12 юли 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Забрана за строителството на първа линия по морето, която предвиждат промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, по всяка вероятност ще отпадне между двете четения на нормативния акт. Тази заявка направиха в сряда депутати от ГЕРБ, въпреки че все пак одобриха проекта на първо четене в парламента с 87 гласа "за", 3 "против" и 12 "въздържал се". Новите текстове предвиждат почти пълно ограничение за ново строителство в зона А – до 100 м от морето, като се допуска изграждане само на спортни, културни и развлекателни обекти, както и места за хранене. Забраната не се отнася за вече построените и узаконени сгради или за инфраструктурни съоръжения, като пречиствателни станции например.Рестрикции за строителство в стометровата зона до морето има и в сега действащия закон, приет през 2008 г. – позволени са само сгради до 2 етажа с 20% застрояване и 70% задължително озеленяване на площите. Затягането на режима обаче бе разписано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото кметовете на морски общини така и не успяха да се справят изцяло със строителството по брега, дори и след приемането на закона.

"Баланс между интереси"

"Желанието на кметовете на морските общини е да остане старият режим, който така или иначе е доста рестриктивен, но позволява известно застрояване. Между първо и второ четене този въпрос ще бъде дискутиран", заяви председателят на комисията по регионално развитие и благоустройство в парламента Любен Татарски от ГЕРБ. Той добави, че ще се търси "баланс между интересите на собствениците на земи, на инвеститорите, и на хората, които не искат строителство на и до плажовете".

Колегата му Димитър Бойчев от Бургас, отбеляза, че кметовете на черноморските общини са против изменението, защото то ще доведе до "значителни загуби за бюджетите им", и директно обяви, че между първо и второ четене ще се направи предложение за отпадане на рестрикцията.

Така депутатите от ГЕРБ са на път да бламират министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, която неколкократно е заявявала, че няма да отстъпи за строителството по бреговата ивица въпреки недоволството на кметовете.

Страховете

Кметовете на морски общини още през пролетта се обявиха против пълната забрана на строителството. Според тях това ще блокира инвестициите в общините в условията на икономическа криза и ще ощети предприемачи и собственици, които вече са направили разходи за преобразуване на земеделската земя в урегулирани парцели за строителство. Макар и да не го признават публично, кметовете са притеснени и от това, че ще загубят приходите от стотиците подвижни търговски обекти в близост до плажовете, които се отдават от общинските власти, тъй като промените в закона засягат и тях. "Една от основните ни цели е да сложим край на сергиите по протежението на цялата плажна ивица", категорична бе министър Лиляна Павлова още при представянето на промените в закона през пролетта.

С нови 7% са намалели наемите на първокласните индустриални площи край София за година, съобщиха от консултантската компания Forton International, партньор на ' Cushman&Wakefield за региона. Според последното проучване на компанията към момента средните цени на кв. метър складова площ са 3.5 евро месечно при 3.8 евро през първото полугодие на миналата година.Данните показват, че наемният пазар е бил най-силен през 2009 г., когато цените на кв. метър складова площ край София са достигнали 6 евро на месец. Оттогава насам наемите намаляват, като и през второто тримесечие на 2011 г. спадът на цените е бил с около 6.2%.

Търсене

През първото полугодие международните инвеститори проявяват по-голям интерес към пазара на индустриални площи в страната не само около София, отчетоха от Forton. От компанията припомниха знаковата сделка за индустриалния пазар в България през първите месеци на 2012 г. - преместването на сервизна дейност за ендоскопска апаратура на японската компания Hoya Corporation от Германия в логистичен център в Пловдив. В този случай България беше избрана сред 6 страни в региона, а консултанти на японския инвеститор по сделката бяха Barkawi и Forton. „Все повече чужди компании включват страната ни в плановете си за развитие. Инвеститорите постепенно разбират конкурентните предимства на България - квалифицирана и не скъпа работна ръка, нисък политически и финансов риск, стабилна икономическа среда, която липсва в много други държави от региона", коментира Владимир Гюрджиев, мениджър „Логистични площи" във Forton International. Той допълни, че съществува реална възможност и някои гръцки компании да изберат България като своя индустриална дестина-ция.

Същевременно от Forton отчитат, че процентът на незаетите индустриални имоти бележи спад, което е предпоставка за бъдещо възстановяване на този сегмент. В края на първото шестмесечие тази година общият обем свободни индустриални имоти е бил 6.4%, или 43 000 кв.м, при 7.5%, или 49 100 кв.м, за същия период на предходната 2011 г. Според Forton нарастващата активност в търсенето се дължи до голяма степен на чуждестранните инвестиции в леката промишленост. Ръстът в търсенето и намаляването на обема на незаетите площи в този сегмент е позитивен знак, който ще окаже положително влияние на пазара на индустриални имоти. От компанията прогнозират постепенно, но и устойчиво възстановяване на сектора през следващите години.Данните показват, че през първите шест месеца на тази година общо 30 700 кв. метра логистични площи са били в процес на изграждане в района на столицата, а новооткритите площи са 23 500 кв. метра.Така общият обем модерни индустриални имоти в района към момента възлиза на 670 700 кв.м, което представлява ръст от 7% в сравнение с първата половина на 2011 г.

През лятото фермери и общини ще могат да кандидатстват за близо 600 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Сумата беше прехвърлена от мерки с по-слаб интерес към по-атрактивни в края на юни с решение на Европейската комисия. Официалното одобрение на промяната дава възможност да бъдат отворени „прозорци" за прием на нови проектопредложения.Средствата се прехвърлят от схемите за създаване на полупазарни стопанства, професионално обучение, разнообразяване към неземеделски дейности, първоначално залесяване на неземеделски земи и др. А се пренасочват към проекти за модернизация на земеделски стопанства, на млади фермери и общини.Фермерите ще кандидатстват за 276 млн. лв. За модернизация

Предвижда се най-голяма част от средствата да отидат към схемата за модернизация на земеделски стопанства. Тя предполага инвестиции в нова техника за различни браншове от селското стопанство - зърнопроизводство, животновъдство и производство на плодове и зеленчуци.По тази мярка бюджетът беше изчерпан с най-бърз темп, като по данни на междинната оценка на програмата от 2010 г. най-много проекти са одобрени в зърнения бранш.При новия прием на проекти, който ще бъде между 16 юли и 19 август, ще се дава предимство на няколко типа инвестиции. Сред тях ще бъдат проектите на производители на плодове и зеленчуци, на биологични производители, както и бизнес планове за инвестиции в енергийна ефективност, производство на енергия от биомаса и вложения за намаляване на използването на вода.

Предимство ще имат и проектопредложения от области, в които досега е имало ниско усвояване на средства за модернизация. Това преимущество ще могат да ползват фирми от областите Видин, Кърджали, Габрово, Перник и Смолян.По повод на така заложените критерии Националната асоциация на зърнопроизводителите обяви, че смята за „крайно нелогично и дискриминационно" планираното изразходване на средствата.От организацията казват, че приоритетите, които се дават на области и отрасли от селското стопанство с ниска усвояемост, „ще толерират не дотам инициативни и предприемчиви фермери за сметка на производители, които превърнаха мерките в най-популярните от програмата". От асоциацията казват още, че се съмняват, че ще има цялостно усвояване на прехвърления бюджет.

Младите фермери ще могат да получат 78 млн. лв.

В одобреното прехвърляне на средства се насочват и 78 млн. лв. към друга популярна мярка от програмата - за създаване и развитие на стопанства на млади фермери. За средствата могат да кандидатстват производители от всички земеделски подотрасли, които са до 40 г. Проекти се подават в периода между 23 юли и 19 август. Отново има типови инвестиции и области, които ще получат предимство.

И по тази мярка като критерий се залага да се насърчат сектори и градове, в които има сравнително слабо усвояване към момента. Предимство при проектите получават фирми от областите Благоевград, Габрово, Ловеч, Разград, Кърджали, Перник, Смолян, Силистра, Варна и София.Приоритет ще получат инвестиции в животновъдство и биологично растениевъдство.

Общините ще се борят За 240 млн. лв.

Последната мярка, която ще получи допълнителен бюджет според решението за прехвърляне на средства, е схемата за създаване на основни услуги за населението в селските региони. Това е една от двете големи публични мерки в програмата, по които могат да кандидатстват малки общини. Към този момент бюджетът по тази мярка също е изчерпан. За новите 240 млн. лв. ще могат да се подават проекти в периода между 16 юли и 19 август. Преди два дни на среща с местните власти зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова съобщи, че в случай че тези пари не могат да бъдат усвоени, следващата година ще се отвори нов прием.През настоящия прием, който започва след седмица, ще се приемат общински проекти, които са за инвестиции в изграждане и реконструкция на инфраструктура - пътища и водопроводи. Местните администрации ще могат още да получат финансиране за строителство и ремонт на библиотеки, театри, както и различни културни или спортни центрове.
Разплатени са около 1 млрд. евро
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е с общ бюджет от 3.2 млрд. евро. Последните данни на Държавен фонд „Земеделие" показват, че към този момент са договорени малко над 1.4 млрд. евро, а разплатените - над 1 млрд. евро. От началото на програмата има сериозен интерес към някои мерки и почти нулев към други. Това поставя в риск усвояването на всички предвидени пари. През пролетта стана ясно, че България за пръв път губи средства по тази програма, като става въпрос за 40 млн. евро, които Брюксел не одобри да бъдат насочени към гаранционен фонд, чиято цел е да подпомогне фирмите при осигуряване на съфинансране по проектите.
Средствата се пренасочват към проекти за модернизация на земеделски стопанства, на млади фермери и общини.
Снимка на четири колони – без текст



12.07.2012 г. , с. 1
Митниците в Русе, Дянков - в Наречен
Звучеше като виц, но вече е факт. План „Голямата екскурзия II" е задействан. С промени в два закона три агенции - на туризма, морската администрация и митниците, трябва да стягат багажа за провинцията (виж стр. 9). Мотивите на правителството? Нови работни места извън София.

Да, бе! Тези работни места си ги има, само ги местят. А натирването извън София създава много нови проблеми - от милионите, които ще се потрошат за ремонти и за преместване, през блокиране дейността на агенциите (ето, митничарите се готвят да стачкуват) до най-тежкото - обърквания в съдбините на стотици семейства.

Ако идеологът на „Голямата екскурзия" Симеон Дянков отиде на отдих в Нареченските бани за дълго, всички печелим. Държавата ще спести пари, а чиновниците ще спасят семействата си от раздели.

Емил Спахийски


12.07.2012 г. , с. 4
Съдии сърдити на проверки от Европа
Новината, че евроексперти ще проверяват у нас пет знакови дела, срещна отпор сред съдии и подсъдими.

„Това е абсолютна намеса в суверенитета на съда. Чудо на чудесата", коментира съдия Мими Петрова, която гледа делото срещу бившия шеф на „Софийски имоти" Тошко Добрев, предизвикало интереса на ЕС. „Безпрецедентен опит да се покаже на съда как да има осъдени", възмути се и самият Добрев.

Адвокатът на Марио Николов по следеното от ЕС дело за източване на САПАРД също определи появата на експерти като намеса. Вчера Софийският апелативен съд обяви, че ще реши до месец дали потвърждава 12-годишната присъда на Николов.


12.07.2012 г. , с. 5
БСП се стяга за нискобюджетен купон
Скромен купон на Бузлуджа готви БСП това лято. За традиционния събор на партията на 28 юли социалистите планират парти с DJ, за да спестят разходи, научи „Труд".На „Позитано" 20 все още се чудят коя българска група да пазарят, за да весели симпантизантите им до Чинията в събота вечерта. Сред предложенията била „Остава", но тарифата й била висока. Младежите в партията обмислят факелно шествие за вечерта преди събора. До събитието социалистите трябва да решат дали да си вземат паметника на Бузлуджа, който по тяхно искане им бе даден от правителството

преди девет месеца. Вчера червеният депутат Димчо Михалевски и строителни експерти направиха оглед на обекта. По предварителни изчисления трябват поне 20 млн. лв. за ремонт .

снимка на четири колони – депутатът от БСП Димчо Михалевски направи оглед на Чинията на Бузлуджа, за да види колко ще струва ремонтът и . Правителството и дари паметника още м.г., но БСП още не е отговорила дали го приема


12.07.2012 г. , с. 7
Данък сгради расте с инфлацията?
Данък сгради да се индексира спрямо инфлацията, обсъждат в Столичната община. Идеята бе лансирана вчера на среща на консултативния съвет за финансите на града, в който участват общинари и представители на бизнеса. Това съобщи пред „Труд" зам.-кметът по финанси на София Дончо Барбалов.

„Ще разгледаме възможността данъкът да се променя спрямо инфлацията, докато обсъждаме концепцията за зониране на града", обясни Барбалов.

Ако идеята бъде приета от градския парламент, налогът за сградите в столицата ще се увеличава с покачването на цените.

Столичната община ще предостави на бизнеса списък с детските площадки, които имат нужда от ремонт, фирми са поискали да извършат реконструкцията за тяхна сметка.

Междувременно стана ясно, че 12 000 сгради в столицата се нуждаят от саниране. От „Московска" 33 са си поставили за цел поне 100 проекта на граждани да спечелят съфинансиране за това по оперативна програма „Регионално развитие". Това обаче е трудно, тъй като с осигурените 50 млн. лв. от фонда ще могат да се санират само между 180 и 200 сгради в цялата страна.

„Столичани, които спечелят съфинансиране, ще са с приоритет при кандидатстване по програма „Зелена София" за стопанисване на общински междублокови пространства", обясни зам.-кметицата по строителството Ирина Савина.

С него се променя и седалището на Агенция „Митници", която отива в Русе, откъдето е нейният сегашен директор Ваньо Танов. Изпълнителната агенция „Морска администрация" се мести във Варна.

Не е предложено изменение на Закона за Националната агенция за приходите. В него седалището на администрацията е фиксирано в София. Това означава, че поне на този етап приходната агенция няма да се мести във Велико Търново.

Въвежда се 30-дневен срок, в който служителите трябва да отговорят дали искат да се преместят в друг град. Ако откажат, губят работата си. В този случай ще получат максимум две заплати обезщетение. Ако пък бъдат назначени на друга държавна служба с по-ниско заплащане, разликата в парите ще бъде компенсирана, но пак за максимум два месеца.

Бюджетът ще поема пътните разходи и харчовете по преместването на служителите и семействата им, предвижда още проекта.

В пакета от законодателни промени е предвидено, че в устройствените правилници на министерства и агенции трябва да се запише местонахождението' на отделните звена, когато то е различно от основното за администрацията. Това улеснява преместването на чиновниците в министерството на икономиката, отговарящи за туризма, които отиват в Пловдив.

Измененията, включителното и местенето на Агенция „Митници" и „Морска администрация", влизат в сила от обнародването им. Операцията се мотивира с развитие на регионите и изместване на чиновниците по-близо до ползващите услугите им.
Снимка на две колони - Министърът на финансите Симеон Дянков трябва да изчисли колко ще струва разселването на чиновниците.