

За ромите прагматично.

Нека първо да направим уточнението, че в България няма социални помощи, които да са насочени специално към ромския или други етноси. Да вземем например помощите за бременност и майчинство, върху които стъпва разпространяваното твърдение. 250 лева еднократна помощ за раждане на първо дете получават всички жени в страната, независимо от етноса, доходите и социалното си положение. 150 лева еднократна помощ за бременност и 100 лева детски помощи месечно до навършване на една година на детето получават всички, чийто средномесечен доход на член от семейството е под 350 лева на месец. 35-те лева детски месечно до навършване на 20 години на детето се отпускат по същия доходен критерий плюс условие, че то посещава училище. "350 лева, това е малко под средната работна заплата за страната и на практика означава, че около 70% от хората получават тези пари", обяснява икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Явор Алексиев. Така например детските надбавки са почти 2% от целия държавен бюджет. А, и 20-те лева на месец, които партия "Евророма" дава на ромските деца, са си градска легенда.

Помощите, които се дават за отопление, са целеви. Те се отпускат на онези, които падат под определен минимум на доходите, които не са продавали имущество през последните пет години, не са пътували в чужбина на собствените си разноски и нямат спестявания над 500 лева на член от семейството. Освен това парите се превеждат само срещу представени фактури за това какво си изразходил, не можеш да ги изхарчиш за друго. "Това е една от социалните помощи, които се отпускат ефективно, там злоупотреби много трудно се допускат. И има голям процент на откази", уточнява Явор Алексиев от ИПИ.

Еднократната помощ за възникнали инцидентни обстоятелства пък се отпуска веднъж годишно. Молбите се разглеждат много внимателно, казус по казус, сумите също се определят според индивидуалната ситуация и се отпускат само с подпис на директора на дирекция "Социално подпомагане". Така например според отчета на Агенцията за социално подпомагане (АСП) за 2010 г. (за 2011 г. не е достъпен на сайта на агенцията, линкът отваря единствено огромна снимка със заглавната страница на доклада) са били отпуснати едва 6400 такива помощи.

Получаването на месечните социални помощи пък задължително е обвързано с програми за заетост. Да, те не се отнасят за майките, които отглеждат деца до 3-години, но не са и заместител на труда. "За да получаваш социална помощ от 42 лева на месец, трябва да полагаш общественополезен труд в продължение на 14 работни дни", дава пример Зорница Стоичкова, социален работник в Здравно-социалния център във "Факултета". Друг е въпросът дали тези програми на социалното министерство водят до трайно намиране на работа.

Твърдението "държавата плаща от нашите данъци и осигуровки здравните осигуровки на циганите" също е невярно. Според данните на НСИ самоопределилите се като роми в страната са малко над 300 хиляди (част от ромите вероятно са се определили като турци в последното преброяване). От тях една голяма част са деца, а те са задължително осигурени. В същото време броят на здравно неосигурените лица е над 1.6 млн. души според изчисление на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България от 2011 г. Няма как огромна част от тези хора да не са етнически българи. А според отчета на АСП за 2010 г. здравно осигурените през дирекциите за социално подпомагане са около 88 хиляди души.

По-недоказуемо е обвинението, че неплатените сметки за ток и вода на ромски семейства ги плащат българските. Но пък, както обръща внимание Явор Алексиев от ИПИ: "Ако е факт, че се надчисляват сметки на останалите, то те могат да се обърнат към съответните търговски дружества. Виждаш колко си потребил и си търсиш правата."

До момичето от снимката едва ли са стигнали и една трета от всички пари, които й се приписват като даденост. Но дори и да бяха, важният въпрос, който би следвало да вълнува обществото, е друг - стигат ли средствата, отделени за подкрепа на най-нуждаещите се, действително до тях. Достатъчно ясни ли са критериите, по които се отпускат различните видове помощ, и условията за какво се използват парите? Каква разлика правят в живота на уязвимите групи от хора тези средства и обвързани ли са с програми, които трайно да намаляват тяхната уязвимост? Или дали момичето с тревожните очи от снимката има достатъчна подкрепа, за да не остави детето си в институция? Има ли услуги в общността й, които да й помагат да бъде по-отговорен родител и да й създадат умения за справяне със средата? Ще завърши ли училище след време? Ще ходи ли нейното дете на училище?

"От всички страни в ЕС България има най-голяма ромска общност като процент от населението, а отделя най-малко средства за нея. Притеснението на обществото би трябвало да е в посока на това дали се разпространяват и финансират услуги с достатъчно добро качество и достъпни за ромите, така че действително да водят до промяна", казва д-р Елена Кабакчиева, учредител на фондация "Здраве и социално развитие". Тя управлява и Здравно-социалния център във "Факултета", под грижите на който растат вече второ поколение деца и родители. Социалните работници и здравните медиатори, които работят в центъра, водят часове по родителски умения и семейно планиране, помагат на майките да отглеждат по-здравословно децата си, работят с младежите с рисково сексуално поведение и с децата, за да посрещат по-лесно училищните изисквания. На по-големите помагат в подобряването на професионалните умения и намирането на работа. Всички в квартала ги познават. Свикнали са да ги спират и питат за всичко по всяко време. И лека-полека успяват да променят нагласи, да преобразяват живота в общността. През последните години процентът на деца, които раждат деца, намалява значително, както и процентът на многодетните майки в ромската общност, казва Румян Сечков от фондация С.Е.Г.А. Във "Факултета" например според наблюденията на социалните работници от Здравно-социалния център средната възраст за раждане на първо дете в момента е 17-18 години.

"Мечтата на момичетата тук и представата им за реализация е да се омъжат, да имат семейство и да отглеждат деца. Но мирогледът им се сменя, повечето предпочитат да имат всичко това на по-зряла възраст", разказва социалният работник в центъра Зорница Стоичкова. Защото, както казва Ася от началото на историята: "Колкото по-късно се ожениш, толкова по-добре можеш да се грижиш за децата си." Майка като всяка друга. И все пак различна.